Незабравима

243 results

"... умирала последна" 🇧🇬

Дъждовните небета тихо кихат
над малките облещени прозорци.
Премръзнала е къщата, накашля
във шепа... и протяга я за още
надежда – “че умирала последна”, ...
2.1K 36

"стихо..." до никого 🇧🇬

Достойна увертюра - цял шамар.
За малко беше цялата да пламна.
За миг си пожелах... да съм добра,
но след това с достойнство... да те смажа.
Сред купища мъже, ти бе един, ...
1.8K 36

Не знаех... 🇧🇬

Ти може би си същият... Такъв,
какъвто те запомниха очите ми.
Със мирис на история... и дъжд.
Единственият, вкусил от сълзите ми.
От устните ти капеше - любов. ...
2.3K 37

Отново... по дяволите 🇧🇬

Пресъхнаха сълзите, а пък жаждата,
достигна бързо дигите на гърлото.
Души ме със конци, но са копринени,
въздъхнал спомен, тежък като виното.
Сърцето ми потупва с недостатъчност, ...
1.8K 34

Fairy-tale 🇧🇬

Тук забравих за моето детство -
като малко изхвърлено камъче,
по брега с водорасли извезан,
се изгуби сред спомени пясъчни.
Тук удавих и своята вяра - ...
1.6K 32

... 🇧🇬

Идея нямаш как ми писна вече
да спя като бездомна пред вратата ти.
Шпионката ме гледа и пелтечи:
(намигвайки ми) – само за приятели.
Така ми е студено, а звездите ...
1.6K 34

Substitute 🇧🇬

По дяволите исках да те пратя...
Отново се завърна... като бедствие.
И мигове крадях, за да те любя,
(три пъти си вмених, да са последните).
Така пожалих... мойте светове, ...
1.5K 30

... за да не забравя 🇧🇬

Звездите падат като зрели круши
над къщите, приличащи на гъби.
Безбройни калдъръмени пътеки,
сглобили са градчето като пъзел.
Върхарите, удавени в небето, ...
2K 37

... 🇧🇬

"Самое большое счастье в жизни - ето уверенность, что тебя любят..."
“Увереност, че те обичат!?!”,
като спазъм,
сега дели на кратност съвестта ми...
Безличие, положихме във скобите ...
1.3K 32

Still... 🇧🇬

История, приключила с "The end".
Безбройни стихоплетства - "..." години.
Today, tomorrow... глупав словоред.
А аз и ти... бледнеещи от взиране.
E-mail-и, пренаписани слова, ...
1.5K 31

Не беше край, а нужда... 🇧🇬

Сърцето му се сви като пестник,
когато баба тихо си отиде...
Съвсем потъна в този ямурлук,
очите му се впериха в комина.
След време се потули във хамбара ...
1.9K 39

Няма ме 🇧🇬

Не ме учи как трябва да живея,
години изкрещях в себеотдаване.
Сега съм тиха, толкова съм тиха,
че няма вопъл, няма мисъл... няма ме.
Последните ми сънища са кратки, ...
5.9K 17 58

И много ни болеше... да е истина 🇧🇬

Не бях за теб, а ти съвсем... за други.
Плесниците ти в мен преобладаваха.
Една за днес, за утре - още много...
а белезите... нивга не залязваха.
Не бях една, но смело се прокрадвах ...
2.3K 25

Има кой да прощава 🇧🇬

"Прибра си сянката... време му беше" - vesi-lina (Веска Алексиева)
Прибра ли му сянката? Време му беше.
Не прощаваше той, има кой да прощава.
Назлоби се сърцето му в твоите шепи,
тясна беше му всяка... по мяра я вдява. ...
1.6K 24

Достатъчна 🇧🇬

Отвлякоха съня ми... в самотата си,
дълбаеха ме с кривите си пръсти.
И ронеха частици от душата ми,
крещяха ме със думите си низки.
Изпиваха ме... като младо вино ...
1.9K 52

Пословично 2 🇧🇬

Ще поспра на ръба на съня ти.
После бавно от теб ще си тръгна.
(Много давах, сега ще изпрося)
малко вяра и смисъл... да бъда.
Не потърсих поредната прошка. ...
1.2K 27

Глупави пъзели 🇧🇬

Нека спрем да сглобяваме глупави пъзели.
Всеки следващ пейзаж е със скучни нюанси.
Пременихме до сиво палтото на зимата,
есента се спомина със смешни окраски.
Невъзможно лепихме зрънцата по пясъка. ...
1.3K 1 26

Умиране 🇧🇬

Във залеза разсеяно изхвърлих
последните светулки от очите си.
Умиране... последвано от утро,
изтръгнат стон, дълбаещ във гърдите ми.
Пробудих се от нежното докосване, ...
1.7K 35

Простих 🇧🇬

Свободна съм! Разбираш ли? Свободна!
Не ме поглеждай с тези дълбини.
По-сини са, по-сини от морета.
Удавих се отдавна в тях, мълчи!
Не те виня, не търся оправдание. ...
1.9K 49

Моето небе 🇧🇬

В полите на онази планина,
която във очите ми се пъстри,
родих една безкрайна синева,
полята залюляха се на пръсти.
Дърветата замлъкнаха за миг, ...
1.3K 27

Доза признание 🇧🇬

Имам вкус на отминало време,
изрисувало спомен в очите ми.
Всяка болка превръщам в измислица
и я сплитам със нежност... в косите си.
Имам дъх на сълзящи кокичета, ...
1.7K 31

Навярно 🇧🇬

Убийството на залеза бе кратко,
родиха се звездите глуповати.
Очите ти видях за миг изстинали.
Ръцете ти ми бяха... непознати.
Куршумените устни ме простреляха, ...
1.4K 20

Невъзможие 🇧🇬

Скованата усмивка на лицето ти
е везана с клиширани нюанси.
Очите ти, очите ти - умиращи,
а в тях така несбъднати каданси
до днес пресичат моето спокойствие, ...
1.4K 22

Последно 🇧🇬

Не ме разбра... и аз не те разбрах.
Раздялата не беше многословна.
За нас горяха хиляди слънца,
които днес умираха... виновно.
Денят се влюби... в късната Луна, ...
1.6K 41

Погледни ги 🇧🇬

Погледни ги, приличат на хора,
със премръзнали вятърни пръсти.
Тихо виещи вълци в очите им...
Преминаващ... набързо се кръсти.
Погледни ги, не искат да дишат... ...
1.6K 42

Косите ти отрязаха 🇧🇬

Косите ти отрязaха, приятелко,
защото им напомнят свободата.
Какво поиска? Само шепа щастие.
Какво получи? Болка... непозната.
Със камъни замеряха душата ти, ...
1.9K 39

Сега накъде 🇧🇬

Свещта е последна, припалвах я с времето,
преглъщам последните восъчни капки.
Сега съм стърнище, преплетено в стремето
на вятърa бос, бързо тичащ през локвите.
Прилича на вещица в мен - самотата, ...
1.9K 35

А ти не говори 🇧🇬

Запомни ли моретата, когато
се бесеха на своите вълни.
И писъците ударни... на ято,
прелитащо над нашите коси.
Сподавения ритъм на сърцата, ...
1.6K 29

Когато всичко свърши 🇧🇬

Дали усещам? Толкова съм мъртва.
Перото ми е днес сантиментално.
Помолих се в прегърбената църква,
и гарван чер заграчи... ритуално.
Погребах и последната надежда ...
2.1K 42