agapeiya_polis
122 results
Тъй красива, изящна и бяла,
тя застана на лунния праг
и съблече сърцето си - вяла,
но остави тъгата за враг...
Всичко друго по детски прогони, ...
  530 
Няма я, няма го - нийде
не виждам...
Сам
е останал взорът ми.
Там... ...
  540 
Една лъжа се покатери
в чинията на моя глад,
не бе голяма, но намери
приют в житейски мармалад...
След нея лазеха, горките, ...
  556 
Одежда смирена облече,
верига от срам я обви -
само е сърцето ѝ вече,
в затвора от живи мечти...
Кога ли отново ще пие ...
  568 
Новогодишно
* * * * * *
Бели дарове С птича украса
ветровито ни пеят. елхата се събужда.
Комини пуфтят. Януарски пир. ...
  517 
Нека да е тихо, нека да е топло,
обич да изпълва нашите сърца,
нека са щастливи всичките ни вопли,
а душите – чисти като на деца...
Нека да бълбукат в хубавите къщи ...
  605  17 
Завесата се вдигна и тя замръзна на място. Никой не знаеше, че това не е част от сценария. Заслепиха я предразсъдъци. Дали бяха нейните собствени или на някой от публиката...? Именно това предстоеше да разбере младата актриса тази вечер. От малка мечтаеше да практикува театрално изкуство и сега, ког ...
  457 
Орех – кокосов - така изглеждаше светът на малката Анжел. Сигурно, защото не беше съвсем неин. По-после щеше да го прокълне, но сега… Любопитката тържествено стъпи в чуждите обувки и изобщо не забеляза техния номер. Нелогично дълго бе посещавала един и същи балет, поглъщайки всяко движение на балери ...
  465 
Светът е нашият дом. В него сме се родили и за добро или лошо всеки ден той e различен. Защо ли? Защото ние се променяме... Ставаме по-добри и той с нас става по-приятен, ставаме по-лоши и след това светът ни е крив - искаме да го направим друг. Но не е ли това нашият начин да нагодим обстоятелстват ...
  2680 
Свърши циганското лято –
есен е...
Вятър короните мята –
бесен е...
Украси по дърветата – ...
  378 
Разпъната от нежностите грозни
на своите – завита в тегоба,
задавена в лъжите им помпозни,
„умирам” пак в поредната борба...
Едва поемам въздух днес от злоба ...
  353 
Редовете на мълчанието викат
към сълзите на бездушните лица,
дето в ямите с нещастията бликат
к’ат захвърлени от радостта деца...
Нотите на глухотата пак танцуват ...
  1274 
Направих си надежди във очите ти -
безбрежно сини – морска шир.
Прегърнах те във мъката на дните ти,
изплаках обич в черен пир.
Една прозрачна, светла люлка ...
  428 
Звездите се разпаднаха в очите ми,
снежинките им паднаха навред,
завиха и обагриха мечтите ми,
сияние огря в свещен завет...
Луната, самотна, разплака нощта - ...
  654  11 
/по мотиви от народното творчество/
Пет калинки се събрали
пак на селския мегдан
и хорце си заиграли -
над пазара там отбран... ...
  537 
Прегръщам пътеките шарени
на живота, изпъстрен с тъга.
Цветове - невинни, опарени,
под залязваща плахо дъга...
Грехове изповядвам, заварени ...
  479  15 
Дойде ти самотно,
тъй както се раждаме всички...
Погледна сиротно -
потърси по стара привичка,
да видиш, очите ми - ...
  684  15 
Непрогледната мъка раздира
всяка слабост и гордост у нас,
във душите ни бавно отмира
и последният наш зъл запас...
И убиваме всичките спомени, ...
  593  12 
Луната ми намига нощем,
убивам двама-трима насън,
лакират ми, черни, ноктите
и гледам бебешка снимка вън...
И често се возя на такси, ...
  614 
Въпрос: - Коя съм аз? -
- Аз цялата съм болка...
- Защо? - За теб, за нас.
- Какво направих толкоз?!
- Ти - нищо, но в захлас ...
  408 
Лятно
* * * * * *
Дъждът рисува, Полето цъфна,
Слънцето му се смее - пчелички смело жужат -
земята люби. врабчови клюки. ...
  634  12 
Когато ми говориш – слушам
душата ти, в лицето ти
чета...
Когато си до мен – обичам
смелостта ти, с мислите ти ...
  429 
Темида нека да отсъди,
за всяка тежка дума, нежно.
В сърцето нека да събуди,
от всяко старо зло, метежно -
тиха обич... ...
  570 
На М...
Навънка птиче чурулика..
и слънчицето грее пак,
намирам някаква прилѝка
със онзи, приказния мрак, ...
  430 
Молитва - Изповед - Мечта
Не ме замеряй с камъните тежки,
на черните си мисли и слова,
не ме изпивай с поглед „нечовешки” -
не съм готова – не и за това. ...
  1068  18 
Баба пържи ми филийки,
с малки пресни яйчица,
бухти слагаме в чинийки,
с разни сладки нещица...
Баба прави сладка супа, ...
  726  15 
Кошмари ме гонят
и нощем, и бягам...
Вини ми говорят,
къде да ги слагам?...
Раздели ме порят - ...
  476  14 
Оставям перото –
ще търся късмета си
другаде.
Оставям, защото
страхът ме оплита, ...
  515 
/малко закъсняла/
Препича в душата ни
пролетен лъх -
мори суетата ни,
дъх заиграва. ...
  678 
За красивото споменът тича
по пътека от две-три сълзи
и отново на теб ми прилича
всичко свято пред мойте очи...
На обидата дни отредихме... ...
  635  18 
Животът се усмихва лаконично
във твоето прозрачно огледало
и бавно те увлича драматично,
завива те с измамно одеяло...
Излива в теб емоции щастливи, ...
  1278  26 
Подвила опашка
пред наш'та Любов,
заблудата търси
във Нея покой... и
зов за отровена ...
  459 
Защо изчезна ти във мен...?
Защо направи ме щастлива...?
И пак Любов си в този ден,
когато мъката ми дива
ме хвърля в размисъл безумен ...
  357 
Блокче малко -
четири етажа,
с две липи отпред.
Гледат жалко
прозорците даже - ...
  594 
Две яйца се сбили
в алени бои,
баби - благи, мили
в козунаци три
орехчета скрили. ...
  487 
(по мотиви от народния фолклор)
Слънцето притихна. Отпусна хилядите си ръце, за да си почине и отстъпи място на лунните страсти. Червеният нощен фенер се огледа, преброди наоколо, търсеше пристан за поредната си оргия. Накрая на малко селце, срамежлива, бе скрита една широколистна компания. Множеств ...
  1614 
ПРОЛЕТНО
* * *
Слънчо поглежда
през облачни пелени -
Пролетта вика. ...
  563 
Tой имаше зелено тяло – красиво като тръстиките в тихото езеро. Всичко бе толкоз равномерно изваяно, сякаш един скулптор бе сънувал най-прекрасния си сън в нощта преди да го създаде. Осанката му се издигаше над другите растения грациозно и дори малко горделиво, но никой не обръщаше внимание на това, ...
  870 
Каламбурена погача
скача
и огрява там във здрача.
Кой ли ще я изяде?
Кой със мене се закача? - ...
  632 
Препича в душата ни
пролетен лъх -
мори суетата ни,
дъх заиграва.
Провиква се гневният ...
  444 
Random works
: ??:??