Човек
190 results
Телата ни трептят от страст,
преплитайки се във нощта спокойна.
Как примирена съм под твойта власт,
тръпнеща, очакваща, покорна. . .
Телата ни лежат в покой, ...
  1156  10 
Като армия от мравки
буквите работят, за да стане дума.
Думата крещи и провокира,
други думи предизвиква във идея.
Ред по ред, абзац и ето ти контекст. ...
  594 
Тази сутрин див младок
леко се позавъртя край мене.
Помислих, че с кайсиев сок
изцапана съм, дявол да го вземе.
Огледа ме от тук, от там... ...
  810 
Загубих днес добър приятел,
замина надалеч от мен,
Българийо, защо като ласкател
не върнеш всеки гдето е роден!
Разделяш ти приятел от приятел, ...
  429 
Заспиваш ли? Отново уморен?
Почакай, искам само две, три думи,
само сподели деня си с мен!
Какво се случи? Пак ли се загуби
във дрямката на сладкия си сън!? ...
  702 
С дъх на малини и окосена трева,
посреща ме баба на двора, сама.
В очите и радостни сълзи кипят,
ръцете работни прегръщат ме пак.
Кучето лае, тополи шумят, ...
  494 
Нощта настъпва с леден дъх,
телата свои свираме в листата,
глави полагаме на горски мъх,
за топъл лъч моли се душата.
Небе, осеяно със светлини ...
  434 
Душата ми понякога трепти,
дали от болка радост или от тъга?
Божествен глас тихо ми шепти:
-Дишай, не търси смъртта!
Душата ми понякога трепти. ...
  511 
Когато от приятел си предаден,
не знам какъв съвет бих дала аз,
защото не за тази болка е създаден
човек, обичащ до захлас.
Единствено годините ще кажат ...
  722 
И днес, тъй тичам неуморно
да търся щастието радостта,
оказа се съвсем безспорно,
че тя очаквала ме у дома.
Две сини езерца ме срещат ...
  567 
Понякога така не ми върви,
че иде ми да плача безутешно,
животът ми объркан е със дни
и чувствам се тъй сякаш ще е вечно.
Опитвам се да дишам по-дълбоко ...
  442 
Как хубава е моята родина,
дори със изоставени селца,
едва ли някой ще оспори
невероятната и красота.
Душата щом до планините дръзне ...
  2008 
Бих искала да съм Яворов,
за да мога да възпея очите ти.
Бих искала да съм Йовков,
за да мога да разкрия душата ти.
Бих искала да съм жената, ...
  586 
Към теб умът ми устремен е,
тъй те виждам, сякаш пак си тук.
Океанът между нас стаен е,
страшен паж, на нас напук.
Сякаш вчера се понесе в небосклона, ...
  563 
ЗАБРАВИХ
Забравих да плача, когато боли.
Забравих с усмивка да ставам в зори.
Забравих да гледам как страда света
и всичките хора са тъй... без душа. ...
  522 
НОВ ЖИВОТ
Дойде тъй чаканата вест
след тежката, богата сватба
и нов живот роди се днес,
с усмивката си да ни радва. ...
  629 
ВЛЮБЕНИ
Сребърен дъжд се посипва над мен,
мое е лятото, мой е този ден.
Обичам морето, цветята и теб,
любопитния дядо зад стария плет. ...
  697 
Сладък сън танцува във ефира,
камбанен звън, вихъра му спира
и виждам в утрото дъждовно
телата наши, сплетени греховно.
Часът е осем, камбаната го отброява, ...
  636 
ДВАМА
Утрин е и пак поглеждам през прозореца.
Пейзажът, тъй познат, ме озарява.
Сънен гълъб и една самотница
вървят в ритъм общ, а слънцето ги поздравява. ...
  537 
МАЛЪК СЕЧКО
Сняг се сипе над земята
и покрива домовете.
Пак заспала е гората
от студа и снеговете. ...
  885 
РАЗЛИЧНИ
И слънцето заплака днес, когато
завинаги напусна ти дома,
където срещан си богато
и слушаше на Ероса зова. ...
  528 
Животът ми е капучино,
а любовта ми също като във казино,
рулетката решава как да спре.
Така обърна се играта,
че хаосът обърка ми главата, ...
  821 
ПРИКАЗКА
В мига, когато слънчо скри се
и появи се кръглата луна,
във сънища градчето потопи се,
а цветни образи обгърнаха нощта. ...
  963 
ПОСЛЕДНО СБОГОМ
Ти тръгваш бавно, накъде?
Изгасва погледът в очите.
А времето продължава да тече,
не се интересува от сълзите. ...
  1037 
Равносметка
Забиваме със страшна жар
обидни думи и постъпки,
болката от нас е дар,
приятелството ни от кръпки. ...
  680 
11 септември
Навсякъде смърт и разруха,
земя посивяла и нищо родено.
Никъде не усеща разтуха
сърцето човешко стаено.
  564 
Как, защо го правя?
Защото имам нужда.
Как чашата си да оставя,
щом изпитвам жажда чужда!
Усещам устните си, тъй напукани, ...
  1191  10 
Купих си млада овошка,
изкопах дупка в двора просторен,
посадих я в деня за Прошка
за да оставя след себе си спомен.
Всеки ден я гледах как расте, ...
  687 
Как хубаво ме караш да се смея,
понякога да плача до зори,
чудесни песни да запея,
дори когато ярост в мен кипи.
Със радост и със мъка ме даряваш, ...
  645 
Загубих се по пътя към успеха
и днес не зная как попаднах тук,
сред хора, търсещи утеха,
утеха търся, удряйки с юмрук.
А вчера сякаш гледах със надежда ...
  971  10 
Random works
: ??:??