anabel7 (Албена Димитрова) - Works

Тя... 🇧🇬

Сребристото в косите ѝ отива.
И бръчките - цената заплатена
за всеки грях, сълза или усмивка…
Защо и за кого да се променя?
Лудува още… Млада е душата ...

anabel7

Audio reads » Poetry reading

2020-05-11T09:06:45+03:00 4.5K 6 16

Тя... 🇧🇬

Сребристото в косите ѝ отива.
И бръчките - цената заплатена
за всеки грях, сълза или усмивка…
Защо и за кого да се променя?
Лудува още… Млада е душата ...

anabel7

Poetry » Philosophical

2020-05-07T23:53:28+03:00 1.1K 12 20

До утре... 🇧🇬

Умореният ден портокал си откъсва от залеза…
Вечерта го завива с кобалтово сини коси…
Под бетона градът е с клепачи, от сън натежали…
Но сърцето е будно, защото до мене не си…
И какво да му кажа?... Че цял живот тичах към твоето?... ...

anabel7

Audio reads » Poetry reading

2020-03-28T20:46:07+02:00 3.8K 11 24

Padre nostro (Отче наш) 🌐

Музика и изпълнение - Албена Димитрова

anabel7

Music » Others

2020-03-28T20:44:22+02:00 2.9K 6 14

На Рада Казалийска 🇧🇬

Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:
Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води...
Псалом 22
Една дъщеря на Родопа
превръщаше себе си в квас, ...

anabel7

Poetry

2020-03-15T16:36:06+02:00 1.3K 3 4

Мисия 🇧🇬

Недей се разсейва, Поете!
Ръката недей си отдръпва
от пулса на болния свят!
Линее сърцето му клето...
Ти бе на скала непристъпна. ...

anabel7

Poetry » Philosophical

2020-03-14T08:17:53+02:00 868 5 10

Мартенско 🇧🇬

Очевидно е време
да прочистя градината.
За начало ще взема
да прегледам малините.
Всички пръчки изсъхнали ...

anabel7

Poetry » Philosophical

2020-03-02T01:58:00+02:00 1K 5 13

Истинска... 🇧🇬

Не знам дали съм роза, друг да каже.
Но сигурно е, че бодли си имам.
Макар и да вирея по паважа,
от чужди стъпки винаги боли ме...
Когато в нечия душа е зима, ...

anabel7

Poetry

2020-02-29T07:47:07+02:00 1K 7 14

Неотменимо 🇧🇬

И рече Бог: „Да бъде светлина!”
А мракът неохотно се отдръпна.
Но все успява да се вмъкне в нас
незабелязано, с безшумни стъпки...
Преследваме мечтана свобода... ...

anabel7

Poetry » Philosophical

2020-02-22T12:00:28+02:00 1.6K 12 24

Само ти, Любов!... 🇧🇬

И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов;
но най-голяма от тях е любовта.
Ап. Павел, I Коринтяни 13:13
Ще остане ли нещо красиво след мен,
щом прекрача оттатък всемира? ...

anabel7

Poetry » Love

2020-02-20T00:11:35+02:00 1.6K 14 21

Любов раздавай! 🇧🇬

Животът щеше да е твърде скучен,
навярно прекалено да сладни,
ако не трябваше да те научи
за някого да си необходим.
За някого да бъдеш като въздух! ...

anabel7

Poetry » Philosophical

2020-02-05T07:52:06+02:00 1.1K 5 14

Може би... 🇧🇬

на Мая Нарлиева
Боли те, зная... Толкова непоносимо те боли!...
Дори не зная колко… всъщност нямам никаква представа.
Не позволяваш на оловното небе да завали.
И в ада да се срути, все едно ти е - ще го оставиш!… ...

anabel7

Poetry

2019-12-06T08:46:15+02:00 1K 10 19

Отпътуване 🇧🇬

На сестра ми и нейния съпруг
Потракват монотонно колелата.
От моя град отнасят ме далече…
От къщата на втората пресечка,
с лозници и смокини ароматни. ...

anabel7

Poetry » Strict forms

2019-11-29T11:01:22+02:00 888 6 15

Предколедни размисли 🇧🇬

Телецът златен, черна паст раззинал,
света ни стар и оглупял засмуква...
Търбухът му - чудовищна машина -
троши мечти, идеи, мисли, чувства...
Олтарът Божи, неведнъж пропукван, ...

anabel7

Poetry » Philosophical, Strict forms

2019-11-24T06:30:16+02:00 1.4K 9 21

До утре... 🇧🇬

Умореният ден портокал си откъсва от залеза…
Вечерта го завива с кобалтово сини коси…
Под бетона градът е с клепачи, от сън натежали…
Но сърцето е будно, защото до мене не си…
И какво да му кажа?... Че цял живот тичах към твоето?... ...

