В.Уайт
46 results
СПАСЯВАНЕТО
Не можем да кацнем на терминал, сканират чиповете на пътниците, а ние нямаме такива. Ще се закачим на трафик-станцията и от там ще се прехвърлим на друг транспорт.
Тамос обясняваше на Зоя неща, които тя не разбираше.
Ти знаеш какво да правиш, аз те следвам.
Тя се радваше, че дългото пъту ...
  336 
ПРОБЛЕМЪТ
Хенри IV Росомарх бързаше за срещата, но не и преди да добие съвършен вид. Знаеше, че когато изглеждаш безупречно, хората ти имат повече доверие и виждат, че си успял. А те се стремят към същото.
Докато се къпеше и бръснеше, се замисли как е стигнал до тук. Беше дълъг път, от черните улици ...
  446 
ПРЕСЛЕДВАНЕТО
На Тамос Мангор му омръзна да се прави на вожд. В началото се забавляваше да управлява сегите, но нищо интересно не се случваше.
Лесно ги прекърши. Тукашните хора се подчиняваха на всеки, който е по-корав от тях. Първо се опитаха да го убият, но той им показа какво може звуковата пушка ...
  400 
Като плевел напъпляш във мен,
късаш малки парченца, пробиваш,
вземаш колкото можеш във плен,
всичко друго с листенца покриваш.
Разранен, дърпам стръкчета бясно, ...
  233 
МИСИЯТА
Антонио зяпаше странните същества, излизащи от кораба. Вторият беше противно дебело създание с огромни буци по тялото, но веднага се усещаше, че той е главния.
Местните изчезнаха и сега стоеше сам пред непознатите.
Добре дошли! - реши да каже нещо.
А, той говори! - промърмори джуджето. - Веч ...
  366 
ПЪТУВАНЕТО
“Теория на молекулярното топене”. Няма публикуван такъв материал.
Автентичен е, провери го!
Вече го направих. Богат си, човече! Давам ти три хиляди за него.
Калорид не се съгласи: ...
  714 
Небето и земята пак са същите,
но тишината в мен порасна по-голяма.
Откакто ти си тръгна, нещо скърши се,
изгубих се, откакто теб те няма.
Останалата си любов дарих на зимата, ...
  164 
ЗАРЕЖДАНЕТО
Бяха двама мъже и една жена. Племето реши да им даде подслон, докато прецени дали да ги приеме. Имаха време да се докажат.
Ханс им освободи своята къщичка и се премести при Зоя и Антонио. Двамата не останаха доволни, но се примириха. Благодарение на него имаха личното си пространство и п ...
  417 
Извънредна част, по случай рождения ми ден ;)
Планетата Астеда правеше едно завъртане около оста си за 2182 години. Имаше древна цивилизация, наричаща себе си дромеди, която периодично се налагаше да мигрира. Защото от страната, която не се огрява от слънцето, температурите достигаха минуси, невъзмо ...
  405 
РАЗЛИЧНИТЕ
Време е да получиш дара си.
Татко, моля те! Видя, че няма богове.
Нищо не съм видял. Така живеем от стотици години и сме си добре. Една приказка на странник не променя нищо.
Но той идва отнякъде и знае много неща. Антонио също е доказателство. ...
  748 
ФЕРМАТА
Настана време за ново пътуване до Храма. Уогитата видимо отпадаха, а и наближаваше денят, в който Зоя навършва пълнолетие и трябваше да получи своя дар от боговете.
Естел носеше дете в утробата си и щеше да остане в селището, заедно с Исмаил. Вече имаха добри условия за живот, отделни къщичк ...
  586 
ПОСОКАТА
Капсулата имаше въздух и храна за десет човека в продължение на седмица. Иначе можеше да пътува безкрайно из вселената, след като се подаде начална скорост с насочените газове. Ако не срещне астероид, силна гравитация, или не бъде прихваната от патрул.
Тамос Мангор се притесняваше само от п ...
