Незабравима
243 results
Мастилените думи изпод пръстите
отново избледняват неизречени.
(Умират бавно... бързо бяха писани,)
в очите отразени... непрочетени.
Разстрелват във сърцето... като в нищото... ...
  1227  28 
"Простих им... стъпките.
И белезите. И липсата да могат..."
Киара...
Простих ти всичко... даже невъзможното,
а белезите бяха мълчаливи. ...
  1151  29 
Припомням си… когато заваля,
в деня намръщен даже и на себе си.
По устните ми сухи пропълзя
едничка дума… пълна със вълшебности.
Процеждаше се дълго… заболя, ...
  1581  30 
Един живот - утъпкан като бряг,
до който и вълните не достигат.
Смразяващ вик… прегазващ като влак,
настръхващо по устните премина.
Сълзите и са празни… като стон, ...
  2150  44 
Страхувам се, че няма да съм там,
когато ще решиш да ми се случиш.
Понякога се чувствам тъй сама.
Дали ще съумееш да пречупиш
студеното от мъка бездушевие, ...
  2126  33 
Кръглолико стъклееше зрялото грозде.
Калдъръмена тайнственост шепне в Балкана.
Кукуригаха песно до пойност петлите,
предхамбарно мяукаше котка засмяна.
Пощръкляха щурците... до щурост щурчаха, ...
  1127  32 
Не знам дали проклетото мълчание
ще бъде за мечтите ти отплата.
Надявам се да бъде упование,
след мен да преоткриеш светлината.
Безритъмно е в мен и елегично ...
  950  29 
Така завърши... както и започна...
запалвайки цигара, си припомням
за всичките преглътнати въздишки,
които се опитвам да прогоня.
Треперещи са пръстите, студени ...
  1510  45 
Обичаше ме, колкото да помниш
след време, че до тебе ме е имало.
Сега не ще съм твоето разковниче,
а там ще съм, в поредното ти минало.
Безсилна съм да кажа, че те няма, ...
  1300  32 
Познатото до болка... безразличие!
Аз не веднъж със него си говорих.
Изписаните думи прозаични са,
потънаха в очите ми... по обед.
Заседна и последната ми нафора ...
  953  30 
(Моля, не бъркайте Лирическата героиня с мен...)
Бездънна си остана тишината,
подпряна на самотното ми рамо.
Предсмъртните целувки изкрещяха,
по устните ти бледи, мамо... Мамо! ...
  1395  37 
Не ме забравяй, моля те... недей.
Единствено това ще те помоля.
Здрачавай се в очите ми. Тъмней...
Със думи лъкатуша до завоя
на твоята двулична тишина, ...
  1207  33 
Ще те срещна след време във спомена,
просълзяващ отново в очите ми.
Ще си мой, ще съм твоя... в отронена
оправдана минута след дните ни.
Ще събудим заспалото щастие ...
  1315  38 
Събудих се... усетих миризмата ти.
По кожата разходих тишината.
Със устните ридаех по очите ти.
Сълзите си посявах във косата.
Дълбаех много тъжно във душата ти. ...
  1963  35 
Сърцето ми за миг се вкамени.
Пречупено на две, в последен спазъм.
Достъпках го... Крещях: "Не го жали.
Един живот - Бе миг... като оргазъм".
Последната секунда на нощта ...
  1042  27 
Искам всичко да бъде различно.
Да не помня, когато те срещнах.
Да съм тази, която познавам.
Да поплача, когато съм грешна.
Искам пак да се будя свободна. ...
  1232  28 
Очите ми са кратки... като стотна.
Затворих ги... преди да ги отворя.
Добре, че не видяха как, безсилна,
за себе си не можех да се боря.
Душата ми е тежка... като вопъл. ...
  1385  35 
Разгърдила съм всичките си ризи.
Прицели ли се някой - ще улучи.
От входа самотата ми се плези.
(Избяга и... последното ми куче).
Събула съм си старите обувки. ...
  1206  40 
ПрипОмни ми, че нямам време.
Безмерно е това двуличие...
Лицето си към теб обърнах.
Шамарът бе... от безразличие.
Подхлъзнах се на твойта сянка. ...
  1204  22 
Как искам да забравя всяка болка,
която във душата ми се рови.
И никога да няма - как и колко,
когато пак със себе си говоря.
И нямо да преглъщам суетата, ...
  1122  23 
Остана само шепа със мълчание.
Последни думи, няма садистичност.
