voda
582 results
"а дядо на кривата пейка е седнал...
лулата му. Пълна с ръждиви кошути"
Павлина Йосева - "По-тежък от вятър"
На пейката, под старата смокиня,
седи и пуши. Вече се смрачава. ...
  687  15 
Ще се поровя в минали животи.
Ще се намеря в други имена.
И ще попитам: "Право ли е, Господи,
сега да плащам чуждата вина?
Каква е тази висша справедливост? ...
  499 
Аз свърших с виртуалната любов.
Които искат, нека да започнат.
Едно небе с един измислен Бог
ще им поднася Рая. Но - задочно.
И нощите им дълго ще будуват ...
  1263  22 
"Колко често се случва да скачам
от бедствие в бедствие." Св. Йонкова
И трудностите са необходими
(измамно свети всеки гладък път).
Едно препятствие за да изминеш, ...
  746 
И тази пролет ме настигна
на неизвестен кръстопът.
Южнякът тайно ми намигна -
към тебе ми посочи път.
Сега се пълня като пита, ...
  867  14 
В нощта прозорецът ми буден
събира всичките звезди,
за теб ги пита и се чуди –
къде ли се пилееш ти.
Навярно някъде бездомен ...
  1850  17 
Народът ти никога не е заспивал, Българийо!
Откакто те има, по бунтове само върви.
И днеска възкръсват площадите и тротоарите.
И живи сърца се запалват. Просторът гори.
В недрата ти трусове зреят, люлеят земята. ...
  554  14 
> Самотният човек е брат на Бога.
>
> Лили Качова
Самотникът е по-близо до Бога –
от всички други хора на Земята. ...
  702  12 
(Вариант на италиански сонет)
Ти мислеше, че щом те е избрал,
ще те обича предано и вярно.
Видя се окрилена, полетя,
на рамото му доверчиво кацна. ...
  824  17 
Няма първа и втора, и трета...
Всяка обич, по своему властна,
във жарава превръща сърцето
и по въглен от него отнася.
И така то несетно изстива. ...
  861  20 
Бълбука нова пролет под снега -
от твоя дъх събудена. За мене.
Събличам всички пластове тъга,
със зимен студ и мъка напоени.
Издигам се със птичите ята. ...
  633  13 
Обичам те, Човечество. И жаля те.
По кръв вървиш през векове, епохи.
Добро и зло във тебе се сражават,
разпъват те от полюс чак до полюс.
На гибел те обричат тъмни сили, ...
  610  13 
И тя е като другите любови -
с очи те гледа и с ръце прегръща...
Но търси пътища различни, нови.
Среднощем чука все по чужди къщи.
Тя идва или късно, или рано, ...
  910  21 
Той е край и начало.
Весел. Тъжен... И горд.
От червено и бяло
шие нов небосвод.
С дъх топи ледовете ...
  569  20 
Не бе случайно, Аз го призовах -
с разцъфналите клони на душата ми,
(когато в ирисите му видях
онези белези от мъжка жажда).
Реших, че мога да го утеша - ...
  903  25 
Нощта лъжовна обич разпилява.
Събирам звуци, шумове, следи...
И в моя сън, като небесна плява,
из мен полита ято от мечти.
И там те виждам - малко по-различен. ...
  900  20 
Днес не искам спомен да тревожи
нито моя разум, ни кръвта.
Нося обич - крехка, невъзможна.
Спирам се пред твоята врата.
Искам да се втурнем, да догоним ...
  751  11 
Не трябва гара, ни уречен час,
ни в две посоки влакове да тръгват.
Раздялата кълни в самите нас -
посятото от коренче измъква.
Отдавна утаена е кръвта ...
  669  16 
С една любов, сред облаци родена,
политам някъде отвъд греха.
(Не търся милост, нито опрощение,
надскачам и тъгата, и страха.)
Издигам се над плътските копнежи, ...
  756  17 
"Нали ти казах, че ще ме забравиш?"
Heartfelt
Ти сам предрече близката раздяла -
така пося в душата ù съмнение.
(Коя жена докрай би издържала ...
