voda (Елица Ангелова) - Works

Додето свърши 🇧🇬

Едно въображение коварно
рисува пред очите ми картини
на ревностна любов, на изневяра...
Напразно се опитвам да отмина -
те войнствено нахлуват и в съня ми, ...

voda

Poetry » Love

2013-11-02T17:47:06+02:00 1K 1 18

През изгревна роса 🇧🇬

Ти помниш ли? - През изгревна роса
вървяхме с теб. И стъпките ни леки
рисуваха в тревите чудеса -
две успоредно бягащи пътеки.
Начало беше. Идващият ден ...

voda

Poetry » Love

2013-10-31T22:26:23+02:00 1K 1 21

Моливът 🇧🇬

По "Камелия" - І ч., Дани Сулакова
Бе избрала маса до прозореца -
в малкото, уютно кафене.
Скицникът немееше отворен,
моливът не беше вдъхновен. ...

voda

Poetry » Love

2013-10-29T22:24:41+02:00 1.2K 21

Гнездо 🇧🇬

Каква невероятно бурна нощ!
Проплакаха вековните дървета -
не стигна притаената им мощ
гнездата да спасят от ветровете.
И в мен едно гнездо се срути с вик - ...

voda

Poetry » Love

2013-10-27T16:41:31+02:00 939 16

Самота 🇧🇬

В два куфара живота си натъпкал,
с билет еднопосочен в заден джоб,
в сърцето с нова, непозната тръпка,
зарязваш дом, дори и свиден гроб...
И тръгваш – по пътеки безпосочни, ...

voda

Poetry » Civic

2013-10-25T20:31:07+03:00 1.2K 3 26

Посоки 🇧🇬

Понеже съм си дребничка, невзрачна,
а ти до мене - цяла планина,
несигурна по сянката ти крача -
с едно нелепо чувство за вина,
че ти си имаш своята посока, ...

voda

Poetry » Other

2013-10-22T21:03:20+03:00 1.2K 24

Не е този начинът 🇧🇬

"Бях с него...", Мариела Челебиева
Поисках да обичам на инат -
напук на теб, при него да отида;
да хвърля бомба в лудия ти свят,
да отмъстя за болки и обиди... ...

voda

Poetry » Love

2013-10-20T14:00:26+03:00 1K 13

Просветление 🇧🇬

"Сега ще ни обесят на площада", Валери Станков
Бесилото от тежест е прегърбено -
(откак се помни, носи само смърт).
Стоят под него две сърца прегърнати,
осъдени от обич да умрат. ...

voda

Poetry » Other

2013-10-19T19:43:16+03:00 781 8

Допиши сценария 🇧🇬

Когато се събличам, да ме гледаш,
мъгла да пада в твоите очи.
И буден да сънуваш слънчогледи.
И южен вятър в тебе да звучи.
А голото ми тяло да светлее ...

voda

Poetry » Love

2013-10-17T11:43:20+03:00 1.2K 19

Случва се... 🇧🇬

"На средна възраст е нелепост
да искаш друго битие", Ивайло Балабанов
Когато си на средна възраст,
укрепват твойте рамене
и с някаква незряла мъдрост ...

voda

Poetry » Love

2013-10-15T02:01:13+03:00 1.5K 18

Чуждо рамо 🇧🇬

Дали бе дума изтървана
или пък ход обмислен,
е все едно. Отвори рана
и болката е истинска.
Сега не трябват обяснения. ...

voda

Poetry » Other

2013-10-12T16:25:22+03:00 927 18

Фатално закъснях 🇧🇬

Простенва къщата. Агонизира.
Не чува стъпки, ни човешка реч.
Усещам, че със всеки миг умира,
но тя едва ли ще го разбере.
Опитах се вратата да отворя – ...

voda

Poetry » Other

2013-10-10T23:57:28+03:00 1.1K 23

Спомени 🇧🇬

"Да си вземеш кибрит и да драснеш ядосано клечката" Бистра Малинова ("Намек за зима")
Моите спомени не на хартия са писани.
Тях не гори ги кибрит.
Те са ми рани, от мене самата орисани -
нищо да не ги цери. ...

