anabel7 (Албена Димитрова) - Works

Аз и моето пиано 🇧🇬

Клавишите потъваха, въздъхвайки под пръстите ми скръбно...
Чукчèтата дробяха на кристалчета от звуци тишината...
Шопен ги чу в отвъдното, ефира прекоси за миг обратно.
Тъгата ми целуна. С теготата ми на рамото си тръгна…
И детството мажорно се завърна със сонатата на Моцарт. ...

anabel7

Poetry

2022-09-02T13:00:22+03:00 1.1K 9 18

Пътуване в детството 🇧🇬

За кой ли път романа на живота си прелиствам… Недописан.
В началните му страници навярно същността си ще открия.
В прегръдката на мама, без която все не можех да заспивам.
(Не беше ли до мене тя, в завивките сълзичките си триех.)
И в гълъбовосиния, вглъбен или зареян взор на тати. ...

anabel7

Poetry » Odes and poems

2022-08-30T07:02:41+03:00 1.2K 3 11

Сънувано 🇧🇬

На Д.
Душите ни се срещнаха насън.
Валеше в мен неясният ти шепот.
Дали от миналото беше звън?
Или дочух от бъдещето екот? ...

anabel7

Poetry » Love, Strict forms

2022-06-22T17:06:04+03:00 1.1K 8 15

Сърцето знае... 🇧🇬

Времето забавя крачки в мъртвите листа.
Колко бързо прелетяха миговете летни!
Зимата студенокръвно готви се за старт.
Пролетта… Ах, тя изглежда толкова далече!...
Идват дълги, мразовити декемврийски нощи. ...

anabel7

Poetry » Love

2022-05-26T23:00:15+03:00 1K 6 13

Предречено 🇧🇬

Оглушах от екранни лъжи. В крокодилски сълзи се удавих.
Под земята животът мъжди… С кръв ли трябва да плаща за правда?!
И надеждата диша едва… Не донесе мир белият щъркел.
Сред руини, отломки, слова… похитената истина търся!
Не цветенца и млади треви, а гробове в градинките никнат... ...

anabel7

Poetry » Philosophical

2022-04-10T22:12:13+03:00 1.2K 4 16

В края на Адвента 🇧🇬

Декември побесня и ветровете три дни шибаше с камшика.
Най-сетне усмири се днес, подкара кротко зимната карета.
Но всеки лъч на слънцето изострил е до ледена игличка.
И аз като Мария Магдалина ще се сгуша при нозете Ти.
Там топло е. Протягам длан към книгата свещена на живота. ...

anabel7

Poetry

2021-12-24T13:36:59+02:00 1.4K 7 11

Изходът 🇧🇬

Небето притвори очите си слънчево-модри.
С дъждовно набъбнали устни земята докосна.
Полива градината Господ… А ние мърморим,
че трябва отново чадъра в ръка да си носим.
А ние нехаем, че тук сме за малко, на гости ...

anabel7

Poetry » Philosophical, Strict forms

2021-07-08T07:28:11+03:00 1.2K 8 22

Късна любов 🇧🇬

Тя е в мене, дълбоко… И чака да бъде дарена.
Без остатък, до сетна секунда от земното време.
Помъдрява полека... Отдавна не бърза за никъде.
Лъчезарна, усмихната… Но непонасяща викове.
От чие ли ребро е, така и не стана понятно. ...

anabel7

Poetry » Love, Philosophical

2021-07-06T07:30:11+03:00 2.9K 14 54

Исусе, уповавам се на Тебе! 🇧🇬

До мен ли си?... Така и не разбрах.
Не мога да Те пипна, да Те видя...
Сърцето си превърнах в какавида.
Затворих се сама в пашкул от страх.
Синаповото зрънце не кълни. ...

anabel7

Poetry

2021-06-22T11:43:22+03:00 2.1K 17 47

Апокалиптичен сонет 🇧🇬

Ти кротко ни гледаш – незримо Око.
Нали сътвори ни от пръст, но свободни.
Не разумът чист, суетата ни води.
Дали не сгреши генетичния код?
Но знам, ще замахнеш – последен откос. ...

anabel7

Poetry » Philosophical, Strict forms

2021-05-06T18:09:02+03:00 1.8K 9 26

Радвай се!... 🇧🇬

Радвай се на всеки земен миг!
Не мисли какво ще бъде после…
Простичко е, като „до, ре, ми…”
И не трябват никакви въпроси.
Изживей го ти като дете! ...

