Short stories - Prose

В прегръдките ня апатията 🇧🇬

И пак стоя на бара, облечена с новата си червена прилепнала блузка, подчертаваща хубавото ми тяло. Сложила съм си по-тъмните дънки. Косата ми е на небрежен кок. А ярко-червеното ми червило допълва тоалета.
Пуснали са Sweet dreams на Marilyn Manson. Обожавам тази песен. Наслаждавам се на мига. Колкот ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Short stories

2019-12-28T23:32:55+02:00 643 1

Госпожата каза 🇧🇬

Рени се суетеше на печката и чешмата едновременно. Беше обещала на Силвето, че вече няма да я прибира последна от детската, и почти успя: само три деца завари. Докато минат през супера и се приберат, вече се стъмни.
- Силве, картофена супа искаш ли?
- Да, мамо, всичко ще ям. Аз съм добро дете!
Силве ...

palenka

Prose » Short stories, Stories for children, Humorous

2019-12-26T08:17:39+02:00 1.6K 3 14

Храброто мъниче 🇧🇬

Удължаващите се дъждовни нощи съживиха природата след дългото и горещо лято. Сутрин все по-често започнах да виждам запътили се нанякъде умислени охлюви. Те често стават жертва на забързани хора и коли. Животът не вменяваше никому вина, защото бе проява на естествения подбор в природата. Приемах слу ...

ВТ

Prose » Short stories

2019-12-26T08:13:45+02:00 761 1

Закъснял коледен подарък 🇧🇬

Винаги съм ненавиждала зимата, читателю. Действа ми някак депресиращо... дали заради мрачните сиви дни или заради студа, сковал земята наоколо, но всяка година щом усещах настъпващата зима, душата ми помръкваше. Още от малко момиченце все се шегувах (ала всъщност тайнично копнеех), че искам да живея ...

alexltmsyf

Prose » Short stories

2019-12-24T01:42:02+02:00 1.5K 2 6

Изгубени в Бурята 🇧🇬

Само след половин час прекаран със Сара и вече знаех, че тя е момиче за мен. Вечерята бе приятна, безсъмнено, тя - умна и забавна, имаше и “магия”. Обядвахме в Библиотеката, един новоотворен, сравнително скъп, сравнително приятен ресторант. Хареса ми идеята за входа. Влизаше се в предверие с истинск ...

robertratman

Prose » Short stories

2019-12-23T06:37:42+02:00 1.2K 3 2

Крадец 🇧🇬

На долния етаж нещо изтряска. Деница се стресна и се надигна на лакти. Очите й се ококориха и сякаш потъмняха от тревога. Пресегна се и изключи радиото. Ослуша се. По това време в къщата не трябваше да има друг човек, освен нея. Възможни ли бе да е влязъл крадец?
Тя потрепери и се отпусна на леглото ...

Heel

Prose » Short stories

2019-12-22T20:21:32+02:00 1.1K 1 1

Бабо, моля ти се да го купим! 🇧🇬

Духа ноемврийски вятър. Есента си отива, а зимата пристига, макар и бавно. По дърветата са останали последните листа.
Главните булеварди са живи. Натовареният трафик не изглежда скоро да свърши. Фарофете на колите блестят в тъмнината, минувачите по улиците не са малко.
Далеч от тези булеварди, хвана ...

ЕКИ

Prose » Short stories

2019-12-22T20:00:01+02:00 1.2K 1 5

Сутрешни кризи на личността 🇧🇬

Сънувам любов...
Тя бавно избледнява от настъпващата утрин.
Снощи си легнах рано и бързо заспах, но усещам, че се събуждам и ми се мрънка. Адски много. Няма на кого! Всички са нанякъде. Апартаментът е празен... Пфу. Аман! Да ти и късмета, да ти и чудото... Друго си е да има на кого да си го изкараш, ...

icefire123

Prose » Short stories, Novellas and novels, Others

2019-12-22T11:31:33+02:00 895

Защо, Господи 🇧🇬

Поканих Го:
– Ела, Господи, седни на тази маса, бъди ми гост и дай ми хляба наш насъщен, с който ме даряваш всеки ден!
Дойде и седна срещу мен. Винаги идва, когато Го викам.
Нахраних се, раздигнах масата и отново седнах.
Гледахме се и мълчахме. След малко Той стана. Стори ми се, че каза, но може и д ...

