henryoliver (Ясен Крумов- Хенри) - Works

Един музикант 🇧🇬

По тъмните пътеки се прибира.
Държи стотинките в ръка,
а в другата държи цигулка.
По страшните пътеки беше бродил,
и белезите му подсказват за това. ...

henryoliver

Poetry

2006-05-20T07:09:02+03:00 745 6

Когато замълчат пияниците 🇧🇬

Когато пияниците мълчат
над своите чаши и фасове...
Когато се преобръща живота,
тогава спират лунните дни.
По неизвестни причини ...

henryoliver

Poetry

2006-05-18T07:28:12+03:00 741 6

Денят 🇧🇬

Неусетно идва утро.
Първите хора излизат.
Чувам гласовете им,
двигателите на колите им...
Старец пие чай. ...

henryoliver

Poetry

2006-05-16T10:30:59+03:00 720 5

Позлатени усмивки 🇧🇬

Завърнах се на своята земя.
А всичко ми е непознато.
Асфалта сив, реклами на деня,
обшит града с фалшивата позлата.
Познатата, фалшива услужливост, ...

henryoliver

Poetry

2006-05-15T11:32:27+03:00 802 3

по заповед на Слънцето 🇧🇬

Вървя през тъмни коридори.
Влага.
Вървя през мрачни лабиринти,
край дремещите плъхове минавам.
Продължавам. ...

henryoliver

Poetry

2006-05-13T11:26:15+03:00 714 7

STAT – PAK 🇧🇬

Той върви едва.
Пъпките са навсякъде.
Влиза при усмихната лекарка
и мълчи.
STAT – PAK! ...

henryoliver

Poetry

2006-05-12T08:27:45+03:00 711 2

В студения цех 🇧🇬

Усеща удар във гърдите.
А после - втори и се свлича.
Във цеха е шумно и никой не чува...
Стонове.
ШУМ! ...

henryoliver

Poetry

2006-05-12T01:42:09+03:00 861 3

Търся живота 🇧🇬

В дрипи облечена,
с кашони зарита,
моята вяра е на практика скрита.
Скрита от погледи
на милиардите откачени,- ...

henryoliver

Poetry

2006-05-11T10:47:17+03:00 985 6

Моята история 🇧🇬

На М.
Постарай се да на плачеш на моята история.
Тя е кратка и дълга.
Тя е красива и грозна.
Не плачи на моята история. ...

henryoliver

Poetry

2006-05-10T08:09:33+03:00 922 6

Всичко на масата 🇧🇬

Понякога в деня се затварям,-
искам трапа да прескоча.
Рисувам вярата си със въглен,
залагам разума си на зарове.
Име нямам, име не искам. ...

henryoliver

Poetry

2006-05-10T07:49:44+03:00 827 8

В гърчове завършва денят 🇧🇬

В гърчове завършва денят,-
трезвият ден без въпроси.
Колко дадох и колко изпросих?
В гърчове завършва денят.
Необятност на тъжните мисли,- ...

henryoliver

Poetry

2006-05-01T08:36:31+03:00 715 2

кратко 🇧🇬

Нямам толкова очи.
Утрото е мъгливо.
Чувствам се странно.
Нямам какво да кажа.
Денят излиза като дим. ...

henryoliver

Poetry

2006-04-29T11:55:57+03:00 788 5

Гласът на светофара 🇧🇬

Гласът ги накара
да се върнат обратно.
Не техният,вътрешен глас!
Гласът им намери панели.
И им каза там да живеят до края. ...

henryoliver

Poetry

2006-04-27T06:18:19+03:00 939 7

Пролетта на гробаря 🇧🇬

Самотата в образи и в сънища умира.
Ражда се отново сутринта.
Нощта е пълна със мълчания,
денят изпълнен е със крясъци.
Гробарят пролет мрази да копае. ...

henryoliver

Poetry

2006-04-26T19:46:58+03:00 874 6

Преходни 🇧🇬

Навъсен старец в парка седи.
Потропва с крак, гони птиците.
Дали един ден
една от тях,
от друг старчески крак ще се стресне. ...

henryoliver

Poetry

2006-04-24T06:59:35+03:00 824 3

Ей,хора,видях хора днес 🇧🇬

Ей хора, видях хора днес!
Някакви хора, - сакати и болни,
завряни в вагони, завити с кашони,
навлечени в дрипи,
миришеха лошо... ...

henryoliver

Poetry

2006-04-22T08:21:39+03:00 1K 11

По релсите на времето 🇧🇬

По релсите върви момиче.
А релсите обрасли с бурени,-
забравени от хора и от влакове,-
потънали във храстите,ненужни.
А някога момчета и момичета, ...

henryoliver

Poetry

2006-04-21T19:48:54+03:00 1.6K 11

Горчи ли водката 🇧🇬

Познавам самотата.
Виждам я в очите,
чувам я в думите...
Горчи ли водката?
Ти не пиеш, помня, момиче. ...

henryoliver

Poetry

2006-04-21T01:40:24+03:00 1.1K 12

В кой клас ми завързаха връзката? 🇧🇬

В кой клас ми завързаха връзката?
В кой клас ми я отнеха?
В кой клас ме нарекоха “малък изменник”?
В кой клас ме изключиха?
В кой клас бях аз – а,бе ,ве? ...

henryoliver

Poetry

2006-04-19T09:54:42+03:00 823 7

Аз тихо, те жадно 🇧🇬

Кротко спят ангели.
Денят им бе уморителен.
Тихо гледам душата ти,-
бяла, непоправима.
Кротко спи градът, ...