anabel7

Poetry » Philosophical

2021-04-20T08:47:44+03:00 991 9 16

Писмо 🇧🇬

на сестра ми и нейния съпруг
Мила моя сестричке, откъсна ли зрели смокини?
Натежаха ли в двора гроздовете, пълни със сок?
Всяка вечер се моля, разплакана в скута на Бог,
да си дойда при теб! У дома да остана завинаги!... ...

anabel7

Poetry

2021-02-27T21:48:11+02:00 964 8 14

Сонет, посветен на живота 🇧🇬

Докога ще размахваш косата, животе
и мечтите без жал ще прерязваш?
Колко сълзи ще капят по листите нотни?!...
Колко кули ще зидам напразно?…
Уж билетче си купих. Но влакът за рая ...

anabel7

Poetry » Strict forms

2021-02-24T17:37:36+02:00 1.2K 14 27

Поетите... 🇧🇬

Поетите… Те нямат цвят.
Не са ни сини, ни червени…
По стръмни склонове вървят...
Навяхват глезени, колене…
Но не умеят да пълзят. ...

anabel7

Poetry

2021-02-21T18:04:46+02:00 967 8 19

Коприна и дантели 🇧🇬

Облякох пижамата с цвят резеда –
прозрачно жарсе от коприна, с дантели.
Дали си я спомняш?... Отвръщаш ми: „Да.”
Признавам си – пазех я само за тебе!
О, толкова лесно се свличаше тя, ...

anabel7

Poetry » Love, Erotic

2021-02-02T13:10:10+02:00 1.6K 18 31

Поеми си дъх... 🇧🇬

Преди да изпълзи змия отровна
от мрака на греховната ти същност;
преди да изречеш хапливо слово,
което след това към теб се връща;
преброй до три, вържи езика здраво! ...

anabel7

Poetry » Philosophical

2020-12-15T07:40:17+02:00 1.6K 13 36

Синовно 🇧🇬

Благодаря за живота, Създателю мой!
За молекулите въздух, издишан и вдишан...
За прецъфтялата пролет, за летния зной…
За песента и словата, които аз пиша.
Благодаря Ти за ореха, тупнал пред мен. ...

anabel7

Poetry » Philosophical

2020-12-05T07:38:13+02:00 2.4K 21 66

Безсънно 🇧🇬

Нощта ми е приготвила кафе.
Поднася ми го в звездната си чаша.
Светът облича лунно кадифе.
Но пътят му е гибелен и плашещ…
От шепите на будната душа ...

anabel7

Poetry » Philosophical

2020-11-06T15:49:12+02:00 1.4K 17 29

Мостовете на Прага - VI 🇧🇬

VI
Пробуди се когато усети ефирната целувка на зората върху затворените си клепачи. Няколко секунди ѝ бяха достатъчни, за да се опомни къде се намира. Разсънвайки се, направи отново анализ на случилото се предишния ден (както съветваше народът: „утрото е по-мъдро от вечерта”). Но нищо по-различно не ...

anabel7

Prose » Novellas and novels

2020-10-10T08:45:04+03:00 961 4 7

Новогодишно 🇧🇬

Тази нощ ще затвори Земята поредна окръжност
в пируетен космически танц със сияйното Слънце.
Ще се скрият зад празнични маски душите ни скръбни.
Но с шампанско любовната жажда дали ще залъжем?...
Ще пируват едни… А мнозина, останали гладни, ...

anabel7

Poetry » Philosophical

2020-10-02T15:47:08+03:00 929 12 18

Мостовете на Прага - V 🇧🇬

V
След секундите на
опияняваща близост, през които любовта тържествуваше, разумът все пак успя да разклати звънчето и те послушно се отдръпнаха един от друг…
Влади спонтанно възкликна, разочарован и недоумяващ къде са косите ѝ - явно очакваше да са дълги, каквито бяха в спомените му от Поморие и на ...

anabel7

Prose » Novellas and novels

2020-08-19T23:54:00+03:00 1.4K 3 7

Мостовете на Прага - IV 🇧🇬

IV
Нейният прекрасен рицар!...
Вулканът на чувствата, заспал повече от двадесет години, неочаквано изригна с неподозирана сила и горещата лава потече по вените ѝ…
Отпусна се трепереща на леглото… Цялата ѝ самоувереност на зряла жена, която след по-малко от две години щеше да празнува своя петдесетго ...