Мильо

Prose » Short stories

2019-12-22T11:18:36+02:00 1.6K 1 4

Силата е в теб 🇧🇬

- Ти си Вселената? – попита учудено момичето.
- Точно така, скъпа Шарлот.
- Как е възможно това? Ти не си живо същество.
- Напротив. Аз съм по-жива отколкото ти някога си била.
- Но все още не разбирам? Защо съм тук? ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Short stories

2019-12-21T22:14:40+02:00 575

Сутрин, по време на влюбване 🇧🇬

Утрото беше мрачно, а в стаята беше топло и задушно. Той стана, отвори прозореца и преброи до 30. Точно на колкото години е. Затвори го бързо, потръпвайки от студа, който навлезе. Начумерен и сърдито, на времето, си направи силно и ароматно кафе в кухнята.
В сребърен поднос добави няколко сладки в ч ...

icefire123

Prose » Short stories, Novellas and novels, Others

2019-12-21T17:34:01+02:00 970 1

Коледно желание ли? 🇧🇬

Дойде време и аз да украся коледната си елхичка и винаги когато правех това си мислех за желанията, които ме обземаха през всяка предстояща Коледа. В момента обаче установих, че нямам нито едно такова...
Вадех и разопаковах грижливо играчките и ги оглеждах. Колко Коледи изживяха и с всяка една се пр ...

kleopatrasv

Prose » Short stories

2019-12-20T11:50:13+02:00 2.1K 2

Средно голямо кашонче с компакт дискове 🇧🇬

Поради чести премествания от адрес на адрес и смяна на квартири, реших, че трябва да се освободя от някои вещи, които вече не ми харесват или не ми трябват. Вещи, чиято стойност не е от значение. Попаднах на средно голям кашон пълен с компакт дискове. Започнах да преглеждам един по един по заглавият ...

icefire123

Prose » Short stories, Others

2019-12-20T09:24:27+02:00 976 1 3

Разрушените къщи 🇧🇬

Времето е мрачно и дъждовно. Връщам се към Видин от турне из северозападна България. Пътувам с колегите в буса. Слушам музика със слушалки, но тихо и напоително чувам буботенето им. Пак спорят и се дразнят един - друг, като малки деца. Мирише на цигари. Не обичам тази миризма, но ще я преглътна, защ ...

icefire123

Prose » Short stories, Novellas and novels, Science fiction & fantasy, Others

2019-12-19T10:22:53+02:00 1.1K

Нашенски политикани 🇧🇬

Из „Дочуто от съседната маса?
- Какво сте се умълчали бе? – провикна се Петко още от вратата на кръчмата. - Също както Бате Бойко на разпитиге в Панкрац?
- Петко, не говори глупости пред хората! Баце ако си бе мълчал, нямаше да лежи толкова малко при чехите! Там не си поплюват с криминалните престъп ...

ВТ

Prose » Short stories

2019-12-19T10:19:20+02:00 746

Един обикновен-необикновен ден на г-н Х и Кучо-ми 🇧🇬

Сутринта беше тиха, както обикновено в този запустял и осиротял град. За разлика от вчерашния ден, който беше изключително слънчев и топъл, днес беше студено и мрачно. Имаше гъста мъгла разточила пелерината си върху гребена на река Дунав примесена с дим от комините на къщите и блоковете наоколо.
Как ...

icefire123

Prose » Short stories, Humorous, Others

2019-12-18T07:49:09+02:00 895 1

В самото начало 🇧🇬

Милано очароваше с мода и стил. Милано е градът, в който израснах. Тук се запознах със Стефани, Клариса и Изабелла.
Аз съм Патрисия и ще ви вкарам в моя свят. Годината е 2010г. Заповядайте!
Алармата ми звънна, точно преди да целуна най-прекрасното непознато момче в съня си. О, не време за училище. Т ...

miss-sunshine

Prose » Short stories

2019-12-16T08:09:30+02:00 812

Тоска 🇧🇬

ТОСКА
И тая сутрин подраних.
Още е тъмно, но вече съм в голямата стая, пред голямата маса.
Когато работя върху сложен проект, изпадам в състояние, при което се объркват дни с нощи, при което не знам има ли ме, няма ли ме. Прилегна ли, уж да поспя, пред очите ми се явява това, което проектирам и в по ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2019-12-16T07:56:18+02:00 733 3

Космосът-образование на бъдещето 🇧🇬

Космосът- образование на бъдещето/разказ/
Анна- Мария и Джесика били неразделни приятелки още от както се помнели. Но сега, в навечерието на Коледа тяхното приятелство щялло да претърпи почти непреодолим обрат заради един глупав сън, който и двете приятелки сънували по едно и също време. Нито Анна- ...

student1985

Prose » Short stories, Stories for children

2019-12-16T07:54:08+02:00 1.4K

Дяволът и прошката 🇧🇬

Вече му било скучно в Ада. Познавал всички свои „колеги”, дяволиите им, номерата им, лицемерието и злобата. Нещастниците, които измъчвал също били досадни. Уж молели за прошка, а очите им блестели от омраза. Невероятно, но тази среда го подтискала. Не предлагала никакви изтънчени удоволствия.
И един ...

