Ninsi
86 results
... 🇧🇬
Сигурно вече затварям очите си за хубавите неща, ако изобщо ги има? Ако ги затварям... значи съм наистина най-голямото нищожество в този свят. И с какво право продължавам да си задавам върпоса „Ще ме види ли някой”? Сигурно вече са ме видяли колко съм ужасна и затова не искат повече да ме гледат...
1.9K
4
В миг от живота 🇧🇬
Да си на седемнадесет не беше чак толкова лесно. Брайън Дей си мислеше, че всичко ще му върви като по вода, но май се бе оказал напълно грешен в това свое твърдение.
Е, той така или иначе желаеше повече беди да не му се случват. Не че като беше малък на него самия му се бе случвало нещо лошо, не нап ...
Е, той така или иначе желаеше повече беди да не му се случват. Не че като беше малък на него самия му се бе случвало нещо лошо, не нап ...
1K
3
Две небесни усмивки 🇧🇬
Мама Бети тъкмо се беше запътила да проска прането си на въжетата в двора. Използваше топлия пролетен ден, за да направи първото такова проскане за тази година и за да могат всички съседки да я видят и да последват примера й.
Общо взето мама Бети беше много оптимистична по отношение на времето. Не й ...
Общо взето мама Бети беше много оптимистична по отношение на времето. Не й ...
1K
1
Малка мечта 🇧🇬
Вярвате ли в чудеса? Вярвате ли, че те съществуват? Че те са навсякъде около нас и само да ги повикаме могат да дойдат? А смятате ли, че нашите сбъднати мечти всъщност са нашите истински чудеса?
Едно малко момиче с дълги руси коси вървеше през гората. Беше пролет. Неговият любим сезон. Харесваше му ...
Едно малко момиче с дълги руси коси вървеше през гората. Беше пролет. Неговият любим сезон. Харесваше му ...
1.1K
Есенна приказка 🇧🇬
В
Вървях с ръце в джобовете през един квартален парк и размишлявах. Топлият есенен ден бавно си отиваше, а лекият повей на вятъра довяваше със себе си уханието на пристигаща нощ. Последните слънчеви лъчи едвам озаряваха дърветата, храстите и пейките, чиито сенки все повече и повече се удължаваха по ...
Вървях с ръце в джобовете през един квартален парк и размишлявах. Топлият есенен ден бавно си отиваше, а лекият повей на вятъра довяваше със себе си уханието на пристигаща нощ. Последните слънчеви лъчи едвам озаряваха дърветата, храстите и пейките, чиито сенки все повече и повече се удължаваха по ...
1.9K
2