hristam
531 results
Какво си мислиш, Тодоре, кажи,
понесъл подарената ти риза -
че покори моминските очи
и зарад тебе на мегдана слизам,
че стъпвам кръшно, за да ме следиш ...
  2456  22  24 
Докато слънцето в тревите шумолѝ
и в акварелна свежест ги облича,
една снежинка закъсня да се стопи
и се превърна на кокиче.
И осъзнах, че в този крехък свят ...
  494 
Беше един от онези бистри пролетни дни, които имат уханието и свежестта на горски поток. Баба дойде да ме вземе от училище малко по-рано от обикновено, защото днес имахме физическо последния час, а аз бях освободена заради операцията, която преди време ми направиха. Апандисит, нищо особено, в болниц ...
  1158 
Не ти повярвах. Ти на мене - също.
Един за друг не сме си огледало -
усмихнеш ли се, аз ще се намръщя,
намръщиш ли се, аз ще грейна цяла.
Тогава се изливаше небето ...
  652  15 
***
Те ще пият. Отново.
Всеки петък щом мръкне
под тавана оловен
на житейската мъка.
Ще налеят ракия, ...
  933  15 
"Добре дошла, Адел."
Съзнанието ми регистрира тези думи секунда преди да отворя очи. Тогава за първи път видях Стаята на сенките. Наоколо беше пълно с апарати с различна големина и форма, някои от тях с трепкащи монитори, други издаващи равномерни тихи звуци. Не можех да видя всичко, защото бях прик ...
  1482 
И пожелах си днес:
погледна ли насреща,
дори съвсем да няма огледало,
във нечии добри очи блестящи
да се оглеждам повече от цяла. ...
  545 
Понеже бе пораснал изведнъж,
/без да вгорчи живота си с мазоли/,
надбягал капките на онзи дъжд,
след който избуява път нагоре
и беше станал вътрешен човек, ...
  614 
Може да бяха поне на сто,
жилави като корена
на онова стогодишно дърво,
дето расте в двора им.
Къщата – колкото птиче гнездо, ...
  502 
Ти можеш всякак да я облечеш –
във дрипи или в лъскави одежди,
да я приемеш или прокълнеш,
че ти е взела сетната надежда,
да ѝ се молиш като на богиня ...
  3074  18  24 
Такава нощ не си сънувал –
като целуната от ангел.
Да можех да я нарисувам,
поне на лѝста да остане:
със полудели снежни къдри ...
  936  27 
За старото ти влюбено сърце
/най-влюбено в живота/, мой приятелю,
едва ли новост е да разбере:
от всички най-суетен е писателят.
Но лаврови венци докато пробва ...
  537 
По улиците скита вечерта
и сплита стъпките ни като прежда.
Във локвите е паднала луна.
Изгубили сме се. Като надежда.
Нощта се утаява по первазите, ...
  524 
Благодаря за глътката живот,
която любовта е напоила,
на времето за вихрения ход,
и за моментите, в които спира.
Благодаря за светлото небе, ...
  913  16 
Небесно е. Красиво с дъх на бяло.
И стъпките ми даже са прозрачни.
Оглеждам се в деня си – огледало,
което с побелели сълзи плаче.
Минавам през кристалната завеса ...
  2734  18  25 
Опит за стихотворение, което се чете в две посоки – по стандартния начин, а също и отдолу-нагоре.
Знаеш, че нищо не е по-голямо от любовта,
макар да не го признаваш дори пред себе си, защото
много дълбоко те отнася тя – извън теб и другите
и винаги ти дава много повече, отколкото ти можеш да разбере ...
  569 
Дали е поетично време?
Зад собствената си ограда,
един народ отдавна дреме
като декор на маскарада.
Безверието носи болка ...
  601  10 
Пренасяше последната щайга с празни буркани до колата, когато белият плик грациозно и някак преднамерено кацна върху тях. Петко зяпна нагоре с надежда да види подателят на това писмо, чийто получател се беше оказал така ненадейно той самият, но видя само зеленият шубрак на големият кестен пред блока ...
  1522 
Бях убедена, че това ще е най-нещастното ми лято. Всичко тръгна наопаки от самото му начало. Най-напред получих категоричен отказ да ползвам отпуската си тогава, когато бях планирала, за да съвпадне с отпуската на приятелят ми. От месеци си мечтаехме за романтично лятно пътешествие, само двамата, и ...
