beytula_bubu (Бен Ар)

Ти си там... 🇧🇬

Хората са лицемерни, като змии... увиват се около шията ти и те облизват, а след това пускат отровата си... Усмихват се, а зад усмивката е завистта... Но нека не замърсявам себе си с неща нисши... Нека мракът не навлиза към онази светлина, която Бог е дал на всеки един... Нека не замръзне сърцето, к ...

beytula_bubu

Prose » Others

2009-07-10T22:32:23+03:00 1.2K 1

Бляскав свят 🇧🇬

Все нещичко остава от този свят разпилян... Онова нещо, което наричаме чувство преплетено с размисъл върху битието...!
И пак започват тревогите за ежедневието за това как, къде, кога? Вечните въпроси на нас творенията.
Но когато се издигнем над сивотата се появяват цветовете на дъгата, а дъждът е пр ...

beytula_bubu

Prose » Others

2009-03-08T23:30:03+02:00 1.8K 4

Спомен от любовта 🇧🇬

Нежност и красота, изгарящи в някоя душа...
Кратък миг от вечността, която премина през две сърца...
Пясък и малко прах от останките на нашите тела...
Телата, които страстта изгори, като есенни листа...
Остана само пепел, разпиляна от свобода... ...

beytula_bubu

Poetry » Philosophical

2009-03-01T09:30:21+02:00 1.1K 5

Сълзи 🇧🇬

- Ти ме питаш кой ще прочете това?
- Аз ти отговарям, че няма значение...
- Смисъл има само в това, кой ще го разбере и как?
Когато се криеш от сълзите си, бягаш от истината, която не можеш да понесеш, защото в твоите сълзи е всичко онова, което ти се е случило и ти не искаш да споделиш с този свят. ...

beytula_bubu

Prose » Others

2009-02-19T18:25:21+02:00 1.7K 9

Едно сърце е по-дълбоко от всички океани на земята 🇧🇬

Този път няма да описвам онази реалност, която е в мен или в света... Няма да мисля кое, как да е... Просто ще "нахвърлям" думите, както си поискам... И знам, че красивото не е само в перфектните "неща", а и в онова, което на пръв поглед изглежда елементарно. А понякога в простотата има много повече ...

beytula_bubu

Prose

2009-02-08T09:20:37+02:00 1.3K 2

Мечтите, които не умират 🇧🇬

Спомени изтъркани са оставили следи...
Открих те в отминалите красиви дни...
Сезоните заличиха всичките ни нощи...
А слънцето роди нов ден без теб...
Денят, който е оставил път към теб... ...

beytula_bubu

Poetry » Love

2009-02-05T17:55:50+02:00 1.7K 4

Човекът с теб... 🇧🇬

Ние двамата с теб стоим на ръба на живота и мислим...
Ти криеш чувствата си, като бисери неоценени...
Отричаш се от мислите си, но те преследват през нощта...
Отново бягаш на мокрия пясък със спомена за любовта...
Спираш пред мостa, свързващ два бряга. ...

beytula_bubu

Prose » Others

2009-01-28T17:02:56+02:00 1.3K 2

Краят идва с ново начало... 🇧🇬

Не прекрачвай границата на реалността, че ще се заблудиш!
Илюзиите са сладки докато ги преглътнеш, след това придобиват горчив вкус, който дълго усещаш в себе си.
Времето не е способно да заличи онези рани от съжалението за нещо сторено, но е способно да ти помогне да погледнеш истината такава, какв ...

beytula_bubu

Prose » Others

2009-01-22T14:08:54+02:00 1.4K 1

Най-празното кътче от мен... 🇧🇬

Пепел от онова, което изгоря...
Следите на прошката, оставила следа...
Отронени сълзи, събрани в една душа.
Целувката, запечатана в нечие сърце...
Радостта, преплетена с тъга... ...

beytula_bubu

Poetry » Other

2009-01-21T00:29:00+02:00 935 1

Нещо толкова красиво... 🇧🇬

Времето е сложило пръстена на твоята ръка.
Обвързана със спомена ме сънуваш, както аз тебе.
Нежното ти сърце пак търси моята сребърна душа...
Срещаме се в улиците на нашите златни мечти.
Разминаваме се след години, а сякаш са минали секунди... ...

