di_t
228 results
На другата сутрин, Марина търкаше сънливо очи и сложи самуна, сиренето, сланината, чушките и доматите на паралията. Седеше на трикракото столче и чакаше брат си. Майка й шеташе тихо из двора. Симо се появи на вратата, разкърши рамене и седна.
- Добро утро, Маре.
- Добро утро, бате.
- Изгладнял съм к ...
- Добро утро, Маре.
- Добро утро, бате.
- Изгладнял съм к ...
112
2
7
Слънцето бавно потъваше над склона и беше обагрило в ярка червенина небесата. По встрани беше млечно розово и бели облачета се разнасяха из небесната шир. Мракът оше не беше се спуснал над селото, но горещината беше оптуснала прегръдката си. Хлад повяваше от появилия се вятър и селяните си отдъхваха ...
177
3
9
Когато по напечения път се вдигна прахоляк и се чу топуркане на колелета, Симо впери очи. Каруцата се показа и скоро се заклатушка надолу. Скочи Симо, бързо замаха и се развика за помощ.
Прибра се в полунощ в селото.
Майка му и сестра му писнаха.
Кукумявката издаде протяжен звук и изчезна в тъмнинат ...
Прибра се в полунощ в селото.
Майка му и сестра му писнаха.
Кукумявката издаде протяжен звук и изчезна в тъмнинат ...
168
2
6
Янко отчупи един къшей от хляба и засърба чорбата. Хранеше се с дядо Иван и баба Станка - готвачката на чорбаджиите. Те го бяха прибрали като остана сирак, като малък се въртеше все около баба Станка и я диреше постоянно. Спеше в една тясна стая, на дървен одър, който му го скова дядо Иван, а отгоре ...
677
3
6
Марина и майка ѝ вървяха по тесните калдъръмени улици към дома им. След тях тихо се промъкваше Янко. Беше завързал коня си до реката и без много да му мисли тръгна след тях. Трябваше да разбере коя е тази мома. Когато те свърнаха към голямата къща на чорбаджи Стою и се вмъкнаха вътре, той разбра, че ...
212
4
11
Когато слънцето засия в небето, Марина тръгна след майка си и подтичваше след нея, защото тя вървеше доста бързо. Носеха сапун и една торба с дрехи за пране. Беше горещо и жежко. По небето не се виждаха облаци, а само лазурно синьо небе. Пред тях реката се влачеше уморена и бавна от летните жеги. Що ...
233
5
5
Баба Данка заля с вряла вода и оскуба кокошката. Изчисти я добре, изми я и я опърли с няколко завити на фитил вестници. Седна на пейката да си почине, почти разтреперана, защото краката й вече не я държаха, а слънцето напичаше, макар да не беше повече от десет часа сутринта. Потта се стичаше по лице ...
787
6
21
„Аз съм само цвят лилав - люляк съм, люляк съм… * – тананикаше си Елена.
Тя хвърли последен поглед към огледалото. Зелените й очи бяха с дискретни сенки, устните с гланц, русата й коса вдигната високо на конска опашка. Само една непокорна къдрица се беше спуснала по скулата й. Намигна си весело. Беш ...
Тя хвърли последен поглед към огледалото. Зелените й очи бяха с дискретни сенки, устните с гланц, русата й коса вдигната високо на конска опашка. Само една непокорна къдрица се беше спуснала по скулата й. Намигна си весело. Беш ...
305
4
16
Детето се роди след десетина часа и много измъчи Вела. Болките не стихваха. Първо надаваше силни викове, после уморена и разтреперана от ужасната пулсираща болка се сви на одъра и скимтеше като ранено животинче. Гърлото й се продра от крясъци, въртеше очите си като полудяла. Мислеше, че умира. Накра ...
472
6
15
Изтърколиха се няколко недели и лятото сияеше в пълния си блясък.
Беше краят на юли, горещо и жежко време. По небето не се виждаше нито едно облаче. Лястовиците се криеха в гнездата си и боязливо надигаха главички.
Реката край селото течеше мудна и изморена. Водата й намаля и бели камъни като зъби с ...
Беше краят на юли, горещо и жежко време. По небето не се виждаше нито едно облаче. Лястовиците се криеха в гнездата си и боязливо надигаха главички.
Реката край селото течеше мудна и изморена. Водата й намаля и бели камъни като зъби с ...
592
5
10
Днес беше горещ ден. Юлското слънце беше се спряло високо в синьото небе и хвърляше жар още от сутринта. Птиците се бяха свили в клоните на дърветата и търсеха сянка от зноя.
Данчо, баба Кера и мъжът й Стоян се качиха в каруцата и Данчо подкара конете към съседното село.
Там бяха разтворили портата ...
