NadeBo
462 results
Налей ги... думите си... в кристални чаши!
За мъничко поне, за минута замълчи!
Глави да вдигнем и със звън подплашен,
погледите да се срещнат в замъглени очи!
Дали доверие като река ще бликне в тях, ...
  525 
ПОПЪТНА ЛЮБОВ
Ако някога, Любов, решиш да ме напуснеш,
ще съществувам ли в мъртъв, тъмен полусън?
Ако жаждата за живот в душата ми прекършиш,
ще бъда птица замръзнала в снеговете навън. ...
  475 
Изоставих пътеките гористи отдавна.
Не изкачвам вече стръмни върхове.
Предпочитам да вървя спокойно по равно
без да изпитвам излишни страхове.
Върховете са присъщи на младостта. ...
  312 
Не си далеч.
Не си изчезнал.
Дори не си на разстояние.
В сърцето ми лежиш -
нежен плен ...
  339 
Срина се душата ми до дъно.
За живот отломките се молят.
Но как животът да покълне,
земята и небето даже спорят.
От Добрина искри събирам, ...
  507 
Натрупани липси,
топлещи думи,
нежни усмивки,
молещи ръце -
в пространството увиснали, ...
  321 
За глобализация и Космос мечтаят едни,
но други обсебват територии древни...
Трети - за пари играят с човешки съдби,
а мнозинството са смазани и непотребни.
Бяхме научени най-големите от върха ...
  518 
Уют, топлина, ухание, взаимност
лъха от черната стара печка.
Дъх на печени чушки и боб
в тенджерата бавно къкрещ.
Обга за баница на нея да изпечеш, ...
  390 
През тази нощ Рождественска
изминах пътя житейски отново,
душата ми се оголи до девствено
без свян и ненужно празнословие.
Качих я на върха свещен – Голгота. ...
  433 
Дишам...
радост и тъга,
любов и безразличие,
добрина и суета,
рими в многостишие... ...
  470 
Приятелю, не се учудвам, че си злобен.
С теб бе зъл, дори жесток, животът.
Път без пропасти едва ли бе възможен.
Те всички водеха към хълма на голгота.
А сърцето ти бе толкова добро и чисто. ...
  548 
Ще дойде време, не е далеч, когато
любов и болка ще се свият в юмрук,
ще дълбае мъка, свредел в душата,
ще се чувстваш като ненужен боклук.
Ще дойде, но ти недей, не и вярвай, ...
  303 
Спъвам се в думи,
изговорени от подмолни уста.
Летящи куршуми
пронизват вече ранена душа.
Лесно е... и паразитно. ...
  266 
СТРАХЪТ
Познавате ли страха?
За миг се ражда в крехката душа,
расте и се разклонява
в сърцето... в ума... ...
  361 
ОТДАВНА ПРОГЛЕДНАЛИ
Нима да летиш е мираж и илюзия,
щом мисълта ти достига безкрайност,
за сърцето е божествена прелюдия,
а за душата добрина и всеотдайност? ...
  472 
ДЕЛО №......
Аз няма да съм разказвачка,
а следовател по известно дело,
но с неизвестен/и/ извършител/и/.
Менюто на живота му са пачки, ...
  504 
Камината проблясва самотна.
Самотна е на нея чашата вино.
А можеше да бъде „страхотно“,
ако имаше и коледно дърво.
Имаше някога и беше весело. ...
  343 
В един ден, очаквано и неочаквано,
съдбата от корените на душата
събира радост и мъка – безвъзвратно
отлетял живот. Вечна е тъгата.
Бог ни дава трудни дни – безвремие, ...
  553 
Мислех, че чувствата са, с които озарявам околната среда – видимото и невидимото, с които мога да проникна до дълбините на нещата, да приема тяхната светлина, отразена в моето, жадно за истините на живота, съзнание. Мислех, че всичко, до което се докоснат чувствата ми, ще се усмихне, ще разцъфти, ще ...
  384 
Северни сияния – сила и магнетизъм.
Но и те се разсипват на прашинки сиви.
Ветрове бурни – его, смърт и егоизъм.
И те стихват, в зеленото главите свили.
Дъждове зловещи – могъщество, потоп. ...
  434 
Аз искам да крещя!
