ПетърТарамбичков
57 results
Полека и по малко се натрупва
забравена от някого омраза,
отдъхва си. А после си отчупва
парченце топлина и веднага
се превръща в откровение. ...
забравена от някого омраза,
отдъхва си. А после си отчупва
парченце топлина и веднага
се превръща в откровение. ...
161
Тихо. Някъде шуми.
Тихо. Чезнат светлини.
Някой се надява,
тишината сгрява.
Ти. ...
Тихо. Чезнат светлини.
Някой се надява,
тишината сгрява.
Ти. ...
183
Желанието идва
и започва да говори нещо.
Но аз не го слушам-
гледам плавното натрупване
на оцветените листа ...
и започва да говори нещо.
Но аз не го слушам-
гледам плавното натрупване
на оцветените листа ...
164
Улицата с капещи дървета,
улицата няма да ме помни;
тичат цветовете по шосето…
Цветовете вече са свободни,
недействителни желания: ...
улицата няма да ме помни;
тичат цветовете по шосето…
Цветовете вече са свободни,
недействителни желания: ...
181
Изтеглена и светло величава,
нощта простира оределите си звезди по небето.
Луната е цяла и виждаща,
а щурците си вземат сбогом.
Забързан, както винаги, вятърът ...
нощта простира оределите си звезди по небето.
Луната е цяла и виждаща,
а щурците си вземат сбогом.
Забързан, както винаги, вятърът ...
186
на Петя
Ти идваше с крилете на някакво загинало летящо животно.
Имаше същите криле- на загиналото, прекрасно животно.
Носеше същата необяснима кръжаща печал-
или същата бълбукащо- изненадваща радост, ...
Ти идваше с крилете на някакво загинало летящо животно.
Имаше същите криле- на загиналото, прекрасно животно.
Носеше същата необяснима кръжаща печал-
или същата бълбукащо- изненадваща радост, ...
163
Приеми ме, когато не смея
да поискам прегръдката ти,
когато лъжата заменя
протритите с нови кръпки
ти приеми ме при себе си, ...
да поискам прегръдката ти,
когато лъжата заменя
протритите с нови кръпки
ти приеми ме при себе си, ...
177
Нощта идва често.
Съблича светлата си дреха…
Наобикаля двора, дърветата, къщата.
Нощта ми разрешава да я гледам.
Съблича светлата си дреха ...
Съблича светлата си дреха…
Наобикаля двора, дърветата, къщата.
Нощта ми разрешава да я гледам.
Съблича светлата си дреха ...
167
Бе тъмно,
въпреки че бе валяло.
И само бъдещата светлина
се преобличаше във бяло.
Преди със блясъка си да целуне мрака ...
въпреки че бе валяло.
И само бъдещата светлина
се преобличаше във бяло.
Преди със блясъка си да целуне мрака ...
183
Оранжевото растение ме сънува красив…
Вижда ме като вятър,
издухал слънцето от под земята
(слънцето много прилича на него);
вижда ме като мравчица, ...
Вижда ме като вятър,
издухал слънцето от под земята
(слънцето много прилича на него);
вижда ме като мравчица, ...
188
Те идват срещу мен усмихнати.
И тъжни…Различни.Поглеждат ме,
изпърво боязливо, и доловили
тайните си издъхват.
И отново е пълно с присъствие. ...
И тъжни…Различни.Поглеждат ме,
изпърво боязливо, и доловили
тайните си издъхват.
И отново е пълно с присъствие. ...
195
Понякога човек се губи.
По неизвестни и непонятни причини
бяга от себе си и мъчи да се види друг.
Тогава няма сили
да живее с виждането си, ...
По неизвестни и непонятни причини
бяга от себе си и мъчи да се види друг.
Тогава няма сили
да живее с виждането си, ...
168
Всеки човек е добър по душа...
Мама на татко се скара.
После татко протегна ръка
и котката подскочи от шамара.
После татко излезе навън. ...
Мама на татко се скара.
После татко протегна ръка
и котката подскочи от шамара.
После татко излезе навън. ...
241
4
Стая. Вечер. Пердета.
Одеялото на леглото се е свило
като ямурлук, с възглавницата за качулка.
Сънувам, че „ по радиото” вали дъжд…
Дядо се е подпрял на тоягата- ...
Одеялото на леглото се е свило
като ямурлук, с възглавницата за качулка.
Сънувам, че „ по радиото” вали дъжд…
Дядо се е подпрял на тоягата- ...
307
Какво си казаха сърцата ни,
когато оставих оранжевото растение
на масата, до книгите: фонтанът ръмжеше,
перуанците хранеха душите на дедите си
с музика, трамваят летеше; (дъгата!); ...
когато оставих оранжевото растение
на масата, до книгите: фонтанът ръмжеше,
перуанците хранеха душите на дедите си
с музика, трамваят летеше; (дъгата!); ...
152
Когато те отминах станах нежност. И обичане…
Не знам какво направи, когато те отминах.
Станах лек. И усещах, че това си ти –
нежност, обичане и светлина… Доверчивост.
Светът бе разбираем и красив. ...
Не знам какво направи, когато те отминах.
Станах лек. И усещах, че това си ти –
нежност, обичане и светлина… Доверчивост.
Светът бе разбираем и красив. ...
183
на Тарани
Тя има лунички.
Коса кестенява…
По- скоро чуплива,златиста коса.
Очите кафяви. Сърцето изцяло ...
Тя има лунички.
Коса кестенява…
По- скоро чуплива,златиста коса.
Очите кафяви. Сърцето изцяло ...
693
2
7
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
