valqka (Валентин Василев) - Works

Каламбур 🇧🇬

Добре облечена душа
под сенчестите мигли,
в калъф от самота
и порочни мисли ...
Не се продава. Мостра. ...

valqka

Poetry

2015-06-19T22:49:07+03:00 574 5

Дъжд 🇧🇬

Дъжд! Дъжд безкраен ...
Просълзено сиво небе,
носещо в себе си тайните
на далечно тъмно море.
На капки плачат кристалите ...

valqka

Poetry

2015-06-18T15:15:03+03:00 602 4

Конгломерати 🇧🇬

Всеки по своя път ...
"Здрасти",
понякога и "Как си?"
(от куртоазия)
и "Довиждане", ...

valqka

Poetry

2015-06-16T22:54:41+03:00 536

Без брод 🇧🇬

Река бъди ми
пълноводна
под звездно-иглен
небосвод,
в мойте вечери ...

valqka

Poetry

2015-06-11T17:41:54+03:00 627 5

Залог 🇧🇬

Живота го гледам фронтално,
в анфас, право в очите,
в ненаситната, раззината паст.
И той ме зяпа най-нахално,
дори сърдито ми кима - ...

valqka

Poetry

2015-06-06T21:25:13+03:00 461 3

Бяла песен 🇧🇬

Усещал ли си, Луната
когато изплува
от облака бял,
като призраци
как се втурват ...

valqka

Poetry

2015-06-03T21:31:10+03:00 548 6

Когато гръм удари 🇧🇬

Когато хоризонтът притъмнее
и небето със земята се слепù,
а пътя ти с черното се слее,
под стряха нейде се поспри.
Заслушай се във вятъра, приседнал ...

valqka

Poetry

2015-05-29T19:25:25+03:00 954 2

Криво огледало 🇧🇬

Озлобен си! Чак до черно ...
И си играеш с мене.
Създаваш ми проблеми.
И времето ми вземаш.
Не е честно ...

valqka

Poetry

2015-05-27T23:25:36+03:00 505 5

Цунами 🇧🇬

Измислям си причини
да живея,
че е монотонно сиво,
когато годините
веч мъждеят... ...

valqka

Poetry

2015-05-19T20:56:54+03:00 484 6

Чувства 🇧🇬

Той ги вятърът донесе -
тези чувства,
за май, за пролет и любов
в мойта есен
пуста, ...

valqka

Poetry

2015-05-15T20:51:52+03:00 442

Тайна 🇧🇬

Подаяния от никого не искам.
Имам всичко -
море, земя, небе...
и душа, в която плискат
радост и тъга. Нощ и ден. ...

valqka

Poetry

2015-05-12T14:37:02+03:00 549 3

Трепетликите 🇧🇬

Ще те прегърна,
моя бяла пролет,
като жена, като любима,
нека ме обгърне
пулса ти възторжен ...

valqka

Poetry

2015-04-28T21:36:33+03:00 453 2

Онзи звън... 🇧🇬

Зелената трева на моя роден край
и засмяните божури по пътя ми за вкъщи,
те ли, аз ли - едва ли някой знае
какво пак влече ме да се връщам
към онова, което от лицето ...

valqka

Poetry

2015-04-23T18:42:06+03:00 541 1

Раздвоение 🇧🇬

Сам стоя. В душата си. Изправен.
Питам я: "Защо си все сама?"
Тя диша тежко: "Извинявай!
Седни! Прав не стой!
Поне веднъж да разговаряме ...

valqka

Poetry

2015-04-15T00:48:07+03:00 524 3

Пролетни циклони 🇧🇬

Обичам зелените листа
разпъпващи пред мене
и порива на пролетта
да дръпне ципа на небето,
потекло в цикъл от циклони, ...

valqka

Poetry

2015-04-07T21:22:38+03:00 548 3

Вендета 🇧🇬

Алармата. Кафето със цигара. И таблета.
Таблета. Цигарата с кафето. И алармата.
Сам-самичък в стаята.
Подръпвам лекичко пердето.
Слънцето зад него. И небето. ...

valqka

Poetry

2015-04-03T16:06:45+03:00 543 1

Сцена 🇧🇬

Живот ли си или си пиеса?
Жив ли си или си само сцена?
Кой режисьор те е харесал
тъй труден и неразбираемо весел,
та вече толкова години ...

valqka

Poetry

2015-04-01T21:28:05+03:00 556 3

Очакване 🇧🇬

Пролет, лъхаща отляво...
Как я чакам, Боже...
отново да я вдишам
гореща, тъй, до бяло...
отразена в невинни ...

valqka

Poetry

2015-03-21T08:29:00+02:00 775 3

Бряг 🇧🇬

Ти ли беше този,
ти ли беше, свят,
който тъй ме омагьоса
с твойта обич и омраза?
Ти ли мен ме раздвои, ...

valqka

Poetry

2015-03-12T19:34:34+02:00 503 1

Време е... 🇧🇬

В тази времева матрица,
в която ни зарешетиха всинца,
аз съм не на място,
за мен е някак тясно...
Духът ми полудял е ...

