valqka (Валентин Василев) - Works

Болид 🇧🇬

Усещал ли си, как нощта бленува
за тишина и две сплетени ръце
на пресечката на две пътеки лунни,
слети в млечнозвездното небе?
Усещал ли си, как вятърът притихва упоен ...

valqka

Poetry

2017-04-05T00:11:48+03:00 431 1

Жребчето 🇧🇬

Живот беше и пролет пъстра,
жребче ми гривата развя,
тя бе цвете неоткъснато,
с любовен аромат, мечта...
Не ѝ признавах – ...

valqka

Poetry

2017-03-22T19:40:36+02:00 411

По пътеката 🇧🇬

valqka

Poetry » Landscape

2017-03-21T23:02:27+02:00 514 1

До разлистване ... 🇧🇬

Пролетни струни потрепват
в притихналата моя душа,
готови пак да посрещнат
свежодъхави, нежни цветя.
Отвътре ме топли усмивка, ...

valqka

Poetry

2017-03-17T21:56:00+02:00 599 1 1

Среща /безглаголна/ 🇧🇬

valqka

Poetry

2017-03-16T14:15:43+02:00 340 1

Шегите й ... 🇧🇬

Моят твой живот,
незапята песен
в река без брод.
Тя арфата отнесе ...
Твоят мой живот, ...

valqka

Poetry

2017-03-14T20:48:01+02:00 542

На душата уморена ... 🇧🇬

Не ме оставяй сам на пътя,
този път, трънлив и стръмен,
обеща ми заедно да изпъплим,
самичък съм тъй безпътен...
Ето виж, пак ще съмне, ...

valqka

Poetry » Other

2017-03-10T22:12:10+02:00 449 2

Ако беше ... 🇧🇬

Колко светът е разнолик
досега Живот ми ти показваш,
но ти самият защо си миг
някога дали ще ми разкажеш?
Защо светът бил е и преди, ...

valqka

Poetry

2017-03-07T19:12:02+02:00 449 1 3

Дама 🇧🇬

В парка срещнах пролетта –
бяла, боса в росната трева.
По момичешки играеше на дама –
раз-два, раз-два...,
докато хлъзна плочката ...

valqka

Poetry » Other

2017-03-01T19:53:39+02:00 442 1

Шегаджия 🇧🇬

Шегува ли се вятърът немирен,
че в мислите ти понякога ме има
и в самотата си за мен се взираш,
но, уви, в нея е така незримо...
Ах, този вятър шеговит ...

valqka

Poetry

2017-02-28T22:11:45+02:00 441

На перона 🇧🇬

Като метро прелитат пред мен...
прозорците светли на дните ми.
На перона чакам зашеметен.
Черта бяла зачертава очите ми
и потъва в онзи черен тунел... ...

valqka

Poetry

2017-02-22T23:33:56+02:00 391 1

Завист 🇧🇬

От прозореца отсреща –
музика гореща,
млади на кълбо...
празнуват явно нещо,
може би, ...

valqka

Poetry

2017-02-21T22:44:16+02:00 419 1

Дрезгавина 🇧🇬

Вечерта над бетонния перваз
замрежва моя прозорец.
В стъклото гледам себе си аз
с притихваща в душата умора.
Що за вечер е таз дрезгавина? ...

valqka

Poetry » Other

2017-02-16T21:58:35+02:00 523

Как искам да греша... 🇧🇬

Чуваш ли моето мълчание,
прималяло от прибоя
в клокочеща душа,
в запечатано стенание –
не може да си моя... ...

valqka

Poetry

2017-02-09T22:11:09+02:00 404 1

Поръка 🇧🇬

Ято птици сребристи
се рее високо в небето,
като наниз сиви мъниста
чезнат нейде далеко ...
С полъх на вятър немирен ...

valqka

Poetry

2017-02-07T19:54:20+02:00 435 7

Щурчето 🇧🇬

Слънцето разтваря над мен
янтарно-златистия си ден,
в снега сребрист отразен
като октава от зимен рефрен.
Мигът се е спрял вцепенен, ...

valqka

Poetry » Landscape

2017-01-31T17:34:40+02:00 635 1

Кого ли ...? 🇧🇬

Ден и нощ. Нощ и ден.
Съмва се. Мръква се.
Кръговрат със и в мен,
нишката все навърта се...
Минавам през този свят ...

valqka

Poetry » Other

2017-01-24T17:11:29+02:00 468 3

Ден мой 🇧🇬

Очи отварям и го виждам,...
денят ми - като бял жребец,
нетърпеливо чатка със копита,
иска полет, не цвърчене на щурец ...
Добре, добре, мой ден крилати, ...

valqka

Poetry

2017-01-19T17:54:49+02:00 582 1

Дири в снега 🇧🇬

Иглички бяла светлина...
от които ми очите ослепяват.
И ветрец като милувка от жена,
задъхано издишана в отмала.
Какъв е този странен миг, ...

valqka

Poetry

2017-01-15T12:42:09+02:00 521 1 5

Утре ли е днес? 🇧🇬

Поне за малко искам...
днес да остана сам,
за утре да не мисля,
вчерашното го знам...
Вън още полумрак е. ...

