valiordanov
1,814 results
Той не носи костюми помпозни, не се храни с прибори, на кола не се е возил и на мотор дори. Не разхожда с каишка куче. Спи върху кашон – на земята. Не помни дали е учил за студа и за вятъра. Възвишено той дори не мисли, Говори само с душа. Плаче в своите истини задавя се – за свобода! В кофите търси ...
  587  10 
Преди да ви почерпя със любов с целувки жарки вий ме почерпете. Настройвам се и вече съм готов, по бузата, а може и по двете. Не ще съм пестелив: Бъдете мили и нежни като пролетни цветя. Цвета е крехък, ала дава сили за стихове, без чувства за вина. Бъдете лъчезарни и в душите, зачевайте с любов и с ...
  851  22 
Не ти желая да си светлина.
Не ти желая да си нежно цвете.
Достатъчно е все да си жена,
а тя е обобщение на двете!
Жената е желания, копнеж, ...
  17971  30 
Опитах се да прекопирам слънцето,
но то изгори с хъс моят лист.
Опитах се да го рисувам,
а то се скри зад облаците
и се хилеше подигравателно. ...
  795  25 
Дойде и тя -старицата, която
във нашата страна дарява всички.
Най-радостни обаче са децата:
те като своя баба я обичат.
С червен и бял конец от тънка прежда, ...
  755  15 
Не крий лицето си с фалшива маска.
Бъди каквато Бог те е създал.
Аз имам нужда от любовна ласка.
Маскирана не бих те пожелал!
Недей да бъдеш тази, пред която ...
  753  24 
Един поет със изрази добри
рисуваше с две думи - тъжна есен.
Замислен в своите спомени откри,
че пише за нещастието песен.
А песен щом се пее, то това ...
  598  15 
Родиш ли се, ти следваш - но какво?
Пътят кой избираш за посока?
И питаш ли се: "Тръгвам, но защо?"
Къде се вмъкваш сляпо във потока?
Защо оставяш се във зли ръце? ...
  641  13 
Животът е несигурен и кратък.
Животът е без право на повтаряне -
едно въже усукано от пясък,
катерене, пропадане, измаряне.
Животът е съдба, която пази ...
  1388  21 
Хоризонтът завърза морето
в края на мойте очи.
Танцуват птици по въжето,
Небето се пълни с пенливи вълни.
Животът пак е надвикан ...
  573 
  853 
Тихо пак при мене се завръщаш,
щом лампите в квартала мрак покрие.
Влизаш без да чукаш в мойта къща,
до мен присядаш - за да ме завиеш.
Усмихваш се, а погледа ти пари. ...
  618  10 
БАЩАТА:
Не знаех, че ще дойде, сине, време
за бай Иван да ти разказвам аз.
Съвсем обикновен, той във селото
по нищо не изпъкваше над нас. ...
  1369 
Фейлетон
Шест деца имам. Ама аз въобще не съм виновен. Не, че търся оправдание, нито се хваля с това, нито се оплаквам, чисто и просто констатирам. Констатирам, констатирам, ама моята като стартира, освен пътя от родилното д ...
  887 
  810  10 
на именниците
Като бели коне препускат мечтите ми
по полетата неразорани.
Те препускат игриви, завихрени,
волни и неоседлани. ...
  724  10 
Събудих се от някакво кипене...
Загадка бе за мене то.
Усетих, че ми е студено,
облякох зимното палто
и в кухнята отидох да погледна. ...
  644  16 
Две мечти –
в две преплетени детски ръчици.
Две съдби –
в четири детски зеници.
Две усмивки – ...
  789  27 
Сънят ми като черен гарван отлетя.
Очите ми - запалени звезди.
Лежа завит със тишина,
жаден за любов и за мечти.
Не ще заспа под пъстрия юрган, ...
  670  10 
Почакай ме
и ще се върна след смъртта -
като Човек,
Животно
или пък Растение. ...
  1223 
Самият Бродски те е оценил,
Робърт де Ниро те слушал с възторг,
с Шемякин приятелски водка си пил,
зад тебе е бил цял руски народ.
От теб се смутил дори Питър Брук, ...
  812 
Аз не съм от вчера в занаята.
Жиголо съм в оня нощен бар.
Всяка вечер разсъбличам светлината
и показвам своят мъжки чар.
И усещам острите зеници ...
  1221  14 
Когато гледах мъжете
с очи на млада жена,
виждах – ръцете, нозете,
но не претеглях ума...
Когато гледах мъжете ...
  751  11 
Всичко остана зад мен,
детството - светло начало,
с някой прозорец строшен,
още страха не познало.
Прашните улици, дето ...
  609 
Този, който продава старо желязо,
на който ръцете му миришат на живот вехт,
който е толкова беден, че няма сили да мрази,
на който му викат всички – пропаднал човек.
В своя дом – стая, пропита от мухъл, ...
  589  12 
В този цвят - спокоен, дълготраен,
със аромат на мека тишина,
от Бог за теб единствено създаден -
се моли достолепната жена.
Сякаш като с пламъчета сини ...
  653  10 
Каруците вървят една след друга,
с окъсани, разнищени платнища,
това ли е човешката заслуга –
животът им да е така разнищен.
Те следват пътя на звездите в мрака, ...
  631 
Стои на кея в здрача, мълчалив,
загледан някъде далеч в простора,
и птиците със крясъка си див
опитват се със него да говорят.
Той гледа ги, а нещо му тежи, ...
  775  15 
побягнах от кръста
към своето минало бяло
когато се върнах
разбрах че съм пак във началото
огледах се мъдър ...
  667 
Проиграх на комар
две-три от своите чувства,
но не беше добре -
той, хазартът, не е вид изкуство.
После друг от тях се възползва ...
  749 
Ти помниш ли очите на моряка -
две черни перли в бялото море?
Когато кажеше да го дочакаш -
желаеше го с цялото сърце!
Морски вятър галеше съня му, ...
  6892  16 
Пролет е. Щурците пеят.
Нощта забулва ни с мечти.
Сърце ранено - любовно стене,
и търси своите звезди.
Кучетата в страх от мрака, ...
  620 
Съвременна версия по Иван Вазов
Българин съм, чичо. Българско момче.
Хе, там от Силистра… много е далече,
то да бях от Цюрих, ил Париж поне,
нямаше пред тебе за пари да хленча. ...
  610  12 
Коте палаво, игриво,
със мишленце малко, сиво,
си играеха на двора
под високата топола.
Ала случи се беда - ...
  636 
Каруцата бавно пълзеше, понеже
не искаше споменът тежък да скъса
и знаеше - стигне ли вече Кълнежа,
затрита ще бъде съдбата й, всъщност.
Стопанинът бясно с камшика подканя ...
  555 
на Пенчо Мутафчиев - полковник-поет
Помниш ли трийсет и четвърта - звездното бърдо:
три метра сняг, а косите свистят,
гладът като смок как ни стиска за гърлото,
в торбите ни няма дори мирис на хляб… ...
  1038 
Нас ни свързва не само земята -
като устни пропукана, бледа,
от която се раждат житата
с класове за живот и победа.
Не и вятърът, който се смее, ...
  646  13 
Всеки иска в таз държава
зад бюро да управлява,
да си има секретарка
и кола – престижна марка,
по дузина подчинени, ...
  742  13 
Белегът е спомен от рана -
болка зараснала с време.
Диря, която остава…
Пътят, по който минават
мъжките ни проблеми. ...
  625  12 
Напред! Назад!
Напред! Назад!
Часът на битието!
Очаквах своето взривяване.
Над мен единствено небето ...
  777 
Random works
: ??:??