maiaan
135 results
  2173 
Месец май почука на вратата.
Носи дъхави цветя и слънце,
събужда се за нов живот земята,
покълнало е всяко зрънце.
Птиците танцуват своя танц в небето. ...
  1401 
Пролетта се влюби лудо.
Избраникът ù беше месец Май.
Подарък даде му цветя и пеперуди
небе кристално, чисто, малък рай.
По лястовиците изпрати му южнякът. ...
  466 
Днес ангелите ще празнуват
дочули отброяване на сребърници
камшиците в несвяст бичуват
човеците са бледи от безсъници
и като в храм се молят тихо ...
  423 
Знаеш ли, днес пак съм тъжна
нищо, че е пролет и е май.
Долових онази нотка важна
в твоя глас, която означава край.
Знаеш ли, не съм и предполагала ...
  556 
  2382 
В едно потайно кътче, някъде сърцето ми
съвсем забравено от Бога и от хората
събират прах захвърлените атоми
на щастие химера, приспани от умора.
Стаено недоверието замръзва, ...
  514 
  2201 
  2212 
  2256 
  2121 
Старата пейка самотна стои
птиците днес са без глас и не пеят
в парка е тихо, а тишината тежи
вятърна песен с тъга щом се слеят.
Слънцето скучно протяга лъчи ...
  440 
  2670  11 
Отново беше тук.
Идваше всеки ден на морския бряг. Беше забелязала, че тук се събират най-много облаци. Сигурно беше от кръговрата. Искаше да си говорят. Не знаеше, че може. Просто един ден опита и се получи. Няма кой да те научи да си говориш с облаците. В училище не те учат на това.
Там те учат да ...
  718 
  2205 
  2265 
  1376 
Открих особена порода хора
от тези, дето имат свое мнение
намерили са в себе си опора
в това размито време от съмнения.
Не се предават, никога не падат ...
  888  13 
Събуди се слънцето, с нежност погали луната
тя избледня в прозрачна красота.
Първият лъч нарисува силует на гората
вторият, хвърли сребро и проблесна река.
Със невидими четки слънцето взе да докосва ...
  478 
Южнякът стопи и последния спомен от зимата
от слънцето късчета взе и разхвърли в поляните.
С най-синия цвят нарисува небе за любимата
мечтаната пролет, кралица зелена в сезоните.
Дървета облече в чисто и бяло ухание ...
  418 
Аз тръгвам.
Трябва да вървя!
Оставям бури. Ветрове оставям.
За мен си вземам мъничко кураж.
И мъничко потъпкано достойнство. ...
  466 
Когато се родих и Бог ми даде пъзел.
Остана само да го подредя.
Понякога, а често и от мързел,
изгубвах от парченцата, а често и грешах.
В този пъзел има всякакви послания. ...
  553  10 
Аз, любовта, съм странно нещо. Вие хората ме търсите постоянно и се кълнете, че ще ми бъдете верни цял живот. Правите ми реверанси всеки ден. Поети и писатели ми посвещават стихове и поеми. „Желаната любов не се забравя. Не стихва пламъкът и винаги гори.Огромни рани във сърца оставя.Събаря мостове, ...
  577 
  1162 
Терор
Звъни камбана. Тътен. Ужас.
Човешко въплъщение на мними богове
разпалва животинските инстинкти.
Насилието впряга стари врагове ...
  433 
Пролетта се събуди и грабна зелените четки,
нарисува зелени поляни, помилва зрънцата.
От боите в синьо взе различни разцветки
и направи прекрасно небе, да напълни сърцата.
Нареди скришно птичи ята в простора, ...
  417 
Какви ли песни не изпях за тебе?!
Възкръснала от огън и вода.
Научих се да дишам и живея
в тебе, моя слънчева земя.
Научих се да вярвам сляпо ...
  440 
Запалих в душата си клада,
а съчките хвърляше ти.
Очакваше тази награда
превърна ме в шепа искри.
Очите ми станаха пламъци. ...
  374 
Желаната любов не се забравя.
Не стихва пламъкът и винаги гори.
Огромни рани във сърца оставя.
Събаря мостове, изгражда планини.
Тя има вкус на бистър горски извор. ...
  479 
Децата днес не правят хвърчила
оплетени са в мрежа, виртуално
не гонят вятъра и птичите ята
приемат книгите за нещо свръх банално.
Децата днес живеят във таблет ...
  591 
Аз съм тази, която ти рошеше мислите
щом звездите угаснат, извиквах съня
дремех в ъглите безшумно, като орисница
и боядисвах в бяло полека твоята тъмна коса.
Аз съм тази, която не можеш да скриеш ...
  381 
На тази възраст казват, че съм хубава
и все едно не виждат в огледалото
как времето без срам е начертало
в косата сняг и белези по тялото.
За красотата се говори, че е мимолетна ...
  505  10 
  1378 
Къде се скри? Не светиш тази вечер!
Самотна ли си като мен?!
Ела да поговорим – като две обречени
сами превърнали животът си в плен.
Не се плаши от дремещите улици ...
  485 
Аз мога да улавям ветровете,
с тях рисувам вятърните мелници,
събуждам сутрин рано цветовете
и сивите ви дни превръщам в делници.
Във огнените си коси заплитам слънцето, ...
  514 
Как мога времето да спра?
И да се върна там, където днес е тихо.
Парцалената кукла е сама,
попила детски смях и страхове измислени.
Уж силни сме, а често коленичим, ...
  400 
Снегът пада тихо, постила нощта
мечти и желания тихо изречени
и малки надежди обличат света
в човешки души за добро и смирение.
Рождественски звън и светът се оглежда, ...
  435 
Не съм те търсила.
Ти сам дойде.
Затвори рани.
И запали огън.
В душата тъмна ...
  426 
Целувам със трепетни устни очите ти
и те засияват със блясък и плам.
Запомнила устните грейва душата ми
намерила пристан обичан, желан.
Целувам със слънчеви устни косата ти. ...
  502 
С моята бяла любов,
позагубила чара си
все по тръни и огън вървим
с две ръце пак подхвърляме зара
често спорим и в клади горим. ...
  356 
Random works
: ??:??