Данчо, баба Кера и мъжът й Стоян се качиха в каруцата и Данчо подкара конете към съседното село.
Там бяха разтворили портата ...
678
6
14
Беше неделна сутрин и Данчо пиеше кафе на чардака. Долу в градината Фанка с две кофи поливаше цветята. Хубави ружи бяха надигнали глави и пъстрееха. Цветята бяха живвнали след грижите й и слънцето беше изплувало на небето. Още не беше станало горещо, но се очертаваше топло време. Данчо премлясваше ш ...
392
6
10
Пролетта помете зимата и студа като с вълшебна пръчка. Бликнаха ручеи и потоци, реките зашумяха с бистри води по склоновете на планината. Зеленото обагри дърветата, а синевата небето. Слънцето препичаше силно, а ветровете отстъпиха и се скриха в дъбравите. Пролетта разпука всички пъпки, пристигна цв ...
596
6
11
- Шътттт…чибааа…
Една смугла девойка излезе и разкара кучето. Завърза го за единственото дърво в двора им. Беше стройно момиче, с черна лъскава коса, сплетена на две плитки, шарени шалвари и тъмен елек. Очите й бяха сиви и мрачни. Огледа ме изненадано. После се спря срещу мен и зачака да види какво ...
Една смугла девойка излезе и разкара кучето. Завърза го за единственото дърво в двора им. Беше стройно момиче, с черна лъскава коса, сплетена на две плитки, шарени шалвари и тъмен елек. Очите й бяха сиви и мрачни. Огледа ме изненадано. После се спря срещу мен и зачака да види какво ...
476
8
11
Когато Султана отвори фурната в чаршията, много хора я гледаха с присмех. Де се е чуло и видяло, насред дюкяните с мъже - майстори да се пръкне и дюкян на жена… Еснафът няма ли думата? – чудеха и се маеха мъжете…
Гледаха я отдалече скептично, а иначе с любопитство надничаха какво става. А тя, Султан ...
Гледаха я отдалече скептично, а иначе с любопитство надничаха какво става. А тя, Султан ...
980
11
34
Студът беше обхванал в ледените си пръсти коритото на Висла и тя мълчеше вкочанена и побеляла.
В Северна Полша зимите бяха сурови, тягостни и дълги. Вятърът свиреше из планината, виеше вечер из горите и притихваше само в улуците на къщите. Селцето до Хелмно беше разпръснато като стадо диви кози из с ...
В Северна Полша зимите бяха сурови, тягостни и дълги. Вятърът свиреше из планината, виеше вечер из горите и притихваше само в улуците на къщите. Селцето до Хелмно беше разпръснато като стадо диви кози из с ...
909
8
44
Когато моята Стоянка почина бях на четирдесет и пет. Стана толкова изведнъж, че не можех да го проумея. Здрава, весела, жизнена и за месец си отиде. Нямахме дечица и останах сам в голямата къща на два ката. Дните лениво се влачиха като стадо мързеливи биволици. Изминаха три месеца от смъртта й, но а ...
655
8
14
Днес имаше само едно бебе, Ленчето и аз. Стояхме на столчетата и чакахме. В джоба имах едно червено топче от пластелин и го стисках здраво. Пръстите ми бяха влажни, не ми се говореше, а Ленчето не спираше да бърбори.
Ох, дали ще ме вземе някой… този път… – мислех си аз.
Снощи ми беше студено. Завих ...
Ох, дали ще ме вземе някой… този път… – мислех си аз.
Снощи ми беше студено. Завих ...
405
8
14
Милена натискаше педала на машината и бързаше да изкара нормата за деня. Чаршафите се трупаха до нея на масата. Раменете й се сковаваха, а очите й се изморяваха от взиране в тигела. Главата й се надуваше от шума на машините и от виковете на жените. Те на висок глас се кискаха и говореха една с друга ...
722
4
22
- Да…така е…светът е малък…В почивка ли сте? – попита момичето.
- Не…напуснах…тази работа май не е за мен…
Тя не отговори.
- Аз съм Симеон… бившият барман, настоящ свободен човек като волна птичка… А вие сте?
- Катерина. ...
- Не…напуснах…тази работа май не е за мен…
Тя не отговори.
- Аз съм Симеон… бившият барман, настоящ свободен човек като волна птичка… А вие сте?
- Катерина. ...
345
4
14
Симо гледаше календара. Дните отлитаха бързо като облаци. До няколко дни щеше да завърши даскалото и предстоеше абитуриентският бал. Всички се вълнуваха, особено девойките от класа им. Бяха полудели по рокли и аксесоари. Големи лигли - мислеше си Симо.
На него въобще не му пукаше, даже смяташе да не ...
На него въобще не му пукаше, даже смяташе да не ...