По устните ми дебне възклицание
с познатата до болка поетичност.
Остана само тихото признание. ...
  1091  31 
Поиска да отнемеш свободата ми.
(Летя високо, няма да ме стигнеш).
Прицели се куршумено в душата ми,
но егото попречи ти... да видиш,
че след летежа, толкова съм земна, ...
  1316  33 
След теб ще бъде само Тишина.
Забравила я бях... Сега е нужда.
Познавам и безумната Тъга,
която след раздяла се пробужда.
След теб ще бъде само Тъмнина. ...
  2098  32 
И тази вечер пак ще те поканя,
на моята изискана вечеря.
И свещите запалих (днес са с пламък).
(Живея те във днес, а не във вчера).
Чиниите - от бляскав порцелан са. ...
  1462  36 
Разделям се със теб, така, по навик.
Раздяла е - достойна за празнуване.
Ръката ти, тежи ми... като камък.
Последната интимност... за сбогуване.
Разделям се със теб, но не защото, ...
  1333  43 
Стига вече... тъй съм уморена
от всичките ти странни настроения.
И болката - мръсница е, открадна ми
без жал от всички мои вдъхновения.
Тежко ми е. Тежко и мъчително. ...
  1122  34 
Порочна си... Защо тогава плака?
С порока, или с мене се сбогуваше?
А може би със онзи, който чака?
Не скъпа! Само мене ти бленуваше!
Бленуването беше много кратко, ...
  1331  36 
Защо ли ме помисли за мечта -
за тази, дето трябва да се сбъдне?
След време всяка болка е цитат -
изписан на листа, преди да съмне.
Защо ли ме помисли за жена, ...
  946  22 
И няма да е нужно да се връщам.
И няма да е нужно да мълвя...
Защото знам, че няма да е същото,
когато си отиде любовта.
И няма да се моля пак за прошка. ...
  1242  36 
Не те познавам, моля, не греша.
И спорът ни съвсем ще е излишен.
Не те потърсих аз, а ти сама...
Анализ ли ще правим, кой е грешен?
Една не му е стигнала за две. ...
  1157  32 
Следите ти са още във очите ми.
Изваяли са толкова бразди.
Наесен ще ми липсваш, като вятъра -
рисуващ във косите ми луни.
С вроденото ми тъжно плоскостъпие ...
  1535  33 
Така си свикнал... да съм неприсъствена.
Разбирам те. Не виждаш ли, че кимам?
Причината да бъда днес единствена,
е моята голгота... да те имам.
Любов поредна, галена със чувственост. ...
  1191  22 
Кървящо е... и можем да крещим.
Прегризахме гърлата и на кучките.
Преглътнати сме в тази тъмнина,
останаха ни само петолъчките.
Омразата... отеква като вопъл. ...
  1081  30 
Усмивката ти, Друже, е ненужна.
(Усмихвам се достатъчно... за двама).
Геройски се оказа... безнадежден.
(Поредната, типична мелодрама).
Превърна тишината ми в спектакъл, ...
  2555  24 
Въздишките са много. Непосилни.
Сълзите - безконечното разпятие.
Не искам днес да плача, уморих се.
Посях те вътре в мен... като зачатие.
Очите ти са тъмни. Уморени. ...
  1175  28 
Не съм те доизрекла, не разбра ли?
Не съм те изживяла... да умирам.
Преминахме ли всичките предели?
Остана ли ми малко... да те имам?
Не съм те дообичала, не чу ли? ...
  1308  27 
Избягах от крадливите си нощи.
От всичките пиянски излияния.
С последното си чувство, че съм "Още",
крещейки търсех... своето мълчание.
И без да осъзнавам, че съм грешна. ...
  1214  34 
Вечерно се разхождам... онемяла,
по пътища виновни... без посока.
Към себе си се връщам... закъсняла.
(Прегазих самотата - едноока).
И взирам се в мъглата, ослепявайки. ...
  1355  38 
Душата ти е свита в мълчестишие.
(Погрешно онемя... от егоизъм).
Изписана от думи в прозаичие -
прочитам се до края... с драматизъм.
Аз помня всичко, беше във очите ти. ...
  1089  32 
Не ме обичаш истински. Разбирам!
(Когато се роди във мен... умирах).
Останки мълчаливост в шепа сбирам,
в очите ти, си спомням, ги съзирах.
Не съм самотна. (Мисля, че излъгах). ...
  1220  27 
Random works
: ??:??