Philosophical - Poetry

Опитомяване на тишината 🇧🇬

Да се смаля до точка тишина
и тя да е достатъчна за всички –
за ровещата в кофите жена,
за стареца със детската количка.
За алчния – че никога не спи, ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2017-12-17T22:54:36+02:00 650 8 12

Андриск (Филип VI Македонски) 🇧🇬

Всуе ли изправих се аз пред съдбата...
всуе ли оръжие взех...
всуе ли с безбройните, зли легиони...
кръстосвахме огън и меч?
Всуе ли жадувах отново за царство... ...

Адриан

Poetry » Philosophical

2017-12-17T19:42:24+02:00 598

Имам нужда да те обичам 🇧🇬

Имам нужда от теб.
Имам нужда да те обичам.
Нужда любовта в душата ми да видиш
и всичките нощи, в които съм мислил
за теб - със нежност и любов, ...

Алкнет

Poetry » Love, Philosophical

2017-12-17T19:39:07+02:00 2.8K 1 2

Сълзите никога не се превръщат в лед 🇧🇬

Сълзите никога не се превръщат в лед.
Солта във раните не позволява.
Не се затварят
и кървят.
Вината, ...

потаен

Poetry » Love, Philosophical, Other

2017-12-17T18:35:58+02:00 1.2K 2 3

Съмва се 🇧🇬

Съмва се.
Лъчи се спускат към стъклото,
но дъждът се стича като из ведро.
И съмва се.
Повява вятърът, отронва се едно листо. ...

Litka93

Poetry » Philosophical

2017-12-16T22:45:22+02:00 697 3

Константин XI Палеолог 🇧🇬

Аз имах възможност Града* да зарежа
и в миг да избягам далеч...
да водя живота си дълго, богато...
захвърлил корона и меч...
Аз можех червените свои ботуши ...

Адриан

Poetry » Philosophical

2017-12-16T19:57:56+02:00 520 2

Оксиноним 🇧🇬

дървени прозорци в рамки от стъкла
тайнствени рози сред бодлива мъгла
изгнили кошчета в метални отпадъци
слънчеви небеса сред сини отблясъци
лаещи нашийници на сребърни кучета ...

DestinyCorton

Poetry » Love, Humorous, Landscape, Philosophical

2017-12-16T18:59:07+02:00 3.2K 1 1

Напред, най-накрая 🇧🇬

Изкачих върховете,
слезнах през низините,
отпих от сладостта на живота!
Надмогнах страховете,
изкарах си парите, ...

Алкнет

Poetry » Philosophical

2017-12-16T18:41:04+02:00 1.3K 1 3

Ата 🇧🇬

Нея вечер Ата сънува,
че е пак между онези голи стени,
на които с молив е рисувал,
печка с дърва как гори.
Чу гласа на баща си, ...

БалеваМария

Poetry » Philosophical

2017-12-16T18:28:28+02:00 648 2

Вологез 🇧🇬

Захвърлих одеждите жречески свои...
и грабнах ромфея в ръце...
оставих далеч боговете безсмъртни...
и техния мирен завет...
със своите беси въстание вдигнах... ...

Адриан

Poetry » Philosophical

2017-12-16T01:39:52+02:00 586

The wolves die alone

There where the winter's sun
meets the dark horizon
is our omnipotent panacea.
Staring in the dark shadows
of centuries-old trees, ...

TheCrazyManiac

Poetry » Philosophical

2017-12-16T01:14:31+02:00 1.8K

Този... 🇧🇬

... И ужаси се
ЛЮБОВТА, че този свят,
уви, руши се...

rhymefan

Poetry » Philosophical, Civic

2017-12-16T01:02:12+02:00 461

Съд 🇧🇬

Осъждайки, човек забравя да прощава.
А прошката към съд не се стреми.
И прошката не означава да забравяш.
А да помниш грешките. Самият ти
да се стараеш да не ги повтаряш. ...