306
4
12
Симеон влезе в класната стая и усети как приказките замряха още с появяването му. Вървеше с наведена глава и нямаше нищо напротив да се прави на невидим. Седна на чина си и извади една тетрадка по "всичкология" и химикал. Заигра се с химикала и го въртеше нервно из пръстите си. После взе да го щрака ...
462
3
6
Симеон излезе бързо от банята, избърса се и се обличаше, когато телефонът му запя. Погледна екрана, но го остави. После пак проехтя мелодията.
Охх…пак ли… - намръщи лице.
Лили беше досадна като муха. От онези най - досадните… конските.
- Еййй, ти защо не вдигаш… - започна го тя.
- Виж…разбрахме се, ...
Охх…пак ли… - намръщи лице.
Лили беше досадна като муха. От онези най - досадните… конските.
- Еййй, ти защо не вдигаш… - започна го тя.
- Виж…разбрахме се, ...
493
7
13
Спря се до Самодивското. После Продан отстъпи назад и опря гръб до високия дъб.
Чу се тъпан да бие…Силно и отривисто…Щеше да събори небето…Тръпки го побиха. Изтръпна…
Буммм…таа…тааа… Бумм…таааа….тааа…
Уплашен, разтресен… той се сви зад дървото и разтърка очи. Не се виждаше тъпанджия…
И гайда засвири ...
Чу се тъпан да бие…Силно и отривисто…Щеше да събори небето…Тръпки го побиха. Изтръпна…
Буммм…таа…тааа… Бумм…таааа….тааа…
Уплашен, разтресен… той се сви зад дървото и разтърка очи. Не се виждаше тъпанджия…
И гайда засвири ...
718
7
24
Симо водеше кончето към чешмата, когато видя едно девойче нагазило в коритото да плиска с крака. Чуваше смехът й отдалеч. Спря се. Беше се вгледал в нея.
Трябва да е от селото, колко весела, шумна … помисли си той. Каква е хубавелка…засмяна… Краката й – бели, пъргави…ама, че лудетина…
Симо беше тръг ...
Трябва да е от селото, колко весела, шумна … помисли си той. Каква е хубавелка…засмяна… Краката й – бели, пъргави…ама, че лудетина…
Симо беше тръг ...
355
7
13
Пролетта беше в разцвета си. Зеленееха дървесата, тревата беше сочна и свежа, въздухът дъхав от всички нацъфтели цветя и билки, а слънцето печеше силно и прежуряше.
Продан се прибра привечер. Подкара овцете и козите, чановете подрънкваха отдалеч и Венка ги чу. Вече познаваше кога си идва. Звънците с ...
Продан се прибра привечер. Подкара овцете и козите, чановете подрънкваха отдалеч и Венка ги чу. Вече познаваше кога си идва. Звънците с ...
469
8
13
Венка беше хубаво стройно девойче, което беше започнало да се момee. Слабичка, с тънка като трепетлика снага, с кафяви кротки очи и тъмни ресници. На бузите си имаше две трапчинки, когато се засмееше. До скоро играеше с двете си по-малки сестри, но вече се събираше с по-големи дружки и с тях си прик ...
684
10
17
Мъглата бавно пълзеше по билото на планината. Млечно бяла и плътна като невестинско було. Синият връх все още се виждаше висок и недостъпен над скалите. Орли се въртяха там и крилете им се разперваха над урвите. Зад върха грееше слънцето като огромна златна тепсия.
Продан вървеше със стадото си и оч ...
Продан вървеше със стадото си и оч ...
705
8
17
- Хайде Викторе… давай…скачаме едновременно…и до другия бряг… да видим кой е по – бърз… ехаааааааааааа….. – Мартин изкрещя и се втурна към скалата.
- Ехаааааааа…..- подех и аз.
Засилихме се като вихрогони, скочихме едновременно и фонтан вода се вдигна нагоре.
Загребвах с ръце, запремятах крака, вдиш ...
- Ехаааааааа…..- подех и аз.
Засилихме се като вихрогони, скочихме едновременно и фонтан вода се вдигна нагоре.
Загребвах с ръце, запремятах крака, вдиш ...
1078
13
42
Ангел седна под върбата и свали торбата от рамото си. Взе ножчето си и задялка едно дърво, което намери в краката си. Хвърляше скришом по едно око на Кина, която приседна на един камък вдясно от него. А тя сплиташе тъмната си коса на две дебели плитки. Капки вода се стичаха по дрехите й и тя ги изтр ...
448
6
20
Лятото беше се налудувало, вдигна разрошените си коси, втъкна ги в капелата си и вдигна босите си крака от земята.
Горещините и зноят, дето се сипеше през август отминаха и есента бавно настъпваше по склоновете и гората. Като златна царица пристъпяше в природата. Тук – там се жълтееха листа, тревичк ...
