ivaferendzia (Ива)

Майките 🇧🇬

Те се будят преди нас,
за да вдигнат слънцето.
Избърсват росата
и трохите от масата.
Те се будят преди нас, ...

ivaferendzia

Poetry

2016-04-05T20:15:55+03:00 775

Завръщане 🇧🇬

Каква по-красива свързаност...
Вятърът ме носи
на разпилени капки,
потапя обратно в земята
и ставаме, ...

ivaferendzia

Poetry

2014-11-23T11:46:16+02:00 751

Твое 🇧🇬

Ако можех само
пред теб да грохна да стопя вината -
измислен куп желязо
никому е веч потребен,
не вярвам в лишното. ...

ivaferendzia

Poetry

2014-11-05T12:50:41+02:00 867

Разпадане 🇧🇬

Разпадане до атоми, до липсата на смисъл.
Драма тука няма.
Жалка маса с масови мечти.
Амбицията побират си на каса в Лидъл.
Сумата надхвърляща езиковите им умения. ...

ivaferendzia

Poetry » Philosophical

2013-10-20T20:58:40+03:00 1K 2

Да не виждам, да не съм 🇧🇬

Да си изкривя чертите,
цялата нарязана и вдлъбната,
отнел си ми и името
и кожата ми смъкна от лицето.
Аз съм никоя ...

ivaferendzia

Poetry » Blank verse

2013-04-16T22:36:17+03:00 1.1K

Откровен Опит 🇧🇬

14.05.11, 11ч.
Никой не е откровен. Всъщност сме изтъкани от лицемерие и най-голямото от всичките е претенция, че търсим Истина. Тя изобщо не ни е достъпна и ние сме наясно с това. Обаче се опитваме да контролираме нещата. Даже не ни е изгодна, особено, ако другите я притежават. Това ни плаши, защот ...

ivaferendzia

Essays » Others

2011-05-15T17:35:45+03:00 2K 1

Опънати на паяжина нежност 🇧🇬

Не съм запомнила в очите ти
кристални капки от наслада,
нито слънчеви лъчи,
защото утринното слънце в тях го няма...
Понеже тях ги няма! ...

ivaferendzia

Poetry

2011-02-08T15:18:00+02:00 964

Сам 🇧🇬

Съвършени улици;
по тях съвършените хора
със съвършено празни лица:
приличат на просяци,
чиято едничка опора ...

ivaferendzia

Poetry » Other

2010-10-30T17:23:43+03:00 920 1

„Светът и животът са едно и също”, Лудвиг Витгенщайн 🇧🇬

„Светът и животът са едно и също”, Лудвиг Витгенщайн
Есе
„Все някога нещо трябва да е произлязло от нищото”
Хераклит поставя промяната като единственото сигурно и устойчиво нещо. Ако я приемем за субстанция, то чрез нея самата, от нищото е произлязло нещо. Аз бих нарекла този процес раждането на сми ...

ivaferendzia

Essays

2010-01-26T22:15:13+02:00 2.6K

Мълчалив диалог за вярата 🇧🇬

Мълчалив диалог за вярата
Вярата е състояние свързано с емоционалното преживяване на смисъла. И то не този рационален смисъл, който създава суха и осакатена представа за света, а онзи човешки смисъл, който е създал митовете.
Вие вярвате ли в приказките? Винаги мога да ви говоря за съществуването на ...

ivaferendzia

Essays

2010-01-24T20:44:51+02:00 3.2K

В центъра на нищото 🇧🇬

Колко несъществени прояви;
нереалности в измислена протяжност.
Времето понякога се бави
и рисува линии - изящност...
Но те изчезват неразбрани, ...

ivaferendzia

Poetry » Philosophical

2009-12-15T23:29:31+02:00 1.1K 7

Твоето творение 🇧🇬

Лудостта изпълва вените
на твоето творение
родена съм в идеите
от адското мъчение
Измислена играчка ...

ivaferendzia

Poetry » Love

2009-11-04T01:26:10+02:00 989 1

Великите българи 🇧🇬

Първоначално мисълта за великите българи ме натъжи.Чувството ми за гордост бе подтиснато напълно от една голяма тежест. И един плах въпрос се прокрадна - Кой днес си спомня за тях?
За нещастие, това мое опасение, че те тънат в забвение, бе потвърдено само с едно кратко и изключително показателно про ...

