hristam (Христина Мачикян) - Works

Тодоре! 🇧🇬

Какво си мислиш, Тодоре, кажи,
понесъл подарената ти риза -
че покори моминските очи
и зарад тебе на мегдана слизам,
че стъпвам кръшно, за да ме следиш ...

hristam

Poetry

2018-02-24T19:36:54+02:00 3K 22 24

Едно такова 🇧🇬

Докато слънцето в тревите шумолѝ
и в акварелна свежест ги облича,
една снежинка закъсня да се стопи
и се превърна на кокиче.
И осъзнах, че в този крехък свят ...

hristam

Poetry

2018-02-21T20:45:40+02:00 671 2 7

Когато настъпи моментът 🇧🇬

Беше един от онези бистри пролетни дни, които имат уханието и свежестта на горски поток. Баба дойде да ме вземе от училище малко по-рано от обикновено, защото днес имахме физическо последния час, а аз бях освободена заради операцията, която преди време ми направиха. Апандисит, нищо особено, в болниц ...

hristam

Prose

2018-02-18T19:07:23+02:00 1.6K 3 8

Сам Господ не разбра 🇧🇬

Не ти повярвах. Ти на мене - също.
Един за друг не сме си огледало -
усмихнеш ли се, аз ще се намръщя,
намръщиш ли се, аз ще грейна цяла.
Тогава се изливаше небето ...

hristam

Poetry

2018-02-07T10:23:44+02:00 844 8 15

*** 🇧🇬

Те ще пият. Отново.
Всеки петък щом мръкне
под тавана оловен
на житейската мъка.
Ще налеят ракия, ...

hristam

Poetry

2018-02-01T09:47:04+02:00 1.1K 9 15

Минута и половина 🇧🇬

"Добре дошла, Адел."
Съзнанието ми регистрира тези думи секунда преди да отворя очи. Тогава за първи път видях Стаята на сенките. Наоколо беше пълно с апарати с различна големина и форма, някои от тях с трепкащи монитори, други издаващи равномерни тихи звуци. Не можех да видя всичко, защото бях прик ...

hristam

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2018-01-24T15:04:34+02:00 1.7K 3 1

Защото аз за тях съм огледало 🇧🇬

И пожелах си днес:
погледна ли насреща,
дори съвсем да няма огледало,
във нечии добри очи блестящи
да се оглеждам повече от цяла. ...

hristam

Poetry

2018-01-23T09:12:56+02:00 696 4 7

Понеже 🇧🇬

Понеже бе пораснал изведнъж,
/без да вгорчи живота си с мазоли/,
надбягал капките на онзи дъжд,
след който избуява път нагоре
и беше станал вътрешен човек, ...

hristam

Poetry

2018-01-18T10:18:07+02:00 771 3 8

Може би 🇧🇬

Може да бяха поне на сто,
жилави като корена
на онова стогодишно дърво,
дето расте в двора им.
Къщата – колкото птиче гнездо, ...

hristam

Poetry

2018-01-07T22:22:17+02:00 666 2 4

Защото е любов 🇧🇬

Ти можеш всякак да я облечеш –
във дрипи или в лъскави одежди,
да я приемеш или прокълнеш,
че ти е взела сетната надежда,
да ѝ се молиш като на богиня ...

hristam

Poetry » Love

2018-01-03T14:56:58+02:00 3.6K 18 24

Такава нощ! 🇧🇬

Такава нощ не си сънувал –
като целуната от ангел.
Да можех да я нарисувам,
поне на лѝста да остане:
със полудели снежни къдри ...

hristam

Poetry

2017-12-30T13:12:34+02:00 1.1K 7 27

С усмивка и любов 🇧🇬

За старото ти влюбено сърце
/най-влюбено в живота/, мой приятелю,
едва ли новост е да разбере:
от всички най-суетен е писателят.
Но лаврови венци докато пробва ...

hristam

Poetry

2017-12-29T13:02:48+02:00 695 1 7

Като разсъмване 🇧🇬

По улиците скита вечерта
и сплита стъпките ни като прежда.
Във локвите е паднала луна.
Изгубили сме се. Като надежда.
Нощта се утаява по первазите, ...

hristam

Poetry » Love

2017-12-28T18:36:07+02:00 694 2 7

Благодаря 🇧🇬

Благодаря за глътката живот,
която любовта е напоила,
на времето за вихрения ход,
и за моментите, в които спира.
Благодаря за светлото небе, ...