Горещините и зноят, дето се сипеше през август отминаха и есента бавно настъпваше по склоновете и гората. Като златна царица пристъпяше в природата. Тук – там се жълтееха листа, тревичк ...
500
8
16
Търново…лето 1230…
С мъдри велможи се бил заобиколил цар Иван Асен II. Изслушвал ги търпеливо, преценявал думите им, обмислял после спокойно на дълго и нашироко, докато вземел решение по държавните дела…И следял зорко всички и всичко…Бил нащрек… от приятелството и предателството имало само една крач ...
С мъдри велможи се бил заобиколил цар Иван Асен II. Изслушвал ги търпеливо, преценявал думите им, обмислял после спокойно на дълго и нашироко, докато вземел решение по държавните дела…И следял зорко всички и всичко…Бил нащрек… от приятелството и предателството имало само една крач ...
655
7
19
Малки капки дъжд бавно падаха по земята. Ивелина трясна вратата и излетя като вихър навън. Беше грабнала в бързината якето си, но забрави шапката си и косите й се разпиляха по гърба й. Още чуваше пиянските брътвежи на баща си, а тежката му плесница пареше по скулата й. Добре, че устната й не се поду ...
863
13
27
Все още чакам с вперени очи да ми звъниш и да видя снимката ти на екрана...
Но уви...
Няма звук...няма звън... Никой не се обажда от отвъдното...
40 дни... Безкрайни дълги и тежки дни се проточиха като ленива река покрай мен...
Буцата от гърдите ми не намаля, а все така ме притиска и ми тежи... ...
Но уви...
Няма звук...няма звън... Никой не се обажда от отвъдното...
40 дни... Безкрайни дълги и тежки дни се проточиха като ленива река покрай мен...
Буцата от гърдите ми не намаля, а все така ме притиска и ми тежи... ...
822
7
25
В ранното утро тишината се стелеше над ромската махала. Само едно провлачено кукуригане на ранобуден петел трепна над смълчаните колиби.
Ангел се събуди, но пак мушна лице под чергата. Завит презглава дремеше и чакаше баба му Фанка да се размърда. Живееха сами, в една колиба в края на селото. Майка ...
Ангел се събуди, но пак мушна лице под чергата. Завит презглава дремеше и чакаше баба му Фанка да се размърда. Живееха сами, в една колиба в края на селото. Майка ...
879
9
22
Хатидже изплакна последните дрехи и излезе на двора. Сложи пластмасовия леген на плочника и бързо започна да простира прането. Бързаше, защото ако закъснееше за работа Хасан винаги ги орязваше от надницата.
Надве - натри сложи шарения шал и покри косите си. Заключи и побърза да излезе навън. Беше ощ ...
Надве - натри сложи шарения шал и покри косите си. Заключи и побърза да излезе навън. Беше ощ ...
1060
16
43
Заредиха се тежки и мъчителни дни. Времето сякаш нарочно се бавеше, а часовникът мудно местеше стрелките си. Мигове... Песъчинки...
Ден втори…
Бях объркана от новината. Не можех да си обясня как стана така. Всичко беше успешно, а после… В главата ми беше пълна лудница. Разрових се из интернет да чет ...
Ден втори…
Бях объркана от новината. Не можех да си обясня как стана така. Всичко беше успешно, а после… В главата ми беше пълна лудница. Разрових се из интернет да чет ...
463
3
18
Нощта беше кошмарна. В главата ми беше пълен хаос. Страхът се беше просмукал у мен и в съня ми. Събудих се рано сутринта напълно объркана от луди сънища. Дълго стоях под душа и се надявах всичко да съм отмила. Тръгнах към службата, но после ми хрумна да мина през църквата.
В църковният двор ме посре ...
В църковният двор ме посре ...
536
5
16
По истински случай...
Музиката се лееше из залата на ресторанта, всичко беше окей - много светлина от лампионите, кристалните чаши проблясваха, ароматни цветя на масата, настроението се беше покачило с няколко градуса. Бялото вино искреше, в сърцата ни имаше радост, шегите се предизвикваха широки ус ...
Музиката се лееше из залата на ресторанта, всичко беше окей - много светлина от лампионите, кристалните чаши проблясваха, ароматни цветя на масата, настроението се беше покачило с няколко градуса. Бялото вино искреше, в сърцата ни имаше радост, шегите се предизвикваха широки ус ...
813
6
13
Аз съм Андре. Бях отраснал в много бедно семейство, с баща пълен неудачник и пияница, майка, която е негласна буква, страхлива и тиха женица, не смееща да се противопостави за нищо на баща ми. В двете стаи на малката ни къщичка се помещаваха всичките ни вещи, състоящи се от маса, три разкривени стол ...
1780
11
56
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
