Бъди на Бога в мъничкото верен.
Две шепи напълни със доброта.
Върхът не е веднага покатерен,
но се изкачва в зими и лета.
Обричането не е ден до пладне. ...
Вещай ми, Прорицателко Съдба,
щастлива участ, с нежност напоена...
Очите ми усмихвай с веселба,
сърцето - с нощен шепот на сирена.
Без думите ти страдах всеки път, ...
Когато след премеждия и лутане
открия твоя поглед върху мен...
Когато спрат секундите, минутите,
а допирът ми в теб напомня ден...
Когато невъзможните поверия ...
Прегръщай ме, щом ситно завали
и в капки дъжд намеря се отнесен.
Понякога от утрото боли,
когато вечерта напомня есен.
Сезонно променен от паметта - ...
Дали съдбата дълголетно чел си я -
като посока, стигаща отвъд,
та в пламнали от изгрев междурелсия
да види непреходното умът?
Ще спреш ли недолюбван - там, по гарите, ...
Преди светът докрай да се вгорчи
до острата тръпчивост на хинина,
аз искам със притворени очи
по пътя си отново да премина.
На прима виста в спомени отвред ...
Когато кокошките пази лисица
и вълк е загрижен за овчи стада -
презират пияните всяка искрица
и плюят по извора с жива вода.
А утре, щом с кърви хвърчи перушина ...
Ще ми върнеш ли, Боже, годините - синя идилия?
Остарялото в мен да младее дори до момче.
И когато ме питат: Реката от скърби изпи ли я?
- да се скрия без отговор с вяра на малко врабче.
Аз си търся простора - не онзи, пределно високия, ...
(Поетичен размисъл от Библията, вдъхновен
от Книгата Съдии, 9 глава, 8-15 стих)
Събрали се дърветата веднъж.
Поискали си цар - да ги владее.
Най-славен да е той - нашир и длъж, ...
Една и съща болка ни изгаря.
Един и същи най-първичен страх.
Старица плюе в пазва и повтаря:
„Безбожно скъпо! Жива да не бях!“
Тъй трудно в тази криза се живее. ...
От скрина се обажда дървоядът.
Припомня ми за тленните неща.
Лежа и слушам скърцаща тирада
във три и половина през нощта.
И някак си във мрака лумват думи ...
В дворец сред ледовете непристъпни,
седящ на трон от снежнобял кристал,
в лъчи от гордост всякога се къпел
един омразен коронясан крал.
Той можел само себе си да чува ...
Не се страхувам, ако брули есен
мечтите ми, увяхнали без време.
Един олтар, във Святото принесен,
Небето се надявам да приеме.
В живота иждивих вода и огън. ...
Какво на този свят да бих раздал?
Надеждата ли сладка на Родари?
Дали пък тя човешката печал
с една стрела в сърцето ще удари?
Пронизана – да рухне сред пръстта, ...
Приятелко на моята душа!
Така съм благодарен, че те има!
Ти страдаш в мен, когато съгреша
и винаги си крехка и ранима.
Сълзите си горчиви не броих. ...
Едно сърце. А в него нося всичко.
Възторг и мъка. Радост и печал.
Понякога оставям го самичко,
надеждите му тихи премълчал.
А то безмълвно вече претуптява ...
Когато търкули се слънцето стръмно на запад
и залезът белите облаци с дъх оцвети –
ела на верандата с няколко стръка от лапад
и две чаши вино за нашите вечни мечти.
Недей от покъщнина зор да си даваш до мрака. ...
Духа си натоварих с бреме тежко.
Чувал, претъпкан с невъзможна скръб.
Човек да съм във време нечовешко,
светът когато ми обръща гръб.
Не ще го моля още сто години ...
Старата библиотека проговори с тъжен глас.
"Позабрави ме човека и съсипана съм аз.
Всички мои етажерки мухъл ги мори, и прах.
Като прелъстени щерки бъдещето им видях.
Пуста цифрова епоха ми докара този гнет. ...
Когато беднякът от зло се навежда
и няма си Вяра, и няма Надежда,
докосвай огнището - там, под реброто -
а после му дай да се стопли с Доброто.
Че малкото огънче щом го запали, ...
Под бели преспи чудото ми спи -
надежда плаха за цветя и птици.
Все някога от лъч ще се стопи
тъгата снежна в моите зеници.
И в пролетно наболата трева ...
Пак си спомних за воя на вълците в късните вечери.
От горите се спускаше - сякаш прелели води.
И преглъщащ омайния дъх на филийките печени
плахо гледах към дядо и исках над мене да бди.
А пък той ми се смееше, гаче ли свиреха гайдите ...
Няма хайка за вълци. Те разкъсват навред.
Ту ограда прескачат. Ту се мушват под плет.
Тази злобна порода някой трябва да спре,
че е хищникът бодър... До когато умре.
Кремъклийка не гръмва. Кой да сложи капан? ...
Апостоле, тефтера ти до днес
не се намери никой да открадне.
И уж живеят - за едната чест,
но грабят - който колкото му падне...
За род и правда - думите са бол. ...
Какво ли още трябва да се случи
със този, оскотял от зло народ,
да би могъл Заветът да пресучи
на мъката обречения ход?
Върти се постоянното вретено. ...
