Apaika (Арлина) - Works

От Любовта Смъртта ми е гореща... 🇧🇬

***
... в памет на Тази...
която умря в теб...
Разпилях се... стихнах...
уязвих се... ...

Apaika

Poetry » Other

2007-11-04T11:43:22+02:00 1.2K 17

Изплака ме Луната... 🇧🇬

***
Проплака в люлката небесна...
една Луна в червено кадифе...
През змийска плът смъртта й блесна...
натровена от чужди светове... ...

Apaika

Poetry

2007-11-03T12:53:29+02:00 781 9

Не остарявам... 🇧🇬

***
Побелях...
самотността ми ме прокуди...
споделих очите си...
и завалях... ...

Apaika

Poetry

2007-11-02T15:42:19+02:00 919 11

Почти любовно... 🇧🇬

***
Била съм тук преди...
безкрайно много пъти преминавах...
Разбрах защо вали...
в очите ти, които пресушавах... ...

Apaika

Poetry

2007-11-01T15:35:52+02:00 1K 20

Великолепно Жълто... 🇧🇬

***
Великолепно е
да те сънувам в жълто...
да те намятам
със кристално пълнолуние... ...

Apaika

Poetry

2007-10-31T17:12:04+02:00 1.7K 14

Ще бъда пак... 🇧🇬

***
"С вериги стегнал си скалите,
за да са здрави тези дни,
когато ще текат реките
през твойте очни падини." ...

Apaika

Poetry

2007-10-30T08:44:11+02:00 1.1K 16

Ампутиран живот... 🇧🇬

***
"Във храма
пълен с декори.
Пиеса ще има сега.
Излизат голи актьори ...

Apaika

Poetry » Other

2007-10-29T12:11:49+02:00 1.3K 24

Попътно... 🇧🇬

***
Под мойта безумна и тихичка стряха,
надеждата расне без почва и плаха...
Все по нея въздишам печална и волна,
макар да съм чужда на къщата болна... ...

Apaika

Poetry

2007-10-28T11:46:26+02:00 848 18

Отново... 🇧🇬

***
Днес отново се събудих онемяла...
Не помня как заспивам в полутон...
И колко съм пребродила и полудяла...
Завръщам се, по дяволите, в този дом... ...

Apaika

Poetry

2007-10-27T14:19:10+03:00 785 8

Недей!!!... 🇧🇬

***
Защо не коленичите пред мен,
нещастие и свян, като магия?...
Един греховен страшен силует
от мрамор... като Бог и сила... ...

Apaika

Poetry » Other

2007-10-26T13:38:16+03:00 1.2K 10

Възмездие... 🇧🇬

***
Накажи го! Удави го в кал!
От миглите му да тече отрова!
По блудкавия тен да се стече в червено...
и кървави да ги изпие със охота... ...

Apaika

Poetry » Other

2007-10-25T10:46:46+03:00 1.1K 15

Молитва 🇧🇬

***
Залезът... като червена морска сирена... се взира в мен и ме прави друга...
Оглушах от виковете на прибоя... Ослепях от тъмнината на Тук и Сега... Но с върха на косите си докоснах Небето!
И вътре в себе си чух гласа на Магията... Шепотът не влизаше отвън. Родиха го изнемощелите ми страхове... Об ...

Apaika

Essays » Philosophical

2007-10-24T13:29:53+03:00 2K 8

Пеперудена смърт 🇧🇬

***
Води ме!
Чакам този Сал от години...
греда да посее в таз мръсна душа...
Надълбоко копай във пръстта... ...

Apaika

Poetry

2007-10-23T10:00:23+03:00 893 15

Ще ви завърна... 🇧🇬

***
Ще ви гостя със сол
от мъртвото вълнение
на пясъчните рошави коси...
със сладък мед ...

Apaika

Poetry

2007-10-22T09:01:16+03:00 795 19

НеВъзможности... 🇧🇬

***
През всичките си дни...
стени...
грехопадения...
премина гордостта ми, ослепяла до безумие... ...

Apaika

Poetry

2007-10-21T13:03:06+03:00 1K 18

Някой знае ли... 🇧🇬

***
И като слънце... чиста светлина
реших, че няма да ни има...
Някой знае ли дали
е живяло морето в краката ни... ...

Apaika

Poetry

2007-10-20T12:22:02+03:00 794 12

съТворение... 🇧🇬

***
Чух
как онзи Хаос
запърха с крилете си...
Освирепяла Земя ...

Apaika

Poetry

2007-10-19T10:03:05+03:00 828 10

Размисъл 🇧🇬

Помислих -
вече няма да ме срещате
сред камънаците
и уличните боеве...
Завинаги заключен дим... ...

Apaika

Poetry

2007-10-18T11:52:35+03:00 741 7

Неродено погубено... 🇧🇬

***
Рисувам...
Листът грохнал ме гледа налудно...
Сее увяхнали цветя ръката ми
върху му... ...

Apaika

Poetry

2007-10-17T10:41:14+03:00 730 10

Преди да бъда... 🇧🇬

***
Надеждата се сломява...
разгражда се...
бере душа...
носи страст... ...

Apaika

Poetry

2007-10-16T10:04:29+03:00 764 9

Отдавам се... 🇧🇬

Отдавам се...
до дъно разори ме тъй свирепа...
изпий солта ми... всичката... да почернея...
изтръгвай ме от корен без пощада...
кърши крилете ми без свян с мощта си... ...

Apaika

Poetry

2007-10-15T10:22:54+03:00 925 9

Питанка... 🇧🇬

***
Искаш ли да разчупя
една кафява стъклена обувка
на тринайсет?...
Да принеса в жертва десет ...

Apaika

Poetry

2007-10-14T12:02:52+03:00 751 10

Клетва 🇧🇬

... на стихиите, които ме завърнаха...
Някога,
когато усещах морето,
по-черно от грях, във мен да се блъска,
когато солта му, пресята от мъка, ...

Apaika

Poetry

2007-10-13T13:17:09+03:00 930 14

Посветено... 🇧🇬

Дърво,
недей израства до безкрайност -
тъй както те посях -
да си недостижимо,
че може Бог да кривне ...

Apaika

Poetry

2007-10-12T10:22:14+03:00 761 1 11

Непонятно... минало 🇧🇬

Не се разстройвам,
щом по улиците капят локвени лица,
щом ме понасят над леглото ми,
душат ме и ме щавят
в покаятелната си подводност... ...

Apaika

Poetry

2007-10-11T10:48:12+03:00 767 15

Не Съвсем 🇧🇬

За теб съблякоха ли се равините?
Решил да пее за неща си ти.
Безкрай да храниш какавидите,
оттам не чакай да лети!
Събратът в теб тъче оковите ...

Apaika

Poetry

2007-10-10T16:23:54+03:00 760 4

Когато Луната... 🇧🇬

***
Когато Луната
разцепи сребърния си трон
и подари
кристалите си на нощта ...

Apaika

Poetry

2007-10-09T12:26:02+03:00 837 8

Тъмна Земя 🇧🇬

Отказвам да спя през нощта!
От съня ви поникват Горгони.
Със кокили раздират пръстта,
а над църквите плахи милиони...
до под кожа монаси без цвят ...

Apaika

Poetry

2007-10-08T09:00:23+03:00 1K 16

Да помълчим на мъртвата в леглото! 🇧🇬

Сведете плоските си щения -
от еволюция загивате без плод!
Богоподобни свежи въжделения -
брокатеният пъзел е без вход!
Тя чака ви - да разплете утробите, ...

Apaika

Poetry

2007-10-07T11:48:50+03:00 1.3K 16