Да събера гласа на цялата планета.
В тоя глас да въплътя
и болката, и оня взрив в сърцето ти,
от който се страхуваш да си ти, ...
  389 
СКИТНИК
Отпрати ме...
Станах скитник без Любов.
Срещам красиви очи,
но търся твоите. ...
  367 
Ти влезе завинаги в душата ми.
Потайните ми ъгълчета освети.
Ти си деня, съня и съдбата ми,
но никога не беше в моите мечти.
Някой ще каже: „Това е глупаво.“ ...
  501 
Когато е студено,
жар от вулкан ще ти донеса,
за да видя смирено
пожара в твоята душа.
Когато е горещо, ...
  303 
Ушите ми заглъхнаха от тишина...
Устните се слепиха от "дългословие"...
Очите ослепяха в лепкава тъга...
Сърцето ми изстина в безлюбовие...
Вървя обречена по път безпътен. ...
  384 
Миг един -
и... нов месец в календара.
Старите мечти...
с нов пламък го прогарят.
И други ще роди... ...
  358 
Небето приведе предсъннно зеници.
Мъглата се спусна с гарванов взор.
То впери във нея наивни зеници.
Към светлината търсеше коридор.
Ледени капчици се забиваха злобно. ...
  338 
В ЦЕЛИТЕ СИ
В целите си щастието не включвам.
Те сега са земни - съвсем прозаични.
В мечти илюзорни свят пропътувах,
но за щастието... бях твърде безлична. ...
  278 
Сутринта трябваше да си измеря кръвното,
но апаратът ми отказа: „Хър, мър и сиктир!“
Въртях го, мъчих го – все тъй, все същото.
Заредила съм го, нахранила, а гледай сеир.
Излезе, че съм била извън ли, без ли, със ли ...
  279 
Животе, обвиняват те за всичко. Защо?
Та ти си просто времето и пространството.
А трудният път на човешкото общество
лъкатуши от свободата до тиранството.
Не ти си виновен. Човекът те създава. ...
  395 
Безброй мъченици живота е създал.
Имена изписани със злато в небосвода.
За Вярата на смърт телата си предали,
а душите им свободни се слели с Бога.
Във вековете те ни говорят за нея - ...
  265 
В клонка от розов храст те намерих
красива, уханна, току-що напъпила,
пълна с желания, страст и химери.
Сега си тъжна. Дали съм те настъпил?
. ...
  369 
СИВА „ПРИКАЗКА“
Небе – тежка, сива коприна
обгръща греховно земята.
Вещае спящо-дълга зима...
Ще си измешаме краката... ...
  418 
Бог огледа своето създание – Земята.
Изпълни я с въздух, вода, плодородие.
Рече: „Тук ще живеят обичани децата ми
от век, в век с Вяра, Любов, Благородие.“
Той е Любов и Любов даде на чадата си, ...
  938 
ДОБРОТО
А знаем ли, какво е Добро?
И то променя външността си.
Но отдолу е неговото естество -
да облича с Любов душата ти. ...
  277 
Тичах... срещу вятъра бурен -
в насрещното движение.
Косях терена мрачен, труден
с безумното си поведение.
Достигнах целта... оцеляла, ...
  419 
ДВЕ ЧАШИ ВИНО
Сипах две чаши от своето вино -
почти черно и рубинено.
Лъчите слънчеви в него искрят.
Приказки любовни мълвят. ...
  376 
Ще сложа в ръцете ти въздишката си последна.
Ще боли, ще кърви, ще издълбае бавно рана.
Когато някога в душата ти утихнала погледна,
все още ще те изгаря огънят на прежната драма.
Билки ще ти донеса от сърцето, в шепи жива вода, ...
  315 
Какво тук значи някаква си смърт...?
Ние си пожелаваме „Добро утро“
Но доброто е простреляно в гръд.
А знаете ли какво ще бъде утре...?
Не заспивай, народе, свит на кълбо ...
  531 
КОГАТО МЕ, МАЙКО...
/в духа на народната песен/
Кат ме роди, мале, в черни ли пелени ме пови?
В черен повой, вместо здравец, татул ми сложи.
Цял живот да се тровя, мале и да не се отравям. ...
  437 
Random works
: ??:??