потаен

Poetry » Philosophical, Free verse

2017-12-15T14:10:46+02:00 1.4K 2 4

Написаното с дребен шрифт 🇧🇬

Завързах тишината, да мълчи –
дъжда, когато, смахнат, си говори.
Прогледнали – с ръждясали очи,
навярно по света са много хора.
Разля се после аромат на чай. ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2017-12-15T08:14:22+02:00 988 18 13

Чекор 🇲🇰

Водената прашина
му се противи на храбриот чекор
на оној што се движи по црвен тепих
придружуван од познатиот „бумбаров лет“
чекор што нема да го одглумиш ...

SanjaMKD

Poetry » Philosophical

2017-12-14T23:57:35+02:00 588 2

Митридат VI Евпатор 🇧🇬

С романите дълго се борих...
и в битки живот похабих...
войска, но и титла изгубих...
след трите безкрайни войни*...
съюзници нямам, роднини... ...

Адриан

Poetry » Philosophical

2017-12-14T22:12:02+02:00 461 1 1

В пресъхналите кладенци на дните... 🇧🇬

В ПРЕСЪХНАЛИТЕ КЛАДЕНЦИ НА ДНИТЕ -
мълчат изгубените ни очи...
Под игото на злото, и парите -
светът е полудял. И му личи.
Навярно свят такъв - е много тъжен! ...

paloma66

Poetry » Philosophical

2017-12-14T14:05:08+02:00 1.8K 12 14

Ти си един човек прекрасен 🇧🇬

Пияница... несретник... наркоман.
Човек на дъното на обществото.
Човек ти би пребил - да бъдеш пак пиян
и скиташ се без цел и без посока...
... ти си един човек прекрасен! ...

Алкнет

Poetry » Philosophical

2017-12-14T13:55:27+02:00 1.9K 3

Дама и едно босоного момче 🇧🇬

Една олелия се вдига.
Градът е отново на крак.
Вървя, а стомана намига.
Пристига желания влак.
Делата на малките хо̀ра, ...

thedac

Poetry » Philosophical, Civic

2017-12-14T00:31:07+02:00 748 3 7

Тракиецът 🇧🇬

Избърсах кръвта от лицето...
махайрата* хванах в ръка...
към моя враг аз се затичах...
не чувствах ни болка, ни страх...
това бе война... бях нападнат... ...

Адриан

Poetry » Philosophical

2017-12-14T00:19:11+02:00 548 3

Светлина 🇧🇬

Звънят кмбани
празник броди
из света
хората във църквите
събрани ...

Gavrail45

Poetry » Philosophical

2017-12-13T23:55:29+02:00 2K 6 18

Фрагменти 🇧🇬

Фрагменти от илюзии и слънчев прах,
отрязък от контакти, гърлен смях
и точки сиви празен страх,
пропиват ме, проникват ме и ставам тях.
Разхвърляни частици цветен пъзел, ...

ЕСЕН

Poetry » Philosophical

2017-12-13T23:48:20+02:00 1.1K 1

Страх или любов 🇧🇬

Емоции на страх или любов.
За кои ще си истински готов?
Да пълниш със сълзи очи
или да преследваш блянове, мечти?
Ами ако днес е последният ни ден? ...

Jordan5kov

Poetry » Love, Philosophical, Civic, Other

2017-12-13T23:43:01+02:00 900 1 1

Да мразиш, или да обичаш 🇧🇬

Спасение ще дойде, знай, тогаз,
спасим ли ний доброто в нас.
Началото е туй, че
злата мисъл,
във миг да се пресича, ...

Алкнет

Poetry » Philosophical

2017-12-13T23:20:25+02:00 858 1 2

Пред тебе стоя... погледнѝ ме 🇧🇬

Пред тебе стоя... погледнѝ ме!
посочвам гръдта си с ръце...
аз нямам сърце, ами дупка...
от нея изтича кръвта...
Крещя ти! Пред тебе съм... чуй ме! ...

Адриан

Poetry » Philosophical, Blank verse

2017-12-13T01:00:28+02:00 758 2

Аз съм българка 🇧🇬

Аз съм българка, презирам
властолюбивите хиени,
българка да се наричам,
дните ми са преброени.
Аз съм българка изричам ...

Миранда

Poetry » Philosophical, Civic

2017-12-13T00:43:25+02:00 681 3 4

Мечта 🇧🇬

За цял живот, аз всичко, що съм искал -
едно е то било.
Мечта голяма имах си и мисля:
,,Защо ми бе...защо!?''
Как искам своя блян да хвърля ...