ivaferendzia

Essays » Civic

2009-10-16T00:59:08+03:00 4K 4

Щастлива съм днес, че живял си! 🇧🇬

За последно тук те целувам
на прага на твоя живот
и мъничко с тебе загивам,
стояща над пресния гроб.
Къде те оставих последно, ...

ivaferendzia

Poetry » Other

2009-07-17T03:20:50+03:00 964 3

Смесица от блясъци и мрак 🇧🇬

Не се опитвай да затваряш
очите ми за болката навред
и спри наивно да повтаряш,
че всичко е съвсем наред!
Светът не е безкрайно светъл, ...

ivaferendzia

Poetry » Philosophical

2009-04-15T16:09:34+03:00 1.5K 5

Играта на твореца в света 🇧🇬

"Да, братя мои, за играта на сътворението е нужна свещената повеля на словото: "Да бъде!". Духът иска своята воля, изгубилият света спечелва свой собствен свят." Фридрих Ницше
есе
Ницше описва драматичното откъсване от човешкото на тези,които са водени от волята за живот. Само те, които не са убили ...

ivaferendzia

Essays

2009-02-22T09:10:06+02:00 2.4K 1

*** 🇧🇬

Спонтанно хванах за ръка
старец страшно пребледнял.
В очите му лежи тъга,
че дните скъпи е пилял!
Помолих с поглед да вървим, ...

ivaferendzia

Poetry

2009-02-02T00:26:06+02:00 997 5

На леглото - ковчегът за живи 🇧🇬

Аз не прося от тебе звездите -
искам ти да засветиш за мене,
да танцуваме там, сред лъчите,
да се слеем с безкрайното време!
Не прося целувки, ни трепет; ...

ivaferendzia

Poetry » Love

2009-01-20T17:31:07+02:00 1.1K 7

Научих се да съм вселена 🇧🇬

Научих се да съм вселена
Видях се цяла в светлина;
нежна, с блясъци обляна.
Привидно нямаше ме, да,
родена съм от морска пяна! ...

ivaferendzia

Poetry » Philosophical

2009-01-11T07:03:39+02:00 1.2K 9

Любов... само към красивите творби! 🇧🇬

И да, и не! Уви, видял си само блясъка
от формата на мойто пламенно дихание,
гравюрата, сега изчезваща по пясъка,
или брокатен образ в някакво списание!
Любов ли? Зная за какво говориш... ...

ivaferendzia

Poetry » Philosophical

2009-01-09T16:46:13+02:00 1.1K 5

Да си останем с етикетите "ВИНОВЕН" 🇧🇬

Все някога се губим, дали от суета
или в потоците на времето се губим;
заради липсата на малко прямота
най-грозното едни във други будим!
Прахосваме и малкото, егоистично, ...

ivaferendzia

Poetry » Other

2008-12-16T20:43:58+02:00 1K 6

С вкус на никотин и сладост 🇧🇬

С вкус на никотин и сладост
Луната е изчезваща от слабост,
сред пурпурните облаци размита,
с вкус на никотин и сладост,
запълващ светлината и пробита... ...

ivaferendzia

Poetry » Erotic

2008-12-11T23:33:48+02:00 1.2K 4

Когато вече късно е 🇧🇬

Ще търсиш само мене -
неизчерпаемата моя топлина!
Ще дойде и за тебе време
да се скиташ в пустота!
Когато вече късно е... ...

ivaferendzia

Poetry » Love

2008-11-29T22:00:28+02:00 1K 3

Макар да си мислим, че днес се напускаме 🇧🇬

Когато прелистихме вечните страници,
разбрахме, че някъде там ще препускаме,
заедно, сякаш сме истински странници,
макар да си мислим, че днес се напускаме.
Още е рано да кажа завинаги, ...

ivaferendzia

Poetry » Philosophical

2008-10-30T15:16:44+02:00 1.6K 8

Черните ангели 🇧🇬

Този преходен рай води към ада,
където плачат зловещо черните ангели,
подкупва душата уязвима и млада,
а мрачната участ всички са знаели!
От ужас, самотност, дори отегчение ...

ivaferendzia

Poetry » Civic

2008-10-23T17:55:03+03:00 1.1K 3

Обрисувани с четката на художника 🇧🇬

Виждал ли си нежните блясъци,
обрисувани с четката на художника;
разкъсани сякаш от крясъци -
разярения глас на заложника?
Запази ли белите снимки? ...

