violently
69 results
От глина извайвам спасение,
небето ме стяга
оловно,
във кратери слепи захвърля ме,
от страх на дете ...
небето ме стяга
оловно,
във кратери слепи захвърля ме,
от страх на дете ...
579
12
Акустика. Под арката.
Поредна спирка. Отразява ме.
Музика в душата...
Музика ли?!?
Звук от счупени стъкла, ...
Поредна спирка. Отразява ме.
Музика в душата...
Музика ли?!?
Звук от счупени стъкла, ...
747
14
Днес... като вчера,
като всяко последно събуждане,
като тихо потъване в чуждото,
мътно, болно покорство,
написано. ...
като всяко последно събуждане,
като тихо потъване в чуждото,
мътно, болно покорство,
написано. ...
1456
20
Будни сме. Разплетохме пашкула си,
прогледнахме.
Видяхме се, така измислени, далечни...
едва разбрахме, че сме аз
и ти. ...
прогледнахме.
Видяхме се, така измислени, далечни...
едва разбрахме, че сме аз
и ти. ...
549
5
Класическо. С вкус на метал
и изпечена глина
преглътнах.
Изписах стените със креда
(за теб им разказвах), ...
и изпечена глина
преглътнах.
Изписах стените със креда
(за теб им разказвах), ...
510
4
Потъва стон. Все по-навътре.
Раздира. Мислите пристяга,
пулсира сънено в гърдите,
разнищено заспива по очи.
Изригва дъх. Все по-високо. ...
Раздира. Мислите пристяга,
пулсира сънено в гърдите,
разнищено заспива по очи.
Изригва дъх. Все по-високо. ...
579
10
Хлътва студ. Потъва в кръпките,
изплуват мигове от задименото,
косите ми, разлистени, попиват
стаена във ъглите тишина.
Смълчано е. И чисто във душата ми. ...
изплуват мигове от задименото,
косите ми, разлистени, попиват
стаена във ъглите тишина.
Смълчано е. И чисто във душата ми. ...
693
10
Изгубен. Изтриха стъпките ти картата,
сега там никнат само плевели.
Да бе я нарисувал с въглени,
а не с усмивка, тръгваща със утрото.
Забравен. Пясъчните мигове по пътя ...
сега там никнат само плевели.
Да бе я нарисувал с въглени,
а не с усмивка, тръгваща със утрото.
Забравен. Пясъчните мигове по пътя ...
700
8
Любимата нощ (от онези еднаквите) -
пълен бар, цветни лампи и ром,
лимонено-френски усмивки по масите,
деколтета, изкуствени, на килограм.
Разтворени кубчета лед по целувките, ...
пълен бар, цветни лампи и ром,
лимонено-френски усмивки по масите,
деколтета, изкуствени, на килограм.
Разтворени кубчета лед по целувките, ...
1553
11
Цяла вечност прикривах окопите,
издълбани от минали сенки,
бях се зарекла да стъпвам на сигурно,
сякаш възможно е... Вречени
лъгахме щитове каменни, ...
издълбани от минали сенки,
бях се зарекла да стъпвам на сигурно,
сякаш възможно е... Вречени
лъгахме щитове каменни, ...
586
15
Оковани в безумна реалност избягахме,
остъргахме всички излъскани думи,
от ръцете ни толкова време изрони се,
как повярвахме в скъсани струни?
Живи дойдохме и живи се махаме, ...
остъргахме всички излъскани думи,
от ръцете ни толкова време изрони се,
как повярвахме в скъсани струни?
Живи дойдохме и живи се махаме, ...
711
22
567
14
От гледане във пропасти,
във пропаст се превърна,
ужили ме.
Барутени ръцете ти,
по кожата-черупки, ...
във пропаст се превърна,
ужили ме.
Барутени ръцете ти,
по кожата-черупки, ...
758
18
Пулсират страниците и простенват,
премигват
под очите ми
графитът стърже, неусетно
потрепват пръстите, ...
премигват
под очите ми
графитът стърже, неусетно
потрепват пръстите, ...
666
12
Влизай, мой чакан, съботен студ, кафе съм направила,
палтото не сваляй,
да изпием от него и последната капка замръзнало.
Та казваш, по "чисти" неща, че си падаш?
Да си дойдем тогава на думата! ...
палтото не сваляй,
да изпием от него и последната капка замръзнало.
Та казваш, по "чисти" неща, че си падаш?
Да си дойдем тогава на думата! ...
637
17
Събудих се от плачещия стон в прозорците,
прегърнали сълзите ми, среднощните,
ръцете ми, дори в съня, обесиха милувките,
удавена в изсъхналия пламък на свещта,
преглъщам, ...
