valqka
515 results
Благодаря, че още дишам,
благодаря, че и днес вървя,
благодаря, че мога да обичам
и да мечтая съкровената жена!
Благодаря, че още чудеса сънувам, ...
  444 
Нямах. Имах. Нямам пак...
"Имот" - Д. Дамянов
Неук дойдох. Учих, за да знам.
Но със знание не случих
знайно име да създам. ...
  423 
Ах,мечти, мечти,
колко аз ви имах –
от младини до старини,
все във недоимък ...
Младежките прахосах по жени, ...
  442 
Усилва се болката отляво.
Тя си е такава -
пулсираща, тръпчива,
силна или вяла
като есен влажна, ...
  418 
Небето изплака
от самота натежало.
Няма птици крилати,
сиви облаци само
воалират светлината. ...
  343 
Каква шарения, колко багри!
Как есента събира всичко –
жълточервените листа опалени
по още зеленеещите тревички,
тъмните борове, укротили лятото, ...
  340 
Погледни се в огледалото -
оттам те гледа човек,
блестящ, стъклен и гладък,
досущ приличащ на теб
като оживял, светъл отрязък. ...
  328 
С всеки стар катинар
някога е заключвано нещо,
нечии двор, къща, душа,
опустели на восъчни свещи.
Със свещ го открих на тавана – ...
  952  17 
Ален мак самотен нейде
в зелена нива е разцъфнал
и ален поглед безнадеждно
в приведен клас,
наведен клас е приковал... ...
  1304 
Следвай светлината.
Тя чертае път
от очите до душата
и сгрява плът.
В мрака непрозрачен ...
  339 
Възседнал петнистия си ден,
по павирания си път препускаш,
все към нещо устремен,
което не бива да пропуснеш.
Не бързай толкова, недей! ...
  323 
Свят отзад, свят отпред
и аз в несвяст във него,
търся в моя си тунел
парчета разпиляно лего.
Прилежно подредил си бях ...
  263 
Тази нощ прозорецът е плакал,
сълзите изпрели са ресни...
Какво ли е видял в мрака,
което толкоз да го натъжи?
Може би отминаващото лято ...
  607 
Не познават вече децата
онази стара идилия
да тичаш бос по росата,
стиснал в ръката филия...
И отрасналите момчета не знаят ...
  457 
Над мен отгоре висине
бездънно и красиво,
безкрайно като море,
от очите на жена по-синьо.
Кога съм виждал туй небе, ...
  296 
Всичко ми даде таз земя –
слънце, въздух и вода.
Любов, аромат и сладост
даже си откраднах,
е, и малко мъка – ...
  351 
Душни нощи,
жарки дни,
в небесен огън
въздухът трепти.
Щурци разпалено ...
  450 
Бягай, бягай... ще те стигна,
мое време разпиляно,
там, на онази тъмна спирка,
където ще сме само двама.
Ще те прегърна – да ми простиш, ...
  929 
***
Прозрачен тензух
пред очите.
Сън обхожда
звездите. ...
  386 
Поглеждам небето вън,
пó е синьо от море,
с бели облачета сънни –
очите на събудено дете ...
Прозрачен ще е и този ден, ...
  368 
Пак е нощ. В тъмнината
плуват сенчести мечти.
И всеки миг в сумрака е очакване
някоя да хлопне на моите врати.
Ех, миг, тъй и недочакан - ...
  599 
Вървях нанякъде –
към връх голям,
по урви, скатове
и без пътеки,
пълзях дори... но де го? ...
  433 
***
Палещо слънце,
очи безсънни,
мракът проплаква озъбен ...
*** ...
  386 
Жега е... Петровден...
пукат се дърво и камък.
Процеп е в мен отворен
и душата ми изригва пламък...
Разпалват се въглените вътре, ...
  279 
CV – няколко признания кратки
за цял един живян живот.
Е, как? Нима се сбират в папки
белези от намордник и хомот,
със синините във душата ...
  396 
Мига прекрасен, който обитавам
и душата, обитаваща у мен
са страните двете на медала,
с който ме закичва всеки ден.
Отговорно и тревожно е ...
  387 
  308 
Разкошен светъл ден,
слънце болезнено ярко -
присвивам очи ослепен
и отлитам нейде за малко ...
сред зелена росна трева, ...
  256 
Да нямаш нищичко дори,
пак си имаш всичко –
земя, слънце и звезди,
и облаци от Живот надвиснал.
Така душата е в менгеме, нали! ...
  304 
Разрошени от автомобилен вятър,
бягащи от бетон и градски смог,
за море и слънце зажаднели,
към плажове летим в галоп.
Но магистралите не водят вече ...
  484 
Кажи, море, кажи
защо вълните си не спираш,
какво те мъчи да не спиш
и на талази ме промиваш?
Кажи, небе, кажи ...
  305 
  298 
Толкова тъжен и весел.
Свят – не свят.
И мене понесъл
напред и назад ...
Днеска прогледнал, ...
  387 
Беше Май,
постлан с цветя,
и синева безкрай
в песенна душа...
Беше тъй лирично, ...
  351 
  318 
Всеки ден е полет
от твоята скала.
Ежедневно ти се пробваш
дали още си летящ.
Махаш неистово с крилата, ...
  363 
Правя опит да догарям
тихо, бавно,
стари болки да забравям
още жарки.
И искрят искри отвътре, ...
  327 
Много са любимите неща –
жена, деца, море, чужбина,
оплюта само тя осиротя –
презряната от нас Родина...
Няма такава държава, ...
  259 
  271 
Преминах през този свят
като мотриса.
Така го чувствам.
След мене - само вятър
през решетка на матрица, ...
  317 
Random works
: ??:??