Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3 277 резултата
Ненагледно море – огледална проекция с миди
на небето, което отдавна не слиза при хората.
А така ми се иска въздушни човеци да видя!
Непонятно защо все се къса животът от корен.
Като бели добри хвърчила се издигат високо ...
  1590  18 
Сънувам къщата със лавандулите...
и кой ли вятър ми изпрати
издайнически капчици по скулите
и някакви внезапни аромати...
Ухае бялото пране на мама, ...
  2348  23  32 
  3127  11 
Няма такава вълшебна боичка,
толкова живо променливо морска –
счупено връхче на молив от сричка;
детско хвърчило с криле от въпроси;
шалче, отвързало изгрев през юни; ...
  5252  43  102 
От този стих ще стане даже филм,
от другия – предплата за илюзия...
Говорим в рими, докато мълчим,
а думите с любов рисуват музика!
Животът е безстрастен като бог, ...
  1818  18  30 
  1258 
Нямам никакъв шанс да уцеля какъв ли подарък
ще разсее в очите ти тъжния есенен зрак.
Знам, че мразиш рождените дни и се чувствам тъй жалък,
по-нелеп от нагизден сватбар насред гробищен парк.
Всяка дата такава за теб е поредно стъпало. ...
  3472  31 
Събирал ли си спомен по пътека? –
трошица по трошица, дълъг ден…
Тревите са жени, денят е петък
и твоят смях е пак благословен.
И всяка болка тук е от зачатие ...
  5955  21  14 
  1816 
  2299 
  2397 
  1412 
Славата върви пред мене –
почва вече да ми пречи!
Как, кажи, да се оженя,
с име на любовник вечен?!
И коя ще бъде тази, ...
  1737  16 
  1355 
А беше празник.
Аз вървях.
И стиховете ми тежаха.
Но посред глъч и хорски смях
прекрасни звуци долетяха. ...
  2211  13  17 
Като песен по време на гръм,
като водно мехурче сред пясъци,
се разтапям – и съм, и не съм,
и не помня къде ми е мястото.
Свободата е избор с бодли ...
  1316  10  23 
  3309  11 
Застинал в облачно сърдито изражение
и тегав, като грохнало магаре,
денят изкачва пак хълмисто възвишение
и бърза свойта мъка да стовари.
Такива дни в душата ѝ – премного. ...
  1357  12  25 
  1086 
Обичам твоите превъплъщения...
И в пролет, в лято, в есен и във зима
усещам най-прекрасните творения.
В сърцето и в душата си ми прима,
и моите ден и нощ са окрилени, ...
  1786  12 
Поднасям извинение на нашите медици.
Опитват се неравния ми пулс да усмирят.
В монитора се взират доцентите скептици,
решени на загадката ключа да разберат.
– Сърцето ви, госпожо, в аритмия попадна. ...
  1199  23 
Земята се насели от обидени.
Земята беше вече тясна къща.
А Бог опита да размекне глината
с потоп, от който птиците се връщат.
Но виното подвеждаше очите им ...
  3615  25  38 
  3139 
Обвива ме със черен плащ нощта,
луната плахо в тъмното изгрява,
изгубена в безумна самота,
танцувам по изстинала жарава.
Извива се под плача тих, зловещ ...
  2780  20  18 
  3343 
По Д. Дамянов
Когато си на дъното на ада
и целият посърнал си от скомина,
цеди, превръщай в цветна лимонада
отровата от гнилите лимони. ...
  2729  14  22 
  1946  16 
Пресъхнаха ми устните
... за тебе...
Все пия, а все жадна си оставам.
Един копнеж безкраен,
непогребан. ...
  1274  31 
  3415  12 
  1367 
  2563  14 
  6179 
  1833 
  1764  11 
Измамното усещане за дом
на капчици изтича през улуците,
след себе си оставя тих погром
на светлини, илюзии и звуци.
И хайде пак на път. Духът зове ...
  1774  18  18 
Денят е заприличал на отшелник,
поспрял на датата си в календара.
Обикновен и най-невзрачен делник,
с история от памти века стара.
Където улици, стрехи и къщи ...
  936  16 
***
Р. Чакърова
УЗРЯХ... И пълни са със спомени и вино
натегналите гроздове в душата ми.
Очите ми се реят все към синьото, ...
  818 
Ти как си, сине, в твоята чужбина,
където океанът пръски мята?
Когато ти оттука си замина
към по-добрия къшей от земята,
за гибел всичко чело е навело ...
  4757  27  51 
  3467 
Обруганата вяра на времето спряло
утаява съня си в пресъхнали локви,
отзвучава симптомно, без край и начало,
без молитва, без звук. И без покрив.
Не е болка душата ѝ, само – чуплива. ...
  3545  12  23 
Предложения
: ??:??