troia

Prose » Short stories

2019-12-14T17:25:18+02:00 999 2 8

Чудото на балоните 🇧🇬

Мамо, мамо виж какви хубави балони. Вземи един, моля те мамо. Само един.
Малкото момче стоеше пред продавача на лъскавите, красиви балони и очите ми грееха от удивление. Майката, застанала до него мълчеше с очи пълни със сълзи. В портмонето имаше само толкова колкото да посрещнат празника с малък по ...

slaveja123

Prose » Short stories

2019-12-14T17:23:17+02:00 1.8K 2

Тези, които живеят на улицата 🇧🇬

Пешо Хамстера обичаше поезията, или още по-точно казано, тя направо бе смисълът на живота му. Докато един ден не прописа и сам... В началото складираше всичко само в тетрадките, но сърфирайки из поетичните сайтове, не веднъж си мислеше, че може би трябва да пробва и той.
И ето, че един ден наистина ...

mislitel

Prose » Short stories

2019-12-14T10:45:31+02:00 1.5K 1 20

Диви коне между съня и будната ми стена (импресия) 🇧🇬

Пред огледалото съм.... А там стои образ на друга жена, която не познавах. Коя беше тя и как се появи? Почувствах, как вътрешното ми „Аз” потъна в небитието и изчезна само за един миг. Нима на никой не се е случвало подобно нещо? Не знам дали заслужавах съдбата си, но със сигурност заслужавах да изп ...

kleopatrasv

Prose » Short stories

2019-12-13T20:00:11+02:00 1.4K 2

Ударих колата 🇧🇬

Предният капак бе нагънат като хармоника, най-вече от лявата страна. Струйки сивкав дим се точеха нагоре. Арматурното табло се бе изкривило от силния удар, а воланът се бе килнал на една страна Предното стъкло се бе спукало, но все още се държеше на мястото си. А най-отпред се извисяваше калната зад ...

Heel

Prose » Short stories

2019-12-12T17:24:19+02:00 1.2K 1 4

Куфарчето 🇧🇬

Галин с мъка отвори първо едното, после другото око и осъзна, че лежи проснат в някакви храсталаци. Устните му бяха изтръпнали и навярно цялото му тяло беше в синини, но чувстваше силна болка само в лявата ръка – може би тя, като най-силна, бе туширала останалите. Беше се напикал и редом с болката, ...

donkooooo

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2019-12-12T09:23:28+02:00 2.1K 4 9

Великият Магьосник 🇧🇬

Великият Магьосник
Имаше едно дете. Нямаше още годинка когато разбра, че след няколко месеца най-големия, най-красивия и най-великия панаир на света ще мине през неговото село за малко. По пътя на великите си дела.
До това дете имаше млад мъж. На 35 години. Надъхан, силен, уверен директор на фабрика ...

Oracle

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Stories for children

2019-12-12T09:21:09+02:00 1.3K 1 3

Назад и нагоре 🇧🇬

- Здравей, Карл. Готов ли си?
- Ще разберем, когато приключим, Ник.
Карл нямаше търпение. Моментите, прекарани тук, бяха най-важните в живота му. От тук започваше и свършваше всичко. Огледа се. Беше облечен в любимия си черен костюм. Обувките не бяха много на място, но това тук нямаше никакво значен ...

Си_Мапипис

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2019-12-12T08:46:39+02:00 1.5K 11

Мълчание :)? 🇧🇬

Господин Дон Робъртсън е едно такова малко човече. Лежи си в леглото и се усмихва. Не може да говори. Измучава отвреме-навреме. Казаха ми, че от няколко години има Алцхаймер. Вече не може нищо да прави, освен да се усмихва, като му кажеш името и да кърши ръце безпомощно. Другите студенти-сестри, пък ...

robertratman

Prose » Short stories

2019-12-10T20:32:00+02:00 1.4K 4 11

Палач и спасение... 🇧🇬

Шамарът изплющя като камшик и разцепи тишината. Марина се стовари на земята, скри болезненото място с ледените си ръце, сви се на кълбо и притихнала зачака бесът на Огнян да я връхлети като цунами. Очакването продължи секунда. Последваха ритници гарнирани с ругатни, обиди и крясъци излизащи от устат ...

reinbow

Prose » Short stories

2019-12-10T15:18:35+02:00 1.3K 1 5

Орбитално между сън и реалност (импресия) 🇧🇬

В орбиталните пространства на Вселената, времето тихо въздиша и суши своите мисли по невидимите нишки на просторите в хоризонта. По оплетените им жици на фона на звездното небе се очертават накацалите несбъднати образи, които се менят в екзотични проблясъци. Светът примигва в други светлини - премин ...

kleopatrasv

Prose » Short stories

2019-12-10T12:05:05+02:00 1.3K

Приятели 🇧🇬

Религиите, че трябва да си отидат, трябва и ще си отидат, ама как, като не искат? Когато не знае нещо човек, пита. Все някой може да е осведомен по въпроса. Та и аз реших да питам моя приятел. Но за да не се издавам, че се занимавам с такива глупости, че пък и книга пиша за тях, реших така, по-отстр ...

