Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3 178 резултата
Земята се насели от обидени.
Земята беше вече тясна къща.
А Бог опита да размекне глината
с потоп, от който птиците се връщат.
Но виното подвеждаше очите им ...
  2885  25  36 
  2517 
Обвива ме със черен плащ нощта,
луната плахо в тъмното изгрява,
изгубена в безумна самота,
танцувам по изстинала жарава.
Извива се под плача тих, зловещ ...
  2366  20  18 
  3052 
По Д. Дамянов
Когато си на дъното на ада
и целият посърнал си от скомина,
цеди, превръщай в цветна лимонада
отровата от гнилите лимони. ...
  2387  14  22 
  1632  16 
Пресъхнаха ми устните
... за тебе...
Все пия, а все жадна си оставам.
Един копнеж безкраен,
непогребан. ...
  1155  31 
  3060  12 
  1177 
  2212  14 
  5553 
  1582 
  1504  11 
Измамното усещане за дом
на капчици изтича през улуците,
след себе си оставя тих погром
на светлини, илюзии и звуци.
И хайде пак на път. Духът зове ...
  1574  18  18 
Денят е заприличал на отшелник,
поспрял на датата си в календара.
Обикновен и най-невзрачен делник,
с история от памти века стара.
Където улици, стрехи и къщи ...
  803  16 
***
Р. Чакърова
УЗРЯХ... И пълни са със спомени и вино
натегналите гроздове в душата ми.
Очите ми се реят все към синьото, ...
  679 
Ти как си, сине, в твоята чужбина,
където океанът пръски мята?
Когато ти оттука си замина
към по-добрия къшей от земята,
за гибел всичко чело е навело ...
  4333  27  51 
  2760 
Обруганата вяра на времето спряло
утаява съня си в пресъхнали локви,
отзвучава симптомно, без край и начало,
без молитва, без звук. И без покрив.
Не е болка душата ѝ, само – чуплива. ...
  2864  12  23 
Планината е синя, сякаш детско моливче.
Накъдето погледнеш – безветрие; тихо е.
Само ясни прозрения, само малки чудатости.
Заговориш, или замълчиш – все е стихове.
Но сега аз вървя към високо подножие, ...
  4095  12 
Някой се цели в Европа.
Стреля... и жертвата пада.
Кратки сърдечни синкопи...
Гледаме филм безпощаден.
Или сънуваме... Боже, ...
  887 
***
Понеже не успявам да се впиша
и цялата съм някак на парчета
през май денят ми е накъсан
на ноти... многоточия... тирета...
и още толкова беззвучни рими ...
  2276  17  31 
Кошер в небето
Прощални есенни писма
октомври вчера е написал.
Мъглата – с белия си плащ
загърна хребета умислен. ...
  608  19 
Ти бе звукът на моята китара,
и всеки дъх на тебе посветих.
Бе всеки следващ лист от календара,
и многоточието в моя стих...
Ти бе цветът в картините ми пъстри... ...
  3014  19  25 
Как със синьо да опиша гръмотевичния страх?
Тежко облаците дишат. Кръв по залеза видях.
Ален, въздухът трепери, за да рукне като плач.
Вяра ли е или ерес, щом е с брадва на палач?
Всяко детство е хвърчило, изрисувано с мечти. ...
  516  10 
От славата порочна не отпил –
отдавна само с гроздова препивам.
До мене лесно се показва стил
пред черните дула на обективите.
Зад порти не залостих своя гняв. ...
  1186  10  12 
Салът опря до брега,
но как ще затъне в безпаметен пясък!
Как ще разплиска солените пръски
на тъгата неясна…
И от дългия път да починат ...
  3309 
All Rights Reserved
Copyright: Lachezar Nikolov
  2557 
  3739 
Тебеширен залезът прокапва
върху облак захарен памук.
Животът – черно-бяла снимка.
Животът – огън, взет от друг.
Почистваш пролетни дървета ...
  959 
  1336  11 
Безкрайност.
Откакто се простих със зимата,
не ми е никак хладно и студено.
Забравих бившите жени – любимите,
и шала окачих – на бремето... ...
  1661  14  21 
Какъв си всъщност ти?
Наистина ли те познавам?
Или те ваях в стих
от собствените си представи?
Любимите черти ...
  1650  19  43 
  4299  10  17 
  2933  12  12 
Аз бях добър приятел, но уви –
невинаги съм бил с добри стопани...
Аз съм един – но с милион съдби!
И незаслужено понесох много рани...
Аз бях добър приятел, но защо? ...
  2770  18  26 
  1311 
Защо най-близките си, боже мой,
най-лошо ги раняваме при допир?
Първан Стефанов
Защо ли трябва да говоря
в пристрастна, тежка тишина? ...
  4084  35  75 
  1513 
  3407  12  26 
Предложения
: ??:??