Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3 232 резултата
Не питайте творец защо е тъжен
и често се потапя в самота.
С отнесена усмивка ще излъже,
че е добре, че чака чудеса.
Не питайте! В душата не ровете! ...
и често се потапя в самота.
С отнесена усмивка ще излъже,
че е добре, че чака чудеса.
Не питайте! В душата не ровете! ...
4028
63
49
След многото отминали лета,
в които шепите със слънце пълнех,
сега ме топли само мисълта,
че божието зрънце в мен покълна.
Намерих се сред гъстата тълпа, ...
в които шепите със слънце пълнех,
сега ме топли само мисълта,
че божието зрънце в мен покълна.
Намерих се сред гъстата тълпа, ...
281
6
17
268
6
3
Тази моя безкрайност съвсем се износи и падна
върху пътя, протрит от нозете на хиляди луди.
Не за битки безмилостни беше душата ми гладна,
но на ситите вълчият глад за живот я събуди.
Този свят, разчертан на минути и дребни монети ...
върху пътя, протрит от нозете на хиляди луди.
Не за битки безмилостни беше душата ми гладна,
но на ситите вълчият глад за живот я събуди.
Този свят, разчертан на минути и дребни монети ...
348
15
13
453
11
12
318
3
4
302
3
3
484
6
9
Държах го под ресниците си гъсти,
да не отлитне – трепетен и плах.
И часовете стъпваха на пръсти,
край този сън – с предчувствие за грях.
Събуждането сякаш бе присъда, ...
да не отлитне – трепетен и плах.
И часовете стъпваха на пръсти,
край този сън – с предчувствие за грях.
Събуждането сякаш бе присъда, ...
283
9
11
Между вчера и утре е лято,
слънце – праскова с морски очи.
Всяко стръкче зелено е свято,
всеки птичи глас чудно звучи.
Няма как да се спреш да обичаш, ...
слънце – праскова с морски очи.
Всяко стръкче зелено е свято,
всеки птичи глас чудно звучи.
Няма как да се спреш да обичаш, ...
433
9
18
Няма път, по който да се върнеш –
смете го на юли зноят зъл,
плъзва леко мисълта кахърна –
тръгна си, тъй както бе дошъл!
Тръгна си, а каза, че оставаш… ...
смете го на юли зноят зъл,
плъзва леко мисълта кахърна –
тръгна си, тъй както бе дошъл!
Тръгна си, а каза, че оставаш… ...
393
6
17
На Емо
Защо не могат двамата да тръгнат
по синята небесна стръмна стълба?
Остава Долу някой да потръпва
и спомените да подрежда дълго. ...
Защо не могат двамата да тръгнат
по синята небесна стръмна стълба?
Остава Долу някой да потръпва
и спомените да подрежда дълго. ...
814
12
11
1425
7
17
Не ме прекъсвай, моля, те, недей,
едва донесох куфарите с думи.
Часовникът престана да боде,
стрелките се отскубнаха безумни
и превъртяха залезите с теб – ...
едва донесох куфарите с думи.
Часовникът престана да боде,
стрелките се отскубнаха безумни
и превъртяха залезите с теб – ...
408
13
14
Дори след толкова несбъдване и нямане,
Животе мой, не жаля нищо. Взел си, взел си.
Бе влакът стар, а неподдържаните релси
се виеха към пропаст и валяха камъни...
Ако погледнех скришом другите, трапезите, ...
Животе мой, не жаля нищо. Взел си, взел си.
Бе влакът стар, а неподдържаните релси
се виеха към пропаст и валяха камъни...
Ако погледнех скришом другите, трапезите, ...
300
5
10
1357
4
8
442
11
4
Приемам. Всяка тръпка е с финал.
Завършек безпощадно прозаичен.
Подготвен, неподготвен, си узнал –
животът е забавен, но логичен.
Затваряш и последните врати, ...
Завършек безпощадно прозаичен.
Подготвен, неподготвен, си узнал –
животът е забавен, но логичен.
Затваряш и последните врати, ...
435
7
20
Да, мога да живея тихо и смирено,
вулканът в мен да е огнище с кротък плам
и да те приласкавам с котешката леност,
и името си мога на нощта да дам.
Защото всъщност промених се. Неизбежно. ...
вулканът в мен да е огнище с кротък плам
и да те приласкавам с котешката леност,
и името си мога на нощта да дам.
Защото всъщност промених се. Неизбежно. ...
