Short stories

15 results

Живот в цифри 🇧🇬

Пет.
Пет години откакто взе решение, че винаги ще е част от нейния живот. Радваше се, че може да го изпълни. Просто не очакваше да е буквално. Разбира се, бе привлечен от нея още в първия миг, в който я видя. Жена, наслаждаваща се на всеобщо възхищение, без да парадира с него. Очарованието, което из ...
1.2K 2 6

Поздрави от Специалните Сили 🇧🇬

Хей Разбойници!!!
Прочетох един разказ на "Луи", който така ме превъзбуди и усмихна, че взех, че написах отговор, който ще се радвам да споделя с Вас!
Моля прочетете първо това: https://vic.bg/%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%BE%D0%B2%D0%B5/%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D ...
1.1K 1 1

Последният мъж 🇧🇬

Той влезе наперено в малката квартална закусвалня. Стъпваше със самочувствието на принц току що слязъл от своя породист бял кон. Наистина беше привлекателен.
- Липсва му само сребристия меч и червения плащ с гравиран в златисто герб . – подсмихна се тя. После бързо си приглади престилката. Трябваше ...
1.3K 2 8

"Свети Валентин" по Скайп 🇧🇬

Ели стоеше с часове пред своя лаптоп и четеше новините от света. Денят беше мразовит и снежен, типичен февруари. Снежинките падаха от небето, а тя беше пуснала нежна италианска музика. Тази музика я отведе за миг в Италия, където беше живяла дълги години. Италианският език и беше станал, като роден. ...
1.4K 2 7

Там в неизвестността 🇧🇬

Мигновена, огнена и страстна, Тя се стресна и излезе от съня си, като се протегна и прозя сладко в постелята си от тигрови кожи. Свещниците от двете страни на леглото й догаряха и хвърляха любопитни, палави и лукави пламъчета върху лицето на мъжа, спящ до нея и се отразяваха в опасните й очи. Усмихн ...
1.3K

Самотата 🇧🇬

Самотата е част от живота ни. Тя е като наша по-голяма сестра,която е отдавна задомена далеч от нас. Знаем, че съществува. Мислим си за нея, когато сме огорчени от случки, събития и хора. Каним я да ни дойде на гости. И с нетърпение чакаме този момент, в който ще останем само с нея.
Самотата идва ба ...
613 1 1

А мастилото се стичаше 🇧🇬

Няколко капки тъга
просветваха като мъниста
по паяжината на съществуването...
Любими ѝ бяха онези тягостни, мъгливи и потискащи дни, когато небето едвам се удържаше да не се стовари върху главите на хората и безмилостно ги наказваше със сълзите си. Почти винаги в дни като тези, тя си намираше нови п ...
807 1 6

Писмо 🇧🇬

Моят даскал на село все повтаряше, че ще стане човек от мене. "Будно момче си ти" казваше ми той, макар че аз си спях добре през нощите. Затова, когато завърших осми клас, поисках да продължа да уча в града. Татко обаче нещо се заяде и не стана работата.
– Седи си мирен у гъзо! Не ти требва никъде д ...
2.7K 7 45

Само веднъж 🇧🇬

Белият кон потропваше върху каменната уличка, а принцът се поклащаше върху него. Всъщност, нямаше никакъв кон. И принц нямаше,
но мъжът за миг се почувства такъв. Улицата си беше асфалтирана, всеки ден минаваше по нея, когато отиваше към закусвалнята,
преди работа.
Странно се чувстваше днес.
За първ ...
1.5K 5 45

14-и, но не февруари 🇧🇬

Когато изпих кафето, почувствах такава нервна възбуда, че все едно бях взел не нищожна доза кофеин, а някаква свръхдоза кокаин. Краката ми започнаха да играят степ, а аз се разтреперах така, че дишането ми отиваше към спиране. Ръцете ми в тридесет и пет градусава жега, бяха с минусова температура, а ...
1.6K 1 11

