violently (Ася)

* * * 🇧🇬

Ти не си този, който се целеше нощем, по тихо,
на звездите в сърцата, прелели от кръв и сребро,
ти си този, в когото поникват звездите. И скришом,
без да знаят, ги пускаш да хващат стрели и любов.
Ти не си този, който остави на прага вода ...

violently

Poetry » Love

2011-09-03T15:27:17+03:00 934 1 1

Пътят към дома 🇧🇬

Дълго пътеките вият гнезда във очите ми,
сухи са старите дни,
камъкът кротко дълбае земята, накичена
с лято. Гората мълви...
А някога викаше в мен. И не съм се страхувала ...

violently

Poetry

2011-08-11T11:45:42+03:00 1K 11

Капани за вятър 🇧🇬

Един от нас не съществува.
Ти истински ли си?
Прах и театър,
вятър и свраки,
крачещи, крякащи ...

violently

Poetry

2011-08-10T09:27:49+03:00 817 6

Отражения 🇧🇬

Водата се откъсва от брега
под лепкавите звуци на камбаните,
от този черен плаж ще събера
на думите - отливките измамни,
на спомените - сухите весла ...

violently

Poetry

2011-07-10T17:11:47+03:00 1.1K 7

* * * 🇧🇬

Не отваряй очи, моя тиха любов, не поглеждай,
утре пак ще стоим във различни ъгли на живота,
няма път между нас, в някой мъничък миг да се срещнем,
затова не отваряй все още очи...
Аз не съм като теб, моя тиха любов, не очаквам, ...

violently

Poetry

2011-03-27T17:50:01+03:00 994 8

Дъждът е подранил 🇧🇬

Дъждът е подранил.
Навярно грешният ми сън,
разперил кални клони над леглото,
уцелил е, по грешка, нещо в мен.
Дъждът е подранил… ...

violently

Poetry

2011-02-20T13:22:48+02:00 913 10

Глад 🇧🇬

Ще накъсам парчета от себе си
и към бурята с ярост ще хвърлям,
не в окото – ще целя в ръцете й,
нека тя, без да иска, да пръсне
всяка капка от мен по небето. ...

violently

Poetry

2010-08-12T19:26:41+03:00 1.1K 13

Ти видя ли... 🇧🇬

Ти видя ли луната ни? Крива е,
че надникна във нашата вечер,
ала тя ни прости непростимото
и в скръбта й проплака утеха.
Ти видя ли небето ни? Тежко е. ...

violently

Poetry

2010-07-17T19:32:35+03:00 1.1K 9

Онче-бонче... 🇧🇬

Поглеждам морето.
То дали вижда в мен?
Нямам слънце в косите,
нито изгрев седефен,
сочни перли, корали, ...

violently

Poetry

2010-07-13T20:49:19+03:00 1.7K 5

Невинно 🇧🇬

Изпуснах тук един от световете си,
тук някъде,
зад синята завеса
и той, като сълзливите капчуци,
ще се стече ...

violently

Poetry

2010-06-05T20:57:17+03:00 937 6

Ако ти ме погледнеш така... 🇧🇬

Знам, че ти си ме виждал.
Знам - и аз те видях.
Оттогава е толкова тихо
зад прозореца. Толкова истински
след онази нощ в мен побеля. ...

violently

Poetry

2010-04-29T10:20:15+03:00 1K 6

Мастилено море 🇧🇬

Със мъртвешки ръце жадно лази брегът ти,
колко цвят ще даде този сноп коренища?
Пещерите задръсти, пещерите ми слънчеви
и разби там, където приспивах годините.
С изкълвани очи ще се блъсна в колоните, ...

violently

Poetry

2010-04-06T16:35:09+03:00 1K 13

Отговор 🇧🇬

Когато черните комини,
скрили хоризонта от очите ми,
пробият моите стени
и се наместят в стаята,
най-вероятно ще се пръсна. ...

violently

Poetry

2010-03-31T16:03:08+03:00 841 4

Някак... сухо по мен не остави 🇧🇬

Превалява. Водата искри
под наситени черни воали,
някак… сухо по мен не остави.
По-горещи от сънена жар
и по-тежки от стари камбани, ...