  524 
ПРИЕМАНЕТО
Антонио се измъчваше от много неща. На първо място от хигиената. Беше свикнал да се къпе в санитарната клетка сутрин и вечер, като мръсотията идваше само от него в изолираната от света стая.
Тук се миеха когато срещнат река по пътя си, а сутрин всеки се криеше зад някое дърво да се облекч ...
  596 
РАЗКРИВАНЕТО
Джон беше избирал внимателно тази планета. Искаше спокойно място, с хубава гледка и съседи, които не се бъркат в чуждите работи.
Сутрин излизаше на верандата с чаша кароит, нещо подобно на кафе, сядаше в удобния люлеещ стол, точно копие на антични модели и с това задачите му за деня при ...
  481 
ДЕСЕТИЯТ
Мъртъв ли е?
Не го е улучила. Изглежда припаднал от слабост.
Да не е бог? Виж какви странни дрехи има. Не прилича на човек.
Боговете не припадат. Да го отнесем до огъня! ...
  597 
Събирам луната във двете си шепи
и правя си малка вселена,
две щипки див вятър, блуждаещи слепи,
вълнá от прибоя, солена.
Добавям и радост, безгрижие, младост, ...
  323 
ХРАМЪТ
Нещата не вървяха добре за Хабиб. Треската му се усилваше, а раната на крака хващаше гной. Не можеха вече и да го хранят, защото той не идваше в съзнание.
Трябва да го отрежем, иначе ще умре - повтаряше Воцлав, но никой не се наемаше с това.
Нямаха достатъчно опитен лечител. Нямаха никакви хо ...
  466 
  635 
ПРОЗОРЕЦЪТ
Антонио се събуди в добро настроение. Днес навършваше двадесет процента живот и бе доволен от себе си. Всичко вървеше спокойно, правилно, без тревоги и притеснения, не можеше да мечтае за повече.
Стана, разкърши се из тясната стая, после даде обичайните изследвания, кръв, слюнка и урина, ...
  786 
Защо ни привлича морето?
Защото напомня на среща,
без мисли какво е небето,
вали ли, или е горещо.
Защото вълните опитват ...
  356 
-
Не те обичам днес, а всеки ден.
Където и да си, не те забравям.
Последната целувка още пари в мен
и всяка нощ в съня си я повтарям.
За спомените, заедно създавани, ...
  389 
По струните на вятъра понесен,
загуби се последния ми зов.
Едва ли си го чула, там където си,
прегърнала поредната любов.
Във есенните утрини мъгливи ...
  551 
А нашата любов е като есен,
тъй силна, тъй променяща, тъй мокра от сълзи.
А нашето мълчание е песен,
китарен стон, две вкопчени души...
Очите ни се търсят колебливо, ...
  507 
***
По-лесно е, когато си далече.
Тогава просто страдам в самота.
Горят крилата ми на тоя пламък вечен.
Боли, но знам - така е в любовта.
По-лесно е, когато теб те няма, ...
  628 
Кръчмата на Рал беше в по-бедняшки квартал и се посещаваше от друг тип клиентела. Макар, че бе обяд, почти нямаше свободни места, всички пиеха здраво.
- Ще те оставям - каза придружителят му и си тръгна.
Сакрил седна на една празна маса и се огледа. Явно не се вписваше в обстановката - мнозина го зя ...
  985 
Специално за Силвето една по-дълга част:
Преди да се върне на пътя, използва уменията си. Няколко скелета изпълзяха, оставиха пръстените си в ръцете му и се разпаднаха на купчинки от кости. Вече имаше средства да отседне в хан, но не бързаше. Днес разбра, че всяко едно препятствие по пътя е само уро ...
  977 
Беше свалил наметалото, за да не бие на очи по пътя, и гледаше да не бърза много, но постоянно седеше нащрек. Вечер си устройваше лагер по-дълбоко в гората и събуждаше пет-шест скелета да го пазят. Беше гладен, без пари и уплашен. Уроците на Лукан му помогнаха да оцелява, но така и не се пробва да у ...
