Vedrin (Ясен Ведрин) - Works

Вартимей съм, чедо! 🇧🇬

Вартимей съм, чедо! Старият слепец,
който днес не иска с чудо да прогледа.
Тръгнал от иглата - карам до конец.
Слушай ако искаш. И драсни два реда.
Ирод беше нявга злият властелин. ...

Vedrin

Poetry » Civic

2018-02-16T21:21:08+02:00 706 2 8

Властта като Дориан Грей 🇧🇬

С уважение и респект към Оскар Уайлд!
Властта отдавна не чете поети!
И нищичко във рими не чете!
На нея дай й рози и конфети,
та само в апетити да расте! ...

Vedrin

Poetry » Civic

2018-02-15T21:18:40+02:00 930 4 9

Додея ми! 🇧🇬

Додея ми! Ах, колко ми додея
от медиите, пълни с новини.
Ликът да ми натрапват на злодея,
а той на простотия да вони.
Алеко да е вечно актуален ...

Vedrin

Poetry » Civic

2018-02-15T21:16:18+02:00 934 3 7

Копнеж на пилигрим 🇧🇬

Ще се припомня. Някога съм бил.
Светът не е зачеркнал мисълта ми.
Дори надежди сто да е изтрил
или изострял болката с измами.
Все някъде един невидим път ...

Vedrin

Poetry

2018-02-13T19:59:38+02:00 596 2 7

Съдба 🇧🇬

Моя тъжна и трудна съдба!
Бе ми всякога кърпена риза.
Овехтяла до старост торба,
пълна само с въздишки за близост.
Онемял от прахта грамофон ...

Vedrin

Poetry » Civic

2018-02-13T19:57:03+02:00 798 8 15

Ситни парцалчета по устните 🇧🇬

Диви виелици нощем се гонят из пустото.
В ситно хоро се извиват и мракът свисти.
Бяло изпръхват на ситни парцалчета устните.
Как да ги кърпя? Не мога! Но можеш го ти...
В древни легенди танцували нимфи по хребети. ...

Vedrin

Poetry » Love

2018-02-09T21:26:41+02:00 671 2 5

Тази крушова сянка 🇧🇬

Тази крушова сянка те помни, пчелице заминала.
Сладък сок ми се стича по устните. Лепне, более.
В зимна треска трепери душата ми, вече изстинала.
Тайно биле си търся. И печката, стъкната, грее.
Нощен, вятърът гони листата, по тебе увехнали. ...

Vedrin

Poetry » Love

2018-02-09T21:24:48+02:00 585 3 3

Арена на наследници 🇧🇬

Тъжен свят - арена на наследници.
Сблъсъкът - уви, предизвестен.
Плебеите вкочанясват в ледници.
Скъпите контета хващат тен.
Вече не брои беднякът кръпките. ...

Vedrin

Poetry » Civic

2018-02-08T19:33:09+02:00 771 3

Сълза за клетника 🇧🇬

Разхълцана и с тягостно вълнение
от погледа към просещ инвалид,
изрича дама честното си мнение
от неговия тъй отблъскващ вид.
"О, ужас! Дрехи толкова вмирисани! ...

Vedrin

Poetry » Civic

2018-02-08T19:25:29+02:00 832 5 10

Дух живее, когато умира 🇧🇬

Колко още светът ще боли
от дълбокия взор на сърцето,
без да питам с тревога дали
ще тупти от безсмислие клето?
Да споделям най-сивия хал ...

Vedrin

Poetry » Civic

2018-02-07T19:21:39+02:00 756 6 7

Зовът на Вярата 🇧🇬

Слез отгоре, мили Боже!
На бедняк се преправи!
Виж тогава кой ще може
в стъпките Ти да върви!
Кой ще стопли сиромаха ...

Vedrin

Poetry » Civic

2018-02-07T19:17:51+02:00 734 4 5

Мъжка песен 🇧🇬

Притворила очи ме призови.
Наяве твоят зов да ме сънува.
И в чувството мигът ще улови
един роял, решил да ни векува.
От изповеди всеки тон трепти ...

Vedrin

Poetry » Love

2018-02-04T18:39:37+02:00 648 3 5

Бяла роза 🇧🇬

Бъди ми бяла роза! И блести,
когато те прегръща светлината.
Очите ми лъчисто освети
с най-приказните тайнства на жената.
Утроба и молитва. Път и знак - ...