voda

Poetry » Love

2013-10-09T10:05:18+03:00 901 13

Вярност 🇧🇬

Дойдоха тежки времена, Родино.
Чедата ти безпаметни са днес.
Забравиха си корена. "Невинно".
(Кой паметта безбожно им отне?)
Преписаха историята грешно ...

voda

Poetry » Civic

2013-10-08T07:57:40+03:00 1K 1 12

Рисунка 🇧🇬

Не мога да те нарисувам, Есен -
за мене си магически сезон.
И как ли се рисува птича песен,
поела път под тъжен небосклон?
И как ли се рисуват дървесата, ...

voda

Poetry » Landscape

2013-10-04T19:56:02+03:00 1.1K 20

Спътници 🇧🇬

И трябва в мене нещо да се скъса.
И трябва силно да ме заболи -
тогава, нито рано, нито късно,
съвсем навреме стих ще се роди.
Стихът какво е? - думи от сърцето, ...

voda

Poetry » Other

2013-10-02T13:32:58+03:00 829 16

Нашествие 🇧🇬

Една вълна залива днес Европа –
поток от ислямистки бежанци.
Превърнати в неволни филантропи,
приемаме ги с ужас и мълчим.
Какво ли в чуждите земи ще правят? ...

voda

Poetry » Civic

2013-09-29T12:25:55+03:00 970 1 13

Песните на България 🇧🇬

Японска група пее наши песни.
И в бъкгарски носии са красиви.
Възторжени. Усмихнати. Чудесни!
Дори и нашенски хора извиват...
Аз гледам през сълзи – от умиление. ...

voda

Poetry » Other

2013-09-25T16:53:36+03:00 891 20

Прозрение 🇧🇬

Зората ражда ден и го дарява
с любов на тези вечни небеса.
А те Земята цяла озаряват,
за да се раждат нови чудеса.
И всяко семенце в пръстта пониква, ...

voda

Poetry » Other

2013-09-22T19:24:05+03:00 951 18

Лудувай, младост! 🇧🇬

От днес съм със един ден по-голяма
и малко ми е тъжно от това.
Утеха е всеобщата измама,
че ставаме по-мъдри с възрастта.
Какво е мъдрост? Може би това е ...

voda

Poetry » Other

2013-09-19T02:19:11+03:00 888 14

Последната чаша 🇧🇬

След последната чаша ще дойде при теб -
чак до нокът пиян и възбуден.
И повярвала в миг, че от мен го крадеш,
ще очакваш и своето чудо.
Чудесата са тук - в моя свят незлобив, ...

voda

Poetry » Love

2013-09-16T19:06:57+03:00 982 16

Без следа 🇧🇬

Случи ми се както сняг през юли –
малко чудо в тъжния ми ден.
Вятърът за нас звезди отбрули.
Птичките възпяха теб и мен.
Беше нещо боговдъхновено. ...

voda

Poetry » Love

2013-09-01T13:14:55+03:00 1.2K 19

Повярвайте... 🇧🇬

Когато във душата мръкне,
и нещо много ми тежи,
не търся друго – просто тръгвам.
Знам, пътят ще ме утеши:
че стъпките ми разговарят ...

voda

Poetry » Other

2013-08-27T22:49:14+03:00 1.1K 23

Не се боя... 🇧🇬

Аз няма да си ида от света.
Ще си отиде само част от мене –
една нетрайна външна суета,
която е за тленност отредена.
А другото -– дълбоко вътре в мен, ...

voda

Poetry » Other

2013-08-25T17:00:53+03:00 944 19

Предсказание 🇧🇬

Той ще дойде такъв -
по-различен от всички.
И за миг ще ме стресне дори.
После тъмно, по дяволски ще ме обича,
чак додето и сам изгори. ...

voda

Poetry » Love

2013-08-20T16:41:39+03:00 1.1K 23

По сенокос 🇧🇬

Тревата кротко лягаше – безмълвна,
под съсъка на острата коса.
И росна свежест въздуха изпълни
със обещание за чудеса.
А бяха млади... Тя като в молитва ...

voda

Poetry » Love

2013-08-17T17:09:33+03:00 971 1 26

Дали не съм грешно скроена? 🇧🇬

Не съм за този свят родена, Господи.
Насън живея - в мои светове.
Преплувам океани, търся острови,
където няма лоши ветрове;
където всички хора се обичат ...