прегърнали сълзите ми, среднощните,
ръцете ми, дори в съня, обесиха милувките,
удавена в изсъхналия пламък на свещта,
преглъщам, ...
717
25
Очите ти - две нощни блудници,
очите ти - пристанище или водовъртеж...
Очите ти - два остри камъка,
изроних се във тях, пречупена от спазмите...
очите ти - пристанище или водовъртеж...
Очите ти - два остри камъка,
изроних се във тях, пречупена от спазмите...
698
22
Ще зашия на себе си твоя въздишка,
последния дъх ще заровя под камък,
навярно добра шях да бъда. . . и мила,
но това не би ме направило истинска.
Мъгливо пропълзя през жилите ...
последния дъх ще заровя под камък,
навярно добра шях да бъда. . . и мила,
но това не би ме направило истинска.
Мъгливо пропълзя през жилите ...
661
17
Очите ми докосват огледалото,
трепти . . . ръцете ми са живи . . .
Въздишам след поредното изплуване,
намерих себе си. . . Това ми стига!
трепти . . . ръцете ми са живи . . .
Въздишам след поредното изплуване,
намерих себе си. . . Това ми стига!
574
21
Тъй стара се роди душата ти,
тъй рано бе изплакана...
Сърцето ми се лющи от въздишките,
ръцете ми от мъка са повяхнали
Да можех да те върна с болка, ...
тъй рано бе изплакана...
Сърцето ми се лющи от въздишките,
ръцете ми от мъка са повяхнали
Да можех да те върна с болка, ...
747
21
Под черни плащове, закрили тъжното си минало,
вървят, приели своето безпътие,
по костите пролазва дъх на мраморно,
устите скърцат от преяждане с отрова.
Очи шептят, продадени безмислено, ...
вървят, приели своето безпътие,
по костите пролазва дъх на мраморно,
устите скърцат от преяждане с отрова.
Очи шептят, продадени безмислено, ...
695
12
Вървял ли си по вълчите пътеки на луната,
в омагьосания свят на зимата?
Шептял ли си по стъпките на изгрева,
отвлякъл слънцето, докато спи?
Летял ли си през сънища на времето, ...
в омагьосания свят на зимата?
Шептял ли си по стъпките на изгрева,
отвлякъл слънцето, докато спи?
Летял ли си през сънища на времето, ...
587
15
Като сиянието на живота,
от любовта се раждаш и живееш в самота.
От хората с вина се храниш,
а ти самата търсиш опрощение.
Чух, плакала си пред деня, ...
от любовта се раждаш и живееш в самота.
От хората с вина се храниш,
а ти самата търсиш опрощение.
Чух, плакала си пред деня, ...
535
8
Сребърни устни - лунни цветя
с дъх сътворили живота,
сребърни устни - капки в нощта -
тъжен мираж на порока.
Сребърни устни - грешка от минало - ...
с дъх сътворили живота,
сребърни устни - капки в нощта -
тъжен мираж на порока.
Сребърни устни - грешка от минало - ...
524
9
Самотата ме докосва,
бавно сваля дрехите, лицето измива,
ръцете ми гали, тъй тиха,
а аз се страхувам.
Не спирай! ...
бавно сваля дрехите, лицето измива,
ръцете ми гали, тъй тиха,
а аз се страхувам.
Не спирай! ...
516
10
Звукът пречупва ъглите на спалнята,
чаршафите ми скърцат от стенания,
от тук до другата реалност,
са само няколко въздишки.
чаршафите ми скърцат от стенания,
от тук до другата реалност,
са само няколко въздишки.
530
10
Едно дърво със въглени вместо ръце,
рисува по небесните платна,
едно дърво със прах, вместо сърце,
трепери над дъждовната гора.
Едно дърво със призрачна милувка, ...
рисува по небесните платна,
едно дърво със прах, вместо сърце,
трепери над дъждовната гора.
Едно дърво със призрачна милувка, ...
589
9
Цяла вечност се взираш в лицата ми,
само едно ли позна?
Девет сърца си създадох,
нито едно ли не бие в душата ти?
Ако е така, приспи ме, ...
само едно ли позна?
Девет сърца си създадох,
нито едно ли не бие в душата ти?
Ако е така, приспи ме, ...
578
10
Разкажи ми за птиците, за онези, накацали по первазите,
разкажи ми за утрото, онова на терасата,
разкажи ми за чашата от кафето ти, празната
и за пепелта от цигарата, разпиляна по масата.
Разкажи ми за устните, за онези, които целуваш в съня си ...
разкажи ми за утрото, онова на терасата,
разкажи ми за чашата от кафето ти, празната
и за пепелта от цигарата, разпиляна по масата.
Разкажи ми за устните, за онези, които целуваш в съня си ...
734
16
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
