violently (Ася) - Works

цената 🇧🇬

От глина извайвам спасение,
небето ме стяга
оловно,
във кратери слепи захвърля ме,
от страх на дете ...

violently

Poetry

2008-02-24T15:26:08+02:00 708 12

докосване 🇧🇬

Акустика. Под арката.
Поредна спирка. Отразява ме.
Музика в душата...
Музика ли?!?
Звук от счупени стъкла, ...

violently

Poetry

2008-02-20T14:30:00+02:00 865 14

днес... 🇧🇬

Днес... като вчера,
като всяко последно събуждане,
като тихо потъване в чуждото,
мътно, болно покорство,
написано. ...

violently

Poetry

2008-02-18T16:40:58+02:00 1.7K 20

осъзнаване 🇧🇬

Будни сме. Разплетохме пашкула си,
прогледнахме.
Видяхме се, така измислени, далечни...
едва разбрахме, че сме аз
и ти. ...

violently

Poetry

2008-02-14T16:36:39+02:00 661 5

Класическо 🇧🇬

Класическо. С вкус на метал
и изпечена глина
преглътнах.
Изписах стените със креда
(за теб им разказвах), ...

violently

Poetry

2008-02-11T16:45:53+02:00 617 4

изпращането 🇧🇬

Потъва стон. Все по-навътре.
Раздира. Мислите пристяга,
пулсира сънено в гърдите,
разнищено заспива по очи.
Изригва дъх. Все по-високо. ...

violently

Poetry

2008-02-02T08:05:40+02:00 692 10

утрото 🇧🇬

Хлътва студ. Потъва в кръпките,
изплуват мигове от задименото,
косите ми, разлистени, попиват
стаена във ъглите тишина.
Смълчано е. И чисто във душата ми. ...

violently

Poetry

2008-01-27T12:41:03+02:00 808 10

след мен 🇧🇬

Изгубен. Изтриха стъпките ти картата,
сега там никнат само плевели.
Да бе я нарисувал с въглени,
а не с усмивка, тръгваща със утрото.
Забравен. Пясъчните мигове по пътя ...

violently

Poetry

2008-01-23T14:39:42+02:00 823 8

Целта оправдава средствата?! 🇧🇬

Любимата нощ (от онези еднаквите) -
пълен бар, цветни лампи и ром,
лимонено-френски усмивки по масите,
деколтета, изкуствени, на килограм.
Разтворени кубчета лед по целувките, ...

violently

Poetry

2008-01-21T21:28:02+02:00 1.7K 11

сърценазидателно 🇧🇬

Цяла вечност прикривах окопите,
издълбани от минали сенки,
бях се зарекла да стъпвам на сигурно,
сякаш възможно е... Вречени
лъгахме щитове каменни, ...

violently

Poetry

2008-01-18T15:48:36+02:00 708 15

пречистени 🇧🇬

Оковани в безумна реалност избягахме,
остъргахме всички излъскани думи,
от ръцете ни толкова време изрони се,
как повярвахме в скъсани струни?
Живи дойдохме и живи се махаме, ...

violently

Poetry

2008-01-16T14:50:07+02:00 813 22

хайку 🇧🇬

Мокра суета
отразява елите.
Дъжд-огледало.

violently

Poetry

2008-01-14T13:03:44+02:00 695 14

финална права 🇧🇬

От гледане във пропасти,
във пропаст се превърна,
ужили ме.
Барутени ръцете ти,
по кожата-черупки, ...

violently

Poetry

2008-01-12T22:15:18+02:00 882 18

време е 🇧🇬

Пулсират страниците и простенват,
премигват
под очите ми
графитът стърже, неусетно
потрепват пръстите, ...

violently

Poetry

2008-01-10T17:01:13+02:00 790 12

"интервю" 🇧🇬

Влизай, мой чакан, съботен студ, кафе съм направила,
палтото не сваляй,
да изпием от него и последната капка замръзнало.
Та казваш, по "чисти" неща, че си падаш?
Да си дойдем тогава на думата! ...

