ninasar (Nina Sarieva) - Works

Вменена вина 🇧🇬

/ по " Тя си беше виновна" от Миглена Миткова /
Жената е виновна по начало -
измамила е бедния Адам
да си откъсне ябълка узряла
от райското дърво, без капка срам. ...

ninasar

Poetry » Philosophical, Civic, Other

2022-10-05T06:45:13+03:00 994 4 7

Отчаяние 🇧🇬

Дъждът отчаяно над мен вали,
опитвам се от него да се скрия.
Пробождат капките като стрели,
а трябваше да са благословия.
Къде остана звънкият му глас, ...

ninasar

Poetry » Landscape, Other

2022-10-02T12:04:11+03:00 581 6 16

Код на кръвта 🇧🇬

По вените – божествен акведукт,
кръвта тече червена и гореща,
разпалва страстите подобно шут,
поканил херцогинята на среща.
Кодира знаци кръвния поток ...

ninasar

Poetry » Other

2022-10-01T07:30:55+03:00 676 5 12

Някъде там 🇧🇬

Някъде там, зад зеления хълм на мечтите,
малко момиче играе с космичния вятър.
Пуска хвърчило със звездни воали обшито,
гони опашката синя на вечното лято.
В млада жена се превърна момичето малко, ...

ninasar

Poetry » Other

2022-09-29T11:24:47+03:00 407 1 7

Къс небе 🇧🇬

Всеки има своя къс небе,
но моето е много, много синьо.
Когато облак в него се поспре,
усмихва се преди да си замине.
Слънцето го гали през деня ...

ninasar

Poetry » Landscape, Other

2022-09-27T20:39:13+03:00 903 6 11

Когато любовта ми разцъфне 🇧🇬

Любовта чака някъде скрита
с вишнев цвят да засипе паважа.
По безлюдните улици скита
и наднича в прозорците даже.
Аз отдавна не ходя на срещи, ...

ninasar

Poetry » Love, Other

2022-09-23T20:24:08+03:00 1.4K 4 14

Била съм 🇧🇬

Не знам дали комета съм била,
из космоса размахала опашка
или жужаща мъничка пчела,
събираща нектар от плод разкашкан.
Във всеки случай нещо съм била, ...

ninasar

Poetry » Other

2022-09-22T17:01:20+03:00 938 8 11

Остри токчета 🇧🇬

Животът ми – виенско колело,
се лута ту надолу, ту нагоре.
В небето на възторга е било
и падало е с трясък от умора.
Научих се на древната игра ...

ninasar

Poetry » Love, Humorous, Other

2022-09-21T20:41:32+03:00 601 7 19

Есенна сюита 🇧🇬

Герой съм в развлекателна сюита,
червените обувки си обух.
По улиците есенни се скитам,
на всички предразсъдъци напук.
Полата ми е черна – до коляно, ...

ninasar

Poetry » Love, Other

2022-09-20T21:02:56+03:00 1.6K 5 17

Дори когато 🇧🇬

Дори когато яростно вали
и облаците черни ме затискат,
в очите им намръщени и зли
опитвам да намеря светла мисъл.
Дори когато подлият живот ...

ninasar

Poetry » Philosophical, Other

2022-09-18T14:11:22+03:00 1.3K 8 20

Адажио 🇧🇬

Поредната цигара пуша.
Мислите налазили ума,
минават през дима
и падат като зрели круши.
Септември е с окраска бледа. ...

ninasar

Poetry » Other

2022-09-17T09:12:17+03:00 397 2 7

Объркани съдби 🇧🇬

Ти мислиш ли понякога за мен,
когато слънцето залязва вечер?
Оставих те напълно съкрушен,
а аз заминах много надалече.
Изпитвах остро чувство на вина, ...

ninasar

Poetry » Love

2022-09-14T21:19:05+03:00 450 5 9

Пробудена 🇧🇬

Кафето е горчиво напоследък,
горчи ми и от лявата страна.
Нуждая се от мъничък напредък,
объркана се чувствам и сама.
Стоя сама на път широк, но празен, ...

ninasar

Poetry » Other

2022-09-10T21:43:30+03:00 429 7 12

Каравелово 🇧🇬

/ по повод наводнението /
О, мое село, мое родно село,
защо се спря над теб пороят зъл?
Кажи, по грешен път ли бе поело?
Да стори Бог това, не би могъл! ...

ninasar

Poetry » Landscape, Philosophical, Civic

2022-09-09T09:19:20+03:00 1.2K 2 11

В края на лятото 🇧🇬

Избледнява зеленото в края на лятото,
тъжна нотка прокрадва се в него,
а високо в небето на гъските ятото,
следва дългата южна пътека.
Слънчогледови пити, склонили главите си, ...

ninasar

Poetry » Landscape, Other

2022-08-31T13:50:36+03:00 518 3 11

Разговор с морето 🇧🇬

Морето е огромна синя тайна.
Оставям се на ласкавия бриз,
на гледката от изгрева омаен
и чайките във въздуха сребрист.
То още спи и кораби сънува, ...