anabel7

Poetry » Love

2019-11-17T23:27:50+02:00 1.6K 16 31

Иди си! 🇧🇬

... И точно когато решавам,
че спомен си, вече забравен,
в съня се промъкваш, целуваш ме…
И връща се старата лудост!
Така ли ще бъде до края ми - ...

anabel7

Poetry » Love

2019-11-14T22:44:58+02:00 1.3K 10 21

Призрачно 🇧🇬

След ада на изригналия гняв,
в пустинята от лава вкаменена
стоеше ти, невъзмутим и ням.
Не трепваше ни мускулче, ни вена...
А прошката бе с тяло овъглено, ...

anabel7

Poetry » Love, Philosophical, Strict forms

2019-11-09T23:33:58+02:00 1.3K 15 29

На морския бряг 🇧🇬

Да си запълня самотата с теб, море?
С пера на гларус закъснял, над мен прелитащ?...
Поне е сигурно - ще бъде по-добре
от забавленията блудкави на флирта.
Да си запълня самотата с теб, любов? ...

anabel7

Poetry » Love, Philosophical

2019-10-28T08:05:01+02:00 1.2K 11 15

Синове на Светлината 🇧🇬

Не за слава и власт, не за тайна отплата
те спокойно нарамват и носят си кръста…
В тях е Твоят Дух - Животворящият, Святият,
който сгрява сърцата и мрака разпръсква!...
Който всички надежди изгубени връща!... ...

anabel7

Poetry » Philosophical, Strict forms

2019-10-13T16:45:20+03:00 1.7K 6 15

Осмелих се... 🇧🇬

Това, което не ме убива,
ме прави по-силен.
Фридрих Ницше
Стоиш на прага на сезоните, септември.
О, моля те, не бързай толкова да влизаш! ...

anabel7

Poetry » Love, Philosophical, Strict forms

2019-10-08T23:35:08+03:00 1.2K 6 14

Припомнѝ си... 🇧🇬

Този странен септември по-скоро на август прилича.
С твоя дъх кадифен, нежно парещ по моята шия…
Закъснелия шепот, че винаги мен си обичал,
очевидно не можеше в чашата с вино да скриеш.
Тихо пееше в трели фонтанът сред смях на приятели. ...

anabel7

Poetry » Love

2019-10-05T17:25:46+03:00 1.4K 10 24

Закономерно 🇧🇬

Една илюзия безшумно се прокрадна.
В сърцето пропълзя и сви се на кълбо.
Така красива бе!... Изпълваше го с радост.
Изглеждаше почти… Почти като любов!
А разумът напразно удряше камбани. ...

anabel7

Poetry » Love, Philosophical

2019-10-02T07:49:15+03:00 1.3K 7 12

Сега!... 🇧🇬

Почакай! Опомнѝ се! Накъде вървиш, човеко?
Прехласнат, с този празен поглед в бляскави реклами.
Фалшиви идоли те тласкат в гибелни пътеки.
Не си щастлив, нали?... Защото някой те измами!
С боклук задавяш непрестанно своята планета. ...

anabel7

Poetry » Philosophical, Civic

2019-09-28T21:43:21+03:00 743 3 5

Любовта на Твореца 🇧🇬

Ти си в допира лек на жужаща пчеличка,
размножила живота, дарила му сладост.
В неуморните, хранещи клюнове птичи
малки човчици жълти, разтворени лакомо.
В благородния храбър делфин - избавление ...

anabel7

Poetry » Love, Philosophical, Strict forms

2019-09-22T07:53:11+03:00 1.6K 8 29

Ако Те нямаше... 🇧🇬

Ако Те нямаше, животът щеше ли да има смисъл?
Да влизаме в света през стонове и писъци на майки?...
Порой от бясна надпревара да ни влачи и замайва…
когато любовта, незабелязана, ще ни отмине?…
Ако Те нямаше, кой би изваждал всеки път стрелата, ...

anabel7

Poetry » Philosophical

2019-09-20T16:47:31+03:00 1.3K 3 8

Мамо... 🇧🇬

Още те виждам на малката гара
как ме изпращаш на влака за София.
Всяка раздяла в очите ни пареше…
И не изстиваше в никакви строфи.
Лошо предчувствие беше навярно. ...

anabel7

Poetry

2019-09-18T07:44:34+03:00 2K 12 39

Опит за сравнение 🇧🇬

Аз не съм по-различна от вас.
Може би - малко по-наранима.
Издържлива?...О, не! Затова
упоявам си болката с рими.
На парченца слова я насичам ...

