Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
1746 резултата
Внимание: Всяка прилика с действителни лица и събития в разказа е случайна.
В една далечна галактика, на светлиннини години от планетата Земя, една друга планета се въртеше около своята звезда Райко, наречена така от обитателите на планетата, която пък планета се наричаше Гея. Обитателите на планета ...
  263 
  406  11 
  446  15  23 
> Спокойно спете! Всичко е наред
> сега, когато имате виновен...
>
> К. Кондова
Порочна съм – зачевам от вини ...
  668  26  39 
В гората припкал си сатирът Страти
от племето рогати и космати.
Започвал на ,,Шушана" нов куплет,
но блеснала подкова там, отпред.
,,Тук някакъв табун навярно броди. ...
  384  20 
Дали ме мамиш, взор премрежен -
един накрая ли останах?
Следите чужди тук, изглежда,
прахта покрила е отдавна.
През сиви, пепелни пустини, ...
  268  11 
Почука циганката есен
и : Влез! - докато изрека,
извика ми през смях и песен:
Дай да ти гледам на ръка!
Повярвай, всичко ще ти кажа, ...
  395  15  28 
С поглед те каня. Подай
нежната малка ръка.
Слънце в очите играй.
Тръгваш с усмивка. Така
влизаме в нашия валс. ...
  373  16  28 
  748 
Аз знам, че пак ще дойде зима –
сезонът, който ни разделя.
Едва-едва забележима
тънее юлската постеля.
И в лятото – нехайно още, ...
  364  22  32 
  276  11 
Прилича ми на ерес този шум
от камък, дръзнал да рани Небето.
Вдълбал е клетва в синия му ум,
подкупил е на вятъра сърцето.
Изровил е високата скалá, ...
  306  13  24 
Ще започна наново!
Ще започна начисто!
Ще рисувам със слово.
Ще крещя върху листа.
Ще подреждам зелени ...
  393 
  795 
Обичам те... Какво ли още мога
да кажа аз след този зов най-сладък?
Чрез любовта сме само равни с Бога
и тя е вяра в ад и в безпорядък.
Обичам те... Дарява без остатък ...
  284  11 
От два месеца не падна и капка дъжд. Господ се подсмихваше от високо и гледаше сеира на грешниците, дето не зачитаха повелите му. Селяните сториха голям грях и сега се пържеха като в ада. Огън и жупел се сипеше от небето, ни едно облаче не се показа, ни ветрец да повее. Имаше едно момче Ивко в селот ...
  264 
  1001  14 
Беше някъде към шест вечерта. Навън се стъмваше. Стоях в една книжарница и очите ми опипваха нахално рафтовете с книги. Не знаех какво точно ми се чете, исках книжарката да ме остави да се разхождам спокойно, без да ми задава въпроси от рода: "Определен автор ли търсите?" Или: "Какво обичате да чете ...
  530  14  28 
  336  10  13 
Това момиче притежаваше самодивска красота. От онези, за които казват, че ако ги пуснеш да ти влязат в къщата си, все едно си пуснал дявола да се вихри там. Името ѝ беше Огняна и казваше, че в нейният род няма момче, и ако това стане, тя ще бъде тази, която ще го роди. Разказваше, че прадядо ѝ Димит ...
  610  20  28 
  480  18 
  244 
  464  14  17 
Протягам ръчички към твойто лице,
компасът показва - на изток!
В мен будя навярно заспало дете
и събирам букет от лъчите ти.
Таланта на мим ме намери така - ...
  184  11 
  2307  17 
СВЕЩЕНИЯТ ПЛОД
Присядам близо до реката,
безгласно шептиш ми слова.
И слушам: ромол обикаля,
споделя речта си едва. ...
  658  23 
На дясното си рамо ангел носим,
и с дявола на лявото си рамо,
в охолство тънем, а коматче просим,
трохичка обич ни е нужна само.
Забиват се в плътта ни думи тежки, ...
  481  20  26 
Положила на теб глава,
прегръщам мократа трева.
Листата треморно се люшкат
и галят сгърбения дъб.
На повея отронен дъх ...
  242 
Малко е тъжна и тази история:
път калдъръмен, над него – небе,
схлупени къщи, увиснал прозорец,
с шепите времето само гребе.
Някъде – спретната, малка градина, ...
  262  15  14 
  561  14  18 
  801  15 
Колко ли кармин събира залезът на лято бяло,
че от лъч един всемирен пламна чувство отболяло!?
Колко ли лазур прикрива облакът на вятър бурен,
че небето се разкрива в цвете никнало зад бурен!?...
Колко още равно злато ще посяват слънчогледи, ...
  212  20 
Мълчим, когато здрачът се сгъсти
и зейне жива черната му рана.
Когато звездобройният пастир
съзвездия събира твърде рано.
Мълчим, когато хлябът ни горчи ...
  473  21  32 
Приседна август. Тихо проговори:
"Бъди до мен, неземна красота!
Очите ти. Момински, лунни двори.
Съня си дадох – с тях да полетя!
Бъди ми ден, красавице на звяра. ...
  380  14  28 
Избягала от приказка за дъжд,
разплакана за светлина китара
размества въздуха – един и същ
и с устните ми нещо ти повтаря.
Ухая от закичения цвят ...
  236  14 
... ще отсъстваш тъй красиво,
че просто няма кой да те измести.
Камелия Кондова
Но духом аз ще бъда с теб до края,
дори когато няма да ме искаш! ...
  1101  37  37 
На S.
Три думи и един въпрос.
Би следвало да отговоря мигом.
Но всъщност нямам отговор тъй прост:
... когато в мене болка блика ...
  207 
Това е втората ми авторска песен "Не ме е страх".
Музика и текст: Йоана Спейс
Аранжимент: Петър Писарски
Можете да гледате видеото на песента тук:
https://www.youtube.com/watch?v=T4DHQLbewp0
  737 
Мечтата си сложи лилаво червило,
обу си обувките жълти мечтата
и нервно излъга: – Ще ида за вино,
наглеждай детето. – И хлопна вратата.
Настигнах я долу, току до завоя, ...
  873  16  22 
  476 
Предложения
: ??:??