Клубът на самотните сърца 🇧🇬

В мразовитата януарска нощ самотен прозорец пръскаше оскъдна светлина на уличката, далече от центъра на града. Единични снежинки се гонеха във въздуха. Някои от тях за миг спираха на перваза на прозореца, надзъртаха в стаята, а после дали уплашени от вида на горящата камина вътре, дали запленени от ...
2.5K 4 10

Приказка за скорпиона 🇧🇬

Имало едно време един скорпион. Неговите събратя го избягвали, защото той не жилел и не нападал като тях. Бил толкова безобиден, че предизвиквал само насмешка и презрение.
Изминало време и скорпионът се сприятелил с едно малко лъвче. Двамата често си играели или мързеливо излежавали под някоя палма. ...
1.3K 1 10

Крилата на змеят - кратка приказка 🇧🇬

Някога живеело едно бедно момче, сираче, гледала го една стара баба. Като се споминала му рекла, предсмъртно:
- Отивай синко по света, човек да станеш!
Тръгнало момчето да си търси късмета по света. Ама нали било бедно, ходело с кърпени дрехи, а на вид било кльощаво - ребрата му се броели. Ама трябв ...
1.4K 2 5

Съновни пролегомени 🇧🇬

Ето тази жена исках да видя.
Тази жена. Бяла. Тя беше красива, но не защото имаше рокля, впита в нейното тяло. И не защото устните ѝ кървяха от червилото на студа или защото косата ѝ се спускаше като водопад – това е твърде тъпо и безизразно. Студено беше и нямаше как да не си представя как някаква ...
955 1 10

Няма защо... 🇧🇬

Яна, както обикновено беше по-рано, от колкото трябваше на гарата. Седейки на пейката с кръстосани крака, учебник в едната и текст-маркер в другата ръка, тя бе забила поглед в огромното табло очаквайки всеки момент то да изпише, че влакът ѝ закъснява. Така и стана, полето което преди секунда бе праз ...
1.6K 1 7

Хижата 🇧🇬

- Две пенливи халби бира , моля! - провикна се Той и я прегърна.
Двамата с Хлорис седнаха на най-отдалечената маса в ъгъла. Всички останали бяха заели централните места и гледаха от там танцьорката. Докато пееше, очите ù блестяха. Изглеждаше му позната от някъде. Но, откъде не можеше да се сети. Мом ...
1.5K 1

Театрални неволи 🇧🇬

- Здравейте, скъпи колеги. Искам да ви запозная с новото попълнение на нашия театър. – представи ме учтиво директорът на новите ми колеги. – Това е Боряна. Завършила е тази година. Видях я да играе в едно представление в учебния театър. Наистина е много добра. Затова искам да я приемете на сериозно, ...
690 1 4

Мразя Петров 🇧🇬

Мразя Петров. Знам, човекът няма вина, ама чувството напира и не мога да го контролирам!
От както дойдоха да живеят в нашия вход преди половин година, мира нямам!
Ленчето, жена ми, сякаш само това беше чакала, веднага превърна Петров в мерило за съпруг - деен,кадърен, грижовен. Всичко това обобщено ...
1.8K 5 14

Светулка 🇧🇬

Беше затворен несправедливо, осъден без съд, и присъдата беше изпълнена без палач. Тук в тази тъмна килия щеше да прекара остатъка от времето си на тази земя. Понякога си мислеше, че вече е мъртъв тъй като чернотата и тишината по нищо не се различаваха от смъртта.
Усещаше, че още диша и можеше да ус ...
1.6K 3

Снежни дворци 🇧🇬

Безмълвна стоя в дългата призрачна нощ, приседнала тихо до камината, обгърнала раменете си, се отдавам на тъжните си размисли. Нощта все още е будна. Звездите усмихнато настроени, а небето въпросително надвесено над димящите комини, чиито струйки се отправят спираловидно нагоре. Спиралите очертават ...
1.4K