Бòрис

Prose » Short stories

2019-12-10T11:57:26+02:00 1.6K 2 1

По Коледа стават чудеса 🇧🇬

Шаранът ще стане вкусен,мислеше си Ана, беше му сложила лук, орехи и лимон. Искаше да зарадва мъжа си. Извади рибата от печката и я сложи на масата. Наближаваше времето съпруга й да се върне от работа. И той си дойде късно вечерта на три гроздови.
- Глупачка с глупачките, миналата година ти казах, ч ...

Kors

Prose » Short stories

2019-12-10T00:14:27+02:00 1.3K 5

Разпилени животи 🇧🇬

С нетърпение чакаше този момент, да сложи последния подпис, и да се прибере в хотела да се наспи, след като две вечери спа по 3-4 часа, за да приключи по-рано с одита и се прибере рано в София на следващия ден. Нямаше намерение скапана и недоспала, и то по тъмно, да шофира. Така щеше петъка да си по ...

palenka

Prose » Short stories

2019-12-08T21:51:37+02:00 832 6 25

Кукла 🇧🇬

Както си вървеше спокойно по тротоара, Никола изведнъж присви замислено вежди. Закова се на място и се обърна. Току-що бе подминал един антикварен магазин. Зачуди се какво го бе накарало да спре. Приближи се до витрината и се загледа в изложените вещи. В левия край имаше парцалена кукла. Осъзна, че ...

Heel

Prose » Short stories

2019-12-08T11:34:35+02:00 1.4K 1 5

Врящо олово 🇧🇬

Животът е една голяма изненада. Всеки ден е дар от Онова, в което грешникът е избрал да вярва. Животът е безумие. Тихо, споделено. Или пък нощна птица, обикаляща тъмните квартали. А ние сме творци на обстоятелствата. Енергия, привличаща Ангела, научил се да прощава. Енергия, която, обаче, често бива ...

written-springs

Prose » Short stories

2019-12-08T11:13:23+02:00 1.5K 7 3

Българка 🇧🇬

Тя носи гените на трудолюбието и на добротата, които е втъкала успешно в стана на съвремието и изплита живота си ден след ден. Нейната красота се е съхранила през вековете и с гордост се нарича българка.
Колко сила е нужна да бъде в рамките на един ден и дете с децата, и майка, и съпруга, и служител ...

perfanov

Prose » Short stories

2019-12-08T07:46:23+02:00 1.1K

Криминална лаборатория - втора част 🇧🇬

Тоя половин час се разтегля до четиридесет и пет минути преди криминална лаборатория да се върне у дома. Единият от колегите на капитан Вентури се позиционира стратегически срещу рутъра и започва да го гледа втренчено, белким тръгне, а другият тръгва по нишката на Ариадна, сиреч – телефонния кабел. ...

Bistra_Stoimenova

Prose » Short stories

2019-12-07T20:45:15+02:00 883

Семейна скука 🇧🇬

- Искаш ли да отидем на кафе? – чу гласа на жена си.
Той кимна в знак на съгласие. Днес беше Неделя и предложението ѝ не го учуди. Имаха си любимо барче, което от години посещаваха.
Стана от дивана, остави вестника и се отправи към банята. До десет минути щеше да е готов.
Тя скочи чевръсто. Знаеше, ...

troia

Prose » Short stories

2019-12-07T19:47:36+02:00 1.9K 2 19

Майка 🇧🇬

Тоз спомен винаги топлеше душата на Агата в мрачните дни. Спомняше си как майка ѝ решеше дълго време косите ѝ на двора в топлите следобеди в началото на лятото. Постилаха някоя черга под бадемовото дърво, а около тях розовееха цъфналите божури, дето бяха нашарили цялата градина. Слънчевите лъчи се с ...

Boyan

Prose » Short stories

2019-12-07T11:58:14+02:00 2.2K 1 6

Милан 🇧🇬

Вече трети ден гъста снежна пелена се стеле над притихналото село. Вали на такива едри парцали, сякаш има намерение да изравни всичко в безкрайна снежна равнина.
Селяните газят дълбокия сняг и вместо да се плашат, потриват доволно ръце.
- Нека натрупа сега, а напролет да видиш какво жито ще избуи! Щ ...

breg

Prose » Short stories

2019-12-07T08:15:26+02:00 1.9K 5 14