  1001 
Дните се превърнаха в седмици, седмиците - в месеци. Всяка сутрин Сакрил се качваше на скритата полянка, където го чакаше малката му войска. Позволи на гнева си да расте, укрепи го и свикна с него. Дотолкова, че спря да се усмихва и да се забавлява на шегите на другите.
Лицето му стана по-сурово и с ...
  984 
Понякога да направиш една крачка е много трудно. Дори да си се подготвял с месеци, дойде ли моментът, паниката те грабва с лепкави пръсти, стисва те за гърлото и се кикоти ехидно, докато ти се потиш и трепериш. Изглежда лесно да се откажеш и да се върнеш назад. Но къде ще отидеш? Няма как да започне ...
  1239 
***
Вървя и търся да те срещна,
да ме погледнеш и да разбереш.
В очите ми написано е, лесно е,
оставям ти да прочетеш.
Вървя и търся свойте грешки, ...
  1606 
Сакрил яздеше, без да бърза. Пътят бе широк и равен, вече оживен и не толкова скучен за самотен пътник. Конят му бе отпочинал и леко непокорен, в желание да препусне волно и да навакса престояните дни в конюшнята. Но младежът придърпваше юздите и го възпираше, защото имаше нужда през това пътуване д ...
  1012 
Кархан избърса меча си в дрехите на последния труп.
- Сега доволни ли сте? - просъска. Не беше гневен, напротив. Раздаваше възмездие по неговия си начин. Битката бе лесна, не му достави удоволствие, но беше по-добре от нищо. Осемнадесет разбойника, настъпващи хаотично, без организация, без дисциплин ...
  960 
Тримата мъже не бързаха. Бяха отпочинали, сити и се наслаждаваха на пътя. Само Мишока беше леко притеснен, защото вдясно от тях, зад горичката, се долавяше кроткото примляскване на Океана. Иначе денят беше чудесен, идеален за нови подвизи и приключения. Дори настроението на Грис се беше оправило и л ...
  974 
- Може да остане, аз ще се погрижа за него - беше гласът на Нелия.
Сакрил лежеше в купа сено, явно бе припаднал. Грис се приближи и седна до него.
- Хлапе, ние ще трябва да продължим, защото парите ни са на привършване. Като се оправиш, знаеш къде да ни намериш, ако имаш желание да се видим. Тренира ...
  949 
Седяхме край огъня, както древните хора са седяли. За нас той беше странно нещо, непривично за времето ни. И все пак усещахме магията, която бе привличала векове наред не само с топлината и светлината си, а с някакво странно усещане за уют и спокойствие, дори и насред огромно поле, където се намирах ...
  778 
Полека-лека новият път спря да криволичи, изправи гръб, повдигна
рамене и стана приветлив и широк. Вървеше се лесно - да запее човек. Започнаха да срещат и други пътници, които ги увериха, че са в правилната посока, на няколко дни от кралството. Групата се въодушеви и живна. Всички се размечтаха за ...
  1516 
Нощта тикаше бавно звездния купол. Из малкия лагер се чуваше равномерно хъркане на два гласа, наоколо стържеха щурци с изнервящ звук. Сакрил взе решение.
Тихо стана, сгъна постелята си и оседла коня. За миг се стегна. Някъде там, в мрака, бе Мишока с огнените кълба и го дебнеше. Но Сакрил трябваше д ...
  1044 
Вън вали, отвори ми да вляза,
че подгизнах от обич отпред!
Не оставяй сърцето си празно!
Цвете нежно откъснах за теб.
Погледни ме, не виждаш ли лято, ...
  1709 
Пътуваха още дълго. Може би седмици, може би месеци... Сакрил загуби представа за времето. Започна да се наслаждава на самото пътуване, забрави за целта. Природата им подаряваше толкова красиви гледки, които трябваше да бъдат нарисувани и да се окачат по стените на замъците на мястото на портретите ...
  1349 
Гласът на небето ни вика,
о, принце!
С теб равни сме ние
пред Бог.
И всичкото злато, ...
  1165 
Random works
: ??:??