violently

Poetry

2010-03-25T20:31:15+02:00 837 5

Да разбера... 🇧🇬

По сухите ми устни тихо капят,
токсични, спомените. Жадна съм.
Събирам, че и ти си ми остатък,
покълнеш ли около мен – загнивам,
покълнеш ли – ...

violently

Poetry

2010-03-20T16:07:47+02:00 859 4

Бреговете са все по-нататък... 🇧🇬

Някой ме блъсна в очите ти,
оттогава все падам и падам…
Бреговете са все по-нататък -
тук дълбокото свършване няма
и разбива до пепел следите ми… ...

violently

Poetry

2010-03-10T20:17:58+02:00 811 7

Срок на годност 🇧🇬

Лятото тромаво крачи след мен -
свиреп носорог, окуцял от преследване,
събаря огнища, пъхти и реве,
приготвя си мрежи (по-сръчно изплетени).
Смело помъкнал букети и прочие, ...

violently

Poetry

2010-03-06T13:10:01+02:00 1.7K 14

Лудост 🇧🇬

Жега.
Просмуква леглото ми,
въглени лазят по кожата,
черни и гладни,
по-гладни от ято ...

violently

Poetry

2010-02-28T18:38:27+02:00 1K 14

Косите ти... 🇧🇬

Ръцете ти…
Днес те са малко потъмнели,
прибрали делници и дневници,
попили капки от мастило,
мляко, ...

violently

Poetry

2010-02-25T19:45:15+02:00 1.1K 13

Листопад 🇧🇬

С теб различно мълчим. И различно се молим,
само влакът еднакво не спира пред нас,
тук на релсите тихо заспал е Пророкът ни –
стиснал шепа от топлата есенна пръст.
Помогни ми да срежа на две тази ябълка ...

violently

Poetry

2010-02-20T13:53:34+02:00 1.2K 19

* * * 🇧🇬

Едва се завърнах. С дъжда.
На прага ми спи долината,
тук някога първа целувка
под черните вишни проплака,
въздъхна и скри страховете ми. ...

violently

Poetry

2010-02-13T21:51:01+02:00 832 12

Те, капките, изсъхнаха 🇧🇬

Светулките изядоха звездите ни,
полазиха луната и угаснаха,
ще ги застрелям в тъмното...
В теб колко ангела са на системи?
Не помниш вече, много са, ...

violently

Poetry » Other

2009-11-17T14:07:02+02:00 1.5K 8

Обедна почивка 🇧🇬

Не ме гледай мръснишки
отсреща,
вярно - гола прощавам
по-лесно,
а и вече какво ...

violently

Poetry

2009-02-10T12:53:14+02:00 1.1K 10

Странник (За рицарите) 🇧🇬

Той влиза бос в отломките на дните,
не носи щит - ръцете изморени са,
в гърдите пази стъпките на воини -
напомнящи за минали дуели.
- Поспри се, страннико, че закъснял ...

violently

Poetry

2009-02-08T19:36:17+02:00 1.4K 4

Из "Мостовете" 🇧🇬

И аз, като Cherry Darling*, притежавах няколко ненужни таланта, един от тях бе да запомням непотребна информация. Преди време бях наизустила всички обяви от един сайт за имоти, исках да си купя къща и да живея на село, сама, не знам дали щях да се справя, но исках... Винаги искам по няколко неща в к ...

violently

Prose » Short stories

2009-02-04T13:31:52+02:00 1K 3

В очите на осъден 🇧🇬

Навярно тихо е
и чуваш стенещите улици,
решетките са слепи за копнежи,
навярно тъмно е...
Навярно боси са ...

violently

Poetry

2009-01-28T22:17:32+02:00 963 14

Кости в гредите 🇧🇬

Не е горещо, различно е. Отворила съм прозорците, за да усетя аромата на нивите, примесен с летния уличен прах, надявам се да изсуши напиращите сълзи и гняв. Облягам се и въздишам, малки парченца време се откъсват от устните ми, излитат навън и се пръскат по синьото порцеланово небе.
Отново съм на т ...

