valiordanov
1,830 results
Този, който продава старо желязо,
на който ръцете му миришат на живот вехт,
който е толкова беден, че няма сили да мрази,
на който му викат всички – пропаднал човек.
В своя дом – стая, пропита от мухъл, ...
  655  12 
В този цвят - спокоен, дълготраен,
със аромат на мека тишина,
от Бог за теб единствено създаден -
се моли достолепната жена.
Сякаш като с пламъчета сини ...
  707  10 
Каруците вървят една след друга,
с окъсани, разнищени платнища,
това ли е човешката заслуга –
животът им да е така разнищен.
Те следват пътя на звездите в мрака, ...
  718 
Стои на кея в здрача, мълчалив,
загледан някъде далеч в простора,
и птиците със крясъка си див
опитват се със него да говорят.
Той гледа ги, а нещо му тежи, ...
  852  15 
побягнах от кръста
към своето минало бяло
когато се върнах
разбрах че съм пак във началото
огледах се мъдър ...
  736 
Проиграх на комар
две-три от своите чувства,
но не беше добре -
той, хазартът, не е вид изкуство.
После друг от тях се възползва ...
  820 
Ти помниш ли очите на моряка -
две черни перли в бялото море?
Когато кажеше да го дочакаш -
желаеше го с цялото сърце!
Морски вятър галеше съня му, ...
  7119  16 
Пролет е. Щурците пеят.
Нощта забулва ни с мечти.
Сърце ранено - любовно стене,
и търси своите звезди.
Кучетата в страх от мрака, ...
  683 
Съвременна версия по Иван Вазов
Българин съм, чичо. Българско момче.
Хе, там от Силистра… много е далече,
то да бях от Цюрих, ил Париж поне,
нямаше пред тебе за пари да хленча. ...
  703  12 
Коте палаво, игриво,
със мишленце малко, сиво,
си играеха на двора
под високата топола.
Ала случи се беда - ...
  718 
Каруцата бавно пълзеше, понеже
не искаше споменът тежък да скъса
и знаеше - стигне ли вече Кълнежа,
затрита ще бъде съдбата й, всъщност.
Стопанинът бясно с камшика подканя ...
  616 
на Пенчо Мутафчиев - полковник-поет
Помниш ли трийсет и четвърта - звездното бърдо:
три метра сняг, а косите свистят,
гладът като смок как ни стиска за гърлото,
в торбите ни няма дори мирис на хляб… ...
  1100 
Нас ни свързва не само земята -
като устни пропукана, бледа,
от която се раждат житата
с класове за живот и победа.
Не и вятърът, който се смее, ...
  717  13 
Всеки иска в таз държава
зад бюро да управлява,
да си има секретарка
и кола – престижна марка,
по дузина подчинени, ...
  820  13 
Белегът е спомен от рана -
болка зараснала с време.
Диря, която остава…
Пътят, по който минават
мъжките ни проблеми. ...
  708  12 
Напред! Назад!
Напред! Назад!
Часът на битието!
Очаквах своето взривяване.
Над мен единствено небето ...
  837 
На гроба ми с тамян не ме кадете!
И вино не изливайте в пръстта.
Единствено свещичка запалете
и целунете с обич кръста.
Към снимката не гледайте - там няма ...
  742  11 
на....
Ще измисля най-нежната пролет -
със цветя като лумнали пламъци,
с ритуалният щъркелов полет
и с дървета – разцъфнали замъци. ...
  838  18 
Тъй както циганин тавите си продава,
изкуството продавах си и аз.
Но циганската участ е такава,
а моето е някаква си страст...
Те правиха тави, аз сбирах думи ...
  746  11 
Мама все ме кара книжки да чета.
Татко с цифри тъпче моята глава.
Дядо песничка ме кара да му пея.
Баба иска да съм винаги до нея.
Но ще дойде ден, когато ...