voda

Poetry » Other

2013-08-14T19:10:07+03:00 1.1K 23

Под чужди небеса 🇧🇬

Не тръгнах по света за Златно руно -
(Колхида е за силните мъже).
Мен буря ме отнесе - като шума
Сега вървя над пропаст. По въже.
И мъча се да пазя равновесие - ...

voda

Poetry » Other

2013-08-08T23:24:42+03:00 873 17

Вечност 🇧🇬

И аз съм частица от тази безкрайна вселена.
И в мене живеят извечните нейни закони.
Не питам ни Господ, ни Дявол защо съм родена.
Не искам, когато изчезна, светът да ме помни.
И стига ми времето, дадено да го живея. ...

voda

Poetry » Other

2013-08-07T13:59:30+03:00 889 19

Бездомникът 🇧🇬

И той от майка е роден,
със обич е създаден,
а днес посреща своя ден
бездомен, сам и гладен.
Какво ли детство е живял, ...

voda

Poetry » Civic

2013-08-03T22:45:37+03:00 1.1K 2 21

Стига ми 🇧🇬

Не искам вечно да ме помнят.
Не искам да се преродя.
Живея простичко и скромно,
вървя по пътя. Не летя.
Когато сутрин се събудя - ...

voda

Poetry » Other

2013-07-31T09:43:51+03:00 860 20

Телефон 🇧🇬

Дали защото дълго бе мълчал,
или защото беше доста късно,
не чух, че телефонът е звънял.
(Възможно ли е ти да си ме търсил?)
Надеждица за миг ме осени. ...

voda

Poetry » Love

2013-07-28T15:08:02+03:00 929 20

Стъпала 🇧🇬

Животът трупа болка върху болка -
проверка и за тяло, и за дух.
След всяка радост някаква тревога
напомня, че за малко ще си тук.
И в малкото, което ти се дава, ...

voda

Poetry » Other

2013-07-17T19:22:51+03:00 985 2 20

Бодлива 🇧🇬

"Омръзна ми да бъда таралеж"– Дочка Василева
Когато Бог ме е създавал,
наравно с всички добрини,
бодлички тайно ми поставил –
да ме предпазват от злини. ...

voda

Poetry » Odes and poems, Other

2013-07-05T10:21:45+03:00 936 21

Разминаване 🇧🇬

И този път морето ще прегърне
и думите, и твоята тъга.
Вълните пък неволно ще ги върнат
и живи ще ги плиснат на брега.
По стъпките на гларуси и чайки ...

voda

Poetry » Love

2013-06-25T20:57:13+03:00 1K 1 17

Облаци 🇧🇬

И тези облаци не носят дъжд -
това са тъжни мисли утаени.
И само погледът на силен мъж
ще може да ги разнесе над мене.
Под клепките ми спираш - като сън, ...

voda

Poetry » Love

2013-06-18T11:08:25+03:00 1.1K 2 19

Да се свърши 🇧🇬

Тази буря в душата ми
клонче по клонче ме кърши.
Оголявам до кост
и сред лято умирам от студ.
Ако няма пощада, ...

voda

Poetry » Love

2013-06-12T10:10:01+03:00 952 23

Между вечност и миг 🇧🇬

Разсъмва се. Тя трябва да си тръгва,
(че има и семейство, и съпруг).
Поглежда го и цялата потръпва –
залог, че ще пак ще се завръща тук.
Излиза. А след нея – празнота. ...

voda

Poetry » Love

2013-06-09T11:33:15+03:00 957 1 17

Неранима 🇧🇬

Със пролети и есени съм пълна.
Докрай ги изживях, докрай изпих.
Подобно житно зрънце пак покълвам
и всичко взето претворявам в стих.
Сама решавам как да се раздавам, ...

voda

Poetry » Other

2013-06-07T13:07:00+03:00 1.3K 20

Зовът на свободата 🇧🇬

"От капандурата нагоре - свобода"
Лили Качова
От покрива нагоре - свобода.
Но аз съм тук. Таванът ме притиска.
Долавям твоя дух - като следа ...

voda

Poetry » Other

2013-06-04T07:51:52+03:00 1.1K 1 14