Такива неща ме изкарват извън нерви 🇧🇬

Със сигурност няма как да изляза виновната в случая. Аз спрях да си говоря с всички млади на работа, имено за да не се случват подобни простотии. Аз съм тук от 10 години, а някакви хора, които не са взели повече от 10 заплати ми държат сметка. На мен?! Само да дойде Калина (шефката), аз всичко ще ѝ ...
803 4

Треска за злато (по действителен случай) 🇧🇬

Джумазие вървеше за работа, както всяка сутрин от 20 години насам. Петдесетгодишна чистачка на местната болница, имаше двама сина, които, както е прилично, издържаше, докато се образоват – единият в София, другият някъде в Англия. Свързваше стоически двата края като всички, без да се оплаква, с любе ...
833

Генезис 3 🇧🇬

Стоеше застинала на мястото си, а бунтът в гърдите й биеше тъпан. Пред нея се виеха две безкрайни редици еднакви врати с цвят на махагон, потъващи в белите стени на несвършващия искрящ коридор. От къде да започне? "Открий себе си"... Щеше й се да започне да ги отваря бързо една след друга докато не ...
1.9K 2 5

Влюбената сервитьорка 🇧🇬

Има хора, които не харесвам още в началото. Усещам ги като чужди и не пресичам пътищата с тях. Но има и такива, които още от пръв поглед ме грабват, без да знам как, или защо и имам усещането, че ги познавам от много отдавна. Той се оказа от втория тип.
Не помня коя година беше, трябва да съм била н ...
967 8 14

Адашчето и неговите истории - 1 история 🇧🇬

Адашчето и неговите истории -
1 история
Адашчето бе като нас, бачкатор или подчинен, както обичаха да се изказват някои, с голям стаж в професията, изключителен професионалист и добър колега, можещ да те развесели по всяко време на денонощието. Всъщност доста странни неща се струпваха около него, по ...
1.3K

Студ 🇧🇬

Случилото се през онази зимна нощ съвсем не бе в разрез с нормалното, но пък и не противоречеше на истината. Или може би, се лъжех!?
Май виновни бяха необичайно ниските температури. От седмица студът бе сковал всичко наоколо и допълнително с непрогледната мъгла не позволяваше на хората да съзрят сне ...
1.3K 2

Край контейнера 🇧🇬

Беше късен юлски следобед, горещ и мъчителен и тъй лежерно проточен, сякаш никога нямаше да си иде. Но слънцето бавно отскачаше на запад и вече се тулеше зад високата сграда, някога фабрика за текстил, днес призрачен скелет, изтърбушен отвътре и оглозган отвън от природните сили и човешките набези. ...
1.3K 1 14

Нищо общо 🇧🇬

Този уличен музикант нямаше нищо общо. Нито с времето, нито с мрачната утрин, нито с шума на автомобилите.
Ръмеше и беше сложил мръсна кърпа върху акордеона си. Тя не предпазваше от дъжда, защото беше напълно мокра; усуканите ѝ краища се мушкаха между хрилете на духалото на инструмента и му пречеха ...
1K 3 11

Пълна неизправност до доказване на противното 🇧🇬

Веднъж една жена срещнала един мъж и както си лежала в скута му, качила крака на облегалката на дивана, го попитала:
"Какво да те правя, кажи ми?!"
"Обичай ме!" отвърнал й той. И тя го заобичала...
Тук е спорен въпросът дали веднага, малко преди или след това, но какво значение има?!
Те, обичанията ...
712 2

Старият полковник и демокрацията 🇧🇬

Старият полковник гледа телевизия. Което всеки, минал на петдесет метра от кооперацията, разбира. Звукът е надут почти до край. И правилно – нека слушат поне, нека обърнат внимание какво интересува Старият полковник. И се поучат…
Реално причините са две. Едната – слухът вече не му се подчинява. Ако ...
610 4 13

