valiordanov
1,814 results
Ето, че когато сме единни,
се сбъдват и загубени мечти.
На тоя свят показахме се силни,
развели лозунга: НЕ СТЕ САМИ!
Въпреки нахъсани палачи ...
  744 
Искам тая мъдрост да ти кажа,
(Не нарочно. Просто ей така.)
запомни я, че е много важна:
КАЛИНКАТА ПУСНИ НА СВОБОДА!
Притчата за мравката я знаеш, ...
  1306  18 
на жена ми
Ти си много красива,
ти си много добра,
ти си моята първа
и последна жена. ...
  726  17 
Тази нощ те сънувах,
беше пурпурно синя.
Сякаш бе нарисувана
от ръка на Богиня.
Разпилени косите ти ...
  728  14 
Аз не ви познавам, но какво пък,
стиховете ви под кожата ми парят.
Вечер ме събуждат като тропот,
сутрин ме приспиват до измаряне...
Аз не ви познавам като визия, ...
  848  19 
Във вятър ще се преродя,
да заравям пръсти в косите ти,
с нежен шепот в нощта
да те милвам с мечтите си.
Може да се преродя в звезда, ...
  1351  17 
Не искам да отричам свойто детство,
прозореца, дори, от мен строшен,
от църквата откраднатите свещи
не искам да отричам в този ден.
Не искам да отричам и лъжата, ...
  740 
По перваза на моят прозорец
вечер кацат красиви звезди.
Уморени от дългият полет,
тихо чукат с блестящи лъчи.
Разговарят за свои проблеми ...
  624 
През лятото за снегове не пиша,
не са ми музи есенни листа.
Гореща пот по кожата се стича,
чертае морскосиня светлина.
Слънцето, любовно ме целува. ...
  782  11 
Обичам те, Българийо, но друга...
Обичам твойте житни равнини.
Достойна си да бъдеш осмо чудо,
а не - каквато всъщност днес си ти.
Създаде богове, а не герои. ...
  1015  15 
Тази бърза река
всеки камък я прави на пяна...
И от болка заоблени,
всички камъни
продължават да спират реката. ...
  652  10 
Прости, че ровя в кофите за смет,
не съм аз скитник, всъщност съм поет...
На дъното им търся да открия
блясък от изхвърлена магия.
Знам. В салфетка ще е тя увита, ...
  649  12 
Българинът гостите обича
да посреща в собствения хол.
Срещата започва най-привично
с чашка концентриран алкохол.
Наздравици... Въпроси ежедневни... ...
  651  10 
Преди години този ден бе жарък,
а аз щастлив, че имаме дете.
Най-ценният в живота ни подарък.
Смисъл за човешкото сърце.
Зазвучаха ангелски хорали, ...
  4814  16 
Тя сложи по очите морско-синьо,
по устните на залеза цвета,
блестяха ноктите като леда на зимата,
косата и бе сресана вода.
Походката и беше на кошута, ...
  757  19 
Боли като срязана вена,
от която смехът ми шурти.
Като цвете, съвсем осланено,
вехнат светлите мои мечти.
И пристягам с превръзка лечебна ...
  2946  15 
Бог създал е човека, а когато се спрял
да отдъхне се сетил, че може
да направи за него един кален дар
и подредба за дните му в него да сложи.
Пообрал от ръцете полепнала кал ...
  999  13 
Размахва криле моят вътрешен глас,
издига ме нейде в простора
и шепне ми как се живее у нас
и как при нормалните хора...
Кръжим над полета, а долу народ ...
  731 
Един поет, съвсем без основание,
присъстваше на политическо събрание.
Разискваха се теми за заплати,
увеличения в проценти и... дебати.
Поетът се надяваше, че може ...
  1167  13 
Земята е напукана от обич?
Земята е пречистена и свята?
Познах Христос и дълго му се молих -
нуждаеше се от любов Земята.
Той сам показал пътят целомъдрен ...