ivaferendzia

Poetry » Other

2008-10-22T00:04:29+03:00 1K 5

*** 🇧🇬

Там някога обичах
чувствах пълнота от всяка
глупава подробност
Сякаш някога наричах
ежедневието щастиe ...

ivaferendzia

Poetry » Other

2008-10-14T18:08:52+03:00 916 6

Затворът на самотната душа 🇧🇬

За кой ли път поглеждах
огледалото избистрило сега.
Въпроси в минало нареждах,
а утре отговори ще чета.
Образ нужен,образ нежен ...

ivaferendzia

Poetry » Philosophical

2008-10-04T09:29:22+03:00 1.1K 7

Сън съвсем реален 🇧🇬

Очи изгарящи
и тежък поглед спират
ударите преповтарящи,
а вените едва пулсират!
Устни сливащи ...

ivaferendzia

Poetry » Love

2008-09-26T16:53:40+03:00 1.1K 3

Недостъпна, празна или чужда?! 🇧🇬

Забравих ли да кажа, че копнея
да виждам в мене влюбени очи?
Все още май, че не умея
да показвам, че понякога боли!
Старая се да бъда силна - ...

ivaferendzia

Poetry » Love

2008-09-19T20:58:39+03:00 1.3K 4

И "мойто всичко" е по листите! 🇧🇬

Тетрадката ми винаги е храм,
пред който моля се за свобода.
За него всичко се стремя да дам
и да получа капчица вода,
през сушата на страшното бездушие ...

ivaferendzia

Poetry » Other

2008-08-23T08:59:51+03:00 1.5K 9

От корен в цвете ще израсна 🇧🇬

И знам, обичах до безкрайност.
Вярвах, плаках и летях.
Сега потъвам от абсурдност.
Защо за дявола копнях?!
От всичко лишно ще избягам, ...

ivaferendzia

Poetry » Other

2008-08-22T07:47:55+03:00 989 4

Двата коловоза на живота 🇧🇬

Като одърпан скитник, сам,
безпътен ти се луташ уморен.
Беглец ще си, пропъден там,
където всеки е студен!
Безсрамно се промъкна, тихо. ...

ivaferendzia

Poetry » Other

2008-08-16T12:24:08+03:00 950 2

Всъщност сама се очаквам 🇧🇬

Нали вечно чакам навсякъде.
Чакам нищото - капки любов
и надявам се някога някъде
да се свърши животът суров.
И тук чакаме всички едно - ...

ivaferendzia

Poetry » Philosophical

2008-08-15T08:46:40+03:00 1K 6

Мост на чуждо щастие 🇧🇬

Отпусни се, виждаш ли ме там -
зад тъмните завеси от забрава?
Изпускаш шанса - вече пропилян
от страх, че любовта ранява!
Спящ копнеж у теб нараства ...

ivaferendzia

Poetry » Love

2008-07-13T20:36:41+03:00 967 2

На Г. Г. 4 🇧🇬

Затръшна ми последната врата
и с нея ми отвори светъл път.
Отново се обръщам към света
и виждам в него слънчев лъч.
Хиляди усмивки си ми взел, ...

ivaferendzia

Poetry » Love

2008-07-07T06:30:35+03:00 1.5K 4

Накъде е конят без рицар 🇧🇬

Къде е бялата каляска спряла?
Къде я е оставил рицарят красив?
Без него аз не бих посмяла
да търся пътя мой щастлив.
Къде е блясъкът в очите, спрели ...

ivaferendzia

Poetry » Love

2008-06-28T16:55:03+03:00 1.7K 12

На Г. Г. 3 🇧🇬

Усещане за лекота и слабост,
вцепенена гледам те от там
и размеквам се от твойта благост -
просто снимка зад екран.
Нереален и застинал образ, ...

ivaferendzia

Poetry » Love

2008-06-25T06:06:08+03:00 921 4

На самотните 🇧🇬

Защо да чакаш своята любов,
щом тя ще дойде някой ден?
Просто вярвай и бъди готов
за перфектния за теб роден.
Изживявай всеки миг красив, ...

ivaferendzia

Poetry » Love

2008-06-25T00:47:50+03:00 889 4

На И.Б. 🇧🇬

Зная, колкото и да си ми далечен,
ще се влюбиш в погледите сладки,
ще получа жеста толкова сърдечен,
макар да трае две секунди кратки.
Дълбочината в твоите очи красиви ...

ivaferendzia

Poetry » Love

2008-06-21T00:31:06+03:00 914 1