Ромашка
136 results
Обещавам си от днес да бъда различна,
с малка скромна мечта – за мен непривично.
Стига ми глътка въздух, животворен и чист
и да вплитам рими от обич върху белия лист.
Обещавам си от днес да не бързам заникъде. ...
  224 
Когато изгубиш към посоката пътя
и смерч мечтите громи,
когато крушение кила прекърши…
На нозете си здраво стъпи. И бъди!
Когато почувстваш, че сам си в безкрая ...
  582 
Посвещава се на българското село
Стара къща, чардак стар, покрив срутен, от тикла. Прозорци - очи премрежени, изпепелени черни въглени. Запердени с дрипи съдрани, провиснали, в спомени тъжни по миналото умислени. Огнището - утроба куха и дървен одър за разтуха потънали в прах и разруха. Резе ръждиво ...
  500 
Понякога съм странна, непокорна,
друг път – вълнà, разбита на брега,
искряща, синьо-бяла морска пяна,
сестра на тишината и нощта.
На пълнолуние съм прилив бурен, ...
  753  10  13 
Моля те, Господи, дай на човеците нови сърца,
че старите са вече студени!
Моля те, Господи, прати в очите им сълзи,
да разтопят сърцата вледенени!
Моля те, Господи, хляба справедливо раздели, ...
  629 
Когато изгубиш мечта съкровена
и пътят обрасне в тръни и клек.
Когато рушат се пясъчни кули,
и животът стане суров и нелек,
не унивай, от пясъка търпеливо ...
  637 
Зима е, вятърът свири в комина.
Кротко се стелят бели дантели.
Огън догаря в стара камина.
Мислите нейде далеч отлетели.
Къде е онзи белобрадият старец?! ...
  257 
Отива си година стара.
Живях я. Имаше ме. Бях.
Дни преизпълнени с прозрение,
с успехи, даже с грях.
До рая извисиха ме любови, добрини. ...
  484 
Обрули есента на дърветата клоните.
Така е в природата, все се сменят сезоните.
Оголя гората, реката оголя, душата - и тя.
Зимата със студ и скреж завилня.
Замръзна зората, замръзна реката. ...
  461  10 
Прибра си детството крилете
на прашния таван,
премазани, съдрани, скрити
под нощния кафтан.
Обиди ми се, че пораснах, ...
  184 
Душата ми е непокорна скитница,
ту праведна, ту заблудена грешница.
Очите й на въглени приличат,
но вярвайте, умеят да обичат.
Косите - посребрени водопади, ...
  719  10 
Там някъде, под гърдите отляво,
сбират се хорски съдби.
Цял един свят от любови, разлъки.
Свят от сълзи, от емпатия,
от въжделения, от апатия, ...
  536 
Добра вечер в края на Деня на добротата!
Доброта творете! Добротата да изпълва дните Ви!
*****
Човек се ражда от любов,
с добро е закодиран. ...
  362 
По житейски път умислена вървя,
понякога безпътна, без посока.
На вятъра подвластна да летя,
с ранени колене и босонога.
Пристъпвам смело в зной и в студ ...
  175 
Ако те има в моя ден,
тъгата във вързоп ще свия.
Сълзи, изгарящи лицето,
с ръка небрежно ще изтрия.
Ако те има в моя ден, ...
  611 
Мъжете са крилете на сокол,
които реят се във висините,
безбрежен исполински ореол,
пазител безрезервен на жените.
Мъжете - старо отлежало вино - ...
  242 
На рамото й кацна гълъб бял.
Склони главица плахо на гърди.
Загука, свойта песен недопял,
заниза овехтели спомени.
Душата детска в гълъб разцъфтя, ...
  480 
Посвещава се на съвременните будители
Учителят е майчина милувка.
Учителят е бащина заръка.
Учителят е съдия при спора,
на детството закрила и опора. ...
  203 
Посвещава се на жителите на китна Търнава - родното ми село
Едно селце празнува днес.
Събира своите чеда.
Прииждат даже от чужбина
роднини близки и далечни ...
  256 
  831 
Рози алени, пембени
с букли смешно-грациозни,
с поли ярки и помпозни
тропат с токчета шикозни.
Важно и надменно стъпят, ...
  288 
Грешни са хората по своята същност,
грешни мечтаят и грешни грешат.
Сърцата препълни с обич са, всъщност,
по друми трънливи непрестанно вървят.
Ветрове ураганни сетивата прекършат. ...