  704  10 
„Животът е сцена безкрайно голяма...”*-
(от Шекспир го знаем. Него вече го няма)
Актьори сме всички, на нея играем
за своите роли почти нищо не знаем.
Веднъж сме щастливи, веднъж сме нещастни. ...
  3273 
В кой век живял си, Тимон от Атина!?
Допускам, че и днес си още жив.
Представата за време в мен се срина -
човек за човекът е още зъл, е още див.
Все още ни обграждат подмазвачи ...
  1225 
Питаш ме - как се казвам ли? Ще ти кажа.
Валентин Трифонов - по прякор Дон Жуан.
Не, че така изглеждам –просто си важа,
и откакто се помня все от любов съм пиян.
...
  1297  16 
Във слънчевия сплит ме ударете,
светът ще потъмнее миг пред мен,
а после, ако трябва, повторете,
ще стане черен всеки следващ ден.
Целете се, не спирайте, удрете! ...
  1017  13 
„Та птиците летят дори и мъртви” -
ми каза малчуганът с дънковата риза
и русия перчем
над сините очи,
събрали времето. ...
  613 
Пътища мои - желани, незрими,
вие сте моят отдушник и плач.
Вие създадохте моето име -
аз ви утъпквам от сутрин до здрач.
Мойте успехи и моите грешки ...
  607 
Шишето е с дозатор,
прозорците с решетки,
гризе със зъби вятъра,
той мрази всички клетки.
За огъня е печката, ...
  760  10 
И преди да изгрее зората,
и преди да нахлуе тревога,
да припява с усмивка луната
зажадняла за твоята обич.
Разпилей по небето звезди, ...
  815 
Свободното време
развалих на дребни монети.
Харчих на поразия.
Купих мечти.
Купих си вяра. ...
  710 
посвещавам го на един превъзходен актьор - ИВАН САМОКОВЛИЕВ - автор на пиесата "БЪРКАНИЦИ" или "АСАНСЬОР ЗА ПЪРВИЯТ ЕТАЖ", която е една и съща под различни имена в Силистра и Русе
Целият живот е мръсотия,
чалгата под кожата се крие,
алкохола е като мехлем
псуваме се вместо ”Добър ден”, ...
  801 
По улицата се разхождаха
Началото и Старостта.
Но колкото различни да изглеждаха
те никога не си признаха,
че именно по този земен път ...
  730 
Ако всички жени на тоя свят
си приличат -
и по лице, и по душа,
то във втория си живот
задължително ...
  636 
Когато прецъфтяваха липите
и сипеха от клоните сълзи...
Когато те поглеждах във очите
и в тях откривах моите мечти...
Когато от небето разгневено ...
  780 
Валя дъжда. Навсякъде валя.
Бях мокър чак до кости - не отвътре.
Хербарий бях от есенни листа,
подгизнал бях, ала изпълнен с мъдрост.
...
  614 
За лебедова песен нямам сили,
не съм способен нищо да изпея,
но искам ден от тебе, Боже мили,
аз като негър да си поживея.
...
  681 
Въртя педалите на свойто колело.
Животът кръговрат ли е, се питам,
щом пътят като филмово платно
в различни епизоди ме изпитва.
Ръцете ми изтръпват да държат ...
  749  14 
Когато търсиш моите очи -
две светли рани в тъмното начало,
грехът когато ярко загорчи
като в пропукано от чувства огледало;
когато търсиш моите ръце - ...
  861  14 
Препънатата истина не пада,
във огън да я хвърлиш - не гори.
И винаги в душата, без пощада,
се цели. От това боли.
Препънаха ме твоите зеници, ...
  687 
Нали, когато вятърът съблича
листата от заспалите дървета,
земята на дъска за шах прилича,
очакваща двубой със студовете.
...
  822  14 
Картината висеше полумъртва,
засрамена от своето лице.
Какъв шедьовър е едно перо опърпано,
забито във напукано сърце?
...
  769 
Random works
: ??:??