voda
582 results
Едно въображение коварно
рисува пред очите ми картини
на ревностна любов, на изневяра...
Напразно се опитвам да отмина -
те войнствено нахлуват и в съня ми, ...
  851  18 
Ти помниш ли? - През изгревна роса
вървяхме с теб. И стъпките ни леки
рисуваха в тревите чудеса -
две успоредно бягащи пътеки.
Начало беше. Идващият ден ...
  845  21 
По "Камелия" - І ч., Дани Сулакова
Бе избрала маса до прозореца -
в малкото, уютно кафене.
Скицникът немееше отворен,
моливът не беше вдъхновен. ...
  1002  21 
Каква невероятно бурна нощ!
Проплакаха вековните дървета -
не стигна притаената им мощ
гнездата да спасят от ветровете.
И в мен едно гнездо се срути с вик - ...
  740  16 
В два куфара живота си натъпкал,
с билет еднопосочен в заден джоб,
в сърцето с нова, непозната тръпка,
зарязваш дом, дори и свиден гроб...
И тръгваш – по пътеки безпосочни, ...
  956  26 
Понеже съм си дребничка, невзрачна,
а ти до мене - цяла планина,
несигурна по сянката ти крача -
с едно нелепо чувство за вина,
че ти си имаш своята посока, ...
  1029  24 
"Бях с него...", Мариела Челебиева
Поисках да обичам на инат -
напук на теб, при него да отида;
да хвърля бомба в лудия ти свят,
да отмъстя за болки и обиди... ...
  784  13 
"Сега ще ни обесят на площада", Валери Станков
Бесилото от тежест е прегърбено -
(откак се помни, носи само смърт).
Стоят под него две сърца прегърнати,
осъдени от обич да умрат. ...
  592 
Когато се събличам, да ме гледаш,
мъгла да пада в твоите очи.
И буден да сънуваш слънчогледи.
И южен вятър в тебе да звучи.
А голото ми тяло да светлее ...
  993  19 
"На средна възраст е нелепост
да искаш друго битие", Ивайло Балабанов
Когато си на средна възраст,
укрепват твойте рамене
и с някаква незряла мъдрост ...
  1279  18 
Дали бе дума изтървана
или пък ход обмислен,
е все едно. Отвори рана
и болката е истинска.
Сега не трябват обяснения. ...
  752  18 
Простенва къщата. Агонизира.
Не чува стъпки, ни човешка реч.
Усещам, че със всеки миг умира,
но тя едва ли ще го разбере.
Опитах се вратата да отворя – ...
  910  23 
"Да си вземеш кибрит и да драснеш ядосано клечката" Бистра Малинова ("Намек за зима")
Моите спомени не на хартия са писани.
Тях не гори ги кибрит.
Те са ми рани, от мене самата орисани -
нищо да не ги цери. ...
  730  13 
Дойдоха тежки времена, Родино.
Чедата ти безпаметни са днес.
Забравиха си корена. "Невинно".
(Кой паметта безбожно им отне?)
Преписаха историята грешно ...
  840  12 
Не мога да те нарисувам, Есен -
за мене си магически сезон.
И как ли се рисува птича песен,
поела път под тъжен небосклон?
И как ли се рисуват дървесата, ...
  919  20 
И трябва в мене нещо да се скъса.
И трябва силно да ме заболи -
тогава, нито рано, нито късно,
съвсем навреме стих ще се роди.
Стихът какво е? - думи от сърцето, ...
  651  16 
Една вълна залива днес Европа –
поток от ислямистки бежанци.
Превърнати в неволни филантропи,
приемаме ги с ужас и мълчим.
Какво ли в чуждите земи ще правят? ...
  808  13 
Японска група пее наши песни.
И в бъкгарски носии са красиви.
Възторжени. Усмихнати. Чудесни!
Дори и нашенски хора извиват...
Аз гледам през сълзи – от умиление. ...
  705  20 
Зората ражда ден и го дарява
с любов на тези вечни небеса.
А те Земята цяла озаряват,
за да се раждат нови чудеса.
И всяко семенце в пръстта пониква, ...
  781  18 
От днес съм със един ден по-голяма
и малко ми е тъжно от това.