hristam

Poetry

2017-12-26T20:00:45+02:00 1.1K 6 16

Когато бялото вали отвътре 🇧🇬

Небесно е. Красиво с дъх на бяло.
И стъпките ми даже са прозрачни.
Оглеждам се в деня си – огледало,
което с побелели сълзи плаче.
Минавам през кристалната завеса ...

hristam

Poetry

2017-12-20T23:58:23+02:00 3.3K 18 26

Знаеш, дори когато... 🇧🇬

Опит за стихотворение, което се чете в две посоки – по стандартния начин, а също и отдолу-нагоре.
Знаеш, че нищо не е по-голямо от любовта,
макар да не го признаваш дори пред себе си, защото
много дълбоко те отнася тя – извън теб и другите
и винаги ти дава много повече, отколкото ти можеш да разбере ...

hristam

Poetry » Love

2017-12-02T22:25:30+02:00 747 1 4

Защото вяра значи сила 🇧🇬

Дали е поетично време?
Зад собствената си ограда,
един народ отдавна дреме
като декор на маскарада.
Безверието носи болка ...

hristam

Poetry » Civic

2017-11-25T21:06:56+02:00 773 4 10

Писмо от небето 🇧🇬

Пренасяше последната щайга с празни буркани до колата, когато белият плик грациозно и някак преднамерено кацна върху тях. Петко зяпна нагоре с надежда да види подателят на това писмо, чийто получател се беше оказал така ненадейно той самият, но видя само зеленият шубрак на големият кестен пред блока ...

hristam

Prose » Short stories

2017-10-07T19:11:36+03:00 1.8K 2 7

Куклите на мама 🇧🇬

Бях убедена, че това ще е най-нещастното ми лято. Всичко тръгна наопаки от самото му начало. Най-напред получих категоричен отказ да ползвам отпуската си тогава, когато бях планирала, за да съвпадне с отпуската на приятелят ми. От месеци си мечтаехме за романтично лятно пътешествие, само двамата, и ...

hristam

Prose » Short stories

2017-09-27T21:58:26+03:00 2.4K 14 10

Пастелно 🇧🇬

Много е тъжна, много,
тази пастелна идилия –
капки залязващ огън
в хлъзгави петолиния,
хладно дъждовно стакато ...

hristam

Poetry

2017-09-26T10:50:00+03:00 1.2K 6 12

Медальонът 🇧🇬

Магазинчето беше малко и невзрачно и със сигурност изобщо нямаше да го забележа, ако не беше котката. Плъзна се като едра черна сянка точно пред колата и докато се чудех дали ще успея да спра навреме за да не мина върху нея, се озовах точно пред витрината.
Не изглеждаше толкова примамливо, колкото г ...

hristam

Prose » Short stories

2017-09-20T15:56:14+03:00 1.1K 2 6

Подранило 🇧🇬

И защото е утрин
и защото е вечер,
и защото е мислено
и защото е речено,
и защото е тъжно ...

hristam

Poetry

2017-09-13T21:13:29+03:00 656 1 4

Онази жена 2 🇧🇬

Вече знаех, че срещата ни е неизбежна. Усещах го с всяка фибра на тялото си и с всяко поемане на дъх. А бяха минали повече от три месеца, откакто за първи път я видях в един стар бар, където отидохме с мой близък приятел и съученик.
Тогава не повярвах и дума на историята, която той ми разказа за нея ...

hristam

Prose » Short stories

2017-09-09T19:13:59+03:00 1K 2 5

Какво да ти напиша 🇧🇬

Какво да ти напиша –
кратко, със думи прости и добри,
докато утрото ни вдиша
и като пъзел ни сглоби –
една усмивка се изплъзва ...

hristam

Poetry

2017-07-31T00:12:26+03:00 763 3 9

Когато 🇧🇬

Последният добър човек си тръгна,
но никой не разбра какво се случи.
Промъкна се през процепите тъмното
и се отърси, като мокро куче.
Покапа по забравена усмивка, ...

hristam

Poetry

2017-06-29T16:39:33+03:00 665 3 9

Нека бъде 🇧🇬

Нека бъде съвсем непринудено,
нека грешката бъде случайна.
Нека бъде небе несъбудено
над поле, пълно с макове ранни.
Нека някаква дълга илюзия ...