Криворазбраната глобализация 🇧🇬

Селската кръчма „Европейска среща”, именувана така от собственика ѝ – бившия дългогодишен кмет на селото - в чест на приемането на страната ни в Европейския съюз, се тресеше в очакване на обичайното за това време на годината сбиване между наши и чужди. Междувременно в нея си течеше обичайната подгот ...
3.1K 9 34

Свети Валентин ли? 🇧🇬

Казват, че на Свети Валентин розите са на цената на кокаина. Факт. И как не, като де що пергиш има по широкия свят, ще купи по някоя китка с едничката надежда поне на тая дата да го огрее. Не че са виновни розите. Луд е тоя дето дава баницата, не тоя дето я яде. Тя, розата, може и да е красиво нещо, ...
2.8K 3 35

Хора, животни, правила и още нещо... - 3 🇧🇬

Горилата
Хубав слънчев неделен ден в края на септември. Вече не е топло, но все още не е и студено. Хайде да отидем в зоологическата градина! Хайде, докато все още не са я преместили на новото ѝ място!
Решихме и тръгнахме. Взехме си билети, влязохме и преди да хлътнем в терариума, който беше непосре ...
1.2K

Старият полковник и Униформата 🇧🇬

Два часа вече старият полковник гледа Униформата…
Два часа, откакто я беше извадил от гардероба и окачил върху вратата му. Все още лъскава, здрава, бляскаща със звездите на пагоните и няколкото медала за изкарано на служба време, тя внезапно зае цялото място в стаята.
Старият полковник отдавна не бе ...
669 3 12

Любовта е болест 🇧🇬

Качвам се в автобуса. В последния момент виждам, че съм само по нощница! И то онази старата на дъщеря ми. Прекалено ми е малка и не скрива почти нищо. Мъжете седнали пред мен са в шок от шоуто.
- Какво ме зяпате? Влюбена съм. – заявявам наперено. Да си влюбен все още не е престъпление.
- Но не си сп ...
1.8K 4 15

Както ръчица пипнала, тъй гърбица носила 🇧🇬

– И, Евгени, другия път искаме луканката да е ле-е-ко запечена! Не можа ли да запомниш как я обичаме?
Сервитьорът послушно кимна с глава.
– А ти, Веско, напълни двете туби с бензин. От безоловния. След полунощ ще си ги приберем.
Двамата дебели и мустакати сержанти от пътната полиция доволно се оригн ...
3.5K 1 7

Опустошителна любов 🇧🇬

Тишината бе прорязана от припряно отключване и отваряне на входна врата. Тя, без да я затваря, се затича по стълбите нагоре. Разсъбличаше дрехите си и ги хвърляше след себе си. Влезе в банята. Тялото й трепереше, като че ли от студ, но определено вълнението беше причината за тези остри реакции на тя ...
1.2K 1

Последното хоро 🇧🇬

Когато започнали бомбардировките на американската авиация в нашето село Владимирово(монтанско) настанала паника. Бедните хорица, завалийте, не били виждали влак, откакто се били родили, та камо ли самолет. Изпокрили се в овразите и гората край река Огоста.
Точно тогава две баби, които поминували, бл ...
795 5

Английският пациент 🇧🇬

Когато Жената я прихванат дяволите...
- Виолето, гладен съм као вук! Слагай да ям, че трябва да излизам - провикна се още от вратата Станчо;
"Гладен бил, е сега ще те нахраня" - си мрънкаше Виолета;
- Пак ли бързаш, бе, Станчо, рано е още! Мони още е у Цолови, Дими я пратих до супера, нека дойдат де ...
953 7 23

Храна за птици 8 🇧🇬

Трудно се оказа за Косьо да се съвземе след от хорото. Той усещаше подскачащото си сърце да галопира като младо конче и като че ли се опита да го озапти, въздъхвайки няколко пъти, но не успя и се наведе да вдигне момичето. В полумрака Стела премрежи очи и ръцете на мъжът ѝ се привидяха на трептящи к ...
814 11 29