ninasar

Poetry » Landscape, Other

2022-08-28T17:58:01+03:00 638 8 14

Тишината между нас 🇧🇬

Застива тишината между нас,
тревожна като крясъка на птица.
Две статуи, застанали в анфас,
изпепеляващи се със зеници.
Такава тишина е като гръм, ...

ninasar

Poetry » Love, Other

2022-08-18T23:57:00+03:00 458 3 9

Душата ми 🇧🇬

Душата ми, ах, милата душа.
за колко хора бе подслон уютен,
до дето най-накрая осъзна,
че не е нито хан, нито приют е.
Заключи входната врата с резе, ...

ninasar

Poetry » Other

2022-08-16T12:58:52+03:00 1K 3 17

Генетичен код 🇧🇬

„Къде отиваш? Остани при нас!“ –
ми казват, щом ме видят да се стягам,
но те не чуват мамещия глас,
приканващ ме да превъзмогна прага
на застоялия, фалшив живот, ...

ninasar

Poetry » Other

2022-08-11T17:15:25+03:00 445 4 6

Писмо до мама 🇧🇬

Мила мамо!
Скоро имаш рожден ден и аз много се чудех какъв подарък да ти направя. Накрая реших, вместо да заделям от парите, които ми даваш всеки ден, да ти напиша писмо. Зная, че каквото и да ти подаря, дори само с думи да ти честитя, пак ще се зарадваш. Този път обаче искам да е нещо по-различно, ...

ninasar

Prose

2022-08-09T19:37:48+03:00 1.4K 3 13

Ван Гог в душата ми рисува 🇧🇬

Един Ван Гог в душата ми рисува
безкрайни слънчогледови градини.
Потапям се в морето им и плувам
към острови незнайни и незрими.
Реалността понякога е грозна, ...

ninasar

Poetry » Philosophical, Other

2022-08-07T20:13:23+03:00 536 5 18

Гувернантката 4 🇧🇬

Част четвърта
Болестта се беше отприщила с пълна сила. Само очите показваха , че има живот в това тяло. Виждах душата й през тях, готова всеки момент да отлети. Сърцето ми се късаше. Човешкото сърце, чрез което усещах промяната в мен. Бедното дете! Бедното малко богато момиче! Какво значение имаха п ...

ninasar

Prose » Short stories

2022-08-06T14:44:23+03:00 1.1K 3 12

Гувернантката 3 🇧🇬

Част трета
Айрин отдавна спеше, а аз стоях пред отворения прозорец. Гледах звездите, като пайети обточили тъмно виолетовия плащ на небето. Гледах поклащащите се в тъмното дървета. Поглъщах звуците на нощта. Не знаех, че човешкото тяло притежава такава огромна сетивност. Емоциите ми преливаха от неоч ...

ninasar

Prose » Short stories

2022-08-05T12:29:05+03:00 1.1K 3 13

Гувернантката 2 🇧🇬

Част втора
Стоях вцепенена. Над мен се рееше най-странната душа, която бях виждала. Преливаше от цветове, светеше, искреше като фойерверк. Приличаше на пеперуда. О, Творци! Това беше Душа – пеперуда! Никога не бях виждала подобна, но понякога дочувах в мислите на другите Сенки да се прокрадват неясн ...

ninasar

Prose » Short stories

2022-08-04T11:43:21+03:00 702 3 9

Гувернантката 1 🇧🇬

Част първа.
- Мис Говърнес, имаш посещение! – звънливото гласче на Айрин ме избави от унеса
Напоследък усещах нещо странно да витае около мен. Не ме плашеше, но предизвикваше леко безпокойство.
- Идвам!
Айрин „влетя“ в стаята с инвалидната си количка, а след нея важно крачеше слаб, висок мъж с бледо ...

ninasar

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2022-08-02T16:32:50+03:00 1.4K 2 8

На детството образа свиден 🇧🇬

Под скрина на баба в таванската стая
намерих обувки червени,
те сякаш ме викаха с тях да играя,
премерих ги – точно за мене.
В миг тези „калинки“ затропаха леко, ...

ninasar

Poetry » For children

2022-07-31T17:28:24+03:00 1.4K 8 20

Трудно ли е да обичаш? 🇧🇬

И колко да е трудно да обичаш,
щом носиш от божествения дар?
Един живот живеем, но различни
сме всички хора в този епос стар.
На всекиго е дадено по нещо, ...

ninasar

Poetry » Philosophical, Other

2022-07-29T09:06:54+03:00 705 7 9

В търсене на рая 🇧🇬

Всяко прераждане беше по-болезнено от предишното. Раждаше се, причинявайки неимоверна болка на жената, която в този живот щеше да бъде негова майка. Но въпреки това, а може би заради това, той беше най-хубавия подарък за нея. Роди се със силен вик и тя чу как лекарят и сестрите се засмяха доволни.
- ...

