В зеленото на моите очи
все още онзи тъжен спомен диша.
След счупено - лепеното личи
и връзвам си ръцете да не пиша.
Сърцето ми все още има пулс, ...

Все тебе срещам в този сън, приятелю.
Все с тебе се ръкуваме. По мъжки.
Ръката ти е лека, като вятъра
преминал през сърцето ми на пръсти.
Душата ти е ръбеста, а изгрева ...

Най-личната мома била, той – лош,
на работа не ра̀чил да се хване,
по кръчмите пропивал всяка нощ
и свиден дом, и бащино имане.
За майка си отмяна тя била, ...

Тъжен залез кърви над гората,
като прясна отворена рана.
П. Пенев, ("Пътека")
Залезът сякаш кърви, като рана дълбока.
Аз съм сама и по пясъка себе си пиша. ...

До късно на терасата простира,
окъсаните дрехи на съпруга си.
В джобовете понякога намира,
парче земя и блян за съществуване.
Косите си замята срещу залеза. ...

Не продават любов. Вече питах.
Обикалях безброй магазини.
Аз менюто им цяло изчитах –
само сирене, хляб и маслини.
Стисках в шепа парите събрани, ...

Денят разтърка сънени очи,
перчемчето си изгревно зализа,
протегна се със слънчеви лъчи
и бавничко по хребета заслиза.
Във облак се препъна и апчихна, ...

На мен ли? Вече нищо ми не пречи,
кой – крив, кой – прав: световен панаир.
Съмнявам се, че съществува вечност,
но суетата храни вечен пир.
Така де, да виси, кой както може, ...

Видя ли го някъде, Ветре, кажи ми?
Че погледът мой не достига до там.
Далече, далече отдавна замина
и нищичко вече за него не знам.
Къде ли се скита? Дали още помни ...

Тя припява на песни от свършили филми
и завива следобеда с шал.
Вечер пръски небе по килима разстила,
да завихри звездите на бал.
Насред малкото холче в квартала панелен, ...

През прозореца грее нощта
и небето танцува на пръсти.
По-добрата от мене жена
в тих молебен се кръсти.
Тя изчисти, постла небосвод. ...

На вятъра ми ка́цна златен кос
и в облака ми слънцето се сгу́ши.
Отворих бира, но ми липсва тост
(прошуто също, суши с попски круши...)
за смелата прическа като мъж, ...

Човече, отесня ми тоя свят
и ризата на сивите райета.
Тук спящите красавици не спят,
а принц е онзи, дето плаща сметката.
Загубих си обувката на Юг, ...

Тя посреща гостите на прага
с хляб – от нея месен – и със сол.
Над сукмана пафтите си слага
и застила с черги пода гол.
В собата пред кръглата синѝя ...

На Емо
Не ми изпрашаш поздрав по глухарче,
с дъха си миглите ми повече не сресваш...
Дори и името ми някак си нагарча,
че няма кой сега да го изрича често... ...

По пътя си какво не съм била? –
за тъжен – песен и мехлем за рани,
за цял живот с търпение събрани
вълшебства върху връхче на игла.
И сладкогласно вятърно звънче, ...

На този свят съм! Да, на този свят,
макар че не изглежда да е моят.
Онлайн живял, офлайненски опят...
За друга дума с „О“ по спешност, моля.
Какво ли не видях, къде не бях, ...

И не, не съм такъв и няма как да бъда,
когато зная кой ни върна свободата.
Не съм размахал пръст, раздавайки присъда.
И нека има шанс мирът, а не войната.
Не се забравя как, защо започва всичко… ...

На липсите по гърбавия хребет
съдбата ми ще става по-нелесна
и аз перифразирам стих и песен:
какво е, всъщност, лятото без тебе?
На Юли след сланата подранила, ...

Записах се на курс по Лицемерие
и най-напред научих грозна истина –
в емоциите кредит на доверие
не ти гласуват, щом покажеш искреност.
На никой не му трябва честността ти – ...

Оттатък залеза е равнина
от слънчоглед и макови полета.
Застанала от другата страна,
аз искам красотата да усетя
и да се гмурна в онзи необят, ...

Под облак градоносен и цигарен дим,
от Херкулес по-силен и до ужас слаб,
логически – реален, но необясним,
живял съм без море, без тебе и без хляб.
Обрулен, като стара мачта без платна, ...

Вълните от огън заливат брега
и бавно надига се в мене копнежът,
пленява ме сладостна лятна нега,
косите отмятам със жест най-небрежен.
Пътувам към чудни далечни места, ...

Лустросани портрети по поръчка?
Боичките, уви, не са помада.
Аз искам да се вижда всяка бръчка
и всеки белег от пиянски свади.
Отива ми живот с неясни криви, ...

С малки стъпки нечуто животът върви,
сам със себе си нещо говори,
между пъстри цветя и уханни треви
крие черни, бездънни понори.
И в тълпата от хора сме всъщност сами, ...

Музика , текст и изпълнение : Тодор Трайчев
Аранжимент , микс и мастеринг: Бойко Иванов / ме6 /
Със гост акодеонист : Исус Ангелов
Това е лебедовата песен на Тодор Трайчев , по негови думи . Ама не е познал. Очаквам още песни от него и да ни е жив и здрав. Чест е за мен , че работихме заедно и напра ...