beytula_bubu

Poetry » Love

2009-01-09T16:53:47+02:00 1.1K 4

Кой отне дъха ми? 🇧🇬

И тръгна по задънената улица на живота и се оплете в толкова много стремежи. Мрежите на мечтите те спряха, но ти се огледа и видя светлината да блести... Протегна ръка, за да я докоснеш, но беше толкова нежна, че се разсейваше в невероятните ти пръсти... Ти наведе дълбоко глава и започна да плачеш, ...

beytula_bubu

Prose » Others

2008-12-30T12:13:03+02:00 1.2K 2

Талисман 🇧🇬

Ти си без мен и аз без теб в тази пустош.
Вече сърцето ми не утолява твоята жажда, затова си тръгна...
Дано намериш непресъхващия извор на любовта...
За да може щастието да е твоят дом, защото всички сме бездомни...
За да може следващия път да не се разминаваме... ...

beytula_bubu

Poetry » Love

2008-12-24T13:00:44+02:00 947 4

На моето рамо... 🇧🇬

Aко можех да те задържа, щях да съм завинаги до теб...
Но не мога, защото ти идваш и си отиваш.
Ти ме радваш и мъчиш, но без теб няма светлина в сърцето ми.
Ти си моята поробена свобода, която е в чувствата скрити.
Погледът ти крие тайни, които ме карат да се запитвам за това и онова. ...

beytula_bubu

Poetry » Love

2008-12-05T14:26:01+02:00 1K 1

Ако искаш да потънеш някъде... 🇧🇬

Отново животът те тласка в непознатото, от което те хваща страх. Отново мъгла се е спуснала, като завеса и ти пречи да виждаш светлината... А трябва да спреш да мислиш, обичаш, мразиш, говориш, мислиш, анализираш и да се впуснеш в течението, което ще те отведе на брега.
На онзи бряг, където непознат ...

beytula_bubu

Prose » Others

2008-11-12T20:34:34+02:00 1.1K 3

Отвъд мрака... 🇧🇬

Лицето ми е скрито в нощното небе, където е бездна...
Очите ми гледат в празнотата, за да открият себе си...
Дланите ми студени те докосват със сковани пръсти...
Стоплят се при нежния допир и изгрява звезда в мрака...
Небето вече не е само... ...

beytula_bubu

Poetry » Love

2008-11-07T21:55:48+02:00 1K 2

Докато умра 🇧🇬

Ти се докосваш до моето тяло, аз изтръпвам...
Щастието и болката се сливат...
Появява се нещо ново, което не знам как да нарека...
Може би дълбока тишина...
И пак плача... ...

beytula_bubu

Poetry » Love

2008-11-02T20:26:22+02:00 1.3K 1 8

Благодаря... 🇧🇬

Благодаря, че ми помогна да разбера това, което преди не осъзнавах. Да открия, че онова, което идва отвън е нищо в сравнение с това, което се ражда в бистрите води на душата.
Благодяря за това, че в самотата открих себе си и за това, че после отново се загубих, за да разбера, че без Теб съм нищото.. ...

beytula_bubu

Prose » Others

2008-11-01T07:47:49+02:00 1.3K 4

Звезден дъжд 🇧🇬

Две тела са се вплели в едно цяло, като слънце и луна...
Звездите са изпопадали от небето, като пороен звезден дъжд.
Твоето лице е осветило всяка част от моята самота...
И аз съм се превърнал в божествено дихание...
Ухая на любов, в която се загубва всяка мисъл. ...

beytula_bubu

Poetry » Love

2008-10-31T07:20:18+02:00 969 2

Появи се... 🇧🇬

И се появи от нищото и искаше нещо невъзможно... да се докосна до теб... без дори да те познавам. Не, не е възможно, защото не съм, като другите и едва ли бих могъл да бъда... Не искам повече празни хора, без капка чувство... не искам този свят с фалшивите си "стойности", които нищо не струват пред ...

beytula_bubu

Prose » Others

2008-10-25T10:25:31+03:00 1K 3

Ще бъда пепел от рози 🇧🇬

Лудост ли е това да те гледам втренчено така?
Или е онова чувство, което не мога да спра?
Твоето тяло е като дреха, с която искам да се облека...
А очите ти са прозорците, през които мога да видя себе си...
Но не искам, защото няма да съм онзи, който искам да бъда! ...

