hristam (Христина Мачикян) - Works

Как станах виртуален 🇧🇬

Откакто се помня, съм неудачник. Никога в нищо не ми е вървяло, не помня някога да съм се справял добре в каквото и да било. С една дума - абсолютния лузър.
Много бързо ми стана ясно, че това не зависи нито от странични фактори, нито от мен самия. Просто си бях роден с тази особеност, спокойно можех ...

hristam

Prose » Short stories

2013-06-12T09:14:43+03:00 931 6

Роза за мен 🇧🇬

Никога не съм гледала сериозно на интернет връзките.
Вярно, контактна съм, обичам да общувам, да се забавлявам и флиртувам, а скайпа дава добри възможности за това, без да е необходимо непременно да се обвързваш със срещи. Нямам нужда от странични връзки, защото от години живея с приятеля си и въпре ...

hristam

Prose » Short stories

2013-06-07T19:01:34+03:00 1.2K 11

Момини сълзи 🇧🇬

За първи път я видя, когато се нанасяха в съседната къща. Не му направи особено впечатление - слаба и висока почти колкото него, с хиляди разпилени къдрици, сред които дребното ù личице се губеше и изглеждаше още по-малко. Изглежда бяха на една възраст и той беше на път да изгуби интерес към нея. За ...

hristam

Prose » Short stories

2013-06-04T20:19:27+03:00 1.1K 2 8

Дали все още 🇧🇬

От слънчеви лъчи ще се сплета,
Рисунка ще съм върху облак летен,
И извор чист на дъхави води,
Събрал в прозрачна песен ледовете.
Ако такава ме познаеш и се спреш, ...

hristam

Poetry » Love

2013-06-01T11:18:56+03:00 929 1

Толкова много е лято! 🇧🇬

В тъмносиньо ръми тишината
и попива среднощни ухания.
Лято. Толкова много е лято -
можеш даже с ръка да го хванеш.
По первазите лунна позлата ...

hristam

Poetry » Other

2013-05-28T12:31:01+03:00 979 12

Когато рисува сърцето 🇧🇬

Беше объркана, а напоследък и малко изплашена. Нямаше обяснение за това, което ù се случваше.
Рисуваше вече толкова години и след като завърши Академията, картините ù се радваха на голям успех, имаше и няколко самостоятелни изложби.
В личния ù живот нещата също бяха съвсем нормални – омъжи се почти ...

hristam

Prose » Short stories

2013-05-25T12:59:25+03:00 1.2K 13

За някои неща просто не ми се говори 🇧🇬

Приятелите ми казват, че съм стар ерген по рождение, и мисля, че са прави.
Винаги съм имал малко по-предпазливо отношение към връзките си с противоположния пол, сякаш инстинктивно съм усещал склонността на представителките му да навлизат твърде шумно и недискретно в личното ми пространство. По тази ...

hristam

Prose » Short stories

2013-05-22T11:15:37+03:00 1K 5

Подходяща стратегия 🇧🇬

Почувствах се поласкан, когато шефът дойде при мен след работа, за да поговорим. Вярно, приятели бяхме като студенти, на времето много се имахме, но напоследък рядко се случваше да разменим по някоя дружеска приказка.
От дума на дума стана ясно, че би се чувствал по-спокоен, ако наглеждам младата му ...

hristam

Prose » Short stories

2013-05-18T10:57:18+03:00 958 7

Ще ми липсваш 🇧🇬

Скоро щеше да стане една година, откакто започнаха да си пишат. Колкото и да е странно, помнеше дори датата, на която за първи път видя снимката ù в онзи сайт. Още тогава му се стори позната, като човек, когото е зърнал мимоходом, а после са се разминали мълчаливо. Но когато започнаха да общуват по ...

hristam

Prose » Short stories

2013-05-15T20:31:40+03:00 1.2K 11

Не твърдя, че съм права 🇧🇬

- Но аз те обичам – смотолеви той може би за стотен път.
- Ако го кажеш още веднъж, просто ще те изхвърля – мило му казах, широко отворих вратата и още по-широко му се усмихнах – Абсолютно съм убедена, че от теб ще излезе чудесен баща... татенце.
Това е моя характерна особеност – колкото съм по- бяс ...