  582  12 
Ехтят камбани.
Покълва мъката.
Струи послание,
но твърде скъпо е.
Блестят в ума ...
  563  10 
Нарисувай ме с грях!
Не с бои, а със вяра...
Ослепял съм от страх
как боли, ще повтарям...
Не ще се предам. ...
  699  13 
Вместо бои взех от живота неща...
Вместо платно ползвах небето.
Вместо жълто взех слънчевата душа.
Вместо червено сложих си там сърцето.
Зеленото сбрах от близката ми гора. ...
  727  13 
Твоят патешки пух все още е рохкаво жълт.
За теб зная приказка не една.
Да разкажа? Чудя се! Бих ли могъл?
По-добре да ти дам от мечтите си за храна.
Не размахвай крилцата си, че ще вземеш да отлетиш. ...
  1705 
Озверяла тълпата реве:
"Този, който краде,
да му бъдат ръцете отрязани!
Не може грях безнаказано"...
Но крадеца бе ...
  750  20 
Като светнал прожектор в небето
се усмихва в жълти одежди.
И докосва с магия сърцето
и го пълни с космични надежди...
Нощен блясък за цяла Вселена ...
  733  13 
Да веят ветрове и студ да има,
от пъзела на своята съдба
една частица топлина ще взема
и ще я дам - на моята жена!
Да пари жарко слънце на небето, ...
  3735  16 
Слънцето скри свойте пясъчни мисли
сякаш заспа в юрган от облачен прах.
Вятърко, духай! Дано ги изчистиш...
Всяко начало е силен, стремителен бяг.
Ти си този от който зависи страха! ...
  527 
Животът казват, че приличал на врата,
отворена към някакво начало.
Проскърцваща от неизвестността,
а прагът и е първото стъпало.
И не пътека, нито дървен мост ...
  550  11 
Как да търся причина
в зачервеното лято
затова, че съм пак без пари?
Морето ще глътне
цели четири заплати ...
  674 
Лястовички си свиха гнездо
под моята стряха.
Народа казва - На добро,
щом дома ти избраха!...
Бавно и с грижа го градиха ...
  845 
Роди ми се усмивка - Боже мой!
За първи път от толкова години.
Сега ми трябва топличък повой
да я увия, за да не изстине.
Ще бъде вече моя рожба тя - ...
  746  20 
Лято е и няма сняг...
Тръгвайте за Камен бряг.
Пинче е отдавна там,
аз от нея лично знам.
Ще упрайте баба Мара... ...
  661  10 
Замислям се и с вятъра издишам
онези напластени в мене чувства,
които със молива не описвам,
а дъвча ги в душата си, безвкусни.
Прочистен от излишните товари, ...
  704 
На житното поле си дъщеря.
Шопкини и тракийки са ти в сянка.
Различна си от всичко на света
защото се наричаш - Добруджанка.
От ранно утро чак до късен мрак ...
  890 
Край ковчега реват оплаквачки,
битието чрез думи нареждат.
Все едно черни гарвани грачат
и смъртта със сълзите прецеждат.
А мъртвеца - студен, бездиханен, ...
  758  11 
Аз съм кривата уличка...
Аз съм кривият път...
Аз съм острата думичка
и шума на дъждът...
Крия в себе си болки. ...
  705  18 
Този стих е по идея на Недялко Йорданов от последната му пиеса.
Подреждам със химикала
своята тънка съдба.
Чети! Не си ли разбрала
за дантелената луна. ...
  581 
Понеже пеперудите са литнали цветя,
а аз съм цветар по призвание,
ще полея въздуха с блестяща мечта,
за да пърха пъстрото благоухание...
И вместо да имам два на два двор, ...
  934  15 
Баба кротко плетеше с копринен конец
и броеше бримки навързани...
Мъдростта и бе сякаш накичен венец...
Мислите и бяха забързани...
Снагата и беше дълга следа, ...
  654 
Random works
: ??:??