henryoliver
397 results
Не, не искам да бъда обичан
фронтално.
Фронтовете ги оставям на други.
Не желая да бъда обичан
брутално - ...
  1010  22 
Лазя по ръбовете на думите.
Потя се.
Будя се.
(Най-страшното).
Когато онзи тип дойде при мен, ...
  670 
Пулсиращите ветрове и
утрето,
във зимен сън
снежинките
заскрежват. ...
  1126  22 
Потиска ме небето,
стиснато.
Дори на нищо не ухае.
Едно небе, човече, трябва
да бъде синьо, ...
  3077  23 
Страх ме е...
да си тръгна във шест вечерта,
да пресека кръстовището,
пълно с триглави змейове,
фарове, ...
  1013  20 
Не, не вярвам.
Знаеш ли,
той става във 5 и не пие
кафе.
Чака на гар ...
  715 
На М.
И ти
се появи отнякъде.
Когато виното го нямаше.
Когато глъхнеха вечерните ...
  885  11 
Очите.
В тях виждам всичко.
В тях няма нищо.
Дори съпричастност.
Това са очите - ...
  1037  15 
Глухо е в парка.
Глухо е.
Пронизва скръбта дробовете.
Като вятър от черна мъгла,
като мътна, затрита ...
  683  15 
Не виждам в човека
„...Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и,
като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита:
вижда ли нещо...
Той като погледна нагоре, каза: ...
  1117  13 
Та...
Те.
Убиваха
и
продължават. ...
  652  12 
Слънцето даваше всичкото си.
Това бе в онзи следобед.
Мислите за краткото бяха дълги,
а кадрите му – съвсем
кратки... ...
  512  10 
Влязох в този син магазин.
Момичето ме изгледа.
Търсех дреха, за да загърна себе си.
Търсех плат, за да ме скрие.
Онова момиче, чиито руси коси се стичаха... ...
  679 
След зората
паля една Бенсън енд Хеджис.
Слагам кафеварката,
отпускам се на стола.
Цигарата е добра. ...
  799  15 
И плиска пролетта,
и искам
все повече небе
над мене.
Все повече от слънцето ...
  793 
Нощта ми писна -
тъжен дъжд е краят.
На пейката, ей там на края,
със ножче издълбах
„обичам те." ...
  1179  16 
Един човек лежи в прахта.
Един човек е рано мъртъв.
И дъждовете рано спрели...
Един човек в калта лежи.
А тази кал е минало - различно - ...
  647  10 
И ето го тавана,
сиви срещи.
На пода просякът ме моли
и пее ми една нещастна песен -
за онзи, дето се прощава. ...
  632  11 
Когато залязват луни
и когато допушваш цигара,
спри за миг
и за миг помисли
за дъжда, ...
  731  15 
на Марти
Ще бъдеш ли до мене
сред възторзи
във тромавото и красиво лято?
Ще виждаш ли със мен живота, ...
  2018  25 
В памет
Защото в живота ни рядко се случва.
Защото в живота ни сън е това...
Броди брадясал и сам
в есента, ...
  733  12 
Когато ни няма,
тогава
ще изригнат от чувства вулкани.
Ще разлиствате стари романи
и ще плачете - ...
  948  17 
Бавно стичат се дните -
часовникарски.
Малко радост и много тъга.
Как трябва ми някак поезия,
дните си да различа. ...
  747  11 
Аз никога няма да бъда поет -
жаждата да се разкара...
Поет бе Димчо,
Яворов,
Вапцаров, ...
  818  13 
Той не попадна на хора
в затвора.
Попадна на някаква циганска сган,
която му предлагаше
(с известна заплаха) ...
  819  10 
Пулсира лятото по тротоарите -
сърце на синя птица под снега.
Трепери зимата във своето
окъсано от времето
легло. ...
  720  16 
Ден,
град,
аз.
Потъвам във сън от горчиво.
И прилепи будят съня... ...
  632 
Зимните пързалки
Не помня зимните пързалки,
със пръст е детството зарито.
Не помня нищо оттогава,
а то ме помнело, проклетото... ...
  628  13 
Над радостите пръскостите пръскат,
животът - ароматен, чуден!
Под живата луна ме пускат
и журналисти отразяват...
А покривите сякаш мразят, ...
  919  22 
И когато се случи...
Тогава
ще съм пролетен вятър...
Ще бъда...
Топъл старец ...
  978  18 
На Марти
Не спира да вали!
Не спира.
По покривите едри капки.
Една година с теб вървим, ...
  1015  32 
"... Изпратихме срещу тях вихър в ден на непрестанно злочестие, изтръгващ хората, сякаш са стволове на изскубнати палми."(Сура Камар: 18-20)
Една от тези сутрини,
в които
дърветата на сградите пак пречат
и трябва със машини клоните да ...
  707  12 
Ти искаш ли да засадим небе? -
градината е вече влажна.
Калта, която ми харесва,
е тази, нашата си кал.
Ти искаш ли да засадим небе? - ...
  832  17 
Не, няма да загърбя гроба,
във който плаче пианист -
и гробовете са безбройни,
и в всеки плаче пианист.
Не, няма да загърбя вчера, ...
  805  16 
  1050 
на М.
И нужна ми е топлината
Ти,
която толкова обичаш...
Момиче, залези залязват ...
  793  10 
На Теб
Стените са сиви, варосани,
животът е гладен, самотен.
Трамваите, жадните, тръгват -
колите и хората ...
  615 
Денят пареше. Сенките бягаха и тези, които съумяваха да ги открият, бяха щастливци. Горещият юли сякаш нарочно криеше сенките си, смятайки, навярно, че всеки си има своя сянка и че който желае да се скрие от слънцето, би могъл просто да сложи ръка над очите си. Юли вярва в сенките и напълно оправдан ...
  846  10 
Еклисиаст:
"Има... време за мълчание,
и време за говорене;
време за обичане,
и време за мразене; ...
  630  11 
Няма на тази земя
по-земно момиче от тебе.
И няма под синьото ми небе
по-топло от твоето синьо.
Меняха се багрите, ...
  801  16 
Random works
: ??:??