267
5
9
533
8
14
Сънувах ли, сънувам ли минутите,
на искрено доверие и нежност?!
В душата ми тъй тъмно е и смутно е.
А мислите ми вдигат сто метежа.
Повярвах ли наивно аз на думите, ...
на искрено доверие и нежност?!
В душата ми тъй тъмно е и смутно е.
А мислите ми вдигат сто метежа.
Повярвах ли наивно аз на думите, ...
346
6
13
Фатих Кадир ага постла молитвеното си килимче под цъфналата липа, за да кланя своя сабах намаз - сутрешната молитва. В тоз ранен час зората още не беше пукнала и конакът бе потънал в блажена тишина. Само заптиите, дето вардеха портата, бяха на поста си, чакайки скоро да свърши нощната им смяна. Няма ...
610
6
6
325
3
3
Мое мъничко снежно човече,
от запустелия двор на живота.
Студът във любов ти се врече.
Пролетта ще е твойта Голгота!
А пък мен топлинката крепи ме... ...
от запустелия двор на живота.
Студът във любов ти се врече.
Пролетта ще е твойта Голгота!
А пък мен топлинката крепи ме... ...
1261
11
19
- Режи, мале... Режи, да не ти е жал!- Магдалена хвърли бегъл поглед към земята.
Пролетният вятър поде златните ѝ като пшеница къдрици и ги разпиля почти до плета, де разделяше двора им от китните градини на Христо.
Боже, колко много го обичаше, как топло ухаеха дланите му!...Жадна вече бе да срещне ...
Пролетният вятър поде златните ѝ като пшеница къдрици и ги разпиля почти до плета, де разделяше двора им от китните градини на Христо.
Боже, колко много го обичаше, как топло ухаеха дланите му!...Жадна вече бе да срещне ...
976
15
40
Този дъжд е беглец,
по оковите слиза,
ловки пръсти протяга,
сълзите краде
и чернилки отмива ...
по оковите слиза,
ловки пръсти протяга,
сълзите краде
и чернилки отмива ...
683
10
14
429
8
10
354
8
6
Summum ius summa iniuria *
Цицерон
Все тая ми е за какво се бориш.
Напразно късаш нерви и подметки.
Финалът винаги е твърде спорен ...
Цицерон
Все тая ми е за какво се бориш.
Напразно късаш нерви и подметки.
Финалът винаги е твърде спорен ...
260
4
4
Не ѝ подарявайте живи цветя!
Не ѝ е в стила да се грижи...
Жълтеят и вехнат, където е тя,
изсъхват, когато се движи.
От вятър на дъжд ги полива с лъжи. ...
Не ѝ е в стила да се грижи...
Жълтеят и вехнат, където е тя,
изсъхват, когато се движи.
От вятър на дъжд ги полива с лъжи. ...
300
11
8
“Храбростта ми въздиша. Не слага доспехите.
Взема обич, докосване, милост, очакване.
Тръгва гола. Защото посрещат по дрехите.
И изпращат по всичко, за което си плакал...“
Елена Денева ...
Взема обич, докосване, милост, очакване.
Тръгва гола. Защото посрещат по дрехите.
И изпращат по всичко, за което си плакал...“
Елена Денева ...
297
5
2
Пропуква пламъкът, догаря свещ.
Вън изтънява нишката на мрака.
С перо в ръка, прегърбен силует
свещенодейства над писалищната маса.
С нов дух по пергамента оживяват ...
Вън изтънява нишката на мрака.
С перо в ръка, прегърбен силует
свещенодейства над писалищната маса.
С нов дух по пергамента оживяват ...
654
13
26
Очите ти са рилски езера,
като небето сини и безкрайни!
Снагата ти е Стара планина,
желана и изпълнена със тайни!
Косите ти като презряла ръж ...
като небето сини и безкрайни!
Снагата ти е Стара планина,
желана и изпълнена със тайни!
Косите ти като презряла ръж ...
2588
20
18
682
2
467
4
7
Аз съм само река – отразила света огледално,
водна нимфа душата ми – болка по пътя влече.
Щом звездите свещици в небето среднощното палнат,
се надпявам до съмнало с някое тъжно щурче.
Аз съм само река. Постоянството камък оглажда. ...
водна нимфа душата ми – болка по пътя влече.
Щом звездите свещици в небето среднощното палнат,
се надпявам до съмнало с някое тъжно щурче.
Аз съм само река. Постоянството камък оглажда. ...
453
18
20
840
11
11
438
3
4
515
7
6
430
7
12
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