Алкнет

Poetry » Philosophical

2017-12-12T13:42:43+02:00 764 1

В хората най харесвам кучетата им 🇧🇬

Има нещо зло във хората,
трябва да е по рождение
и със сигурност е сбор от
неполучените нежности.
Колко много безлюбовие… ...

elpis

Poetry » Philosophical

2017-12-12T07:53:36+02:00 1.5K 5 6

Обичайте се 🇧🇬

Човек е по рождение орисан
заченат в обич, обич да роди.
Във всяка обич е заложен смисъл –
да продължи човешкия ни вид.
Обичайте се, ако ще сърцето ...

alkaltchev

Poetry » Philosophical

2017-12-11T21:14:04+02:00 4K 20 29

Вселената 🇧🇬

от
любов
вселената
зачената

rhymefan

Poetry » Philosophical

2017-12-11T02:10:45+02:00 534 1 5

Реметалк lll 🇧🇬

С ромфея, забита в сърцето...
с избодени (зверски) очи...
с лице, побеляло от болка...
тракийският воин лежѝ...
юмруците свои той стиска... ...

Адриан

Poetry » Philosophical

2017-12-11T01:59:21+02:00 574 1

Природата ще ме прегърне 🇧🇬

Природата ще ме прегърне
Събудих се и бях потресен,
че лебедова песен пея,
че съм дошъл до свойта есен
и от това благоговея! ...

Hekredel

Poetry » Philosophical

2017-12-10T22:19:20+02:00 466 2

Тъжна вест 🇧🇬

Времето се втурва през прозореца -
деня да гони тихо, неусетно.
В очите ни оглежда се отронено,
секундите тъгуват, мимолетни.
Бърза към вратата на безкрая, ...

hapka-kapka

Poetry » Philosophical

2017-12-10T22:17:51+02:00 1.1K 1 4

Приливът и отливът 🇧🇬

Празна дупка зее в морето,
пресъхват там душата и сърцето.
Приливът покрива пясъка крайбрежен,
като силни чувства, трайно ненадеждни.
Отливът отнася всичко обратно, ...

PetarMarinov

Poetry » Love, Philosophical

2017-12-10T22:07:46+02:00 1.5K 2 3

Стихотворение 🇧🇬

Стихотворение
Стихотворение за мен е това,
има малко радост и много тъга!
Сядам и пиша за Любовта,
Чудесно чуство но има и мъка. ...

valcanyon

Poetry » Philosophical

2017-12-10T22:00:00+02:00 553 3

Алхимия на приятелството. 🇧🇬

Две пакетчета захар си сложих в кафето.
Изпих после две чаши вода.
Две лъжички лютиво си сипах във супата
за да усетя вкуса на храна.
Две глътки ракия си глътнах в студеното ...

angelmilev

Poetry » Love, Philosophical

2017-12-10T21:15:32+02:00 1K

Пропукване 🇧🇬

Душата – изстрадала, гори нахалост...
Сърцето – омаяно, изгубено в пустиня...
Мислите се блъскат, предизвикват хаос.
Гарвани се реят над изсъхнала градина.
Витаят в сенки, промъкват се в тъмата, ...

АлексейорданоВ

Poetry » Philosophical

2017-12-09T21:11:32+02:00 1.9K 3 8

Усещам пълзящата смърт 🇧🇬

От моите устни се стича...
студената, ледена кръв...
гръдта ми... тя вече е празна...
усещам пълзящата смърт...
ръката ти още усещам... ...

Адриан

Poetry » Philosophical

2017-12-09T21:02:37+02:00 493 2 4

со книга закопај ме 🇲🇰

Со книга закопај ме
да вревам во подземјето
мислејки на саканите
да ги протерувам лошите духови
што не бегаат од темјан ...

SanjaMKD

Poetry » Philosophical

2017-12-09T19:23:32+02:00 429 1 3

За бедния 🇧🇬

За бедния
са глухи всички падащи звезди -
за неговите блянове, мечти.
За торта той така и не спести.
Да бе спестил… ...

потаен

Poetry » Philosophical, Civic, Other

2017-12-09T17:33:41+02:00 1.3K 2 3