Адриан
274 results
Какво от това ако днеска...
сърцето ми спре да тупти...
и малко по-късно угаснат...
червените мои очи...
Ще има ли смисъл смъртта ми... ...
сърцето ми спре да тупти...
и малко по-късно угаснат...
червените мои очи...
Ще има ли смисъл смъртта ми... ...
908
3
Ще кажеш ли, призрак небесен,
ти колко живота събра...
и беше ли някой човечец
тъй смел, че да вдигне глава...
към твоята плът да посегне, ...
ти колко живота събра...
и беше ли някой човечец
тъй смел, че да вдигне глава...
към твоята плът да посегне, ...
787
1
2
Нима ти си още в заблуда?
Нима не си още разбрал?
Дори и с най-силния удар...
не ще ме събориш в калта...
Ранявай ме колкото искаш... ...
Нима не си още разбрал?
Дори и с най-силния удар...
не ще ме събориш в калта...
Ранявай ме колкото искаш... ...
606
1
3
Прегърна ме днес за последно...
приключва ми земният път...
и в твоята топла прегръдка...
ще срещна студената смърт...
но ти не тъжѝ за смъртта ми... ...
приключва ми земният път...
и в твоята топла прегръдка...
ще срещна студената смърт...
но ти не тъжѝ за смъртта ми... ...
555
2
4
Нима ще стоиш да ме гледаш,
изчадие дяволско, гул...
кажи ми защо не нападаш...
защо ти се гърчиш от страх...
не беше ли ти всемогъщо... ...
изчадие дяволско, гул...
кажи ми защо не нападаш...
защо ти се гърчиш от страх...
не беше ли ти всемогъщо... ...
659
1
5
Навярно аз в ада ще скитам...
преминал през Страшния съд...
ще чувствам как пламъкът вечен...
превръща в прах моята плът...
и колкото пъти изгаря... ...
преминал през Страшния съд...
ще чувствам как пламъкът вечен...
превръща в прах моята плът...
и колкото пъти изгаря... ...
677
8
Вратата на тронната зала се отвори.
- Намерих те, Астър! – извика неканеният гост, облечен в черна роба с качулка, която прикрива лицето му.
- О, дойде по-рано, отколкото очаквах. Не успях да подготвя посрещане, каквото заслужаваш. – отговори благородникът, който седеше на своя златен трон.
- Тази т ...
- Намерих те, Астър! – извика неканеният гост, облечен в черна роба с качулка, която прикрива лицето му.
- О, дойде по-рано, отколкото очаквах. Не успях да подготвя посрещане, каквото заслужаваш. – отговори благородникът, който седеше на своя златен трон.
- Тази т ...
752
По образа свой те създадох…
дарих ти от своята кръв…
и всичко, което съм знаел…
кодирах го, знай, в твоя ум…
А ти се опълчи над мене… ...
дарих ти от своята кръв…
и всичко, което съм знаел…
кодирах го, знай, в твоя ум…
А ти се опълчи над мене… ...
622
1
Години, прекарани в болка…
далеч от човешкия взор…
във влажната, тясна килия…
обвита от мрака дълбок…
аз формули писах с години… ...
далеч от човешкия взор…
във влажната, тясна килия…
обвита от мрака дълбок…
аз формули писах с години… ...
618
2
Ти предаваш тези, които са около теб, обиждаш ги, твърдиш че не струват нищо, а по-късно се решаваш да почукаш на тяхната врата с молба за прошка.
Мислех че ти може би наистина си повярвала на разума си, но изглежда че си още по-противна твар от мен самия. Ако моите заблуди са свързани с останалите, ...
Мислех че ти може би наистина си повярвала на разума си, но изглежда че си още по-противна твар от мен самия. Ако моите заблуди са свързани с останалите, ...
825
1
Подай ми корона от злато
и няколко капки сълзѝ,
а аз ще извърша
вълшебство
за нищо ...
и няколко капки сълзѝ,
а аз ще извърша
вълшебство
за нищо ...
467
1
2
С едната ръка сътворявам,
а с другата вечно руша.
И тъй...
управлявам
съдбата... ...
а с другата вечно руша.
И тъй...
управлявам
съдбата... ...