anabel7

Poetry

2019-09-15T07:55:28+03:00 892 9 13

Непредвидимо 🇧🇬

Ти се върна, любов! Като гръм! Както само ти можеш!
И в септември избухна пожарът забравен на юли.
Полуделите мисли забиха камбани тревожно...
Но неделната проповед в стария храм някой чу ли?!
Ти нахълта, любов, в подредения дом на душата. ...

anabel7

Poetry » Love

2019-09-13T15:12:35+03:00 853 5 13

Към свободата 🇧🇬

Ти никога не идваш като дар.
Не - в слънчев лъч, а в облак, с вятър бурен!...
Защо тежи ни пътят, Свобода,
дори до избирателните урни?
И влачим си така синджира робски... ...

anabel7

Poetry » Civic

2019-07-18T09:29:28+03:00 841 2 6

Една Любов 🇧🇬

anabel7

Books

BGN 10.00

2019-06-23T01:33:09+03:00 3.1K 3 15

Там... 🇧🇬

Забравих коя съм, Създателю мой, припомнѝ ми!
Покълват Словата, които си в мене посял.
Познаваш ме цяла - нали ме направи от кал,
подхлъзвам се лесно… А после Те викам по Име...
Защо ли пак търся онази човешка любов? ...

anabel7

Poetry

2019-05-03T05:16:21+03:00 1.3K 12 18

Към Дева Мария 🇧🇬

От сквернотата на живота неопазена,
преследвах щастието… Исках да го хвана!
Свистеше ласото… Но щракваше капанът.
И все на дявола робиня се оказвах…
А как мечтаех да съм чиста като тебе! ...

anabel7

Poetry

2018-11-22T12:35:14+02:00 1.3K 15 32

Несъвместимост 🇧🇬

На Е. С.
Ти си всичко, което не съм.
Аз съм всичко, което не си.
Докога ще си само мой сън?
Докога ще съм твой блян красив?... ...

anabel7

Poetry » Love, Philosophical

2018-11-04T19:39:09+02:00 1.1K 12 28

Повярвай ми... 🇧🇬

На стълбата обществена стъпалото най-ниско
изглежда, сатана за цял живот ми е запазил.
Обаче там спокойно е – почти е нулев рискът
да бъдеш грубо блъскан или ритан...и прегазен!
Как скърца той със зъби, че без власт е да отнеме ...

anabel7

Poetry » Philosophical

2018-10-25T00:16:15+03:00 1K 11 20

Девойката, която ти постла легло 🇧🇬

на Е. С.
(Вдъхновено от Робърт Бърнс –
„Девойката, която ми постла легло”)
Девойката, която ти постла легло,
ти взе в обятията си нетърпеливо. ...

anabel7

Poetry » Love

2018-10-16T17:35:52+03:00 2.7K 11 26

Позволих си... 🇧🇬

На Е.С.
Заведи ме на едно вълшебно място –
при море и пясък, с гларусова песен...
Да забравим, че животът ни е есенен!
Щом сме заедно, отново ще е лято!... ...

anabel7

Poetry » Love

2018-10-09T02:00:19+03:00 952 10 20

Старо вино 🇧🇬

Отново сме заедно в класната стая.
И както преди - с теб на първия чин.
Незримо присядат и чувствата стари…
Но влюбен от двама бе само един.
А другият предан приятел остана. ...

anabel7

Poetry » Love

2018-09-22T22:45:15+03:00 1.1K 6 22

Откровено 🇧🇬

на Е. С.
Аз не мога да бъда крадец!
Нечий дом да руша сили нямам.
Да се крия, не зная къде...
Не понася Творецът измама. ...

anabel7

Poetry » Love

2018-09-19T13:43:45+03:00 2.6K 18 37

Искам... 🇧🇬

Защо ли обичам те толкова много, море?
И търся за теб най-красивите думи и рими?
Навярно защото напомняш ми моя Творец,
вселената мъдро създал – всичко зримо, незримо...
Живота в солената твоя утроба заченал... ...

anabel7

Poetry » Landscape, Philosophical

2018-08-31T20:51:25+03:00 1.1K 9 20

При моето море 🇧🇬

Ето, обещах ти и се връщам.
Прегърни ме, моя синя нежност!
Даже разгневено и намръщено,
всякак те обичам!... Неизменно.
Само да те вдишвам - и ми стига. ...

anabel7

Poetry » Landscape, Philosophical

2018-08-24T09:20:26+03:00 1K 11 19