Млечният път - наша вечна люлка
и път, по който всички ний вървиме,
и звезди, с които си говоря мълком
нощем, с шепота на твоето име.
Гледай я - казват - буквар са ù очите, ...
Ето! Подадох ти я - моята ръка,
извинявай, все още е студена,
изстина през тези години самота,
здрависвана от отлитащото време!
Подавам я - поеми я, ако искаш, ...
Една жена, когато за теб е всичко -
въздух, слънце и вода и хляб,
ех, колко е тъжно и нелепо, брат,
ти да си за нея нищо -
просто мръсна морска пяна, ...
Вече тя е друга! Не е онази,
която той издигаше над Бога.
Отегчена, новата сега го мрази,
този сякаш брат на Квазимодо,
осмелил се с четирилистна детелина ...
Коя си ти, не искам аз да знам
и защо се подвизаваш във съня ми,
навярно съм те срещнал нейде там
и си родена от любовта ми ...
Събирах те от звездите - ...
Притихнала, душата ми се моли
на пребледнялата разплакана луна
да те загърне срещу мъки и неволи
с шала на щастливата добра съдба!
Помръкнала, душата ми се моли ...
Самотна вълчица без вълчета
в мрака - една китара седемструнна
извива горестта си към небето
за отнетата любов безумна ...
Всяка струна е вълче бездомно, ...