beytula_bubu

Poetry » Love

2008-10-23T17:43:02+03:00 912 4

Побързай... 🇧🇬

Трудно ми е да заспя, след като проспах толкова златни мигове без теб.
Още по-трудно ми е да се събудя от този объркан сън, в който бълнувам.
Може би твоето сърце някъде без мен тупти заради моите несбъднати мечти...
Или те докоснах в съня и след това се събудих и забравих...
Но как бих могъл да го ...

beytula_bubu

Poetry » Love

2008-10-21T09:23:44+03:00 873 3

Заблудата на живота 🇧🇬

Ти отново си превзела всичко... ти, моя илюзия, която ме е заключила в златна клетка. Жалко, че вече не съм птица, която може да лети с чистия си дух... Не, и след като съм в оковите на земята, попила греха на моите желания.
Заблудата е закрила с воал истинската любов, зад която
са били думите ми пр ...

beytula_bubu

Prose

2008-10-09T08:20:31+03:00 1.2K 4

Свобода 🇧🇬

На мен ми е забранено да плача, за грехове и благодат... Аз нямам право да обичам по онзи начин, който да ме удовлетвори.
Без да подозирам, бях сринат от любовта.
В следващия миг вече не дишах...
С последния дъх изрекох думите, които никой не разбра...
Мълчанието беше моето наказание, което ме научи... ...

beytula_bubu

Prose » Others

2008-09-28T00:40:48+03:00 1.2K 4

Домъчня ми... 🇧🇬

Домъчня ми за твоите глупости, защото те не са фалшивите "опаковки", с които другите се опитват да опаковат лицемерието си.
Ти си онова дете, което прави пакости в моята душа и ме наранява, но в същото време ме радва със своята усмивка... затова толкова много те обичам.
Знам, не мога да те притежава ...

beytula_bubu

Prose » Others

2008-09-17T21:00:30+03:00 1.7K 2

Излиянието на душата 🇧🇬

Не можах да се въздържа, когато почуствах онова чувство на осезаемост, което ме накара да го излея тук... може би ще го нарека излиянието на душата и няма да му слагам кавички, защото в реалния живот за мен не съществуват...
И така, тази вечер видях толкова много красота в хората(случайни), които ми ...

beytula_bubu

Prose » Others

2008-09-04T22:39:02+03:00 1.1K 2

Роб 🇧🇬

Времето отнело е онова, което е дало...
Мечтите са се разпилели в погледа ти, който ме изгаря.
И тишината вече не ми говори, както преди.
Потънали са всички мечти...
Морето ги е изхвърлило мъртви на брега. ...

beytula_bubu

Poetry » Philosophical

2008-08-19T22:06:23+03:00 973 5

Опаковката на илюзията... 🇧🇬

Не сме ли ние онези просяци за любов, които се загубват в своите желания? Не сме ли жадни за това да притежаваме онова, на което само Бог е собственик? Не се ли борим с онези чувства, които ни раздират за да ни покажат път? Не сме ли ние, които си вярват на смешните маниери, които ни правят на важни ...

beytula_bubu

Prose » Others

2008-08-13T22:56:45+03:00 1.1K 2

Подножието на моите мечти... 🇧🇬

Да обичам ми е забранено, но те обичам... и когато чуя твоя глас, който гали душата ми, прекрачвам всички граници... И тогава разбирам, че лудост е любовта... И след нея следва тишина... крещяща в нощта за малко светлина...!!! Погледни как плача заради съдбата и не мога да зачеркна нищо от онова, ко ...

beytula_bubu

Prose » Others

2008-07-24T23:13:27+03:00 1.3K 4

Слънце 🇧🇬

СЛЪНЦЕ
Изгрява слънцето и ме докосва със своите златни пръсти.
Очите ми светят в тъмнината и се ражда денят...
Сърцето прелива с пурпурни цветове и прелива в гама.
Нейното дете е любовта, която посях в теб... ...

beytula_bubu

Poetry » Love

2008-07-13T21:01:45+03:00 1.4K 8

Свещ пред олтара... 🇧🇬

Всеки ден е свещен... изживей го като последен. Погледни небето, как ти се усмихва и как слънцето осветява всяка частица от твоето съществуване. Усмихни се на съдбата си и тя няма повече да ти се сърди... Запечатай всичко прекрасно в паметта и остави на чувствата да преливат като цветовете на дъгата ...

