henryoliver (Ясен Крумов- Хенри) - Works

Преди... 🇧🇬

Преди.
Преди това да се случи.
Преди тези да се появят,
за една псувня
се хвърляхме напред ...

henryoliver

Poetry

2006-10-01T20:14:53+03:00 882 12

На третия етаж той пише... 🇧🇬

Във някакъв квартал,
във блок,
на третия етаж
живее
човек, ...

henryoliver

Poetry

2006-09-29T09:11:44+03:00 1.2K 30

Извън... 🇧🇬

(Във есен,
в стая,
старец.)
ИзВЪН
онази ...

henryoliver

Poetry

2006-09-28T22:07:17+03:00 715 5

Защото бързо ще си тръгна... 🇧🇬

Защото бързо ще си
тръгна.
И стаята ще стане
тиха.
И може би ще ми е ...

henryoliver

Poetry

2006-09-27T13:21:26+03:00 796 8

Денят идва във стаята 🇧🇬

Денят идва.
Паля цигара.
Имам всичкото искане...
Имам ли себе си...
“Както и да е” – казва бутилката. ...

henryoliver

Poetry

2006-09-25T22:00:15+03:00 730 7

В мечтите на делника 🇧🇬

И плачеш понякога -
рядко, но
плачеш...
Затворила в себе си
толкова ...

henryoliver

Poetry

2006-09-24T08:19:37+03:00 962 13

Началото.../в памет/ 🇧🇬

В памет на Пепа Николова...
Започва.
.......
От сиво в синьо.
Стъпки ...

henryoliver

Poetry

2006-09-22T19:03:28+03:00 952 24

А исках само да те видя 🇧🇬

Луната излиза на улица. Издига се горе. И още. Луната е тъмна бездомница. Луната се влива и в теб... Дали ще мога тази нощ, за тебе, Някоя, да се помоля... Дали ще мога с всяко светло по улиците, със поетите брадясали, и с помощта на белите бездомници, за малко с теб да поговоря... Или във делниците ...

henryoliver

Poetry

2006-09-21T08:30:35+03:00 1.1K 14

Старото пристанище 🇧🇬

Израснах там,
до старото пристанище.
И сядах край реката
често.
И гледах всеки ден ...

henryoliver

Poetry

2006-09-20T17:27:19+03:00 821 10

Ще ми помогнеш ли ... 🇧🇬

- Тогава страдах,
помниш ли?
Когато падах
в тъмна пропаст
и тъжен вятър ...

henryoliver

Poetry

2006-09-19T13:32:34+03:00 1.8K 1 16

Усмихвам се, но ми е тъжно 🇧🇬

Усмихвам се,
но ми е
тъжно.
Във град вървя.
На кръгъл час ...

henryoliver

Poetry

2006-09-18T10:56:06+03:00 1.2K 15

В лунапарк 🇧🇬

Лицата
пълнолетни
се подреждат
на опашки -
чакат. ...

henryoliver

Poetry

2006-09-15T11:07:27+03:00 1.4K 22

За нея 🇧🇬

През онзи декемврийски следобед се запознах с нея.
- Здравей – каза тя.
- Здрасти – отвърнах.
После зимата стана по –топла.
Лежахме в старото легло в нейното ателие, ...

henryoliver

Prose

2006-09-14T17:58:57+03:00 1.5K 10

Човекът,който познава улиците 🇧🇬

- Улици. Настръхнали и утъпкани. Асфалтирани, надупчени... Претоварени или пусти... Градските улици. И този, който в момента отпива от своята светла... Седнал в едно сепаре и пушещ цигари, ги познава всичките, до една. Улиците. Не по имена - по аромат, по усещане. Познава тротоарите - всяка плочка п ...

henryoliver

Poetry

2006-09-14T10:32:01+03:00 999 13

Алеята в парка, държавната 🇧🇬

Не в жълто -
алеята в парка,
а жълта
и
есенна, ...

henryoliver

Poetry

2006-09-13T16:22:02+03:00 860 16

И това е достатъчно... 🇧🇬

Празното.
Бяло слънце
полазва
по
сграда. ...

henryoliver

Poetry

2006-09-12T11:55:47+03:00 925 15

Мълчанието на септември 🇧🇬

В памет...
Денят ни беше
хубав .
Есента,
във ранното си, ...

henryoliver

Poetry

2006-09-11T10:18:39+03:00 975 16

Обичаш улиците,Хенри... 🇧🇬

Красива си.
Мълчиш.
Обичам те,
защото...
- Да,човеко. ...

henryoliver

Poetry

2006-09-08T09:13:39+03:00 1.1K 18

Когато ми е тъжно 🇧🇬

Понякога,
когато ми е тъжно,
защото ...
Излизам
и вървя, - ...

henryoliver

Poetry

2006-09-07T14:26:01+03:00 4.9K 1 16

Когато свири пианист... 🇧🇬

Звучи пиано.
Тихо.
Тишината...
Цигарен дим
и музика ...

henryoliver

Poetry

2006-09-04T11:35:59+03:00 4.2K 3 28

Жената с детски очи 🇧🇬

Вървях под парещо небе в летен ден. Слънцето мълчеше, хората,
с които се разминавах също. Мълчанието на лятото. Да.
Отворих вратата. Събух се. Седнах. Отворих бутилка бира.
Запалих цигара и дълго гледах синия дим, отпивайки.
- Хенри – чукаше женски глас по вратата. ...

