valiordanov
1,824 results
НА ЕЛИЦА И СТОЯН
ТЕ ГАЛЕХА СЪС МУЗИКА ЗВЕЗДИТЕ,
ПОНЕСЕНИ ОТ АНГЕЛСКИ КРИЛЕ.
РАЗСИПВАХА ВЪВ ЗАЛАТА МЕЧТИТЕ
КАТО ДОШЛИ ОТ ДРУГИ СВЕТОВЕ. ...
ТЕ ГАЛЕХА СЪС МУЗИКА ЗВЕЗДИТЕ,
ПОНЕСЕНИ ОТ АНГЕЛСКИ КРИЛЕ.
РАЗСИПВАХА ВЪВ ЗАЛАТА МЕЧТИТЕ
КАТО ДОШЛИ ОТ ДРУГИ СВЕТОВЕ. ...
792
8
Моите мисли са кротки недели.
Мътят смирени в мене въпроси.
Вятърни мелници мелят ми времето.
В прахта шляпат надеждите боси.
Взирам се силно, до мен е безкрая ...
Мътят смирени в мене въпроси.
Вятърни мелници мелят ми времето.
В прахта шляпат надеждите боси.
Взирам се силно, до мен е безкрая ...
812
8
Ще намеря вратата на моят стремеж
и с ключето си – тънка надежда
ще отключа. Ще запаля проклетата свещ
и внимателно ще пренареждам.
Ще оглеждам старателно всеки детайл, ...
и с ключето си – тънка надежда
ще отключа. Ще запаля проклетата свещ
и внимателно ще пренареждам.
Ще оглеждам старателно всеки детайл, ...
759
2
Часовникът ми се изкашля и замря.
Тиктакащото дишане заглъхна.
Стрелките сочеха към същността
при мен, която исках да се вмъкне.
О, паника! Нима съм вече сам? ...
Тиктакащото дишане заглъхна.
Стрелките сочеха към същността
при мен, която исках да се вмъкне.
О, паника! Нима съм вече сам? ...
791
9
Селото е завито в мрака
с одеало на звезди.
Прозорците - очи разплакани,
прегръщат своите луни.
Вятърът със длани топли ...
с одеало на звезди.
Прозорците - очи разплакани,
прегръщат своите луни.
Вятърът със длани топли ...
863
21
Ах, как ти вярвах! Само как ти вярвах!
Но Бог ми даде знак да те усетя.
Подхлъзна ме, но не успях да падна!
За своите приятели ще светя!
По дяволите можех да те пратя, ...
Но Бог ми даде знак да те усетя.
Подхлъзна ме, но не успях да падна!
За своите приятели ще светя!
По дяволите можех да те пратя, ...
763
7
Български надежди празни
пак лекуват ни с лъжи.
Политиците си мразим,
а на избори търчим.
Своят глас като монети ...
пак лекуват ни с лъжи.
Политиците си мразим,
а на избори търчим.
Своят глас като монети ...
769
5
Мамо, виж, слънцето ме закача
и се смее на ожулените ми колене.
И то като мен, по цял ден ако скача,
ще има двеста рани поне...
Кажи му, моля те, да не пече сърдито. ...
и се смее на ожулените ми колене.
И то като мен, по цял ден ако скача,
ще има двеста рани поне...
Кажи му, моля те, да не пече сърдито. ...
785
8
Шумът на банкноти го кара да тръпне...
Звънът на монети му гали слуха...
В банка щом влезе - не стъпва, а хвърка...
Не търси човечност, а търси цена!
С долари мери любов и тревога... ...
Звънът на монети му гали слуха...
В банка щом влезе - не стъпва, а хвърка...
Не търси човечност, а търси цена!
С долари мери любов и тревога... ...
701
8
Присъща ти е всяка душемъст
и душеблагие, и душепростие.
Далече си от истинският кръст
и трудно си достъпна със безмостие.
За мене си посяла душемразие ...
и душеблагие, и душепростие.
Далече си от истинският кръст
и трудно си достъпна със безмостие.
За мене си посяла душемразие ...
700
8
Мълвя неспирно своята молитва
като усмивка истинска и чиста -
едно парче от добруджанска пита,
една мечта за моята Силистра.
Пази я, Боже, все така блестяща ...
като усмивка истинска и чиста -
едно парче от добруджанска пита,
една мечта за моята Силистра.
Пази я, Боже, все така блестяща ...
2733
12
Упрекна ме, че в дявола се вричам,
че думите зад маска аз съм крил,
че мразя Бог, а себе си обичам,
че съм бунтар, а не смирен и тих.
А пътя от Осанна до разпни Го ...
че думите зад маска аз съм крил,
че мразя Бог, а себе си обичам,
че съм бунтар, а не смирен и тих.