violently

Poetry

2008-01-08T09:12:40+02:00 763 17

на сутринта 🇧🇬

Събудих се от плачещия стон в прозорците,
прегърнали сълзите ми, среднощните,
ръцете ми, дори в съня, обесиха милувките,
удавена в изсъхналия пламък на свещта,
преглъщам, ...

violently

Poetry

2008-01-06T14:32:13+02:00 824 25

Оръжие 🇧🇬

Очите ти - две нощни блудници,
очите ти - пристанище или водовъртеж...
Очите ти - два остри камъка,
изроних се във тях, пречупена от спазмите...

violently

Poetry

2007-12-29T13:16:48+02:00 805 22

Пулс 🇧🇬

Ще зашия на себе си твоя въздишка,
последния дъх ще заровя под камък,
навярно добра шях да бъда. . . и мила,
но това не би ме направило истинска.
Мъгливо пропълзя през жилите ...

violently

Poetry

2007-12-27T17:13:14+02:00 764 17

прераждане 🇧🇬

Очите ми докосват огледалото,
трепти . . . ръцете ми са живи . . .
Въздишам след поредното изплуване,
намерих себе си. . . Това ми стига!

violently

Poetry

2007-12-25T23:41:05+02:00 679 21

когато времето измива 🇧🇬

Тъй стара се роди душата ти,
тъй рано бе изплакана...
Сърцето ми се лющи от въздишките,
ръцете ми от мъка са повяхнали
Да можех да те върна с болка, ...

violently

Poetry

2007-12-22T19:06:39+02:00 880 21

Балът 🇧🇬

Под черни плащове, закрили тъжното си минало,
вървят, приели своето безпътие,
по костите пролазва дъх на мраморно,
устите скърцат от преяждане с отрова.
Очи шептят, продадени безмислено, ...

violently

Poetry

2007-12-21T12:22:42+02:00 799 12

тайна 🇧🇬

Вървял ли си по вълчите пътеки на луната,
в омагьосания свят на зимата?
Шептял ли си по стъпките на изгрева,
отвлякъл слънцето, докато спи?
Летял ли си през сънища на времето, ...

violently

Poetry

2007-12-20T21:23:19+02:00 699 15

ева 🇧🇬

Като сиянието на живота,
от любовта се раждаш и живееш в самота.
От хората с вина се храниш,
а ти самата търсиш опрощение.
Чух, плакала си пред деня, ...

violently

Poetry

2007-12-19T16:12:59+02:00 643 8

за последно 🇧🇬

Сребърни устни - лунни цветя
с дъх сътворили живота,
сребърни устни - капки в нощта -
тъжен мираж на порока.
Сребърни устни - грешка от минало - ...

violently

Poetry

2007-12-18T19:25:53+02:00 669 9

толкова много 🇧🇬

Самотата ме докосва,
бавно сваля дрехите, лицето измива,
ръцете ми гали, тъй тиха,
а аз се страхувам.
Не спирай! ...

violently

Poetry

2007-12-17T14:45:22+02:00 625 10

реално 🇧🇬

Звукът пречупва ъглите на спалнята,
чаршафите ми скърцат от стенания,
от тук до другата реалност,
са само няколко въздишки.

violently

Poetry

2007-12-15T23:28:22+02:00 646 10

Моето 🇧🇬

Едно дърво със въглени вместо ръце,
рисува по небесните платна,
едно дърво със прах, вместо сърце,
трепери над дъждовната гора.
Едно дърво със призрачна милувка, ...

violently

Poetry

2007-12-11T15:32:30+02:00 715 9

Миг 🇧🇬

Цяла вечност се взираш в лицата ми,
само едно ли позна?
Девет сърца си създадох,
нито едно ли не бие в душата ти?
Ако е така, приспи ме, ...

violently

Poetry

2007-12-01T00:08:26+02:00 707 10

Толкова чакано... толкова минало... 🇧🇬

Разкажи ми за птиците, за онези, накацали по первазите,
разкажи ми за утрото, онова на терасата,
разкажи ми за чашата от кафето ти, празната
и за пепелта от цигарата, разпиляна по масата.
Разкажи ми за устните, за онези, които целуваш в съня си ...

violently

Poetry

2007-11-30T06:50:38+02:00 843 16