hristam

Poetry

2017-05-27T21:59:05+03:00 658 1 6

Априлско 🇧🇬

Понеже ми харесва
априлското стакато
със полъха на есен
и с привкуса на лято,
понеже ме поръсват ...

hristam

Poetry

2017-04-09T01:13:40+03:00 664 1 3

*** 🇧🇬

Спомен ли е, не е ли –
усмивка, поглед, докосване.
Търкулва обли недели
небето като колосано.
Валежът вече отмина – ...

hristam

Poetry » Other

2017-02-25T19:57:06+02:00 1K 2 6

На две пресечки от света 🇧🇬

Отвъд ненужните неща, които сме си насъбрали,
съвсем на края на снега, между зеленото и бялото,
докато си изтърсвам шала от навалялата го снежност,
а ти нагазваш в пролетта с така познатата небрежност,
съвсем на края на деня или на другият в началото, ...

hristam

Poetry » Other

2017-02-22T23:35:18+02:00 714 2 7

Небе за влюбени 🇧🇬

Странен, объркан свят.
Непроходима зима.
Свити на топло, спят
мислите, че ни има.
Къдри дантелен дим. ...

hristam

Poetry

2017-02-04T21:16:45+02:00 723 3 7

Кокиче за утре 🇧🇬

Този ден е намусен и гледа сърдито
под перчема, разрошен от хапещи вихри.
Ръси бели пчели от небесната пита
и във сложни дантели заплита ги тихо.
Гази в преспи, колосва неспирни пътеки ...

hristam

Poetry » Other

2017-01-27T22:24:38+02:00 787 1 12

Когато 🇧🇬

Когато е толкова снежно и толкова тихо,
че всяка снежинка е цвят на замръзнала нота,
заключен във нечии бели и влюбени стихове
със вкус на ванилия, мляко и лунна разходка,
когато е толкова тихо и толкова снежно, ...

hristam

Poetry » Other

2017-01-11T21:36:08+02:00 883 2 16

Узрялото небе на есента 🇧🇬

Октомври има много гласове,
с които да повика ветровете,
да ги нашари с леки цветове
и покривите мокри да наметне.
Да улови деня в дъждовен дим ...

hristam

Poetry

2016-10-25T12:46:07+03:00 940 4 10

Случайно и нарочно 🇧🇬

В нюансите на тишината,
която предвещава зимата,
в пастелите на есента,
отвъд дочутото и зримото,
в средата на отминал ден, ...

hristam

Poetry

2016-10-19T19:41:15+03:00 714 2 2

Нека бъде така 🇧🇬

Нека бъде така, както даже не се осмелихме -
да погледнем в очите това, дето все недовиждахме.
Да ни кресне мълчаното, дето дълбоко го крихме
и от дъното чак като тежка вода заприижда.
Да отърсим оковите, дето сами изковахме ...

hristam

Poetry

2016-10-18T10:57:06+03:00 717 1 5

Сред сенките 🇧🇬

Заплита паяче дантела
в око на цвете.
Шушукат в маранята бяла
сънливо дъждовете.
Сред сенките на късни щъркели ...

hristam

Poetry

2016-09-02T12:12:39+03:00 799 6

Дъждовно 🇧🇬

Нали е само дъжд, ще се изплаче,
щом счупи жегата с прозрачни пръсти.
Ще се огледа във асфалта лачен
и стъпките ни ще заплита в пъзел.
Нали е само дъжд, ще ни погали, ...

hristam

Poetry

2016-08-20T19:22:22+03:00 2.6K 13 29

Медено 🇧🇬

Съблича август мокра риза,
докато синьото се стапя
и кротко по брега нанизва
целувки мидени на капки,
рисува слънце по вълната, ...

hristam

Poetry

2016-08-11T19:39:54+03:00 755 1 10

По устните на лятото 🇧🇬

По устните на лятото черешов сок
събира в топли пръски пчелно ято.
На юли изгревът е тъй дълбок,
че пари като отпечатък
на бяла длан във мъжка шепа ...

hristam

Poetry

2016-06-21T08:03:39+03:00 874 2 7

Ти от кога харесваш вещици 🇧🇬

Не беше сън след жаден ден
и кротка като сянка вечер -
от дъжд по-истинска дойде,
еднакво близка и далечна.
По ъглите растеше смях ...

hristam

Poetry

2016-05-17T22:40:54+03:00 833 1 13