anabel7

Prose » Novellas and novels

2020-07-25T23:59:46+03:00 1.2K 4 8

Мостовете на Прага - III 🇧🇬

III
Никога не си позволяваше любовни отношения с женен мъж.
Израсна в порядъчно, стабилно семейство. Майка ѝ беше учителка в прогимназията, а баща ѝ - директор на техникум и тя често слушаше разговорите помежду им за тежките душевни травми на техните ученици, чиито родители се развеждаха… Особено ма ...

anabel7

Prose » Novellas and novels

2020-07-23T08:14:01+03:00 1.1K 4 7

Мостовете на Прага - II 🇧🇬

II
Животът ѝ потече отново в старото русло… Предишната ѝ връзка изглежда издържа на изпитанието, но тя не знаеше какви мисли и чувства таи този мъж дълбоко в себе си - оставаше си все така затворен, както преди…
Може би я обичаше, щом като не я напусна заради нейната изневяра… Може би просто не умее ...

anabel7

Prose » Novellas and novels

2020-07-14T11:01:03+03:00 1.1K 3 8

Мостовете на Прага 🇧🇬

(Три дни от живота на една жена - втора част)
I
Средата на август 2007. София.
Самолетът за Прага беше отворил врати и пътниците вече се качваха по стълбите.
Тя поздрави с усмивка стюардесата, показа ѝ бордната карта, международния паспорт и тръгна между двете редици седалки. ...

anabel7

Prose » Novellas and novels

2020-07-11T13:09:10+03:00 1.2K 3 8

Три дни от живота на една жена - XI 🇧🇬

XI
Денят преди да си тръгне от морето винаги беше много тъжен за нея. Мисълта, че цяла година няма да го вижда, че ще дойде зимата (която никак не обичаше), че ще си брои дните, седмиците и месеците до следващото лято (до мига, в който най-сетне отново ще се върне при него), я травмираше болезнено.. ...

anabel7

Prose » Novellas and novels

2020-07-09T10:48:42+03:00 1.1K 4 8

Три дни от живота на една жена - X 🇧🇬

X
Разочарова я не това, че е разведен с дете, а прикриването на този факт. Е, все пак ѝ го каза, макар и със закъснение… Можеше изобщо да не ѝ спомене нищо, нямаше откъде да го научи - бившата му съпруга живееше с момченцето им в Ирландия. Затова реши да не го съди толкова строго. Никой не е съвърше ...

anabel7

Prose » Novellas and novels

2020-07-07T09:35:03+03:00 1.2K 4 9

Записки от дневника на една любов 🇧🇬

Тя и той. Поморие. Осемдесет и трета.
Лятно утро. Първа среща на брега вълшебен.
Ева и Адам. И лодка с две весла в морето.
Залез в тихи улички на стария Несебър.
Той и тя. В онези три незабравими дни ...

anabel7

Poetry » Love

2020-07-04T15:32:13+03:00 2.2K 8 21

Три дни от живота на една жена - IX 🇧🇬

IX
Лунният диск съзерцаваше безучастно през прозореца тласъците на сгорещените им тела...
Но в мига, в който тя би трябвало да вика от удоволствие, я разтресоха неудържими ридания… Влади изпадна в паника - прегръщаше я, целуваше я, молеше я да не плаче, питаше я какво да направи за нея, защото не из ...

anabel7

Prose » Novellas and novels

2020-06-20T16:50:38+03:00 1.3K 4 9

Три дни от живота на една жена - VIII 🇧🇬

VIII
Жребият беше хвърлен, нямаше връщане назад… Но тя продължаваше трескаво да мисли как да предотврати неизбежното…
Влади поиска хавлия и сапун, за да си вземе душ. Когато се върна в стаята, тя му посочи свободното легло под прозореца, пожела му лека нощ и побърза да отиде на свой ред в банята. На ...

anabel7

Prose » Novellas and novels

2020-06-19T00:21:54+03:00 1.3K 3 5

Три дни от живота на една жена - VII 🇧🇬

VII
Екскурзията до Несебър приключи благополучно, прибраха се навреме в Поморие. И наистина, както очакваше, целият ден беше чудесен, донесе ѝ само приятни преживявания, красота и романтика...
В трапезарията вече имаше доста хора. Влади отново обра овациите на всички - този път за пълното чувалче с ...