valqka

Poetry

2017-01-08T18:00:06+02:00 502

Моят праг 🇧🇬

Прекрачвам пак годишен праг
и си тихо подсвирвам,
мъглив навън се мръщи денят,
но мен това ме не спира ...
даже да газя във кално, ...

valqka

Poetry

2017-01-06T16:14:53+02:00 471

Моите снежинки 🇧🇬

Бели снежинки
кротко притихват
на моето рамо...
искрящи и живи,
длан с обич простирам, ...

valqka

Poetry » Free verse, Other

2016-12-30T21:28:57+02:00 667 3

Арфа 🇧🇬

Тишината -
балдахинът на спящия
вятър,...
омарата, навела морни
житата, ...

valqka

Poetry

2016-12-28T17:17:03+02:00 501 6

По улея 🇧🇬

С шейната в улея си лудо препускам
по сковалия живота ми лед,
плазовете чак в душата ми хрускат,
извити в летящ пирует...
Хлъзгав е всеки остър завой, ...

valqka

Poetry » Other

2016-12-27T16:53:22+02:00 537 1

* * * 🇧🇬

Моят чакан ден
е бял,
който да се отразява
във стъклата –
поне сняг да беше ...

valqka

Poetry

2016-12-23T16:44:08+02:00 530 1 3

Неволен стих 🇧🇬

Мрачно, сиво е навън,
притрепва унесена душата
от моя строшен сън
с невестата и змея в пещерата...
Няма вече сън, унес няма, ...

valqka

Poetry » Landscape

2016-12-22T17:03:44+02:00 751 1 4

А утре ...? 🇧🇬

Години, години, години,
табун млади диви коне
с вихрени вятърни гриви,
къде отлетяхте, къде...?
Години, мои морни години, ...

valqka

Poetry » Other

2016-12-03T18:21:46+02:00 596 1 3

Очакване 🇧🇬

Стенанията слушам на вятъра,
усещам полъх студен –
довел е зима на прага ми
в този ден уморен ...
Протягам ръце към огнището, ...

valqka

Poetry » Other

2016-11-27T10:24:32+02:00 436

Ден мой 🇧🇬

Не зная кой си поред
в огърлицата на моята шия,
ох, не огърлица - хомот ...
Важно е, че пак си с мен
и те пия като люта ракия - ...

valqka

Poetry

2016-11-24T13:19:33+02:00 526 1

Недейте ... 🇧🇬

Пейте, бурени и тръни,
накрай е ваше време -
вятър бурен да ви брули,
докато душицата ми стене ...
Но тъй безплодни, ...

valqka

Poetry

2016-11-10T17:17:14+02:00 478

Нощ 🇧🇬

Вятърът навън се развилня.
Затанцува белостволата бреза
с трепета на жълтите листа.
Странна, неспокойна е нощта.
Стъклата прозоречни звънят – ...

valqka

Poetry » Other

2016-11-04T17:13:25+02:00 459

Релси 🇧🇬

Кръжат годините над теб –
птици, неотлитащи на юг
и светът ти става по-студен,
зима на вратата ти почуква.
С мохер от любов и доброта ...

valqka

Poetry

2016-10-27T16:17:01+03:00 543

Ветровито 🇧🇬

Дематериализирах те
в моето сърце –
на фотони дъх, аромат
и чувства,
магнетизиращи в душата ми ...

valqka

Poetry

2016-10-26T16:47:27+03:00 430

Дано 🇧🇬

Защо ли тъй е тегаво във мене,
какво ли на душата ми тежи?
Дали отминалото старо време
или туй, в което едва съм жив?
Така ли ще тъжа – до край, до гроб ...

valqka

Poetry

2016-10-21T14:58:41+03:00 417 1

Огниво 🇧🇬

Сред заревото там, далече,
където хоризонтът целува небето
и денят посреща своята вечер,
аз видях отново момчето,
което очаква винаги нещо... ...

valqka

Poetry

2016-10-20T09:39:32+03:00 570 4

Пътник 🇧🇬

Път е, когато го вървиш,
път е, когато не почиваш
и хоризонта, понякога мъглив,
сам си тръгнал да достигаш.
Път е, когато се изкачваш, ...

valqka

Poetry

2016-10-19T17:00:22+03:00 432 1

Море си ... 🇧🇬

Есен, нашепваща тъга.
Ех, златолистно ти, момиче!
Небе, облачно с дъга.
Ох, полет невъзможен птичи!
Дъжд плющи и дрънчи в олука – ...

valqka

Poetry

2016-10-18T15:28:32+03:00 467 2

Ела тогава ... 🇧🇬

Не се халосвай, не ме мисли.
Аз съм толкова от теб далече...
Водолей съм и все ми се лети,
въпреки че старея вече...
Като Хамлет, понякога се питам ...

valqka

Poetry

2016-10-12T18:24:34+03:00 536

Есенен въпрос 🇧🇬

Защо ли горест тиха
ми навява есента
и душата ми оплита
в примки
на паяжинно обречени ...

valqka

Poetry

2016-09-18T15:26:00+03:00 487

Краят 🇧🇬

Ти ли умираш в мен,
без теб ли сам умирам,
защо тъмнее този ден
и душата ми на топка свива?
Знам, няма нищо вечно, ...

valqka

Poetry

2016-08-20T19:14:07+03:00 459 1