valqka

Poetry

2015-03-10T21:56:45+02:00 480

Звездата 🇧🇬

Ако животът ти обърне гръб
и останеш сам сред пустошта,
вгледай се в Млечния път -
там припламва твойта звезда.
От млякото нейно си засукал ...

valqka

Poetry

2015-03-04T23:01:47+02:00 449 3

Шепоти 🇧🇬

Долових някакъв шепот до мен,
като хрип на дете в майчина пазва,
не успях да го чуя добре - дали бе
от вихрещия сърцето ми вятър
или шум на ронени от айсберг ледове... ...

valqka

Poetry

2015-02-25T23:30:09+02:00 454

Потока 🇧🇬

Късно се душата ми отприщи,
дори почти е неприлично
в стихове да се разсъблича,
когато животът се оттича...
Поне да бе по-рано, ...

valqka

Poetry

2015-02-19T12:32:24+02:00 509

Надежди 🇧🇬

Улицата. Претъпкания бус. И паветата...
Отиваш да изкараш хляба...
Снегът е надвиснал по дърветата.
До прозореца изправен със кафето
чакам сънят да ме остави... ...

valqka

Poetry

2015-02-17T14:57:23+02:00 637 9

Стълбата ... 🇧🇬

Пораснах още малко вчера
(или смалих се, знам ли),
изкачих се още сантиметър,
а душата ми се смее
(или ме подиграва): ...

valqka

Poetry

2015-02-11T20:56:39+02:00 543 4

Съотносимо 🇧🇬

/само за пушачи/
Чакам тролейбуса.
Паля си цигара.
Усещам странен вкус
на изгоряло. ...

valqka

Poetry

2015-02-05T17:36:24+02:00 1.1K 1

Шалът 🇧🇬

Шал намерих,
още топъл,
сплетен от души.
Огледах се наоколо -
няма никой, ...

valqka

Poetry

2015-02-04T07:49:13+02:00 503 3

Люлка 🇧🇬

На детска люлка
лекичко приседнах.
Притъмняваше след залез.
С риск да се разбия
се люшнах за последно. ...

valqka

Poetry

2015-01-30T21:13:34+02:00 515 1

Обигран 🇧🇬

"С живота сме в разпра ..."
Н. Вапцаров
... в свещена семейна борба.
Той прилага ми някакви хватки
(като т.нар. "вълчи капан"). ...

valqka

Poetry

2015-01-25T13:35:12+02:00 504 1

Сънна терапия 🇧🇬

Днес ще съм различен
от този, който бях вчера.
Безразлично неприличен
ще съм в тази далавера -
обади се на приятел личен ...

valqka

Poetry

2015-01-24T07:55:53+02:00 463 3

Диря 🇧🇬

Живея в паралелни светове
на спокойствие и стрес,
на радост и на мъка,
на любов и омраза,
на живот и на смърт, ...

valqka

Poetry

2015-01-21T20:50:54+02:00 502 2

Ятата 🇧🇬

Не понасям тази мъгла.
Ще седна пред камината
и заедно с моята съдба
ще поговорим за зимата
в душите на хората - ...

valqka

Poetry » Philosophical

2015-01-20T11:23:44+02:00 573 4

Диагноза 🇧🇬

Душата ми е стон -
написа Яворов.
А моята е в тон
със сърдечната ми клапа.
С диагноза ...

valqka

Poetry

2015-01-16T20:23:24+02:00 509

Възелът 🇧🇬

Развива се макарата на дните ми,
остава на възел да завържа
конците бели на мечтите ми
и черните на моите мъки и скърби,
да дозакърпя дрехата ...

valqka

Poetry » Philosophical

2015-01-14T07:43:49+02:00 503 1

Наздраве 🇧🇬

Гледам чашата си строго,
разливаща във мене огън -
нима от тебе имах нужда
да ме топлиш? Ти си чужда!
Не ми го причинявай, ...

valqka

Poetry » Philosophical

2015-01-07T00:14:42+02:00 504

Размисъл 🇧🇬

Понякога се разтварям в себе си
и тихо и кротко чета,
разлиствам бавно тефтера си
със странички неукротима душа.
Изливани мастилени блянове, ...

valqka

Poetry » Philosophical

2015-01-04T21:49:39+02:00 626 4

С врабчетата ... 🇧🇬

На тази пейка ще приседна -
до времето си
и до надеждата си сетна -
като погледам
играта на врабчетата ...

valqka

Poetry » Philosophical

2014-12-02T20:33:29+02:00 670 9

Бисерни локвички 🇧🇬

+ + +
Есенни листа.
Килимче под нозете.
Шумоляща тишина
притихва във сърцето... ...

valqka

Poetry » Other

2014-11-27T19:35:49+02:00 679 8

Тъгувам те 🇧🇬

Тъгувам те, мое младо време,
когато с кифла и боза
и с крак във стремето
запрепусках за насам...
Всичко бе толкова различно ...

valqka

Poetry » Philosophical

2014-11-25T16:51:11+02:00 624 5

..... 🇧🇬

Скрих се в себе си.
В стих.
Тук е топло.
Вън почти е зима.
Двукраки вълци вият. ...

valqka

Poetry » Philosophical

2014-11-23T11:41:23+02:00 549 5