Iszaard (Нели Дерали) - Works

Огън 🇧🇬

Защо ме будят нощем дъждовете
с все още неизплакани сълзи?
Не знаят ли?! Отвътре ми е светло.
Едно самотно пламъче трепти.
И въпреки, че в сенки се оплита, ...

Iszaard

Poetry » Philosophical

2014-05-31T21:43:21+03:00 605 7

Цветове от нежност 🇧🇬

Зрънца от притаената надежда
ще засадя през дните на забрава.
За да отгледам цветове от нежност.
Свободно да израстне ще оставя
градина от вълшебства непознати. ...

Iszaard

Poetry » Philosophical

2014-05-29T14:49:14+03:00 687 6

Образ и име 🇧🇬

Уморих се! Смених доста чифта сандали.
Пропътувах земята. Отглеждах сезони.
Бях и умна и глупава, горда и жалеща.
Но полека от себе си всичко отроних.
Изкачих планината. Видях отвисоко ...

Iszaard

Poetry » Philosophical

2014-05-27T19:11:26+03:00 565 9

Попита ме: "Защо?" 🇧🇬

Попита ме: "Защо ти е мълчанието?
Какво ти дава точно тишината?"
В житейското бунище тя ухание е.
Хармония, лекуваща душата ми.
Попита ме: "А след това какво?!" ...

Iszaard

Poetry » Philosophical

2014-05-17T21:44:53+03:00 591 10

Композиция 🇧🇬

Сега сме само трима. Или четири.
Мълчанието, думите и аз,
оглеждаща се в диска на сърцето.
Или пък в позабравен стар компас,
затворен между рафтове от време ...

Iszaard

Poetry » Philosophical

2014-05-13T21:55:49+03:00 523 4

Размяна 🇧🇬

Дори и на дъжда да му омръзне
да сипе от тъгата си по покривите,
ще си остана все така премръзнала.
Защото се разпаднах до основи.
И сигурно с горчиво безразличие ...

Iszaard

Poetry » Love

2014-05-10T21:25:34+03:00 616 7

Пристанище 🇧🇬

В сърцето ми - отворено пристанище,
са спрели световете да нощуват.
И свирят ветровете ми по мачтите им
мелодии, все тъй недосънувани.
Оттатък хоризонта на надеждите ...

Iszaard

Poetry » Philosophical

2014-05-04T20:49:51+03:00 1.4K 1 3

Навярно 🇧🇬

Разбира се, понякога ми липсваш...
Във всеки миг и всяка глътка въздух.
В обърканите спомени и мисли,
предъвквани с коравата недъгавост
на този свят. Напълно безразличен ...

Iszaard

Poetry » Love

2014-04-30T20:55:18+03:00 626 3

Аквариус 🇧🇬

Товар ли ти е звездната вода
от стомната на твоя брат, Аквариус?
Щом в нея ще откриваш любовта си
и капки от звездите ще разтваряш
във всичките си делнични зори. ...

Iszaard

Poetry » Philosophical

2014-04-24T18:11:01+03:00 627 3

Като песен 🇧🇬

Да те чакам ли, моя любов?
Като песен на вятър?
Като сив хоризонт,
в който всеки път ражда се слънцето?
Като плаха сълза на сираче, ...

Iszaard

Poetry » Love

2014-04-19T22:14:29+03:00 1.3K 4

Океан 🇧🇬

Все по-безлика става любовта ми.
Едно след друго скриват се слънца
под хладните води на океана.
Прощавам се с поредната мечта,
поспряла в миг, навярно да напомни ...

Iszaard

Poetry » Philosophical

2014-04-18T22:48:58+03:00 596 4

Предусещане за лято 🇧🇬

Едно море съвсем различно шепне
под сприхавите стъпала на времето,
избрало днес посоката подветрена.
Без планове за някакви промени.
Едно море ме приласка с покоя си, ...

Iszaard

Poetry » Philosophical

2014-04-12T19:15:29+03:00 939 3

Пробен камък 🇧🇬

Какво съм аз?! Една мистерия.
Отвътре нищо. Пълен мрак.
И снопчета от огън в него,
които да се случат чакат.
Какво съм аз?! Змия от пламък. ...

Iszaard

Poetry » Philosophical

2014-04-05T11:12:23+03:00 516 3

Какво е да си ангел 🇧🇬

Родих се тук с надежда или пък с ясна цел
живота земен в приказка да вмъкна.
Но всеки ден съзнавам, че някакъв предел
препятства ме с контурната си жлъчност.
Контура му пунктирен аз всячески разбрах ...

Iszaard

Poetry » Philosophical

2014-04-02T15:14:30+03:00 659 4

Зора 🇧🇬

Моят път е безпътен. Без дреха и име.
Избледня сред последните нишки от спомен.
Прекатури се в нищото чашата с вино,
споделена единствено с птиците горе.
По небето, удавено в хрипави облаци. ...

Iszaard

Poetry » Philosophical

2014-03-31T00:43:13+03:00 733 6

Минутка страх 🇧🇬

Загледани в човешкия си свят,
решихме с още нещо да закичим
отсечката дотолкова позната -
минутка страх обратна на обичането.
Отсечката от раждане до смърт - ...

Iszaard

Poetry » Philosophical

2014-03-27T17:49:01+02:00 684 6

Опит за порастване 🇧🇬

Навън мъгливо свършва се денят,
наметнат с ореоли от сънуване.
Завръщам се през сивкавия път
след опита в мечтите му да плувам...
Поспрях се пред отключена врата. ...

Iszaard

Poetry » Philosophical

2014-03-02T18:25:15+02:00 633 9

Форми 🇧🇬

В простичката форма на барака,
скрита в най-затънтеното място
на гората, спряла съм и чакам.
Идваш ли? Часовникът тиктака.
Неведнъж дъждът отмива вече ...

Iszaard

Poetry

2014-02-18T23:22:42+02:00 597 4

Обетована 🇧🇬

Защо ли ми е вече да докосвам
пространствата, в илюзии затворени?!
За кой ли път се чувствам недоносена -
едно дърво със цвят, ала без корени.
Обесена пред прага на небето ...

Iszaard

Poetry » Philosophical

2014-02-14T22:04:43+02:00 632 6

В стъпките си мокри 🇧🇬

Приплъзва се поредната ми есен
по ръбовете грапави на сградите,
по свитите юмручета на кестените,
по хладните перца на гларусите,
по стъпките ми - глупаво протяжна. ...

Iszaard

Poetry » Philosophical

2014-02-12T15:10:49+02:00 574 7

Рисунка 🇧🇬

Реки се стичат в стъпките преминати.
От клоните се ронят ледове.
Дъждът, като граничен символ
от теб до мен умислено снове...
И раменете му, все повече увиснали, ...

Iszaard

Poetry » Love

2014-02-09T19:22:19+02:00 618 3

Ключе 🇧🇬

А пътят е съвсем невъобразим.
Измолени пристанища... Огнища,
които днес разнасят тънък дим
към края, който, казват, че е нищо.
А той е, май че, винаги далеч. ...

Iszaard

Poetry » Philosophical

2014-02-08T19:56:27+02:00 642 9