beytula_bubu

Prose » Others

2008-07-12T12:45:24+03:00 1.1K 2

Последна смърт 🇧🇬

ПОСЛЕДНА СМЪРТ
Минаха два дена без теб и сякаш нещо в мен се загуби...
Когато се обърнах назад във времето, разбрах, че са два месеца.
Твоите думи оживяха във сърцето, а душата ми вече беше мъртва.
Съживи я... моля те... с твоите красиви очи... ...

beytula_bubu

Poetry » Love

2008-07-09T00:25:52+03:00 921 2

Орхидея 🇧🇬

Последният цвят от орхидеята падна на земята и заплаках...
Онези цветове избледняха, а листата останаха зелени, като Вечността.
Може би отново корените ще родят цветове, така както животът ражда...
Или хербария ще запазя в страницата на някой друг живот...

beytula_bubu

Prose » Others

2008-07-05T12:00:40+03:00 1.4K 2

Сринат от илюзията, наречена любов 🇧🇬

Онези очи вече не ме гледат в нощта...
Не те срещам вече зад ъгъла на душата ми.
Не чувам гласа ти заглъхнал от обстоятелствата.
Не виждам светлината, която да освети самотата...
Спомена единствено съхранявам в паметта. ...

beytula_bubu

Poetry » Other

2008-07-02T19:32:44+03:00 992 7

Онова дете... 🇧🇬

Oнази тишина събудила те сутринта, изтръгва душата ти от тялото и тя полита... Обръщаш се назад и сякаш виждаш спомен отлетял... Поглеждаш напред и в мъглата виждаш празнота... Получаваш раните святи от живота, а след това сълзите ти някой попива с нежното си лице. Лицето ти се усмихва, превръщайки ...

beytula_bubu

Prose » Others

2008-06-28T07:40:17+03:00 1.4K 3

Булото на съдбата 🇧🇬

Oнези въздишки, които те карат да се отказваш от живота безсмислен и запустял. И чакаш някой да погали душата ти, но нищото я гали с празни ръце, а ти на перваза на незнанието стоиш...
Къде си сега, живееш ли като мен?
Ако умреш, дали ще разбера?
Дали и аз ще умра?
Дали си моята сродна душа, с която ...

beytula_bubu

Prose » Others

2008-06-17T21:06:09+03:00 1.3K 2

Откраднат миг 🇧🇬

Откраднат миг от съдбата, затихнала буря в мрака...
Онзи полъх ме накара да живея, за да заровя пръсти в твоите коси.
Когато ми обърнеш гръб, да мога да плача от радост, защото те обичам.
И след това да открия смисъла в друг образ...

beytula_bubu

Poetry » Other

2008-06-11T01:46:24+03:00 928 1

Приеми... 🇧🇬

Дрехите си мръсни ще оставя на земята, а душата нека полети.
Да се извиси над мрака... за да се преоблече в красота.
Да подаря цветя на всички светли души и да изпадна в екстаз.
За да мога да забравя за оковите на този свят...
Любовта да бъде моят живот, който да изживея до край. ...

beytula_bubu

Poetry » Other

2008-06-06T06:51:47+03:00 874 2

Съдбата ме разби 🇧🇬

Не можах да видя красивото ти лице, което да ме накара да съм щастлив.
Видях отломките от радостта, паднали в пепелта...
Търсих пламък, с който да изгоря греха, но открих празнота.
Болката се заби като стрела и ми отне смисълa да продължа.
Продължих сам със смелостта, която погуби невиността... ...

beytula_bubu

Poetry » Philosophical

2008-06-01T23:29:55+03:00 1.1K 2

Отново започва нов цикъл 🇧🇬

Tам, където е самотата, се среща индивидуалността на душата. А най-трудно е сърцето да открие себе си в еуфорията на живота, който живее. Срещите с различни хора и обстоятелства изрисуват реалността... Раждат се цветове и звуци, проникващи в същината на съвършенството. За миг се раждаме и след миг у ...

beytula_bubu

Prose » Others

2008-05-31T18:17:42+03:00 1.3K 2

Ерозия 🇧🇬

Вчера нeщо се промъкна в паметта ми, онзи спомен за теб... Времето в сърцето ми се промени. Слънцето изгря и съживи онези изсъхнали цветя. Опознах зимата и есента и изведнъж се озовах в безвремието на празнотата, където открих мига. Тук и сега. Никога, никъде другаде... Животът те oтрупва с толкова ...

beytula_bubu

Prose » Others

2008-04-29T18:38:28+03:00 1.4K 5