Незабравима
243 results
Помниш ли как се запознахме?
Винаги се усмихвам, когато спомените ме върнат към това... Съзнанието ми беше изпълнено с чувство на еуфория, защото те усетих. В този момент! Усетих всяко потрепване на сърцето, подсказващо ми колко много всъщност си ми липсвал... Точно ти! Тръпката от непознатото беше ...
  1545  21 
Не ми се доверявай, не съм искрена.
(Кого ли не съм лъгала следистинно).
Душата ми е днес фалшиво-песенна,
безумно изкрещявам я... премислена.
След теб разбрах, че всичко е измислица. ...
  1135  28 
Е, хайде, стига вече сме говорили.
Понякога е нужна тишината.
Какво делим, защо изобщо спориме?
Превърна ме от близка... в непозната.
Очаквах те да дойдеш, не го крия. ...
  987  27 
Дали ще ме обичаш след минутите,
които изживях в себеотдаване.
След мириса на мускус по чаршафите,
след тежките въздишки преживяване.
Дали ще ме желаеш след усмивките, ...
  1311  38 
Сега ще ти разкажа как продавах
мечтите си на глупава сергия.
Какво спечелих? Нищо... но си спомням,
че смеех се... преди да се напия.
А после изтрезнявах многократно ...
  1402  41 
Поисках да се върнеш във живота ми.
(Във онзи, който бе за теб случаен).
След всяко "Сбогом" трудното завръщане
е миг подплашен, бързащ, краткотраен.
Изтръгвах всеки спомен до задъхване, ...
  1078  31 
Не съм те харесвала никога... Знаеш ли?
Споделям от искреност... искаш... не искаш.
Тя, липсата моя... бе липса на хората.
(Спокойно говоря, недей да ми викаш).
Възхита ли? Да! Навести ме... не крия. ...
  2433  39 
Животът се оказа твърде ялов.
(Живеенето стана... издихание).
Любовни стъпки следват многомразене
в несбъднати частици от мълчание.
А спомените вече са задраскани - ...
  937  21 
Ще бъда зла, дори и истерична.
От болка ще крещя и ще се смея.
Ще бъда силна, толкова различна.
В очите ти бездънни ще изгрея.
Ще бъда нежна, после грубовата. ...
  1472  39 
Когато виках "Да", а ти със "Не"-то
ми удряше шамари до безчувственост,
разделях се със своето последно
доверие, превърнато в безжизненост.
Избягах там, където тишината ...
  1222  35 
Дъ съ чите саму от оръ с много фтички у главътъ!
Смешну ми е, чак шъ гръмна. Гледъм - веч съм запръхтела.
Вънка петлю зе дъ съмва, със кокошка прилителъ.
Смешну ми е, шъ съ смея. Даръ - зе, чи съ изучи.
Кметя турга и ругатъ, белким земи дъ сполучи. ...
  1196  64 
Така и не ми каза... за тогава,
какво почувства... беше ли различно?
Понякога съм луда... до забрава,
но вярвай ми, това е нещо лично.
Ръцете си сега към теб протягам. ...
  980  32 
Не се залъгвам. Помня те... Тогава,
когато тръгна, без да се сбогуваш.
Сега ще свиквам дълго да те няма.
Сълзливо във очите... да рисуваш.
Разбрах, че любовта не е за всеки. ...
  1101  39 
Дори и дума, моля те... не казвай.
(Поредната лъжа ще е мълчание).
Живях за обич свята помежду ни,
завършваща със дълго окончание.
Съдбовно те приех, като поличба - ...
  1300  38 
Във стихове живота си събирам
и казваш, че познаваш ме... Едва ли.
За теб дори и ред не е написан.
Оттук нататък... Може... С интервали.
Кажи сега? Поиска да говорим. ...
  1420  36 
Вече минаха десет години
и угаснаха десет лета.
Знам, че трябва със теб да празнуваме,
но какво ще си спомним сега?
Спящи мигове, неми каданси ...
  1317  34 
Среднощно писах стих... от безпричинност.
(Куплетите безлично умъртвявах).