Vedrin

Poetry » Love

2018-02-04T18:37:37+02:00 603 3 5

Вдъхни ме! 🇧🇬

Вдъхни ме! Аз съм топлият южняк!
Чудакът със зелените боички.
И идвам да ти бъда нежен знак
за чудо от поезия и птички.
Вдъхни ме! С дъх се ражда всеки звук ...

Vedrin

Poetry » Love

2018-02-03T00:38:05+02:00 718 5 5

Слънчева стихия 🇧🇬

Пристъпваш в бяло. Слънчева стихия,
която пролет в дебрите твори.
С молитвен зов сега ще те открият
зениците, които покори...
С едно перо в слова ще те опиша. ...

Vedrin

Poetry » Love

2018-02-03T00:35:57+02:00 757 2 5

Неизбежност 🇧🇬

Неизбежно е. Времето случва
непредвидени нощи и дни.
Най-успешното - често закучва,
преградено с високи стени.
И човекът с едната надежда ...

Vedrin

Poetry » Philosophical

2018-02-02T12:18:02+02:00 692 2 9

Въпреки! 🇧🇬

Живей, братле, на „въпреки“, когато
светът от скръб и болка загорчи,
а оня, който би живял богато,
бедняк изглежда в твоите очи.
Че „въпреки“ е дума с мощ и сила, ...

Vedrin

Poetry » Civic

2018-02-02T12:16:10+02:00 598 1 4

Когато ангелите плачат 🇧🇬

Когато ангелите плачат
дали ще си готов да спреш -
на падналия клетник в здрача
да бъдеш лумналата свещ...
За този, който в скръб се дави ...

Vedrin

Poetry » Civic

2018-02-01T12:01:06+02:00 853 5 4

Вечен избор 🇧🇬

Измамливи са клетвите човешки
и преходни са думите от кал.
Не искам да повтарям стари грешки,
а после да въздишам от печал.
На никой властолюбец нямам вяра. ...

Vedrin

Poetry » Civic

2018-02-01T11:59:32+02:00 745 1 4

Сътворяване 🇧🇬

От погледа ти сътворих небе,
осеяно на трепета в звездите.
И всичката любов, която бе,
да свети всяка нощ - до бъднините.
От ласките ти сътворих легло. ...

Vedrin

Poetry » Love

2018-01-31T00:52:07+02:00 1K 6 8

Преди съня 🇧🇬

Спомените - дълга върволица,
спускат се по хребет от забрави,
а луната - плачеща зеница,
в облаци сълзите си удави.
Нимфи, от съчувствие събрани, ...

Vedrin

Poetry » Love

2018-01-31T00:49:41+02:00 660 1 5

Очукана латерна 🇧🇬

С пръст и пепел, суета и прах,
този свят се срутва в пропаст черна.
Но защо ли дълго го мечтах
в песни от очукана латерна?
Бях ли с диагноза “луд добряк” ...

Vedrin

Poetry » Civic

2018-01-30T00:48:25+02:00 758 3 10

Продавачът на катинари 🇧🇬

Блъсканица. Шум. Патаклама.
Всеки гледа някой да предвари.
На сергия – в облак от тъма –
дяволът продава катинари.
"Хайде, хора! Спазвайте си ред! ...

Vedrin

Poetry » Civic

2018-01-30T00:42:34+02:00 3K 24 33

Разговор с Валжан 🇧🇬

Измислен под перото на Юго,
в история - възвишена и свята,
аз днес те виждам в сетното тегло,
сковало в студ лицето на земята.
Не съм идейно краен радикал, ...

Vedrin

Poetry » Civic

2018-01-29T00:10:07+02:00 890 4 11

Бяла мечка 🇧🇬

Бяла мечка е моята вяра
във света, който бързо изстива.
Не превъртам напред календара
и не търся добра перспектива.
Все ми казват да мисля глобално ...

Vedrin

Poetry » Civic

2018-01-29T00:05:54+02:00 1.1K 3 11

Разговор с ангел 🇧🇬

- Гледам… Май не си тукашен, брат!
Откъде си? Кажи ми да зная!
- Идвам тук, но от другия свят.
Аз съм ангел. Вестител от Рая!
- И защо в този мрак се сниши? ...

Vedrin

Poetry » Civic

2018-01-28T00:31:12+02:00 835 7 15

Изпятата ми песен 🇧🇬

Песента ми е вече изпята.
Много дълги години я пях.
Но с гласа си, подобен на вятър,
да докосна света не успях.
Нямах славния път на Лучано, ...

Vedrin

Poetry » Civic

2018-01-28T00:17:10+02:00 672 4 9

Добрият човек 🇧🇬

Той, добрият човек, е дъждовната капка.
Ще се слее със други в поток.
Заделил топла дреха, и последната хапка,
за да бъде ръката на Бог.
Той, добрият човек, няма в банката злато. ...