violently

Prose » Short stories

2009-01-25T21:26:47+02:00 1.1K 3

Зов 🇧🇬

С бледи устни пристъпва дете,
през гората в бетонна одежда,
крачи плахо и няма мечти,
а пустинята тихо го следва.
Колко струва мигът топлина ...

violently

Poetry

2009-01-13T13:35:57+02:00 919 7

тишина 🇧🇬

Става мъртво. И падам. От себе си.
Цяла вечност потъват нозете,
претопявам се в стая, завеса съм
и преглъщам гнева на капчуците,
ще забравям. И няма да плача. ...

violently

Poetry

2009-01-04T18:17:33+02:00 1.1K 21

Демони 🇧🇬

Денят ми зейва гладен,
бесило в пламъци проклина нощите -
легла ръждиви,
захвърлям шепа вятър във очите,
да сълзят, ...

violently

Poetry

2008-12-26T20:32:44+02:00 1.1K 10

Простено! 🇧🇬

От утрото ти само аз останах спомен,
посипвам се по пясъка в съня ти,
ръцете ти, изписани, следи са ми,
да не заспя изгубена...
Изпивам те от есеннo сбогуванe, ...

violently

Poetry

2008-11-26T18:37:05+02:00 956 2

една сълза 🇧🇬

Олтарен шепот е нощта,
тежи и стене... като време,
следи оставя, будна е
и чака някой, със фенер и ключове...
Дихание заспало е в маслините, ...

violently

Poetry

2008-08-27T13:27:18+03:00 922 6

* * * 🇧🇬

Утринно кули издъхват във сенките,
продадох го времето, чуждо е вече,
какво е последната нощ без очакване?
Какво са очите ми в минало вплетени?
Ръката, подадена в кратера, съхне, ...

violently

Poetry

2008-07-02T16:50:35+03:00 1K 15

улицата 🇧🇬

Гореща си. И моя.
И моя си. И чужда.
Изливаш в стъпките ми писъци,
изгаряш вените ми, дъхава.
Разголени под плискащото слънце, ...

violently

Poetry

2008-06-18T11:56:46+03:00 987 7

мои са си 🇧🇬

По есенните ми очи недей да пишеш,
вземи си пъстрите пиедестали,
след този взрив сама ще се събирам
и пак сама ще чистя калните ти стъпки.
Не ме залъгвай с триизмерни слънчогледи, ...

violently

Poetry

2008-05-28T11:15:28+03:00 2K 14

без втори дубъл на финала 🇧🇬

Нарече ме чистилище
(за себе си),
милувките превърна във катран,
кръщаваше ме (с нощните си викове),
измисляше ме (мръсна) ...

violently

Poetry

2008-03-16T16:59:28+02:00 959 13

поща 🇧🇬

Като за последно дишат устните ми,
изморени са...
изречените истини дойдоха в повече
(защо не си мълчах... )
Запушени, артериите ми хапят ...

violently

Poetry

2008-03-12T19:29:27+02:00 1K 15

по пътя 🇧🇬

"Пиеш ли вода - мисли за извора"
Ослепях. От коловозите.
Толкова метални, празни, сиви,
че се сляха с въздуха,
толкова износени, безкрайни, ...

violently

Poetry

2008-03-06T20:29:43+02:00 924 7

сън (осем минути) 🇧🇬

Осем минути живея в съня си,
утринно дишат ме цели епохи,
раждам, предавам, обичам единствени,
факлата хвърлям, надбягвам се с клади.
Осем минути се крия от себе си, ...

violently

Poetry

2008-03-03T16:22:01+02:00 943 12

готова съм за есента 🇧🇬

Потъна последният фар във очите ми,
по устните само солено е, каменно,
заплетох в косите си мрежите песенни,
прегърнали чуждите вечери пясъчно.
Посрещнах звездата си, бисерно падаща, ...

violently

Poetry

2008-02-28T14:52:15+02:00 2K 22