hristam

Prose » Short stories

2013-05-08T14:55:49+03:00 1.1K 7

Обратен ефект 🇧🇬

Мерна рекламната брошура на самия край на бюрото си, крепеше се направо на магия. Ако не беше там, едва ли щеше да я забележи сред царящия хаос наоколо. Искаше всичко да му е пред очите и на бюрото нямаше празно местенце игла да сложиш, но изрично бе забранил на чистачките да се доближават до него. ...

hristam

Prose » Short stories

2013-05-02T19:46:40+03:00 969 3

Извинете, кралю 🇧🇬

Извинете, кралю, аз съм вашия шут
и в дълбоки поклони животът ми мина.
Бях забавен, за малко бях даже прочут
редом с вас на трапезата с кралското вино.
И тогава за миг се усетих голям ...

hristam

Poetry

2013-05-01T10:34:55+03:00 972 12

Няма как 🇧🇬

Защо ти трябваше толкова глинена
и толкова тебеподобна -
ти жена ли искаше или робиня?
Стихия ли, или нещо удобно.
Някоя, дето ти гали егото, ...

hristam

Poetry » Love

2013-04-27T16:51:39+03:00 1.1K 7

След сватбата 🇧🇬

През всичките тези години тя не беше имала нито една нормална връзка. Никога не бе водила момче у дома, за да го представи на родителите си, нито пък нея бяха представяли. Никога не беше вървяла щастливо прегърната от приятел, с когото да се целува насред улицата, без да ги е грижа за околните. Прос ...

hristam

Prose » Short stories

2013-04-26T11:08:15+03:00 1.2K 6

С лицето на омразата 🇧🇬

Намразих я от момента, в който я зърнах. Предизвикателна фигура, дълга руса коса и надменно изражение – в най-общи линии това беше най-характерно за нея на пръв поглед – моята доведена сестра.
Веднага стана ясно, че чувствата ни са взаимни, макар да се опитвахме да ги прикриваме заради нашите. Аз по ...

hristam

Prose » Short stories

2013-04-24T11:24:08+03:00 2.5K 2

Коя от двете? 🇧🇬

Ще ти го кажа с думи кратки,
(за да съм максимално ясна) -
във мен детето и жената
от цяла вечност търсят място
и цяла вечност ще ми трябва, ...

hristam

Poetry » Love

2013-04-21T11:54:14+03:00 1K 5

Ще бъда музика, която не умира 🇧🇬

Познавам те -
във дланите ти пеят
сто хиляди щурчета полудели.
От песента им
като звън на струна зрея, ...

hristam

Poetry » Other

2013-04-20T10:11:30+03:00 939 7

Побирам се в шепа 🇧🇬

Обичам ли още така,
както някога -
пречистено, свято. Безбожно.
Със крехката яркост
на нива от макове ...

hristam

Poetry » Other

2013-04-17T11:12:21+03:00 890 13

Сладост 🇧🇬

Бе така пристрастена към това усещане, че виждаше реалния му образ като цветна спирала. Научила се беше да разпознава едва набъбващите тръпки на желанието, после лекото завихряне, като пърхане на хиляди пеперудени криле в слабините, а след това стремителното изкачване към насладата.
Много пъти бе чу ...

hristam

Prose » Short stories

2013-04-16T21:54:24+03:00 956 2

Аз - това си ти 🇧🇬

Направи ми впечатление ник нейма – „аз-това си ти”. Хм, усмихнах се мислено, всеки с номера си. И веднага получих в отговор едно усмихнато личице.
Е, добре, помислих си, и аз обичам да се шегувам, така че, защо да не разменим няколко сладки приказки и да не се поопознаем. Тогава започнаха изненадите ...

hristam

Prose » Short stories

2013-04-13T14:13:31+03:00 1.1K 4

Недовършено стихотворение 🇧🇬

Годините презряват бързо
и в стъпките ти натежават.
Помита ги животът в бързей -
плувец ли си, или си давещ?
И накъде сега, когато ...

