igineva
68 results
Дали небето го боли, когато
светкавицата блесва изведнъж
и грохотът на идващата буря
раздира тишината като нож?!
Дали самотно е, когато вечер ...
  523 
Кратък миг и изстива живота
в безпристрастната черна земя
и последното “Сбогом” отеква
като шепот пред празна врата.
И обгръща сърцето студено ...
  485 
Забравила съм как да те обичам,
а да те мразя страшно ме боли.
Загубих се от толкова отричане -
сълзата ми остана без очи.
Пребродиха ме многобройни пътища, ...
  597 
Отново ще се спуснат тежките завеси
на театъра перфектно изигран,
след представлението ще потърсиш себе си,
но зад грима и маската отново ще си сам.
И крясъкът на публиката луда ...
  716 
Болката ме покани на танц,
беше запалила свещи.
Завъртя ме във валс
от стари и нови срещи.
Гледаха отстрани ...
  688 
Когато много силно ме боли,
когато, бягайки, пак се завръщам
и в ужас цялото ми същество крещи,
аз никога назад не се обръщам.
Когато търся в някого вина, ...
  1248 
Някого, някога, някъде
може да срещна така,
както тогава, там в стъпките
есенни на вечерта.
Нечии нежни, настойчиви ...
  669 
Няма нищо да има след теб –
само тихи пустинни полета
и отломките мои навред
ще търкалят без срам ветровете;
и ще бъде далеч вечерта ...
  1142 
Мразя те. Наистина те мразя.
Мразя погледа, играещ си със мен.
Мразя устните ти. Пръстите ти мразя.
Мразя да те няма в моя ден.
Мразя утрото, което ме прегръща ...
  713 
Само ничия мога да бъда -
да съм вярна, да нямам вина,
да откривам в сърцето си чувства
и да бъда щастлива така.
Само в ничий живот мога тихо ...
  558 
Ръката ми докосва тишината
в пустинен ураган от светлини,
между дърветата във есенна позлата
пробягват стъпките на твоите очи.
Решетките на времето заключват ...
  505 
Някакво тайнство на пътища, тръгващи
в синкава нежност на утринен хлад -
бели, опасни, в пространството бързащи -
вика ме в спомен с гласа си познат.
Тръгвам! По устните с вкус на отрова ...
  640 
Тичах по стъпки изплашени;
в люлка от истини спях;
блъсках се в мисли объркани.
Бях аз вълна. Нямах бряг.
Късах звезди от небето; ...
  624 
Пропукаха се в мен стените,
през процепите се прокраднаха лъчи,
протегнаха се и в кълбо се свиха,
избухнаха във пламъци мечти.
Опитах се в дълбокото да скрия ...
  549 
Пак ще обичам, нали?
И ти ще обичаш отново.
Ще се виждам във други очи -
друга ще милваш. Готово!
Толкова просто, нали? ...
  522 
Бях птица, но пречупени във мен
крилете ми се блъскаха безумно
в решетките на бъдещ сън,
където и след изгрева е тъмно.
Бях истинска, когато в тишина ...
  578 
Тихо! Тишината спи.
Нека да не я събуждам.
Нека, колкото и да боли
в спомените да се връщам.
Там ще я докосвам със очи, ...
  681 
Усмихна се една звезда
във наметалото на мрака;
търкулна се като сълза,
зад хълма в самота зачака...
... да я изпие утринта ...
  551 
Откъснах вятър. Сложих го във ваза,
за да ме гали с мириса на пролетта.
Оставих мислите си с листопада
да се разпръснат по света.
Докоснах океана - той потръпна ...
  650 
Когато тръгнеш си, ме напиши
със стъпките си във тревата;
на езерото в тихите води
измий илюзиите на душата.
И с вятъра ме разпръсни, ...
  603 
Искаш да съм кротка. Престани!
Глупаво е да се примирявам.
Ти си бряг. Бушуват в мен вълни
и жестока съм, и разрушавам.
Имам във косите ветрове, ...
  680 
Разцъфнах не във пролет, а във зима
разпукаха се нежните листа,
отпих въздишка отлежало вино,
студът в ръцете си ме залюля.
Не ме погали топло слънце, ...
  627 
Тази вечер те сънувах.
Бяхме в някакъв хотел -
покрив беше му небето,
а леглото - цветен акварел.
Пиехме шампанско старо ...
  677 
Не ме обичай! Чуваш ли? Недей!
Душата ми е зона забранена.
Да влизаш непоканен там, не смей -
със рани и сълзи е напоена.
Не ме докосвай! Ще те заболи, ...
  635 
Имам нужда да пазя
този спомен за теб
в две прегърнати болки
и един силует;
в малка пясъчна кула ...
  736 
Сърцето ми е лабиринт
без верен път и без посока,
началото е малък стих,
а краят - няколко въпроса.
Наляво тръгнеш ли - сълза ...
  636 
Обича ми се откачено,
без разум, като на шега,
налудничаво, забранено
и провокиращо.... Сега!
Обича ми се неморално, ...
  1552 
Сълзата ми е откровение
от образа суетен на дъжда,
раздиращ облаците с настървение
на опустялата душа.
Сълзата ми е мъртво цвете ...
  616 
Random works
: ??:??