anabel7

Prose » Novellas and novels

2020-06-17T10:21:51+03:00 1.2K 2 5

Три дни от живота на една жена - VI 🇧🇬

VI
Петър и брат ѝ вече се връщаха. Забеляза ги отдалеч и побърза да се облече. Изглеждаха малко оклюмали, вероятно опитите им за запознанство се бяха оказали безуспешни. Но при вида на пълното чувалче с превъзходни едри миди настроението им се подобри. Щеше да има миден „купон” вечерта. А и нали пон ...

anabel7

Prose » Novellas and novels

2020-06-16T00:59:50+03:00 1.2K 3 5

Три дни от живота на една жена - V 🇧🇬

V
Събуди се с приятната мисъл, че предишният ден не е бил просто сън…
Но още не можеше да повярва, че всичко се случва действително. Нима е възможно да е толкова хубаво и да е истина?... Знаеше, че в критична ситуация човек показва същността си. А вчерашната се оказа точно такава - животът им беше в ...

anabel7

Prose » Novellas and novels

2020-06-14T08:01:01+03:00 1.1K 3 4

Три дни от живота на една жена - IV 🇧🇬

IV
Сградата на „Радио - телевизионни сервизи” се намираше в старата част на Поморие.
Когато тя и Владимир се качиха на втория етаж, завариха брат ѝ заедно с колегите му в трапезарията, насядали около масите, отрупани с храна и напитки, в компанията на няколко непознати жени. Изненадващо Петър също б ...

anabel7

Prose » Novellas and novels

2020-06-13T06:11:40+03:00 1.2K 3 8

Три дни от живота на една жена - III 🇧🇬

III
Не усети кога започна да го нарича Влади, а той се обръщаше към нея с галено умалително име почти веднага след запознанството им.
Предложи ѝ да се изкъпят в морето преди да са наближили твърде много Несебърския плаж. Но тя предпочете да си остане в лодката - обичаше когато е във водата да е сигу ...

anabel7

Prose » Novellas and novels

2020-06-11T18:47:04+03:00 1.3K 3 5

Три дни от живота на една жена - II 🇧🇬

II
Изпълваха я противоречиви мисли и чувства. От една страна Владимир беше мил, внимателен, грижовен и тя напълно престана да се бои от него. Но от друга страна тревогата ѝ нарастваше. Бяха изминали около два часа откакто тръгнаха от Поморие, а наближаваха едва Ахелой. Изглежда имаше някакво течение ...

anabel7

Prose » Novellas and novels

2020-06-10T15:40:37+03:00 1.2K 3 6

Три дни от живота на една жена - I 🇧🇬

„Нашият живот е само кратки мигове. Останалото време ги мечтаем или си ги спомняме…” - Александър Дюма.
I
Началото на август 1983. Поморие.
Утрото трептеше под синята небесна коприна, ухаещо на водорасли, позлатено от изплувалия над водата ослеопителен слънчев диск.
Тя вървеше по пясъка, наслаждавай ...

anabel7

Prose » Novellas and novels

2020-06-09T22:52:10+03:00 1.4K 6 8

Вечеря със сърцето 🇧🇬

Любовта се отби тази вечер при мен, уж за малко.
И албума затрупан извади от стария скрин.
Запознанство на сватба - почти тривиално начало.
Кой да види, че огънят дяволски в него е скрит!
Поетичният клуб „Дебелянов”. Дискусии...Песни... ...

anabel7

Poetry » Love

2020-05-29T10:38:11+03:00 2.8K 14 18

Ще кажа само... 🇧🇬

Усещам как витаеш… Конник черен
с оловен шлем. Отвътре - прах и кости.
И чувам как зловещо се кикотиш,
по улиците хора не намерил...
Признавам си, успя да ме уплашиш. ...

anabel7

Poetry » Philosophical, Strict forms

2020-05-26T12:52:29+03:00 1.1K 6 9

Обичам Те, Татко! 🇧🇬

Научѝ ни, Създателю, как да се върнем при Теб.
Заслепява суетният блясък зениците празни.
А лукавият своите мрежи подмолно плете...
И невидим разпръсква в света смъртоносна зараза…
Научѝ ни от Твоята жива лоза да сме пръчки. ...

anabel7

Poetry

2020-05-24T21:34:54+03:00 2.5K 12 26