Спомен за една измислена
Твоето лице съм аз забравил,
или може би нарочно си го скрила?
Не помня къде съм си оставил
любовта, която за мен бе сътворила. ...
Търсих те сред тълпите хора,
а като те намирах, погледи извръщах!
Мечтаех. Без почивка, без умора...
Ти напред вървеше, а аз пък все се връщах.
Уплашен бях! Не знаех какво да правя... ...
Защо?
- Защо дъждът пречи ни на любовните срещи,
а слънцето обича да ни наблюдава?
Защо през зимата копнеем за дните горещи
и седим вкъщи, без забава? ...
Бесните вълни, влюбени в морето
съживяват мъртвия ти дух
и въпреки звездите, отразени на небето,
стон от тебе не дочух.
Ти бе мъртва – положих те в морето, ...
Когато се събудих, объркан бях
от емоциите, които споделихме.
През деня се смях, а през нощта – не спях;
И тогава с теб се променихме:
Ти стоеше там, с усмивка бледа, ...
Ах, да бях те хванал за ръка,
Да бяхме тръгнали из непознати друми...
Да не слушах само хорската мълва,
Пълни с болка са техните думи.
И летен хлад след дъжд обилен, ...