А пътя от Осанна до разпни Го ...
1058
22
Ще си отида както съм дошъл
възседнал своята надежда...
Не ще се крия с някакъв чадър
щом бурята сърцето ми повежда.
Ще се простя със светлите мечти ...
възседнал своята надежда...
Не ще се крия с някакъв чадър
щом бурята сърцето ми повежда.
Ще се простя със светлите мечти ...
864
13
На охлюва орела се присмял,
че носи на гърба си битието:
- Света отгоре ти не си видял,
а аз познавам до детайл небето.
Простора е различен от земята, ...
че носи на гърба си битието:
- Света отгоре ти не си видял,
а аз познавам до детайл небето.
Простора е различен от земята, ...
4382
14
Изминаха дванадесет години
откакто аз поисках ти ръката,
но днес все още имам си причина
за мен да си лъча на светлината.
Да бъдеш полъх, който да ме гали... ...
откакто аз поисках ти ръката,
но днес все още имам си причина
за мен да си лъча на светлината.
Да бъдеш полъх, който да ме гали... ...
2192
27
Жълтеят слънчогледовите ниви
като море от слънчеви лъчи.
Поглъщат ме и бавно ме отнемат,
за да ме гмурнат в жълтите вълни.
Сякаш се докосвам до небето ...
като море от слънчеви лъчи.
Поглъщат ме и бавно ме отнемат,
за да ме гмурнат в жълтите вълни.
Сякаш се докосвам до небето ...
5063
16
Мен ме наказваш, а Него го чувстваш.
С мене ти спориш, а Него допускаш.
Мен подминаваш, а Него даряваш,
Мене разпитваш, а Него познаваш.
С мене говориш, с Него мечтаеш. ...
С мене ти спориш, а Него допускаш.
Мен подминаваш, а Него даряваш,
Мене разпитваш, а Него познаваш.
С мене говориш, с Него мечтаеш. ...
1081
22
Ех, Българийо моя...
Днес, Родино страдална,
пак те хвърлят във огън.
Да загинеш? Не вярвам!
След клането баташко ...
Днес, Родино страдална,
пак те хвърлят във огън.
Да загинеш? Не вярвам!
След клането баташко ...
1253
14
Ще отворя вратата
да се скрия в тълпата от хора.
Ще откъсвам от всяка душа
копнеж.
Ще направя букет. ...
да се скрия в тълпата от хора.
Ще откъсвам от всяка душа
копнеж.
Ще направя букет. ...
957
10
Не Жена, а ухание нежно
прелистват сетивата ми
и ме спускат по пързалката
на блаженството.
Попива в мен аромата ...
прелистват сетивата ми
и ме спускат по пързалката
на блаженството.
Попива в мен аромата ...
1139
13
По пътя към настъпващото утре
вървим, поели тежкия си кръст.
Прегърбени с житейските си трудности
и осъзнавайки – ще се превърнем в пръст!
Вървим и влачим болки и тревоги – ...
вървим, поели тежкия си кръст.
Прегърбени с житейските си трудности
и осъзнавайки – ще се превърнем в пръст!
Вървим и влачим болки и тревоги – ...
857
11
Сънувах, че пиша стих.
Словото като песен се лееше.
Дори думичка не изтрих,
а листа - бяла пропаст зееше.
Капнаха едри сълзи, ...
Словото като песен се лееше.
Дори думичка не изтрих,
а листа - бяла пропаст зееше.
Капнаха едри сълзи, ...
750
9
Не обичам карболния мирис
дето твоята същност разяде.
Белотата руши светли мисли,
чрез които сме живи и здрави.
Сред халати и бели престилки ...
дето твоята същност разяде.
Белотата руши светли мисли,
чрез които сме живи и здрави.
Сред халати и бели престилки ...
1218
6
Няма да живея сто години!
Бог ми е свидетел за това!
Защо ли? Имам си причини
една от тях е – ненавиждам глупостта.
Мразя още – алчност, мерзост, завист... ...
Бог ми е свидетел за това!
Защо ли? Имам си причини
една от тях е – ненавиждам глупостта.
Мразя още – алчност, мерзост, завист... ...
797
14
Загледан в нищото на пейката стоя,
нещото по рамото ме тупа.
Пред мен фучат кола подир кола.
Не ме видяха... а не ме и чуха.
Отиват си съвсем. Отдалечават ...
нещото по рамото ме тупа.
Пред мен фучат кола подир кола.
Не ме видяха... а не ме и чуха.
Отиват си съвсем. Отдалечават ...
734
9
В градината на моят скъп живот,
сред подредената палитра от цветя,
разхождам се, а мислите бодат
и аромата мъчи съвестта.
Къде е всъщност розата, която ...
сред подредената палитра от цветя,
разхождам се, а мислите бодат
и аромата мъчи съвестта.