henryoliver

Poetry

2006-04-18T16:58:34+03:00 881 11

В тишината на синьото всичко 🇧🇬

Светът е телевизор.
Сини лампи под блока.
Гледам празен монитор
в тишината на синьото всичко.
Свит от погледи слушам дима. ...

henryoliver

Poetry

2006-04-17T08:54:47+03:00 726 3

Известният град 🇧🇬

Връща се неизвестният в известния град.
Слиза на гарата и пали цигара.
Иска неизвестният да усети онзи мирис.
Не усеща нищо.Тръгва надолу.
Известният град е циничен. ...

henryoliver

Poetry

2006-04-16T14:22:12+03:00 788 6

Потъмнели погледи 🇧🇬

Посребрели косите от "Погледа".
Побелели косите на майката,
потъмняла душата на брата...
Порка шамана във кръчмата.
По средата на нечий конфликт, ...

henryoliver

Poetry

2006-04-15T11:14:03+03:00 793 2

Веднага! 🇧🇬

Задрямаха ли пияните в общежитието?
С чадър"Обществото " се пази.
Тук-там виждам полиция.
Пуснете момчетата да поспят!
Любовта идва по-късно. ...

henryoliver

Poetry

2006-04-12T08:24:21+03:00 801 8

Убийци 🇧🇬

Познавам един убиец.
Сърцето му е ядро.
Познавам един убиец,
но този човек е глупак
Познавам убийци,- ...

henryoliver

Poetry

2006-04-12T08:23:53+03:00 820 3

Крия се 🇧🇬

Светът вкарва в затвори.
Денят не започва навреме.
В пропаст пропадат мечтите.
Пролетта прилича на есен.
Крия се.Вече все по често,- ...

henryoliver

Poetry

2006-04-11T01:57:50+03:00 800 7

на "Жоменка" 🇧🇬

В лятна вечер играем на "Жоменка".
Много деца тичат.
И отвсякъде се чуват сигнали,
майките ни ни викат по име.
И така намаляваме. ...

henryoliver

Poetry

2006-04-09T10:37:46+03:00 1.1K 3

Той се моли за робите 🇧🇬

Коленичил под хиляди светофари.
Коленичил пиян на асфалта,-
все в нощите, в почивките моли,
а когато са строги - той пие.
Ала другите тогава не пият. ...

henryoliver

Poetry

2006-04-08T10:18:40+03:00 770 2

Взрив 🇧🇬

На крачка от умирането,
на една капка от преливането,
на стотна от рекорда...
Взрив!
Стени разделят цяла Америка, ...

henryoliver

Poetry

2006-04-07T11:07:10+03:00 844 6

Любов сред кабели 🇧🇬

Кабелен и безжична
с кабелна и безжична,
с кабели в гащите,
вървят по "Раковска".
/и някак си се разбират/ ...

henryoliver

Poetry

2006-04-05T11:54:47+03:00 758 1

В прозрачна нощ 🇧🇬

Изгаря в прозрачен ден
цялото минало.
И така, отначало започваме.
Мога ли да ти простя.
Мога ли да се пречистя. ...

henryoliver

Poetry

2006-04-04T19:14:54+03:00 862 12

Къде са притчите 🇧🇬

Тогава тя нервничи над своя компютър.
Тогава тя не е на себи си.
Над своя монитор.
Гледа с бледата си лудост всичко наоколо
и удря клавишите с ярост. ...

henryoliver

Poetry

2006-04-03T10:28:47+03:00 666 3

Събудих се,после заспах 🇧🇬

Събудих се от съседските писъци.
Погледнах деня от прозореца.
Долу някакъв псуваше някакъв.
Долу вятарът духаше силно.
Протегнах ръка към цигарите. ...

henryoliver

Poetry

2006-04-02T10:24:39+03:00 874 5

Дай ми от вчера 🇧🇬

Дай ми още малко от вчера.
Открадни от утре,
но от вчера ми дай.
На старците всеки ден даваш,-
и аз съм старец,и на мене ми дай! ...

henryoliver

Poetry

2006-04-01T11:58:46+03:00 912 5

* * * 🇧🇬

Когато дойде тя,-
викащата твърде много линейки.
Когато дойде нощта,
не мога да бъда какъвто съм.
И ме питат: ...

henryoliver

Poetry

2006-03-31T10:16:33+03:00 796 3

В секундите между дните 🇧🇬

Насечен сън.
Паля цигара.
Прекалено късно е,
прекалено е рано.
Поглеждам навън. ...

henryoliver

Poetry

2006-03-30T10:25:03+03:00 899 10

Когато труповете пропишат 🇧🇬

Днес труповете са заети с четене.
Четат умрели автори.
Четат,заплетени в метафори,-
днес те четат умрели автори.
До вчера пред буквари сричаха, ...

henryoliver

Poetry

2006-03-29T04:04:33+03:00 884 7

телевизионна тъга 🇧🇬

Натрупани трупове.
Дните във сажди.
Последното,което искам
е да посрещна някого.
Военни действия. ...

henryoliver

Poetry

2006-03-28T09:39:52+03:00 794 1

Жълта пролет 🇧🇬

В жълта пролет всякакви промени са възможни.
Светофарите контролират движението на всички машини.
Старец бърза към кварталната кръчма.Цялото му всичко трепери.Иска първата глътка.Влиза.
- Какво ново - ме пита един.
- Нищо. ...

henryoliver

Prose

2006-03-28T09:39:39+03:00 1.3K 3

Пияният,самотните 🇧🇬

Пияният и сам мъж,-
този, който не сваля шлифера си в кръчмата,
пие винаги сам на онази тъжна маса.
Струва ми се добра идея да си поговорим.
Питам го дали мога да седна до него, ...

henryoliver

Poetry

2006-03-26T14:37:39+03:00 811 5