hristam

Poetry

2013-04-10T20:34:19+03:00 930 10

Реалното щастие 🇧🇬

Въобще не разбрах откъде се взе това момиче.
Бяхме голяма компания и в едно шумно заведение празнувахме рождения ден на приятелче от групата. Аз обикновено здравата се наквасвам и почвам да се свалям наред и да ръся простотии. Цар съм просто, грешка нямам! Да, ама още не бях стигнал тая фаза, а може ...

hristam

Prose » Short stories

2013-04-09T21:02:02+03:00 931 1

Птицата 🇧🇬

Не разбрах кога точно започна да се появява на прозореца. Птица като птица – средно голяма, почти изцяло черна, с няколко светли пера. Не разбирам много от птици, така я взех за някоя от прелитащите наоколо гугутки, и не ù обърнах особено внимание.
По едно време ми направи впечатление, че идва винаг ...

hristam

Prose » Short stories

2013-04-07T13:55:01+03:00 962 7

Но Шекспир не го е разбирал 🇧🇬

Ти като дух от бутилка излезе
от някакъв сайт за познанства случайни.
Навярно ме взе за поредната глезла,
а аз теб - за моя Ромео... навярно.
Не казвам, че бе несериозен - напротив - ...

hristam

Poetry » Humorous

2013-04-04T09:54:36+03:00 913 4

Имам само един живот 🇧🇬

- Добър ден. Идвам относно съпругата ми.
- Да? Подозирате я в изневяра?
- Не. Знам, че ми изневерява.
- Ясно. Значи трябва ви доказателствен материал.
- Напротив. Точно обратното. ...

hristam

Prose » Short stories

2013-04-02T20:17:10+03:00 1.3K 1 9

Каква ирония! 🇧🇬

Винаги съм вярвал, че няма нищо по-хубаво от това, да имаш верен приятел до себе си.
Не просто за шеги и веселие, а по-късно и за по чашка и сладки приказки – говоря за онова дълготрайното, истинското приятелство, дето не е скрепено с кръв чак като в роман на Марк Твен, обаче е по-силно и от кръвна ...

hristam

Prose » Short stories

2013-03-31T12:52:59+03:00 1.2K 12

Идеалният вариант 🇧🇬

Вече се канех да си тръгвам, изморен от отегчителната си работа през този ден, и в главата ми се въртяха няколко примамливи идейки за вечерта, когато се появи този тип.
- Аа... добър вечер – заекна притеснено след строгото ми „влез”. – Дали е удобно...
Демонстративно погледнах часовника си. Хич не г ...

hristam

Prose » Short stories

2013-03-29T18:38:33+02:00 960 9

Муза на повикване 🇧🇬

Писателят унило зяпаше през прозореца сивото декемврийско небе и се чувстваше в пълен синхрон с мрачната гледка. Сивотата го изпълваше все повече и повече като лепкава отровна паяжина, която улавяше и задушаваше и най-незначителния зачатък на ведрост и оптимизъм.
Напразно се опитваше да се вкопчи в ...

hristam

Prose » Short stories

2013-03-27T10:30:14+02:00 1.1K 11

Щрихи 🇧🇬

Този живот вече съм го живяла -
помня му кривите ъгли,
срещи нарочни, случайни раздели -
щрихи, надраскани с въглени.
Бяло платно, изморени бои - ...

hristam

Poetry » Other

2013-03-26T12:36:21+02:00 856 5

Като не ти е ден 🇧🇬

На всеки се е случвало да има поне един ден, в който каквото и да подхване, е обречено на провал.
В такива дни, ако човек се вслуша в крехките остатъци на здравия си разум и поне няколкото оцелели нервни клетки, вероятно ще стигне до единственото рационално решение – просто да се смуши някъде и крот ...

hristam

Prose » Short stories

2013-03-23T11:51:55+02:00 1K 8

Еликсирът 🇧🇬

Дойде в лабораторията с молба за анализ. Подаде ми тъмно стъклено шише, пълно почти догоре.
- Какъв е проблемът? – попитах разсеяно, защото ме чакаха цял куп проби и още два пъти по толкова досадна документация за оформяне.
- С молба за анализ – каза плахо гласче. – Боя се да няма някакъв наркотик. ...

