henryoliver (Ясен Крумов- Хенри) - Works

Обич 🇧🇬

Не, не искам да бъда обичан
фронтално.
Фронтовете ги оставям на други.
Не желая да бъда обичан
брутално - ...

henryoliver

Poetry » Other

2009-01-29T08:05:20+02:00 1.2K 22

Ярост за вяра 🇧🇬

Лазя по ръбовете на думите.
Потя се.
Будя се.
(Най-страшното).
Когато онзи тип дойде при мен, ...

henryoliver

Poetry » Other

2009-01-18T09:56:11+02:00 836 9

Палестински снежинки 🇧🇬

Пулсиращите ветрове и
утрето,
във зимен сън
снежинките
заскрежват. ...

henryoliver

Poetry

2008-12-30T23:36:16+02:00 1.3K 22

Небето 🇧🇬

Потиска ме небето,
стиснато.
Дори на нищо не ухае.
Едно небе, човече, трябва
да бъде синьо, ...

henryoliver

Poetry

2008-12-14T08:09:59+02:00 4K 2 23

Страх ме е 🇧🇬

Страх ме е...
да си тръгна във шест вечерта,
да пресека кръстовището,
пълно с триглави змейове,
фарове, ...

henryoliver

Poetry » Other

2008-11-29T10:03:43+02:00 1.2K 20

Аладин не е в 5К 🇧🇬

Не, не вярвам.
Знаеш ли,
той става във 5 и не пие
кафе.
Чака на гар ...

henryoliver

Poetry » Other

2008-11-21T20:10:08+02:00 933 7

И ти се появи... 🇧🇬

На М.
И ти
се появи отнякъде.
Когато виното го нямаше.
Когато глъхнеха вечерните ...

henryoliver

Poetry » Other

2008-11-10T09:48:28+02:00 1.1K 11

Очите 🇧🇬

Очите.
В тях виждам всичко.
В тях няма нищо.
Дори съпричастност.
Това са очите - ...

henryoliver

Poetry » Other

2008-10-09T20:29:08+03:00 1.2K 15

Глухо е в парка 🇧🇬

Глухо е в парка.
Глухо е.
Пронизва скръбта дробовете.
Като вятър от черна мъгла,
като мътна, затрита ...

henryoliver

Poetry » Other

2008-09-24T00:22:18+03:00 857 15

Не виждам в човека 🇧🇬

Не виждам в човека
„...Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и,
като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита:
вижда ли нещо...
Той като погледна нагоре, каза: ...

henryoliver

Poetry » Other

2008-08-26T09:19:56+03:00 1.3K 13

Те 🇧🇬

Та...
Те.
Убиваха
и
продължават. ...

henryoliver

Poetry » Other

2008-07-30T11:13:12+03:00 819 12

Като кратки кадри 🇧🇬

Слънцето даваше всичкото си.
Това бе в онзи следобед.
Мислите за краткото бяха дълги,
а кадрите му – съвсем
кратки... ...

henryoliver

Poetry » Other

2008-07-18T13:06:55+03:00 661 10

Магазин 🇧🇬

Влязох в този син магазин.
Момичето ме изгледа.
Търсех дреха, за да загърна себе си.
Търсех плат, за да ме скрие.
Онова момиче, чиито руси коси се стичаха... ...

henryoliver

Poetry » Civic

2008-06-28T06:41:33+03:00 913 7

След зората 🇧🇬

След зората
паля една Бенсън енд Хеджис.
Слагам кафеварката,
отпускам се на стола.
Цигарата е добра. ...

henryoliver

Poetry » Other

2008-06-06T17:02:13+03:00 980 15

Проклятие 🇧🇬

И плиска пролетта,
и искам
все повече небе
над мене.
Все повече от слънцето ...

henryoliver

Poetry » Civic

2008-05-16T21:04:15+03:00 1K 9

Обичам те 🇧🇬

Нощта ми писна -
тъжен дъжд е краят.
На пейката, ей там на края,
със ножче издълбах
„обичам те." ...

henryoliver

Poetry » Civic

2008-04-15T08:14:44+03:00 1.4K 16

Портрет 🇧🇬

Един човек лежи в прахта.
Един човек е рано мъртъв.
И дъждовете рано спрели...
Един човек в калта лежи.
А тази кал е минало - различно - ...

henryoliver

Poetry

2008-04-13T09:20:14+03:00 804 10

под мостовете на Родината 🇧🇬

И ето го тавана,
сиви срещи.
На пода просякът ме моли
и пее ми една нещастна песен -
за онзи, дето се прощава. ...

henryoliver

Poetry

2008-04-11T08:51:11+03:00 776 11

Войникът ти 🇧🇬

Когато залязват луни
и когато допушваш цигара,
спри за миг
и за миг помисли
за дъжда, ...

henryoliver

Poetry » Civic

2008-03-29T09:08:31+02:00 936 15

Ще бъдеш ли 🇧🇬

на Марти
Ще бъдеш ли до мене
сред възторзи
във тромавото и красиво лято?
Ще виждаш ли със мен живота, ...

henryoliver

Poetry » Civic

2008-03-22T09:19:19+02:00 2.6K 2 25

В парка 🇧🇬

В памет
Защото в живота ни рядко се случва.
Защото в живота ни сън е това...
Броди брадясал и сам
в есента, ...