571
3
2
Владетелят в битка загина...
войната съсипа града...
след дълги години
тя падна...
Великата ...
войната съсипа града...
след дълги години
тя падна...
Великата ...
452
2
Подай ми парченце олово
и няколко капки сълзѝ,
а аз ще извърша
вълшебство
за нищо ...
и няколко капки сълзѝ,
а аз ще извърша
вълшебство
за нищо ...
400
2
Захвърлих ромфеята своя...
не искам да водя война...
Защо да убивам
тракиец...
когато самият ...
не искам да водя война...
Защо да убивам
тракиец...
когато самият ...
405
3
Философския камък я ръцете си стискам,
защото съм аз алхимик...
Тъй дълго се рових
из старите книги
и формули ...
защото съм аз алхимик...
Тъй дълго се рових
из старите книги
и формули ...
608
1
8
Човешкият свят е в отломки.
Далече зад нас е сега.
За него недей да си мислиш.
Пред себе си имаме враг.
Пред нас е злодеят всесилен, ...
Далече зад нас е сега.
За него недей да си мислиш.
Пред себе си имаме враг.
Пред нас е злодеят всесилен, ...
441
Вдъхновено от А.
Изпълнена с муза рисува
портрета на млада жена...
и тъй на шега тя разбрала
как бил сътворен е светът. ...
Изпълнена с муза рисува
портрета на млада жена...
и тъй на шега тя разбрала
как бил сътворен е светът. ...
393
3
Вдъхновено от А.
Отворих дебелия дневник...
описах как мина денят...
но текстът ми просто изчезна...
погълна го сякаш листът...
Отворих дебелия дневник...
описах как мина денят...
но текстът ми просто изчезна...
погълна го сякаш листът...
325
Благодарение на А*
Когато попита ме някой
дали аз си имам мечта...
усмихвам се и отговарям:
„Далеч не е само една... ...
Когато попита ме някой
дали аз си имам мечта...
усмихвам се и отговарям:
„Далеч не е само една... ...
347
Красиви са звездните нощи,
мистичната бяла луна,
която изпълва с въпроси...
човешката празна душа...
Но мисля, че сякаш напразно ...
мистичната бяла луна,
която изпълва с въпроси...
човешката празна душа...
Но мисля, че сякаш напразно ...
394
В снега аз безмълвно издъхвам...
и взирам небесната шир...
в ръката ромфеята стискам...
аз всички край мене избих...
Какво от това, че спечелих... ...
и взирам небесната шир...
в ръката ромфеята стискам...
аз всички край мене избих...
Какво от това, че спечелих... ...
370
1
2
Ти мислиш, че аз съм пред тебе...
но бъркаш ти... бъркаш... грешиш...
не виждаш ти мен, ами двойник...
(изкусно създаден от мен)...
Недей да ме търсиш и гониш... ...
но бъркаш ти... бъркаш... грешиш...
не виждаш ти мен, ами двойник...
(изкусно създаден от мен)...
Недей да ме търсиш и гониш... ...
454
1
1
А времето сякаш е спряло...
край мене цари тишина...
ъглѝте на бялата стая...
до* мене стените влекат...
Естествено... нищо не чувствам... ...
край мене цари тишина...
ъглѝте на бялата стая...
до* мене стените влекат...
Естествено... нищо не чувствам... ...
596
1
2
Ти си като лист, понесен от течението на реката...
Минала си през много интересни места (начинания), разкрила си доста тайни (научила си много) и продължаваш да се носиш по безкрайното течение.
Колкото и да съм лишен от чувства, едва не се разплаках, четейки тия твои съобщения. Не съм и очаквал, че ...
Минала си през много интересни места (начинания), разкрила си доста тайни (научила си много) и продължаваш да се носиш по безкрайното течение.
Колкото и да съм лишен от чувства, едва не се разплаках, четейки тия твои съобщения. Не съм и очаквал, че ...
628
Виждам, че ти, стара ми приятелко,
си решила да се вгледаш в миналото и да си спомниш, че съществувам. Адресира към мен не едно, а цели две писма, в които прозира нескопосан опит за дипломация. В тези дълги и необичайни за теб изречения, ти реши да вмъкнеш доста изразни средства, с които да събудиш ...