Къде е всъщност розата, която ...
2283
9
Тази къща ухае на история...
Комина и издиша спомен - дим...
Кирпичите напукани говорят...
Стоиме със стопанина... Мълчим...
Бил момче, когато се зарекъл ...
Комина и издиша спомен - дим...
Кирпичите напукани говорят...
Стоиме със стопанина... Мълчим...
Бил момче, когато се зарекъл ...
730
8
От приказката, като дрямка
в душата на един мъдрец,
съвсем естествено - на сянка
се свря - обикновен щурец.
Какво от туй? Нима е зле ...
в душата на един мъдрец,
съвсем естествено - на сянка
се свря - обикновен щурец.
Какво от туй? Нима е зле ...
812
13
Впивам пръстите си в простора...
Въжетата ми, от стискане кървят...
Задушавам се, но се мъча да говоря,
а шепота е мълния над този свят...
Очите ми в ужас въртят хоризонта... ...
Въжетата ми, от стискане кървят...
Задушавам се, но се мъча да говоря,
а шепота е мълния над този свят...
Очите ми в ужас въртят хоризонта... ...
623
8
Когато слънцето зад облака се скрие
напълнете чаши до ръба.
На екс сега, до дъно да изпием
питието в тост за светлина.
Да преглътнем тъмното начало ...
напълнете чаши до ръба.
На екс сега, до дъно да изпием
питието в тост за светлина.
Да преглътнем тъмното начало ...
737
9
Разцъфтяват чувства и дървета.
Птичи смях в пространството ехти.
Слънцето затопля ветровете,
милващи събудени мечти...
Пчелното жужене не притихва, ...
Птичи смях в пространството ехти.
Слънцето затопля ветровете,
милващи събудени мечти...
Пчелното жужене не притихва, ...
3709
12
Изпей ми оная песен -
за Делю хайдутин...
Дето в космоса резонира,
а в мене ечи...
Колко далече е вече, ...
за Делю хайдутин...
Дето в космоса резонира,
а в мене ечи...
Колко далече е вече, ...
1427
11
Този път на къде ме отвежда?
Две очи срещу мене летят
и заплетен в тях като в прежда
ме изяжда до свършек света...
Зад гърба ми проскърцва тревога ...
Две очи срещу мене летят
и заплетен в тях като в прежда
ме изяжда до свършек света...
Зад гърба ми проскърцва тревога ...
522
6
Не желая да газя,
не желая да стена,
не желая дъхът ми да спре...
Нямам нужда от пазене,
пукат здравите вени ...
не желая да стена,
не желая дъхът ми да спре...
Нямам нужда от пазене,
пукат здравите вени ...
574
12
Моят остров чужд ли е за теб?
Щом Робинзон съм, то Петкан къде е,
та птиците с насмешка ми крещят...
Вълните с тежък грохот ми се смеят...
Останал сам и грешник съм, и Бог... ...
Щом Робинзон съм, то Петкан къде е,
та птиците с насмешка ми крещят...
Вълните с тежък грохот ми се смеят...
Останал сам и грешник съм, и Бог... ...
578
4
Какво е лъжата за бедните?
Навярно е глуха въздишка...
Надеждата рухва последна
и кисели като вишня...
За средната класа - какво е? ...
Навярно е глуха въздишка...
Надеждата рухва последна
и кисели като вишня...
За средната класа - какво е? ...
1341
6
Море.
Свободно и щастливо...
Усмихнато и буйно,
искрящо
като влюбено сърце. ...
Свободно и щастливо...
Усмихнато и буйно,
искрящо
като влюбено сърце. ...
705
12
Всеки носи в себе си - Мария...
Своята Мария нося аз.
Аз съм храма, тя ми е светиня...
Моля ли се - тя е моят глас...
Белег е на раната в сърцето... ...
Своята Мария нося аз.
Аз съм храма, тя ми е светиня...
Моля ли се - тя е моят глас...
Белег е на раната в сърцето... ...
713
9
Чаках телефона де ме стрестне
със своя смях като камбанен звън...
В душата ми - бе хладна есен,
а цветна пролет грееше навън...
Твоят глас, заключил като тайна ...
със своя смях като камбанен звън...
В душата ми - бе хладна есен,
а цветна пролет грееше навън...
Твоят глас, заключил като тайна ...
790
13
Камбанен звън като шепот на флейта,
тази нощ се разля – засияха звезди.
Една истина свята, над земята просветна
блага вест. Бог за нас се роди!
Засияха усмивки и възкръснаха чувства ...
тази нощ се разля – засияха звезди.
Една истина свята, над земята просветна
блага вест. Бог за нас се роди!
Засияха усмивки и възкръснаха чувства ...
1285
13
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