  1937  14  10 
Много е тъжна, много,
тази пастелна идилия –
капки залязващ огън
в хлъзгави петолиния,
хладно дъждовно стакато ...
  971  12 
Магазинчето беше малко и невзрачно и със сигурност изобщо нямаше да го забележа, ако не беше котката. Плъзна се като едра черна сянка точно пред колата и докато се чудех дали ще успея да спра навреме за да не мина върху нея, се озовах точно пред витрината.
Не изглеждаше толкова примамливо, колкото г ...
  881 
И защото е утрин
и защото е вечер,
и защото е мислено
и защото е речено,
и защото е тъжно ...
  506 
Вече знаех, че срещата ни е неизбежна. Усещах го с всяка фибра на тялото си и с всяко поемане на дъх. А бяха минали повече от три месеца, откакто за първи път я видях в един стар бар, където отидохме с мой близък приятел и съученик.
Тогава не повярвах и дума на историята, която той ми разказа за нея ...
  788 
Какво да ти напиша –
кратко, със думи прости и добри,
докато утрото ни вдиша
и като пъзел ни сглоби –
една усмивка се изплъзва ...
  612 
Последният добър човек си тръгна,
но никой не разбра какво се случи.
Промъкна се през процепите тъмното
и се отърси, като мокро куче.
Покапа по забравена усмивка, ...
  502 
Нека бъде съвсем непринудено,
нека грешката бъде случайна.
Нека бъде небе несъбудено
над поле, пълно с макове ранни.
Нека някаква дълга илюзия ...
  500 
Понеже ми харесва
априлското стакато
със полъха на есен
и с привкуса на лято,
понеже ме поръсват ...
  497 
***
Спомен ли е, не е ли –
усмивка, поглед, докосване.
Търкулва обли недели
небето като колосано.
Валежът вече отмина – ...
  778 
Отвъд ненужните неща, които сме си насъбрали,
съвсем на края на снега, между зеленото и бялото,
докато си изтърсвам шала от навалялата го снежност,
а ти нагазваш в пролетта с така познатата небрежност,
съвсем на края на деня или на другият в началото, ...
  529 
Странен, объркан свят.
Непроходима зима.
Свити на топло, спят
мислите, че ни има.
Къдри дантелен дим. ...
  546 
Този ден е намусен и гледа сърдито
под перчема, разрошен от хапещи вихри.
Ръси бели пчели от небесната пита
и във сложни дантели заплита ги тихо.
Гази в преспи, колосва неспирни пътеки ...
  599  12 
Когато е толкова снежно и толкова тихо,
че всяка снежинка е цвят на замръзнала нота,
заключен във нечии бели и влюбени стихове
със вкус на ванилия, мляко и лунна разходка,
когато е толкова тихо и толкова снежно, ...
  708  16 
Октомври има много гласове,
с които да повика ветровете,
да ги нашари с леки цветове
и покривите мокри да наметне.
Да улови деня в дъждовен дим ...
  714  10 
В нюансите на тишината,
която предвещава зимата,
в пастелите на есента,
отвъд дочутото и зримото,
в средата на отминал ден, ...
  544 
Нека бъде така, както даже не се осмелихме -
да погледнем в очите това, дето все недовиждахме.
Да ни кресне мълчаното, дето дълбоко го крихме
и от дъното чак като тежка вода заприижда.
Да отърсим оковите, дето сами изковахме ...
  553 
Заплита паяче дантела
в око на цвете.
Шушукат в маранята бяла
сънливо дъждовете.
Сред сенките на късни щъркели ...
  610 
Нали е само дъжд, ще се изплаче,
щом счупи жегата с прозрачни пръсти.
Ще се огледа във асфалта лачен
и стъпките ни ще заплита в пъзел.
Нали е само дъжд, ще ни погали, ...
  2215  13  29 
Съблича август мокра риза,
докато синьото се стапя
и кротко по брега нанизва
целувки мидени на капки,
рисува слънце по вълната, ...
  598  10 
По устните на лятото черешов сок
събира в топли пръски пчелно ято.
На юли изгревът е тъй дълбок,
че пари като отпечатък
на бяла длан във мъжка шепа ...
  702 
Не беше сън след жаден ден
и кротка като сянка вечер -
от дъжд по-истинска дойде,
еднакво близка и далечна.
По ъглите растеше смях ...
  668  13 
Random works
: ??:??