Утеха е всеобщата измама,
че ставаме по-мъдри с възрастта.
Какво е мъдрост? Може би това е ...
  708  14 
След последната чаша ще дойде при теб -
чак до нокът пиян и възбуден.
И повярвала в миг, че от мен го крадеш,
ще очакваш и своето чудо.
Чудесата са тук - в моя свят незлобив, ...
  793  16 
Случи ми се както сняг през юли –
малко чудо в тъжния ми ден.
Вятърът за нас звезди отбрули.
Птичките възпяха теб и мен.
Беше нещо боговдъхновено. ...
  977  19 
Когато във душата мръкне,
и нещо много ми тежи,
не търся друго – просто тръгвам.
Знам, пътят ще ме утеши:
че стъпките ми разговарят ...
  920  23 
Аз няма да си ида от света.
Ще си отиде само част от мене –
една нетрайна външна суета,
която е за тленност отредена.
А другото -– дълбоко вътре в мен, ...
  757  19 
Той ще дойде такъв -
по-различен от всички.
И за миг ще ме стресне дори.
После тъмно, по дяволски ще ме обича,
чак додето и сам изгори. ...
  895  23 
Тревата кротко лягаше – безмълвна,
под съсъка на острата коса.
И росна свежест въздуха изпълни
със обещание за чудеса.
А бяха млади... Тя като в молитва ...
  766  26 
Не съм за този свят родена, Господи.
Насън живея - в мои светове.
Преплувам океани, търся острови,
където няма лоши ветрове;
където всички хора се обичат ...
  901  23 
Не тръгнах по света за Златно руно -
(Колхида е за силните мъже).
Мен буря ме отнесе - като шума
Сега вървя над пропаст. По въже.
И мъча се да пазя равновесие - ...
  707  17 
И аз съм частица от тази безкрайна вселена.
И в мене живеят извечните нейни закони.
Не питам ни Господ, ни Дявол защо съм родена.
Не искам, когато изчезна, светът да ме помни.
И стига ми времето, дадено да го живея. ...
  706  19 
И той от майка е роден,
със обич е създаден,
а днес посреща своя ден
бездомен, сам и гладен.
Какво ли детство е живял, ...
  876  21 
Не искам вечно да ме помнят.
Не искам да се преродя.
Живея простичко и скромно,
вървя по пътя. Не летя.
Когато сутрин се събудя - ...
  686  20 
Дали защото дълго бе мълчал,
или защото беше доста късно,
не чух, че телефонът е звънял.
(Възможно ли е ти да си ме търсил?)
Надеждица за миг ме осени. ...
  765  20 
Животът трупа болка върху болка -
проверка и за тяло, и за дух.
След всяка радост някаква тревога
напомня, че за малко ще си тук.
И в малкото, което ти се дава, ...
  810  20 
"Омръзна ми да бъда таралеж"– Дочка Василева
Когато Бог ме е създавал,
наравно с всички добрини,
бодлички тайно ми поставил –
да ме предпазват от злини. ...
  750  21 
И този път морето ще прегърне
и думите, и твоята тъга.
Вълните пък неволно ще ги върнат
и живи ще ги плиснат на брега.
По стъпките на гларуси и чайки ...
  825  17 
И тези облаци не носят дъжд -
това са тъжни мисли утаени.
И само погледът на силен мъж
ще може да ги разнесе над мене.
Под клепките ми спираш - като сън, ...
  901  19 
Тази буря в душата ми
клонче по клонче ме кърши.
Оголявам до кост
и сред лято умирам от студ.
Ако няма пощада, ...
  774  23 
Разсъмва се. Тя трябва да си тръгва,
(че има и семейство, и съпруг).
Поглежда го и цялата потръпва –
залог, че ще пак ще се завръща тук.
Излиза. А след нея – празнота. ...
  771  18 
Със пролети и есени съм пълна.
Докрай ги изживях, докрай изпих.
Подобно житно зрънце пак покълвам
и всичко взето претворявам в стих.
Сама решавам как да се раздавам, ...
  1084  20 
"От капандурата нагоре - свобода"
Лили Качова
От покрива нагоре - свобода.
Но аз съм тук. Таванът ме притиска.
Долавям твоя дух - като следа ...
  869  15 
Random works
: ??:??