си решила да се вгледаш в миналото и да си спомниш, че съществувам. Адресира към мен не едно, а цели две писма, в които прозира нескопосан опит за дипломация. В тези дълги и необичайни за теб изречения, ти реши да вмъкнеш доста изразни средства, с които да събудиш ...
585
1
Не бой се, когато е трудно...
не бой се щом дойде студа...
усмихвай се просто и смело...
втурни се ти в своя живот.
не бой се щом дойде студа...
усмихвай се просто и смело...
втурни се ти в своя живот.
362
1
Когато притиснат съм в ъгъл...
аз просто затварям очи...
оставам със своите мисли...
и чувам как някой шепти...
Когато очите отворя... ...
аз просто затварям очи...
оставам със своите мисли...
и чувам как някой шепти...
Когато очите отворя... ...
262
Навярно ти всекиго можеш
да скършиш със сабя в ръце...
но точно мен, мене, не можеш...
опиташ ли – ти ще умреш!
да скършиш със сабя в ръце...
но точно мен, мене, не можеш...
опиташ ли – ти ще умреш!
410
3
Боя се, че с нищо не можеш
да скършиш ти волята в мен...
Боя се, че с нищо не можеш...
дори и за миг да ме спреш...
да скършиш ти волята в мен...
Боя се, че с нищо не можеш...
дори и за миг да ме спреш...
317
1
1
Аз гледам как огънят черен
поглъща те в своя воал...
От него аз бих те измъкнал...
за жалост... си нямам душа...
Защо да рискувам за тебе, ...
поглъща те в своя воал...
От него аз бих те измъкнал...
за жалост... си нямам душа...
Защо да рискувам за тебе, ...
327
Ти щастие търсеше дълго...
и щом го намери не спря...
че имаш го ти не повярва...
и тъй не изправи глава...
след време реши да се върнеш... ...
и щом го намери не спря...
че имаш го ти не повярва...
и тъй не изправи глава...
след време реши да се върнеш... ...
309
1
Търгуваш с мечти съкровени...
и искаш да грабиш деца...
но зная, че вечно ще губиш...
защото е с тях любовта...
и искаш да грабиш деца...
но зная, че вечно ще губиш...
защото е с тях любовта...
340
Защо ти се молиш за прошка...
пред този, когото ранѝ?
Изглежда не беше щастлива...
със своя сияещ смел принц...
пред този, когото ранѝ?
Изглежда не беше щастлива...
със своя сияещ смел принц...
309
Вървяхме с теб двамата нявга...
и стигнахме в миг кръстопът...
безмълвна в страни се отдръпна...
в миг пръкна се есенен дъжд...
След месеци в скитане дълго ...
и стигнахме в миг кръстопът...
безмълвна в страни се отдръпна...
в миг пръкна се есенен дъжд...
След месеци в скитане дълго ...
356
Животът ти бавно изтича...
за минало вечно сълзиш...
запитай се...
Има ли смисъл?
Запитай се ти... ...
за минало вечно сълзиш...
запитай се...
Има ли смисъл?
Запитай се ти... ...
310
От Цезар ти беше пречупен...
години прекара ти в плен...
и публично беше погубен...
ти, вождът, последният келт...
Да, Галия в битка загуби... ...
години прекара ти в плен...
и публично беше погубен...
ти, вождът, последният келт...
Да, Галия в битка загуби... ...
762
2
Навярно пред Рим се пречупи...
навярно ти сведе глава...
но ти се превърна в легенда...
в надежда и в лъч светлина...
Тъй както ти нявга се впусна ...
навярно ти сведе глава...
но ти се превърна в легенда...
в надежда и в лъч светлина...
Тъй както ти нявга се впусна ...
558
2
Ти вече веднъж ги предаде...
а днеска се връщаш при тях...
не си ти човек, ами буря...
и носиш разруха и страх...
а днеска се връщаш при тях...
не си ти човек, ами буря...
и носиш разруха и страх...
289
1
Когато главата склониш си...
когато откажеш се ти...
знай, вече изгубил си всичко...
и воля, и мили мечти...
когато откажеш се ти...
знай, вече изгубил си всичко...
и воля, и мили мечти...
343
1
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