hristam

Prose » Short stories

2013-03-22T09:19:54+02:00 1.1K 8

Не се сърди 🇧🇬

Виж сега, всичко ще ти кажа, обаче обещай, че няма да ми се сърдиш... много. Случи се абсолютно спонтанно, както повечето неща при мен, а ти винаги си казвал, че в това ми е чарът. Чакай де, не бързай, ще започна съвсем отначало, за да схванеш идеята.
Нали знаеш, че още като дете обичах да съчинявам ...

hristam

Prose » Short stories

2013-03-19T21:16:11+02:00 1.2K 6

Без право на помилване 🇧🇬

Знам, че не съм ангел. Просто съм един разумен мъж, който е имал късмета да опита и от горчилката, и от меда на живота, и да направи съответните изводи за себе си.
Открих сексуалността си по-рано от връстниците си и това си имаше както своите предимства, така и недостатъците.
За предимствата е ясно ...

hristam

Prose » Short stories

2013-03-16T11:20:54+02:00 1K 3

Най-великата муза! 🇧🇬

- Не е достатъчно просто да си хубава!
Отворих едното си око, но дори не си направих труд да я погледна. С Ани се познавахме толкова отдавна, че в повечето случаи не беше необходимо дори да си говорим, за да се разбираме. Освен това я познавах достатъчно добре, за да знам, че рано или късно ще изплю ...

hristam

Prose

2013-03-13T21:16:41+02:00 940 4

Мартенско 🇧🇬

Небето се рони на снежни въздишки
сред ято от крехки кокичета.
В съня си зелен март смутено въздиша
по цветния смях на момичета.
Топят се по устните мокри усмивки ...

hristam

Poetry » Other

2013-03-12T13:26:36+02:00 866 8

Бюро за изгубени 🇧🇬

Седеше на полицата толкова отдавна, че съвсем го бяха забравили. Невзрачен пакет, колкото половин кутия за обувки, опакован с твърда сива хартия.
Служителката намести очилата си и погледна с досада новата пратка. Не спираше да се учудва колко небрежни са хората в днешно време. Целият куп беше от сно ...

hristam

Prose » Short stories

2013-03-06T14:40:54+02:00 962 1

Късче светлина 🇧🇬

Всички мислеха, че старата хазяйка е вещица.
Държах стая в нейната къща втора година и се бях наслушал на какви ли не истории. Най-убедителна беше старата мома от третия етаж, която живееше тук отдавна. Твърдеше, че за нищо не света не бива да се съгласяваш старицата да ти гледа на карти, защото так ...

hristam

Prose » Short stories

2013-03-02T11:36:31+02:00 1.1K 8

Твърде висока цена 🇧🇬

Явно беше роден с тази способност. Още не можеше да говори добре, когато за първи път изненада майка си със своята ловкост. Малката гумена играчка изчезна пред очите ù толкова внезапно и необяснимо, че тя се изплаши да не я е глътнал, но преди да успее да реагира, детето я извади от джоба на пеньоар ...

hristam

Prose » Short stories

2013-02-21T17:26:18+02:00 1.1K 7

Един за друг 🇧🇬

- Харесваш ми, знаеш ли.
- Така ли? Не, не знаех.
- Може би дори нещо повече...
- Повече?
- Да. Желая те. Искам те за себе си. ...

hristam

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2013-02-14T10:55:00+02:00 1.1K 6

Да живееш чужд живот 🇧🇬

Виждах, че нещо я гризе, и ми беше на върха на езика да я запитам в прав текст какъв е проблемът, но я познавах добре. За разлика от мен, предпочиташе да скатава всичко дълбоко в себе си, докато се омотае дотам в собствените си тълкувания и усещания, че да има спешна нужда от външна намеса. Тогава н ...

hristam

Prose » Short stories

2013-02-10T11:01:51+02:00 1.7K 6