  674  12 
  1001  16 
И този сняг до утре ще се вдигне,
но днес се сипе от зори до мрак.
А слънцето зад облаци намига -
на къщите, нахлупили калпак.
Пързалките надолу ще затичат, ...
  701  18 
Не знам какво изпитват наркоманите,
но аз, когато пиша, ме боли.
И всяка мисъл ми отваря рана,
а думите бодат като игли.
Защото този свят е в черно-бяло – ...
  720  21 
Върба да бях!
И вейчици да свеждам
над твоите забързани води;
от тях да пия отразена нежност –
на слънце и звезди. ...
  844  18 
Защо човек не свиква със смъртта,
макар да знае, че е неизбежна?
Измислил Ад и Рай, върви натам,
а пътьом с мъка все назад поглежда.
На този свят и век да е живял, ...
  557 
Другаде
валяха дъждове.
Другаде Дъгата е изгряла.
В моето обрулено небе
малко облаче над мен е спряло. ...
  667  12 
Снежни небеса
През гъсти мигли зимата пресява
снежинките. И сипе тишина.
Комините с небето се задяват -
на струйки му изпращат топлина. ...
  918  18 
Градът осъмна в бяло - свеж и мъдър.
Денят за поздрав вейна още сняг -
затрупа с преспи вчерашната мъка
и тихо се усмихна под мустак.
По снежната покривка - птичи стъпки - ...
  828  29 
... И щом си омагьосан, стой си там -
при лебедите. Мен не ми отива
да мажа люти рани със балсам
или да шия ризи от коприва.
И няма да те чакам сто лета - ...
  820  28 
Тази тайна любов окуця от препъване в тъмното.
Даже вятърът спира край нас и наостря уши –
да дочуе, да види и с клюка да хукне по стръмното,
да събуди отровни съмнения. И да руши...
От какво се боим, че задъхано сричаме чувствата – ...
  752  18 
Стръкчета вярност
Идвай понякога в моите сънища жадни -
както в началото, както в последния ден.
Всяка илюзия храни с надежди душата,
сякаш дърво разцъфтява сред зима край мен. ...
  1147  14 
И както в приказка на Братя Грим,
вървях към теб и камъчета пусках,
за да бележа пътя си – незрим
за другите. Но Вятърът изкусно
прошепна нещо през порочен смях ...
  728  18 
Ако се случи тези Небеса
поличба да ми пратят, че за мене
ще сбъднат всички земни чудеса,
какво да си поръчам без съмнение?
Дали е чудо - да поискам мир ...
  854  18 
(По идея на В. Чернев - "Стихотворение, което не казва нищо")
На друг език говори ми Небето -
за облаци, звезди и синева...
Аз слушам с ум, душа и със сърцето,
но как да ви разкажа за това? ...
  650  20 
Съмнявах се и в Злото, и в Доброто -
на таз многострадалница Земя.
Съмнявах се и в Кръста на Голгота,
и в Ябълката, и в оназ Змия...
Съмнявах се. Не вярвах. И отричах. ...
  1211  14 
"На две дори сърцето си делях"
Kadife
Не съм го делила туй мое сърце -
то цяло туптеше за тебе.
Но ти го погали със хладни ръце ...
  778  22 
Даже девет небета не могат
да те скрият от мен. Аз те имам.
И е сладостно-тръпна тревога -
да наричам света с твойто име.
Тази обич е много различна ...
  1060  22 
"От сивото небе вали тъга" -
ми казваш ти, пък аз ти опонирам:
- не е тъга, а златната река
на капчици тече към жадни ниви.
И нека падат сухите листа - ...
  2764  32 
... А мислех, че си вече отболял.
И всички мои сетива заспаха.
Но кой ли дявол беше завидял,
че път ти даде покрай мойта стряха?
Потръпнах. И земята покрай мен ...
  1197  33 
Най ме мъчи сивата мъгла -
сякаш на сърцето ми поляга.
И вали у мен, вали тъга.
Спомени ту идват, ту ми бягат.
Ти си някъде, навярно сам - ...
  1028  29 
Random works
: ??:??