Vedrin

Poetry » Civic

2018-01-27T01:01:09+02:00 841 6 18

Стари клетнико! 🇧🇬

Стари клетнико, кой съкруши
тези твои коси беловласи?
Беше тръгнал сред дребни души
да потърсиш добро за скръбта си.
Къшей хлебец и чаша вода. ...

Vedrin

Poetry » Civic

2018-01-27T00:54:53+02:00 815 5 17

Разсъмване 🇧🇬

Наднича утро с ледени коси
в скованата беззвучност на стъклата.
Последната искра се угаси
и даде своя блян на топлината.
Изстинал върху черното кюмбе, ...

Vedrin

Poetry » Civic

2018-01-26T01:39:52+02:00 705 2 11

Бяла памет 🇧🇬

Вали снегът във моите коси
и видимо ги прави помъдрели.
Откривам се зад стари полоси.
Намирам се зад свършени предели.
Не зная как и колко съм вървял ...

Vedrin

Poetry » Civic

2018-01-26T01:37:54+02:00 697 3 4

Ария от Лучано 🇧🇬

Животът е възторжен. Като ария,
изпята от Лучано може би.
Отварят днес безплатна трапезария
за хората със смачкани съдби.
Ликуй народе! Жив по подразбиране. ...

Vedrin

Poetry » Civic

2018-01-25T10:32:34+02:00 691 3 11

Мит от стари времена 🇧🇬

В една нещастна, мижава държавица,
със плебеи, съсипани от скръб,
живеел цар, подобен на пиявица,
връз техния, подут от рани гръб.
От сутрин чак до вечер в кръволочене - ...

Vedrin

Poetry » Civic

2018-01-25T10:28:14+02:00 659 1 4

Изтъка ли ми, майчице? 🇧🇬

Изтъка ли ми, майчице, сетната черга на стана
от онези парцалки, нарязани толкова много?
В паметта ми обрулена - святата - ти ми остана!
И за твоята вечност аз всякога молех се Богу.
Изтъка ли ми старите спомени - топло да стъпя? ...

Vedrin

Poetry

2018-01-24T21:33:05+02:00 750 7 12

Гургулица ли беше? 🇧🇬

Гургулица ли беше в душата ми, млада ориснице?
Насъбра ли си съчките - в топло гнездо да ме къташ?
Недолюбена още. От груби ръце неизписана,
как си тръгваш от мен, и след вратника плаха престъпяш?
Гургулица ли беше - перата ти тънки из стръмното, ...

Vedrin

Poetry » Love

2018-01-24T21:29:21+02:00 669 4 12

Лозата на Енгади 🇧🇬

“Възлюбленият ми е за мене като
кипрова китка в лозята на Енгади...”
(Песен на песните 1:14)
А бяхме млади. Невъзможно млади.
Годините разпъпили едва. ...

Vedrin

Poetry » Love

2018-01-23T23:37:31+02:00 828 2 10

Любовта ти 🇧🇬

Любовта ти прилича
на запалена свещ.
Твоят дъх ме обрича
в своя пламък горещ.
Твоят поглед ме гали, ...

Vedrin

Poetry » Love

2018-01-23T23:15:02+02:00 709 5 10

Презимувай в мен 🇧🇬

Презимувай в очите ми с чиста надежда за пролетност.
Ще се върна по-истински. Хребет, обагрен от цвят.
И небето ти синьо ще бъде прошарено в полети -
тези птици, които едва ли у нас ще заспят.
Презимувай в ръцете ми с порив за дълго докосване. ...

Vedrin

Poetry » Love

2018-01-22T18:13:39+02:00 2.1K 17 27

Ако свиеш съдбата ми скитница 🇧🇬

Ако свиеш съдбата ми скитница в тясна коруба -
ще остана при теб, без да питаш дали ми горчи.
За да имам дъха ти - мехлем за душата ми груба
и онези, притворени в тиха надежда очи.
С потъмнялата прахан ще стъкнем огнище за двама. ...

Vedrin

Poetry » Civic

2018-01-22T17:50:32+02:00 733 6 21

Малко момиче 🇧🇬

Паметта ми е малко момиче.
Свои приказки нежно шепти.
В стари спомени ходи да тича
и отваря самотни врати.
В късни нощи безсънна се взира ...

Vedrin

Poetry » Civic

2018-01-21T20:59:38+02:00 2.8K 11 28