  174 
Помръкна небето дъждовно и гóрко заплака.
Луната окръглена боязливо зад облак се скри.
Жълто-синя звезда откъсна се с вопъл от мрака,
полетя към простора, за да сбъдва човешки мечти.
А там, зад стъкла замъглени, до черно опушени ...
  188 
Животът - тънка нишка от свила,
усукана от божиите ръце,
втъкана в негов образ и подобие,
в душа и плът, в пулсиращо сърце.
Животът - дар от вечните стихии, ...
  155 
Добро е да съграждаш,
добро е да твориш.
Добро е да помагаш,
добро - да утешиш.
Доброто е на блудник ...
  270 
„Енергията на ума е същността на живота.“ - Аристотел
Енергията на ума е същността на битието,
това ни завеща мъдрец, познаваме го – Аристотел.
Крилати мисли, умни фрази цитираме и в кафенето,
безскрупулно, без угризение превръщаме ги в самоцел. ...
  135 
Октомври е, ухание на печени кестени,
с окъпани улици, пъстри килими,
забързани хора в шлифери есенни,
зад чадърите погледи необозрими.
Оголелите вейки свенливо припяват. ...
  264 
И днес се събудих… О, Боже! Амин!
Здравей, земен свят! Здравей, благодат!
Усмивки и обич, мечти и копнежи,
прегръдки, надежди, безбрежни стремежи…
Защо си кахърен, човече, и смръщил си вежди? ...
  299 
Светулка тръгна в нощ злокобна през гъсти букови гори,
като блещукаща звездица светлик при нужда да дари.
Насреща й лисицата лукава:
– Как светло? Дума да не става!
И хоп, опита хитрата лисица да стъпче малката душица. ...
  277 
Очи, които не се виждат, се търсят и денем, и нощем. Душите сродни се жадуват. Сърцата, които се обичат, се следват и отвъд хоризонта, в друго време, в друго измерение.
Животът не е физика, не е магнит, в живота привличат се еднаквите. Животът не е математика, в живота успоредните прави се пресичат. ...
  667 
Слана сланила, капчици роса,
кристално чисти, наниз маргарити
се сгушват в пожълтелите треви,
прикрити в стъпките на самодиви.
Гората стене, в клоните свисти ...
  175 
Душата е вселенско колело,
безгрижно рее се в’ висините
или се сгромолясва в дълбините.
Душата е божествен храм,
залюбена от ангели небесни, ...
  180 
Самовлюбеност и суета - бичът на нашето време.
Егоизъм, егоцентризъм - пагубно бреме.
Азът себичен сигурен път е към ада.
На гибел сам се обрича - трънлива награда.
Успехи и победи грош ръждив не струват, ...
  237 
Откакто свят светува, поверие битува,
че счупеното носи лош късмет.
Ламтежи и заблуди живота ни диктуват,
а стига ни едничък сал сънсет.
Изгубени в активи, във вещи, в авоари ...
  161 
Що значи независимост, човече?!
Съдбовен акт, заветен манифест.
Бял гълъб пътя на "великите" пресече.
Поклон дълбок с достойнство, с чест!
Ден славен, дата величава ...
  729 
Жената начало е и край във безкрая.
Жената създава, жената твори.
Жената, която живота дарява,
поете, възпей и увековечи!
Жената е раят, жената е огън. ...
  173 
БлагоДаря на слънцето, че с майчинска обич отглежда житата!
БлагоДаря на дъждеца, задето напоява земята!
БлагоДаря на пчелите, цветята, на щурците... за красотата!
БлагоДаря на твореца, който пробужда сетивата!
БлагоДаря за уроците, с които съдбата ме среща! ...
  841 
Изсвири, цигуларю, две кристални сълзи,
два акорда, две капчици бистри.
Вълнуващо основният тон да звучи,
а минорът – пеещи ромони чисти.
От водопада божествен дисонанс добави - ...
  319  10 
На пълнолуние сънят ме напуска,
витае наоколо, наблизо кръжи.
Сякаш отбягва ме, насаме да остана,
сама със себе си, сам-сама в самотата.
На пълнолуние, вглъбена там някъде, ...
  300 
Очи – дълбоки езера в недрата на човешка плът.
Очи – две изгарящи звезди, душевен непринуден път.
Очи – кафяви, сини, пъстри, очи със цвят различен.
Очи – безсмъртни и всевечни рушат света себичен.
В очите раждат се реки, морета, океани. ...
  182 
Random works
: ??:??