Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3 176 резултата
  477 
На Джули
Непредвидено скоро, мое малко момиче,
упорито заспори, че на мен не приличаш.
Неизбежно е, зная, свежо, пролетно цвете,
и умора издайна по косите ми свети. ...
  2488  14 
Дишай! Издишай! Бавно, дълбоко!
Дишай! Знай, всичко минава!
Дишай! Издишай! Няма "не мога!"
Ще си простиш, ще забравиш!
Как я направи грешната крачка ...
  282  21 
  581 
  441  20 
  896 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XVII. Обсесивно
По-сам съм и от древен сфинкс
сред неизбродната пустиня.
Копиран многократно линк, ...
  429  12  23 
  741  11  13 
  424  14 
Безкрайна морска шир – очите на дете.
Такова синьо в стих не се описва.
Вълнà по пясъка синджирчета плете
и времето с безвремие ме плиска.
Септември щедро сипе слънце върху мен – ...
  345  13  13 
  505 
  512 
Този странен септември по-скоро на август прилича.
С твоя дъх кадифен, нежно парещ по моята шия…
Закъснелия шепот, че винаги мен си обичал,
очевидно не можеше в чашата с вино да скриеш.
Тихо пееше в трели фонтанът сред смях на приятели. ...
  992  10  25 
  449  12 
В зеленото на моите очи
все още онзи тъжен спомен диша.
След счупено - лепеното личи
и връзвам си ръцете да не пиша.
Сърцето ми все още има пулс, ...
  2482  30  22 
Все тебе срещам в този сън, приятелю.
Все с тебе се ръкуваме. По мъжки.
Ръката ти е лека, като вятъра
преминал през сърцето ми на пръсти.
Душата ти е ръбеста, а изгрева ...
  280 
  554  16 
Най-личната мома била, той – лош,
на работа не ра̀чил да се хване,
по кръчмите пропивал всяка нощ
и свиден дом, и бащино имане.
За майка си отмяна тя била, ...
  855  20  29 
Той ли дърпа конците на Бога,
онзи вятър от нещо към нещо,
дебне благия поглед, а строгия
се старае почти да не среща?
Той ли носи оскъдна премяна ...
  412  10  15 
Тъжен залез кърви над гората,
като прясна отворена рана.
П. Пенев, ("Пътека")
Залезът сякаш кърви, като рана дълбока.
Аз съм сама и по пясъка себе си пиша. ...
  746  12  46 
До късно на терасата простира,
окъсаните дрехи на съпруга си.
В джобовете понякога намира,
парче земя и блян за съществуване.
Косите си замята срещу залеза. ...
  3080  43  70 
Не продават любов. Вече питах.
Обикалях безброй магазини.
Аз менюто им цяло изчитах –
само сирене, хляб и маслини.
Стисках в шепа парите събрани, ...
  9902  29  27 
Денят разтърка сънени очи,
перчемчето си изгревно зализа,
протегна се със слънчеви лъчи
и бавничко по хребета заслиза.
Във облак се препъна и апчихна, ...
  1907  43 
Тя не е самотна – има десет котки,
дълга бяла рокля, спомени от сватба.
Има предпазливост в нейната походка.
Рядко тя заспива. Рядко се и радва.
Тя не е самотна. Споменът я топли ...
  2870  30  41 
На мен ли? Вече нищо ми не пречи,
кой – крив, кой – прав: световен панаир.
Съмнявам се, че съществува вечност,
но суетата храни вечен пир.
Така де, да виси, кой както може, ...
  804  20  30 
Видя ли го някъде, Ветре, кажи ми?
Че погледът мой не достига до там.
Далече, далече отдавна замина
и нищичко вече за него не знам.
Къде ли се скита? Дали още помни ...
  2828  30  44 
Тя припява на песни от свършили филми
и завива следобеда с шал.
Вечер пръски небе по килима разстила,
да завихри звездите на бал.
Насред малкото холче в квартала панелен, ...
  660  10  20 
  973  18  20 
Изобщо не помня какво ми се случи,
но сякаш размъти очите ми.
Страхът на родители, баби и внучета
ме погна с маша по петите.
Къде да се скрия ...
  586  18 
  477  12 
През прозореца грее нощта
и небето танцува на пръсти.
По-добрата от мене жена
в тих молебен се кръсти.
Тя изчисти, постла небосвод. ...
  601  12  15 
На вятъра ми ка́цна златен кос
и в облака ми слънцето се сгу́ши.
Отворих бира, но ми липсва тост
(прошуто също, суши с попски круши...)
за смелата прическа като мъж, ...
  918  11  50 
  633  13 
  400  13 
Човече, отесня ми тоя свят
и ризата на сивите райета.
Тук спящите красавици не спят,
а принц е онзи, дето плаща сметката.
Загубих си обувката на Юг, ...
  554  27 
  716  11 
Тя посреща гостите на прага
с хляб – от нея месен – и със сол.
Над сукмана пафтите си слага
и застила с черги пода гол.
В собата пред кръглата синѝя ...
  456  27 
На Емо
Не ми изпрашаш поздрав по глухарче,
с дъха си миглите ми повече не сресваш...
Дори и името ми някак си нагарча,
че няма кой сега да го изрича често... ...
  1127  13  17 
По пътя си какво не съм била? –
за тъжен – песен и мехлем за рани,
за цял живот с търпение събрани
вълшебства върху връхче на игла.
И сладкогласно вятърно звънче, ...
  328  18 
  729  15  15 
Предложения
: ??:??