ninasar

Prose » Short stories

2022-07-26T19:18:07+03:00 595 6 24

По склона на златния юли 🇧🇬

По склона на златния юли
препуска табун от коне.
Те цвилят от радост, не чу ли?
Свободни са, кой ще ги спре!
Нагазват из тучни поляни, ...

ninasar

Poetry » Landscape, Other

2022-07-24T15:28:04+03:00 534 6 18

Така ми се иска... 🇧🇬

Пеперудено нежна и мека, вечерта се разстла над земята.
По невидима лунна пътека слезе Бог и погали децата –
да пораснат добри и човечни, умни, смели, творци на живота
и лекарство за мир да намерят, да умрат семената на злото.
Тази вечер децата сънуват чуден сън за небесна поличба, ...

ninasar

Poetry » Civic, Other

2022-07-20T20:17:08+03:00 499 4 10

Жена на мрака 🇧🇬

В очите й не светеха звезди, по-черни бяха от крило на гарван,
а с поглед можеше да пресуши водите на река, течаща бавно.
От гърлото на мрака ли дойде Жената, няма сянка на горгона
и странно беше нейното лице - изваяно с чертите на мадона.
Вървеше, без да гледа на страни, след себе си остави пепелища, ...

ninasar

Poetry » Love, Other

2022-07-15T22:29:17+03:00 1.2K 7 11

Вино от глухарчета 🇧🇬

На лятото с ефирния балон се връщам към отминалото детство,
препускам на гърба на буен кон и гривата му с пръстите разресвам.
Извличам сок от изгрева червен, здрависвам слънчогледите по пътя,
какво по-хубаво от слънчев ден, с емоции до козирката пълен.
Напряко през полята се задава файтонче, натовар ...

ninasar

Poetry » Other

2022-07-10T10:39:20+03:00 949 9 21

Има време за всичко 🇧🇬

Има време за всичко, в големите книги се казва-
да обичаш и мразиш, да страдаш и бъдеш щастлив,
но не слуша светът и притиснал душата си в пазва,
препуска и хич не му пука прав ли е или крив.
Така си живеем, забързани вечно нанякъде, ...

ninasar

Poetry » Philosophical, Civic

2022-07-05T16:52:38+03:00 797 1 6

В мойта стая свети 🇧🇬

“Оставял ли си лампата да свети…?“
П. Петрунова
Оставяла съм лампата да свети късно вечер,
без да очаквам ненадейни гости.
Дълбоко нейде в мен път си проправя глетчер, ...

ninasar

Poetry » Other

2022-07-03T23:47:42+03:00 833 3 9

Звездна трева 🇧🇬

Аз съм звездна трева и раста по високите чуки,
вятър - скитник брадат, обикаля край мен и свирука.
Сред небесни поля се родих – златокоса девица,
тайно денем си търся жених, скрита в сянка на птица.
Вечер късно, когато земята притихне сънливо, ...

ninasar

Poetry » Other

2022-06-30T17:48:21+03:00 526 2 10

" Любими " 🇧🇬

Като цъфнал жасмин се събуждам в прегръдката твоя,
а когато заспим, чувам нежния шум на прибоя
от брега каменлив, дето двамата с теб се открихме.
Две стихийни вълни, всички грешни следи заличихме.
Дишам заедно с теб, на талази страстта ни залива, ...

ninasar

Poetry » Love

2022-06-28T09:07:41+03:00 1.1K 8 12

Юни 🇧🇬

„Доскуча ми, ще тръгвам!“ – рече малкият Юни
и разроши нехайно своя слънчев перчем.
„Ти си, Юли, на ход, с твойте пясъчни дюни,
знойни вечери, танци , сладолед на корем.“
Отпраши нанякъде, без назад да погледне, ...

ninasar

Poetry » Landscape, Other

2022-06-26T16:35:09+03:00 520 1 12

Прокълната любов 🇧🇬

В миг съдбата те блъска и душата раздира,
после раната дълго от обида кърви.
Ще се моля да бъда в друг живот самодива,
ти моли да не срещаш мойте знойни очи.
С тях без милост ще вляза надълбоко в душата ...

ninasar

Poetry » Love

2022-06-25T14:03:56+03:00 786 1 7

Еньовден 🇧🇬

Някой шепне навън,
шепнат билки, цветя и дървета:
„Спомен няма от сън,
а луната закръглена свети
и те вика при нас ...

ninasar

Poetry » Other

2022-06-24T15:13:37+03:00 435 1 5

Моят ден 🇧🇬

Днес започвам деня с чаша силно кафе за отскок,
после слагам грима си – усмивка, запазена марка.
Светогледът разви се с годините, стана широк,
тръгвам смело напред, сякаш стъпва по жар нестинарка.
Всеки ден е такъв, какъвто поискам да бъде, ...

ninasar

Poetry » Other

2022-06-23T21:09:15+03:00 636 2 9