henryoliver

Poetry

2008-03-05T15:00:32+02:00 891 12

Когато ни няма... 🇧🇬

Когато ни няма,
тогава
ще изригнат от чувства вулкани.
Ще разлиствате стари романи
и ще плачете - ...

henryoliver

Poetry » Civic

2008-02-23T15:37:36+02:00 1.2K 17

Трябва ми 🇧🇬

Бавно стичат се дните -
часовникарски.
Малко радост и много тъга.
Как трябва ми някак поезия,
дните си да различа. ...

henryoliver

Poetry » Civic

2008-02-18T12:43:44+02:00 983 11

"Аз ги сънувам" 🇧🇬

Аз никога няма да бъда поет -
жаждата да се разкара...
Поет бе Димчо,
Яворов,
Вапцаров, ...

henryoliver

Poetry » Civic

2008-02-09T12:44:11+02:00 1.1K 13

Затворите в нас 🇧🇬

Той не попадна на хора
в затвора.
Попадна на някаква циганска сган,
която му предлагаше
(с известна заплаха) ...

henryoliver

Poetry » Civic

2008-02-05T09:49:05+02:00 1.1K 10

Пулсират... зимите 🇧🇬

Пулсира лятото по тротоарите -
сърце на синя птица под снега.
Трепери зимата във своето
окъсано от времето
легло. ...

henryoliver

Poetry » Civic

2008-01-31T08:34:30+02:00 963 16

Ден, град... 🇧🇬

Ден,
град,
аз.
Потъвам във сън от горчиво.
И прилепи будят съня... ...

henryoliver

Poetry » Civic

2008-01-28T10:03:47+02:00 933 9

Зимните пързалки 🇧🇬

Зимните пързалки
Не помня зимните пързалки,
със пръст е детството зарито.
Не помня нищо оттогава,
а то ме помнело, проклетото... ...

henryoliver

Poetry » Civic

2008-01-21T06:11:20+02:00 876 13

Над радостите... 🇧🇬

Над радостите пръскостите пръскат,
животът - ароматен, чуден!
Под живата луна ме пускат
и журналисти отразяват...
А покривите сякаш мразят, ...

henryoliver

Poetry » Civic

2008-01-11T14:02:51+02:00 1.2K 22

Когато се случи... 🇧🇬

И когато се случи...
Тогава
ще съм пролетен вятър...
Ще бъда...
Топъл старец ...

henryoliver

Poetry » Civic

2007-11-01T12:26:07+02:00 1.3K 18

И нека да вали! 🇧🇬

На Марти
Не спира да вали!
Не спира.
По покривите едри капки.
Една година с теб вървим, ...

henryoliver

Poetry

2007-10-22T17:27:15+03:00 1.2K 32

Една от тези сутрини 🇧🇬

"... Изпратихме срещу тях вихър в ден на непрестанно злочестие, изтръгващ хората, сякаш са стволове на изскубнати палми."(Сура Камар: 18-20)
Една от тези сутрини,
в които
дърветата на сградите пак пречат
и трябва със машини клоните да ...

henryoliver

Poetry

2007-09-11T11:13:06+03:00 862 12

Ти искаш ли?... 🇧🇬

Ти искаш ли да засадим небе? -
градината е вече влажна.
Калта, която ми харесва,
е тази, нашата си кал.
Ти искаш ли да засадим небе? - ...

henryoliver

Poetry

2007-09-03T10:29:49+03:00 1K 17

И пианистът.... 🇧🇬

Не, няма да загърбя гроба,
във който плаче пианист -
и гробовете са безбройни,
и в всеки плаче пианист.
Не, няма да загърбя вчера, ...

henryoliver

Poetry

2007-08-23T09:57:47+03:00 982 16

Каленица

henryoliver

Photography

2007-08-14T14:20:10+03:00 1.3K 6

Ти 🇧🇬

на М.
И нужна ми е топлината
Ти,
която толкова обичаш...
Момиче, залези залязват ...

henryoliver

Poetry

2007-08-14T10:07:28+03:00 943 10

Раното на Вечността... 🇧🇬

На Теб
Стените са сиви, варосани,
животът е гладен, самотен.
Трамваите, жадните, тръгват -
колите и хората ...

henryoliver

Poetry

2007-07-24T08:25:42+03:00 789 8

Юли 🇧🇬

Денят пареше. Сенките бягаха и тези, които съумяваха да ги открият, бяха щастливци. Горещият юли сякаш нарочно криеше сенките си, смятайки, навярно, че всеки си има своя сянка и че който желае да се скрие от слънцето, би могъл просто да сложи ръка над очите си. Юли вярва в сенките и напълно оправдан ...

henryoliver

Prose

2007-07-20T14:37:19+03:00 1.1K 10

Бели брези 🇧🇬

Еклисиаст:
"Има... време за мълчание,
и време за говорене;
време за обичане,
и време за мразене; ...

henryoliver

Poetry

2007-07-11T23:44:51+03:00 816 11

Няма на тази Земя 🇧🇬

Няма на тази земя
по-земно момиче от тебе.
И няма под синьото ми небе
по-топло от твоето синьо.
Меняха се багрите, ...

henryoliver

Poetry

2007-07-06T16:23:18+03:00 977 16