henryoliver

Prose

2006-09-02T20:29:44+03:00 1.4K 12

Плачът и хората 🇧🇬

Живеят хора. Навсякъде - хора. Живеят в къщи, живеят в блокове. Живеят и горе, живеят и долу. Живеят в понеделник, живеят във вторник. Във сряда умират някои от тях. В четвъртък се раждат, в петък прохождат. Раждат се горе или някъде долу. Раждат се по етажи – по-лесно или по-трудно, и вдишват възду ...

henryoliver

Poetry

2006-08-21T16:12:15+03:00 815 14

В памет на един артист 🇧🇬

На С.
Търся.
Потъвам.
В тъмно...
И не вярвам. ...

henryoliver

Poetry

2006-08-12T11:41:04+03:00 939 11

Адил и Третото зло 🇧🇬

Смрачава се.
Над хората
ще се спусне нощта.
И хората
няма да спят. ...

henryoliver

Poetry

2006-08-11T21:12:29+03:00 741 7

Синя нощ над Земята... 🇧🇬

Земя.
Синя нощ.
Има вятър.
- Ще вземем ли вино?
- Какво да е? ...

henryoliver

Poetry

2006-08-09T11:24:37+03:00 918 13

Думите на дневните етажи 🇧🇬

По ниските етажи на деня,
където някак нищо не се случва.
Над ниските животи грее слънце
и рядко бури има там...
Не е така в мазетата, ...

henryoliver

Poetry

2006-08-08T10:32:29+03:00 739 11

Жестокото 🇧🇬

Жестокото
върви
след мен.
Всеки ден
ме преследва. ...

henryoliver

Poetry

2006-08-07T20:53:35+03:00 737 7

Аз искам да питам градския скитник 🇧🇬

Искам да попитам
беззъбия старец
обича ли.
- Обичаш ли?
- Обичам...Това вино ли е? ...

henryoliver

Poetry

2006-08-07T08:21:43+03:00 849 11

Риба в зелено... 🇧🇬

рибата плува.
тя разказва
така:
"изплувам.
глътка възДУХ ...

henryoliver

Poetry

2006-08-06T22:45:28+03:00 915 10

Ти си на бара...Наоколо старост... 🇧🇬

Пияните им очи.
Гледат към теб.
Ти си на бара.
Наперена, млада.
И ...

henryoliver

Poetry

2006-08-05T09:45:10+03:00 1K 1 27

Живеене.Задръстване... 🇧🇬

Знаеш ли,живеенето е...
Всяко пространство се губи,
и думи понякога няма.
Какво да кажа на тази красива жена?
Седалки, ...

henryoliver

Poetry

2006-08-04T19:31:16+03:00 797 8

Мониторът,който знае всичко за мен... 🇧🇬

В Призрачна нощ.
Телевизорът син.
Говори без звук.
Казвам му:
- Нe знаеш почти нищо за мен. ...

henryoliver

Poetry

2006-08-04T11:28:10+03:00 771 10

Имам всичко ,което ми трябва... 🇧🇬

Във синьо светло.
Всичкото ми се буди.
Тялото ми става.
Прави първите няколко крачки.
- Здрасти, Хенри – казва прозорецът. ...

henryoliver

Poetry

2006-08-03T20:33:25+03:00 852 6

Цветно е в Пловдив през май . . . 🇧🇬

Пълзи безкракият.
Пълзи по пловдивските улици.
Стъпва на босите си почернели ръце -
влачи тялото си през тълпите.
/Там, където би трябвало да са краката ...

henryoliver

Poetry

2006-08-02T09:25:07+03:00 974 16

Нощта бе красива...Само бялата нощ 🇧🇬

Бяла си.
- Искам да видя твоята нощ.
Бяла жена танцува.
В бяла нощ,в щастие.
- Искам да бъда със теб. ...

henryoliver

Poetry

2006-08-01T13:55:49+03:00 829 1 12

Жълти таксита...00,00 и "НЕ" 🇧🇬

Минават край вечните сгради.
Такситата на деня.
Животите жълти.
По старите улици,
през черните локви. ...

henryoliver

Poetry

2006-07-31T12:58:34+03:00 1K 7

9/11(исках да бъда рибар...) 🇧🇬

В памет на загиналите на 11 септември 2001 година...
Поклон под снимките...
Хенри
- Тихо,ще изплашим рибата!
Каква риба, по дяволите?! ...

henryoliver

Poetry

2006-07-30T08:38:24+03:00 980 12

Обичай мен... 🇧🇬

В червен ден.
- Обичай мен!Не друга!Мен обичай...
Косата й се разпръсква,
лицето й иска.
Сърцето й бие. ...

henryoliver

Poetry

2006-07-29T17:44:14+03:00 999 15

"Дишай"в Русе казваха... 🇧🇬

“На 25 декември Николае и Елена
са осъдени на смърт
и екзекутирани от набързо скалъпен военен съд.” - Историята
Видях убийството.
И се разплаках... ...

henryoliver

Poetry

2006-07-28T12:38:43+03:00 869 12

Пустинята,планините и вятърът пеят... 🇧🇬

Защо...
От червените покриви
на зелените дни,
черна кръв се стича
надолу. ...

henryoliver

Poetry

2006-07-27T07:19:34+03:00 817 12