Нахвърлих доза страх... от беззащитност
и фразите със думи разревавах.
Премих душата кално-омърсена. ...
  802  27 
  1347  17 
Не мислете, че имате право
да ранявате мойта душа.
Тя едва ли на всеки се нрави,
но е моят живот и съдба.
Днес разказвам за мисли и чувства, ...
  2041  24 
Недей да се заричаш! Не е нужно
със думите да стъпкваш гордостта ми.
Това, което даваш, ми е чуждо,
а близкото е там... сред лудостта ми.
Не казвай, че отново закъснял си. ...
  1251  32 
Автори - и
Белязан си с безжизненост, пустееш.
Със залеза стопи се във очите ми.
След думите - бездумен си, немееш.
Кървят във мен следите ти... невидими. ...
  1091  34 
  1782  29 
Прибирам се в дълбокото на нищото.
Очите ми прескитали са скитници.
Простих ти всяка прошка, а излишното -
посях го... във устите на завистници.
Докоснах се до болката от щастие - ...
  760  33 
Напиши ми писмо със безцветно мастило,
щом в душата попие, ще заплаче небето.
Напиши ми - невидимо, как да изтрия
всяка нишка от спомен, обвила сърцето?
Напиши ми причината с теб да се будя. ...
  1372  31 
Живях те... във тогавашното - някога.
Позна ли ме, приятелю? Едва ли...
В душата отпечатах ято спомени -
полепнали със прах... от интервали.
Страхливо се събудих във очите ти - ...
  965  23 
Не ме мисли... за приказки не ставам,
(със братя Грим израсла съм от малка).
Във стихове и строфи не се сбирам,
куплетно да съм - Обична и жалка.
Не ме гали, отдавна закъснял си. ...
  1186  38 
Преди да те запомнят, ще забравят
и малката еднаквост, що поднесе.
Такива като теб се самославят,
(повярвай ми, но много се отнесе).
Изгуби се във нечия десница - ...
  995  25 
Защото във очите ти се давех
и много тайно блясъка открадвах.
Във времето - без време те живеех,
"Обичам те" до втръсване ти казвах.
Защото се надявах да те имам - ...
  1066  31 
Думите грешни са, с парещ език ги изричаме
и крием дълбоко в ъглите на тъмните мисли.
Поболяваме спомена, скришно с въжета го бесим,
после мием с парцалите, искаме пак да сме чисти.
А дали се обичаме, има ли смисъл от болката? ...
  947  26 
Ще бъдем ли щастливи някой ден?
Душата ми юмручено се свива.
В прозореца на дните ни - смутен
животът ни, отчайващо замира.
След лятото със вятъра отлитат - ...
  1722  37 
От хиляди луни... една е цяла.
Звездите са облещени до втръсване.
И дните преминават като вялост,
оголени детайлно са... от блудстване.
Животът като цялост е нищожен. ...
  1348  43 
  1121  18 
  1294  12 
  1086  19 
Липсваш ми... ти знаеш точно колко.
Дори да не си тук... във мен туптиш.
И там дълбоко скрил си се, по малко
със нокти дращиш и до кръв болиш.
Напомняш ми за времето разделно. ...
  1231  33 
Превърна ме във капчица сълза
и лесно е сега... да ме преглътнеш.
Причина малка, късче синева -
в сърцето ти... преди да ме откъснеш.
Превърна ме във думичка - една. ...
  1226  33 
Постелите останaха безмълвни.
Самотно побеляха във нощта.
Луната се прозя и се забули...
преглъщайки последната звезда.
Завесите прошепнаха ни: "Сбогом"... ...
  978  29 
Стаите от болка отесняха...
Чергите - от стъпки захабени.
Свещите просъскват тъжно в мрака.
Няма ги лицата ни засмени.
Баба се забули със чернило. ...
  897  30 
  977  11 
Простете му... не знае вече кой е.
Залюбиха го множество принцеси.
Повярва на хвалбите, че от сой е
и вирна нос, подписвайки гротески.
По-светъл и от Бога Аполон е, ...
  1148  28 
Random works
: ??:??